РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (седми състав)
15 октомври 2008 година
Дело T-66/04
Christos Gogos
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Вътрешен конкурс за преминаване в категория — Назначаване — Класиране в степен — Член 31, параграф 2 от Правилника“
Предмет: Жалба за отмяна на решение на Комисията за класиране на жалбоподателя в степен А7, стъпка 3 и на решение от 24 ноември 2003 г., което отхвърля административната жалба
Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Назначаване в по-висока кариерна степен — Неприложимост при назначаване вследствие на вътрешен конкурс за преминаване в категория
(член 5, член 31, параграфи 1 и 2 и член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; приложение I)
2. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Назначаване в по-висока кариерна степен — Право на самостоятелна преценка на органа по назначаването
(член 31, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Назначаване в по-висока кариерна степен — Отчитане на изключителната квалификация на заинтересованото лице
(член5, параграф 3 и член 31, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар да е вярно, че при буквалното им тълкуване член 31, параграфи 1 и 2, и член 45, параграф 2 от Правилника не забраняват назначаването на длъжностно лице в по-висока кариерна степен на основание на член 31, параграф 2 от Правилника при издържан вътрешен конкурс за преминаване в по-висока категория, подобно тълкуване обаче би било в противоречие със систематичното място и целта на тези разпоредби. Всъщност, от една страна, използването на признатата в член 31, параграф 2 от Правилника възможност трябва да се съвмести с изискванията, присъщи на понятието за кариера, съдържащи се в член 5 и в приложение I към Правилника. Следователно наемане на работа в по-висока кариерна степен е допустимо само по-изключение, така че условията, които обосновават такова класиране, трябва да се тълкуват ограничително. От друга страна, целта на дерогацията по член 31, параграф 2 от Правилника е да даде възможност на съответната институция в качеството ѝ на работодател да си осигури назначаването на лице, което иначе рискува да изгуби, тъй като такива лица са търсени на трудовия пазар и разполагат с множество оферти от други потенциални работодатели. Следователно, член 31, параграф 2 от Правилника дава на институциите възможност по изключение да предложат на изключителен кандидат по-привлекателни условия, за да си осигурят неговото назначаване. При назначаване в резултат на вътрешен конкурс за преминаване в категория, до който достъп имат длъжностни лица или служители, които вече работят в институцията, възможността за класиране на заинтересованото лице по силата на дерогация не може да бъде обоснована. Освен това при конкурс за преминаване в категория придобитият в институцията опит вече е взет предвид при определянето на условията за участие в конкурса, до който достъп имат длъжностни лица, вече назначени в по-ниска категория, и този опит не може да представлява изключителна заслуга, която следва да бъде взета предвид, за да се установи дали новото длъжностно лице би могло да бъде класирано не в основната кариерна степен, в която е назначено на работа, тъй като това би означавало да се отчетат два пъти едни и същи обстоятелства. Следователно член 31, параграф 2 от Правилника не се прилага при назначаване вследствие на вътрешен конкурс за преминаване в категория.
(вж. точки 30—35)
Позоваване на: Съд — 1 юли 1999 г., Alexopoulou/Комисия, C‑155/98 P, Recueil, стp. I‑4069, точки 32 и 33, Първоинстанционен съд — 13 февруари 1998 г., Alexopoulou/Комисия, T‑195/96, Receuil FP, стp. I‑A‑51 и II‑117, точка 37, Първоинстанционен съд — 12 октомври 1998 г., Campoli/Комисия, T‑235/97, Recueil FP, стp. I‑A‑577 и II‑1731, точка 32, Първоинстанционен съд — 6 юли 1999 г., Forvass/Комисия, T‑203/97, Recueil FP, стp. I‑A‑129 и II‑705, точка 44, Първоинстанционен съд — 16 февруари 2005 г., Aycinena/Комисия, T‑284/03, Recueil FP, стp. I‑A‑29 и II‑125, точка 71, Първоинстанционен съд — 15 ноември 2005г., Righini/Комисия, T‑145/04, Recueil FP, стp. I‑A‑349 и II‑1547, точка 49, Първоинстанционен съд —14 февруари 2007 г., Seldis/Комисия, T‑65/05, все още непубликувано в Сборника, точка 55
2. Органът по назначаването трябва да определи конкретно дали новоназначено длъжностно лице или служител, които искат да се ползват от член 31, параграф 2 от Правилника, притежават изключителна квалификация, или дали специфичните нужди на службата налагат назначаването на длъжностно лице с особено висока квалификация. Когато установи, че е изпълнен един от тези критерии, органът по назначаването трябва да прецени конкретно дали член 32, параграф 2 от Правилника може да бъде приложен. На този етап, като отчита интереса на службата като цяло, той трябва да реши още дали новоназначеното длъжностно лице или служител следва да бъдат класирани в по-висока степен. Всъщност употребеният в член 31, параграф 2 от Правилника глагол „мога“ означава, че органът по назначаването не е длъжен да приложи тази разпоредба и че новоназначените служители или длъжностни лица нямат субективно право на такова класиране. От гореизложеното следва, че в очертаните с член 31 от Правилника граници Комисията разполага с широко право на преценка, както за да определи дали конкурсната длъжност изисква назначаването на длъжностно лице с особено висока квалификация и дали длъжностното лице има изключителна квалификация, така и за да прецени какви следва да са последиците от тези констатации.
При тези обстоятелства общностният съд не би могъл да замести преценката на органа по назначаването със своята преценка, а следва да се ограничи до проверка дали не е налице съществено процесуално нарушение, дали органът по назначаването не е основал решението си на неточни или непълни факти и не е допуснал злоупотреба с власт и явна грешка в преценката и дали в достатъчна степен е мотивирал решението си.
(вж. точки 39—42)
Позоваване на: Съд — Alexopoulou/Комисия, посочено по-горе, точка 43, Първоинстанционен съд — Alexopoulou/Комисия, посочено по-горе, точка 21, Първоинстанционен съд — 17 декември 2003 г., Chawdhry/Комисия, T‑133/02, Recueil FP, стp. I‑A‑329 и II‑1617, точка 44, Първоинстанционен съд — 26 октомври 2004 г., Brendel/Комисия, T‑55/03, Recueil FP, стp. I‑A‑311 и II‑1437, точка 61, Righini/Комисия, посочено по-горе, точка 52, Първоинстанционен съд — 15 март 2006 г., Herbillon/Комисия, T‑411/03, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑45 и II‑A‑2‑193, точка 25
3. Доколкото оценката на изключителната квалификация на новоназначеното длъжностно лице съгласно член 31, параграф 2 от Правилника, не може да е абстрактна, а следва да е съобразена с длъжността, на която е назначено това лице, тя винаги зависи от конкретния случай, поради което жалбоподателят няма основание да се позовава на нарушение на принципа на равно третиране.
Това е така, още повече когато длъжностните лица са назначени вследствие на вътрешен конкурс за преминаване в категория. Всъщност при подобна хипотеза специфичният професионален опит вече е бил взет предвид при назначаването на длъжностното лице в по-висока категория.
(вж. точки 45 и 46)
Позоваване на: Chawdhry/Комисия, посочено по-горе, точка 102