РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
29 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83/ЕО — Член 85в — Приложно поле — Онлайн продажба на лекарствени продукти на потребителите — Лекарствени продукти за хуманна употреба, за които не се изисква задължително лекарско предписание — Лица, които са получили разрешение или право да продават от разстояние лекарствени продукти на потребителите — Възможност на държавите членки да налагат условия, обосновани от съображения за закрила на общественото здраве, за продажба на дребно на тяхна територия на лекарствени продукти, продавани чрез електронни средства — Услуги на информационното общество — Директива 98/34/ЕО — Директива (ЕС) 2015/1535 — Услуга за свързване на фармацевти и клиенти за електронна продажба на лекарствени продукти“
По дело C‑606/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) с акт от 17 септември 2021 г., постъпил в Съда на 30 септември 2021 г., в рамките на производство по дело
Doctipharma SAS
срещу
Union des Groupements de pharmaciens d’officine (UDGPO),
Pictime Coreyre,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl (докладчик), J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: K. Hötzel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 април 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Doctipharma SAS, от V. Eppendahl, L. Lesur, M. Rivasi, и A. Robert, адвокати, M. Meulenbelt, advocaat,
– за Union des Groupements de pharmaciens d’officine (UDGPO), от S. Beaugendre и M. Boccon-Gibod, адвокати,
– за френското правителство, от G. Bain, V. Depenne, A.‑L. Desjonquères, M. Guiresse и N. Vincent, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от T. Machovičová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Russo, avvocato dello stato,
– за Европейската комисия, от A. Sipos и F. Thiran, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 юли 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването, от една страна, на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282) (наричана по-нататък „Директива 98/34“), и от друга страна, на член 85в от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67), изменена с Директива 2011/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. (ОВ L 174, 2011 г., стр. 74) (наричана по-нататък „Директива 2001/83“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Doctipharma SAS и Union des Groupements de pharmaciens d’officine (UDGPO) относно законосъобразността на дейността онлайн п продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква задължително лекарско предписание, посредством платформа, разработена и управлявана от Doctipharma.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 98/34
3 Член 1 от Директива 98/34 гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните значения:
[…]
2) „услуга“, каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите.
За целите на настоящата дефиниция:
– „от разстояние“ означава, че тази услуга се предоставя без страните да присъстват едновременно на едно и също място,
– „чрез електронни средства“: означава, че услугата се изпраща първо и се получава по местоназначение чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхранение на данни и се пренася изцяло, предава и получава изцяло чрез кабел, радио, оптични средства или друго електромагнитни средства,
– „по индивидуална молба на получателя на услугите“: означава, че услугата се предоставя чрез пренос на данни по индивидуална молба.
[…]“.
Директива 2001/83
4 Член 85в от Директива 2001/83 гласи:
„1. Без да се засяга националното законодателство, забраняващо предлагането за продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез услугите на информационното общество, държавите членки гарантират, че лекарствените продукти се предлагат за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество по смисъла на Директива [98/34] при следните условия:
а) физическото или юридическото лице, което предлага лекарствените продукти, е получило разрешение или право да доставя лекарствени продукти на потребители и от разстояние съгласно националното законодателство на държавата членка, в която е установено;
б) лицето, посочено в буква а), е предоставило на държавата членка, в която е установено, най-малко следната информация:
i) име или фирма и постоянен адрес на мястото на дейност, от което се доставят тези лекарствени продукти;
ii) дата, на която е започнала дейността по предлагането на лекарствени продукти за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество;
iii) адреса на уебсайта, използван за тази цел, и цялата съответна информация, необходима за идентифицирането на този уебсайт;
iv) ако е приложимо - класификацията в съответствие с дял VI на лекарствените продукти, предлагани за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество.
Тази информация се актуализира, когато е необходимо;
в) лекарствените продукти съответстват на изискванията на националното законодателство на държавата членка на местоназначение в съответствие с член 6, параграф 1;
г) без да се засягат изискванията за информация, предвидени в Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) [(ОВ L 178, 2000 г., ср. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257)], уебсайтът, на който се предлагат лекарствените продукти, съдържа най-малко:
i) данните за контакт на компетентния орган или на органа, определен за тази цел, посочен в буква б);
ii) връзка към посочения в параграф 4 уебсайт на държавата членка на установяване;
iii) общото лого, посочено в параграф 3, поместено по добре видим начин на всяка страница от уебсайта, свързана с предлагането за продажба на лекарствени продукти на потребителите от разстояние. Общото лого съдържа връзка към позицията на лицето в списъка, посочен в параграф 4, буква в).
2. Държавите членки имат право да налагат условия, обосновани от съображения за закрила на общественото здраве и свързани с доставките на дребно на своя територия на лекарствени продукти за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество.
[…]
6. Без да се засягат Директива [2000/31] и предвидените в този дял изисквания, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за лица, различни от посочените в параграф 1, които предлагат лекарствени продукти за продажба на потребителите от разстояние и извършват дейност на тяхна територия, се прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции“.
Директива 2011/62
5 Съображения 21—24 от Директива 2011/62 гласят:
„(21) Незаконната продажба на лекарствени продукти на потребителите чрез Интернет е сериозна заплаха за общественото здраве, тъй като по този начин до потребителите могат да достигнат фалшифицирани лекарствени продукти. Необходимо е да се реагира на тази заплаха. За тази цел следва да се вземе предвид фактът, че специалните условия за продажба на дребно на лекарствени продукти на населението не са хармонизирани на равнището на [Европейския] съюз и следователно държавите членки могат да налагат условия за продажба на лекарствени продукти на населението в рамките на Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“).
(22) При анализа на съвместимостта с правото на Съюза на условията за продажба на дребно на лекарствени продукти Съдът на Европейския съюз („Съдът“) призна твърде особения характер на лекарствените продукти, чието терапевтично действие ги разграничава съществено от останалите стоки. Съдът постанови също така, че здравето и животът на хората се нареждат на първо място сред ценностите и интересите, защитавани от ДФЕС, и че държавите членки следва да решат в каква степен възнамеряват да осигурят закрилата на общественото здраве и по какъв начин трябва да бъде постигната посочената степен. Тъй като тази степен може да е различна в различните държави членки, държавите членки трябва да разполагат със свобода на преценка (решение от 19 май 2009 г., Apothekerkammer des Saarlandes и др., C‑171/07 и C‑172/07, EU:C:2009:316, т. 19 и 31), по отношение на условията за доставка на лекарствени продукти на потребителите на тяхна територия.
(23) По-специално предвид рисковете за общественото здраве и предвид правомощията, предоставени на държавите членки за определяне на равнището на закрила на общественото здраве, в практиката на Съда се признава, че държавите членки могат по принцип да наложат ограничението продажбата на дребно на лекарствени продукти да се извършва единствено от фармацевти (решение от 19 май 2009 г., Apothekerkammer des Saarlandes и др., C‑171/07 и C‑172/07, EU:C:2009:316, т. 34 и 35).
(24) Ето защо и предвид практиката на Съда, държавите членки следва да могат да налагат оправдани с оглед закрилата на общественото здраве условия за продажбата на дребно на лекарствени продукти, предлагани за продажба от разстояние посредством услугите на информационното общество. Тези условия не следва да водят до неоправдани ограничения на функционирането на вътрешния пазар“.
Директива (ЕС) 2015/1535
6 Член 1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1), гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните значения:
[…]
б) „услуга“, каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите.
За целите на настоящата дефиниция:
i) „от разстояние“ означава, че тази услуга се предоставя без страните да присъстват едновременно на едно и също място,
ii) „чрез електронни средства“ означава, че услугата се изпраща първо и се получава по местоназначение чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхранение на данни и изцяло се пренася, предава и получава чрез кабел, радио, оптични средства или други електромагнитни средства,
iii) „по индивидуална молба на получателя на услугите“ означава, че услугата се предоставя чрез пренос на данни по индивидуална молба.
Индикативен списък на услугите, които не са предмет на настоящото определение, е установен в приложение I;
[…]“.
7 Член 10 от посочената директива предвижда:
„Директива 98/34/ЕО, изменена с актовете, посочени в приложение III, част A към настоящата директива, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, които са посочени в приложение III, част Б към отменената директива и в приложение III, част Б към настоящата директива.
Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV“.
8 Съгласно член 11 от Директива 2015/1535 тя влиза в сила на 7 октомври 2015 г., тоест на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Френското право
9 Съгласно член L. 5125‑25, втора алинея от Сode de la santé publique (Кодекс за общественото здраве) в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Кодекса за общественото здраве“:
„На фармацевтите се забранява да получават поръчки за лекарствени продукти и други стоки или предмети, посочени в член L. 4211‑1, чрез обичайното участие на посредници и да участват в трафик и доставки по домовете на посочените по-горе лекарствени продукти, стоки или предмети, за които са получили поръчка по този начин“.
10 Член L. 5125‑26 от този кодекс предвижда:
„Забранява се продажбата на потребители на всички лекарствени продукти, стоки или предмети, посочени в член L. 4211‑1, чрез посреднически дружества, сдружения на купувачи или организации, притежавани или управлявани от лица, които не притежават диплома, удостоверение или друг официален документ, посочени в член L. 4221‑1“.
11 Член L. 5125‑33 от посочения кодекс предвижда:
„Електронна търговия с лекарствени продукти означава стопанската дейност, чрез която фармацевтът предлага или осигурява дистанционно или чрез електронни средства продажба на дребно и отпускане на потребителите на лекарствени продукти за хуманна употреба и за тази цел предоставя здравна информация онлайн.
Дейността по електронна търговия се извършва чрез уебсайта на аптека.
Създаването и управлението на такъв обект са запазени единствено за следните фармацевти:
1. Фармацевт, собственик на аптека;
2. Фармацевт, който управлява взаимоспомагателна аптека и аптека за оказване на спешна помощ в мините, само за своите членове.
Фармацевтът — собственик на аптека или управител на взаимоспомагателна аптека и аптека за оказване на спешна помощ в мините, отговаря за съдържанието на уебсайта, който поддържа, и за условията, при които се извършва дейността по електронна търговия с лекарствени продукти.
Помощник-фармацевтите, действащи по делегация от някой от посочените в шеста алинея фармацевти, могат да участват в експлоатацията на уебсайта на аптеката.
Фармацевтите, които заместват собственици или управители на аптека след смъртта на собственика, могат да експлоатират уебсайта на аптеката, създаден по-рано от собственика на аптеката“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 Doctipharma е разработило уебсайта www.doctipharma.fr, хостван от Pictime Coreyre, чрез който интернет потребителите могат да закупуват от сайтовете на аптеките фармацевтични и лекарствени продукти, за които не се изисква задължително лекарско предписание.
13 Тъй като счита, че предоставяната от Doctipharma услуга чрез уебсайта му предполага участието на това дружество в електронната търговия с лекарствени продукти, без да има качеството фармацевт, UDGPO, съюз на обединенията на фармацевтите, работещи в аптека, предявява иск срещу Doctipharma и Pictime Coreyre пред Tribunal de commerce de Nanterre (Търговски съд на Нантер, Франция), за да се установи незаконосъобразността на този уебсайт и да се разпореди прекратяването на дейността му, под страх от периодична имуществена санкция.
14 С решение от 31 май 2016 г. Търговският съд на Нантер уважава исканията на UDGPO. Той постановява, че уебсайтът www.doctipharma.fr е незаконен по отношение на продажбата на лекарствени продукти, и по същество осъжда Doctipharma да преустанови електронната търговия с лекарствени продукти на този уебсайт.
15 Doctipharma подава въззивна жалба пред Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция), който отменя първоинстанционното решение с решение от 12 декември 2017 г., по-специално с мотива, че сайтът www.doctipharma.fr е техническа платформа, която не търгува пряко с лекарствени продукти.
16 С решение от 19 юни 2019 г. Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отменя това решение поради нарушение на член L.5125‑25, втора алинея и на член L.5125‑26 от Кодекса за общественото здраве и връща делото на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) — запитващата юрисдикция. Според Cour de cassation (Касационен съд) от дейността на Doctipharma, която се състои по-специално в свързването на работещи в аптеки фармацевти и потенциални пациенти за продажбата на лекарствени продукти, следва, че това дружество изпълнява роля на посредник и по този начин участва в електронната търговия с лекарствени продукти, без да е фармацевт, в нарушение на посочените разпоредби.
17 Пред запитващата юрисдикция Doctipharma изтъква, че дейността му се свежда до техническа поддръжка на съвместно решение, предназначено за фармацевтите, работещи в аптека, за да им позволи да редактират и поддържат своите уебсайтове. В това отношение, от една страна, то се позовава по-специално на член 85в от Директива 2001/83. От друга страна, то посочва, че разрешението, изведено от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi (C‑434/15, EU:C:2017:981), отнасящо се до дейността на непрофесионалните шофьори на Uber, не е относимо към спора в главното производство.
18 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че за разлика от непрофесионалните шофьори на Uber работещите в аптека фармацевти са специалисти в областта на продажбата на лекарствени продукти, чиято дистанционна продажба чрез електронни средства е само продължение, и че не изглежда Doctipharma да участва в определянето на цената на продаваните по този начин лекарствени продукти, така че дружеството се съмнява, че тълкуването на Съда в решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi (C‑434/15, EU:C:2017:981), може да се приложи в разглеждания случай.
19 Накрая то подчертава, че характеристиките на предлаганата от Doctipharma услуга и тълкуването на член 85в от Директива 2001/83 са били предмет на противоположни подходи от страна на френските юрисдикции, които са се произнесли по спора по главното производство.
20 При тези условия Апелативен съд на Париж решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„(1) Може ли осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr да бъде квалифицирана като „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива [98/34]?
(2) Попада ли в този случай осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr в приложното поле на член 85в от Директива [2001/83]?
(3) Трябва ли член 85в от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че произтичащата от тълкуването на членове L.5125‑25 и L.5125‑26 от Кодекса за общественото здраве забрана за извършване на осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr представлява ограничение, обосновано с оглед на закрилата на общественото здраве?
(4) При отрицателен отговор, трябва ли член 85в от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че допуска извършване на осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr?
(5) Обоснована ли е в този случай с оглед на закрилата на общественото здраве по смисъла на член 85в от Директива [2001/83] забраната за извършване на дейността на Doctipharma, произтичаща от тълкуването на [Cour de cassation (Касационен съд)] на членове L.5125‑25 и L.5125‑26 от Кодекса за общественото здраве?
(6) При отрицателен отговор, трябва ли член 85в от Директива [2001/83], да се тълкува в смисъл, че допуска извършването на дейност за предоставяне на „услуги на информационното общество“, предлагана от Doctipharma?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
21 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали дейността на Doctipharma, извършвана на и от неговия сайт www.doctipharma.fr, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34.
22 От една страна, следва да се подчертае, че както следва от членове 10 и 11 от Директива 2015/1535, Директива 98/34 е отменена, считано от 7 октомври 2015 г. В становището си Doctipharma посочва обаче, че разглежданите в главното производство услуги са били предоставени до 2016 г., а от акта за преюдициално запитване е видно, че с решение от 31 май 2016 г. Doctipharma е осъдено да преустанови електронната търговия с лекарствени продукти на своя уебсайт. Така разпоредбите на Директива 2015/1535 също могат да се приложат ratione temporis към фактите по главното производство.
23 Важно е обаче да се отбележи, че член 1, точка 2 от Директива 98/34 и член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535, които определят понятието „услуга на информационното общество“, са формулирани по идентичен начин.
24 От друга страна, от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че предоставяната от Doctipharma услуга се предоставя на уебсайт и се състои в свързване на фармацевти с клиенти за продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от сайтовете на аптеките, които са сключили договор за тази услуга.
25 Ето защо следва да се приеме, че с първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, точка 2 от Директива 98/34 и член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставяна чрез уебсайт услуга, състояща се в свързване на фармацевти с клиенти с цел продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от сайтове на аптеки, сключили договор за предоставяне на такава услуга, попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на тези разпоредби.
26 В това отношение член 1, точка 2 от Директива 98/34 и член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535, определят понятието „услуга на информационното общество“ като включващо „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“.
27 В случая следва да се припомни, що се отнася до първото условие, посочено в тези разпоредби, че съгласно постоянната съдебна практика възнаграждението за услуга, предоставена от доставчик в рамките на икономическа дейност, не трябва непременно да се заплаща от получателите ѝ (вж. в този смисъл решения от 15 септември 2016 г., Mc Fadden, C‑484/14, EU:C:2016:689, т. 41, и от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 36).
28 Така за целите на квалификацията на услуга като разглежданата в главното производство като попадаща в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34 и на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 би било без значение, че тази услуга се предоставя безвъзмездно на лицето, което купува лекарствения продукт, за който не се изисква лекарско предписание, тъй като води до сключване на включващ заплащане договор за доставка на услуги между доставчика на тази услуга и всеки фармацевт, който се ползва от посочената услуга.
29 В това отношение бил без значение и фактът, че както посочва Doctipharma, съгласно общите условия за продажба то е получавало възнаграждение от фармацевтите, абонирали се за платформата му, въз основа на фиксирана сума, или пък, както посочва френското правителство, фактът, че Doctipharma е начислявало на клиентите си месечен абонамент за предоставяната от него услуга и обратно прехвърляне на процент от сумата от продажбите, събрана чрез платформата.
30 От това следва, че освен ако запитващата юрисдикция установи друго, разглежданата в главното производство услуга трябва във всички случаи да се счита за предоставена срещу възнаграждение.
31 Що се отнася до второто и третото условие, предвидени в член 1, точка 2 от Директива 98/34 и в член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535, с оглед на нейните характеристики предоставяната от Doctipharma услуга може да се счита за предоставяна от разстояние и чрез електронни средства по смисъла на посочените разпоредби, тъй като свързването между клиента и фармацевта се осъществява посредством уебсайт, без едновременно присъствие, от една страна, на доставчика на услугата и от друга страна, на клиента или фармацевта, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.
32 Що се отнася до четвъртото условие, предвидено в член 1, точка 2 от Директива 98/34 и в член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535, от преписката, с която разполага Съдът, и по-специално от описанието на предоставяната от Doctipharma услуга, е видно, че тази услуга се предоставя, от една страна, по индивидуална молба от фармацевтите, които трябва да се абонират за уебсайта на Doctipharma, за да могат да ползват посочената услуга, и от друга страна, по индивидуална молба от клиентите, които трябва да създадат клиентски профил, за да получат достъп до сайтовете на фармацевти по техен избор, за да закупят по поръчка лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание.
33 От това следва, че услуга като предоставяната от Doctipharma, без да се засягат проверките, които трябва да извърши запитващата юрисдикция, следва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34 и на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535.
34 Този извод не се опровергава от практиката на Съда в решения от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi (C‑434/15, EU:C:2017:981), от 19 декември 2019 г., Airbnb Ireland (C‑390/18, EU:C:2019:1112), и от 3 декември 2020 г., Star Taxi App (C‑62/19, EU:C:2020:980).
35 Всъщност от тази съдебна практика следва, че услуга, която има за цел свързване на клиенти и доставчици на друга услуга от различно естество и отговаря на всички условия, предвидени в член 1, точка 2 от Директива 98/34 и в член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“, когато такава услуга е отделна от предоставяната от тези доставчици услуга от различно естество. Положението обаче е различно, ако се окаже, че тази услуга по свързване е неразделна част от обща услуга, чийто главен компонент е с правна квалификация, различна от тази на „услуга на информационното общество“ (решение от 3 декември 2020 г., Star Taxi App, C‑62/19, EU:C:2020:980, т. 49 и цитираната съдебна практика).
36 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 28 и 29 от заключението си, услугата по свързване на фармацевти с клиенти за продажбата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от уебсайтовете на аптеки, сключили договор за тази услуга, не може да бъде неразделна част от обща услуга, чийто главен компонент не отговаря на квалификацията „услуга на информационното общество“.
37 Следователно при липсата на отделен правен режим, приложим към такава услуга, тълкуването и критериите, изведени от решенията, посочени в точка 34 от настоящото решение, не следва да се вземат предвид при отговора на първия въпрос.
38 С оглед на гореизложените съображения, на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, точка 2 от Директива 98/34 и член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставяна чрез уебсайт услуга, състояща се в свързване на фармацевти с клиенти с цел продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от сайтове на аптеки, сключили договор за предоставяне на такава услуга, попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на тези разпоредби.
По втория, третия, четвъртия, петия и шестия въпрос
39 С втория, третия, четвъртия, петия и шестия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 85в от Директива 2001/83 трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба държавите членки могат да забранят предоставянето на услуга, състояща се в свързване посредством уебсайт на фармацевти и клиенти за продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, чрез уебсайтовете на аптеките, сключили договор за тази услуга.
40 В това отношение следва да се припомни, че член 1, точка 20 от Директива 2011/62 вмъква в Директива 2001/83 дял VIIa, озаглавен „Продажба на потребителите от разстояние“. Този дял включва по-специално член 85в от посочената директива относно продажбата на потребителите от разстояние на лекарствени продукти.
41 От тази разпоредба следва, първо, че държавите членки трябва да разрешат продажбата на потребителите от разстояние на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание чрез услугите на информационното общество, определени в Директива 98/34. Всъщност забрана в законодателството на държава членка за предлагане на продажба от разстояние на потребителите е допустима само по отношение на лекарствените продукти, за които се изисква лекарско предписание.
42 Второ, посоченият член 85в, параграф 1, определя условията, свързани с лицата, лекарствените продукти и уебсайтовете, на които се подчинява продажбата на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество на лекарствени продукти, чието спазване трябва да се гарантира от държавите членки.
43 По-специално, що се отнася до лицата, които са получили разрешение или право да извършват такава продажба, буква а) от посочения параграф 1 уточнява, че физическото или юридическото лице, което предлага такива лекарствени продукти, трябва да е получило разрешение или право да доставя такива лекарствени продукти от разстояние „съгласно националното законодателство на държавата членка, в която е установено“.
44 Компетентността, с която разполагат държавите членки, се допълва от посочения член 85в, параграф 6, който гласи, че те са компетентни и да санкционират лицата, различни от посочените в параграф 1 от този член, които предлагат лекарствени продукти за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество, определени в Директива 98/34.
45 Следователно единствено държавите членки са компетентни да определят физическите или юридически лица, които са получили разрешение или право да доставят лекарствени продукти на потребители от разстояние.
46 Що се отнася до условията, на които може да бъде подчинена продажбата на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество, следва да се отбележи, че съгласно член 85в, параграф 2 от Директива 2001/83 държавите членки могат да налагат условия за продажбата на дребно на тяхна територия на лекарствени продукти за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество.
47 Както обаче следва от текста на тази разпоредба, държавите членки могат да налагат такива условия за доставка на дребно само ако са „оправдани от съображения за закрила на общественото здраве“.
48 За да се определи дали услуга като предоставяната от Doctipharma може да бъде забранена въз основа на национални законодателства, приети в съответствие с член 85в, параграф 1, буква а) от Директива 2001/83, запитващата юрисдикция следва да прецени дали с оглед на характеристиките на тази услуга по свързване на фармацевти и клиенти за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, може да се приеме, че доставчикът на посочената услуга се ограничава до свързване на продавачи с клиенти чрез собствена услуга, отделна от продажбата, или може да се приеме, че самият доставчик е доставчик на продажбата.
49 В това отношение запитващата юрисдикция следва да определи въз основа на чисто фактическа преценка не естеството на предоставяната от Doctipharma услуга, която, както посочва Съдът в отговора на първия въпрос, във всички случаи е услуга на информационното общество, а на лицето, от Doctipharma или от фармацевтите, които ползват предоставяната от дружеството услуга, което извършва продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание.
50 Ако в резултат на този анализ трябва да се заключи с оглед на особеностите на предоставяната от Doctipharma услуга, че самото дружество трябва да се счита за доставчик на продажбата, тогава член 85в, параграф 1, буква а) от Директива 2001/83 би допуснал забраната на тази услуга от държавата членка, на чиято територия е установено дружеството.
51 Всъщност, както следва от точки 43—45 от настоящото решение, единствено държавите членки са компетентни да определят лицата, които са получили разрешение или право да продават на потребителите от разстояние лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, чрез услугите на информационното общество. Следователно френските органи могат да запазят възможността за продажба от разстояние на потребителите на такива лекарствени продукти чрез тези услуги само за лицата, които имат качеството фармацевт.
52 Обратно, ако запитващата юрисдикция установи, че тази услуга се състои единствено в свързване на продавачи с клиенти, поради което Doctipharma предоставя собствена и отделна от продажбата услуга, тогава тази услуга не би могла да бъде забранена на основание член 85в, параграф 1, буква а) от Директива 2001/83, с мотива че е част от електронната търговия за продажба на лекарствени продукти, без да има качеството фармацевт.
53 Освен това в подобна хипотеза предоставяната от Doctipharma услуга не попада в обхвата на понятието „условия за доставка на дребно“ на лекарствените продукти, предлагани на потребителите за продажба от разстояние по смисъла на член 85в, параграф 2 от Директива 2001/83, и не може да бъде забранена на основание на тази разпоредба.
54 Всъщност, както следва от отговора на първия въпрос, услуга, предоставяна на уебсайт, състоящ се в свързване на фармацевти и клиенти с цел продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от сайтовете на аптеките, които са сключили договор за тази услуга, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34 и на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535.
55 Член 85в, параграф 1 от Директива 2001/83 обаче изрично предвижда, че без да се засяга националното законодателство, забраняващо предлагането за продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, държавите членки гарантират, че лекарствените продукти се предлагат за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество, определени в Директива 98/34.
56 Ето защо би било непоследователно да се счита, че използването на такава услуга може да бъде забранено от държавите членки на основание член 85в, параграф 2 от Директива 2001/83.
57 С оглед на гореизложените съображения на втория, третия, четвъртия, петия и шестия въпрос следва да се отговори, че член 85в от Директива 2001/83 трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба държавите членки могат да забранят предоставянето на услуга, състояща се в свързване чрез уебсайт на фармацевти и клиенти с цел продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от сайтовете на аптеки, сключили договор за тази услуга, ако с оглед на характеристиките на тази услуга се окаже, че доставчикът на същата услуга извършва сам продажба на такива лекарствени продукти, без да е получил разрешение или право за това съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е установен.
По съдебните разноски
58 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г., и член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
предоставяна чрез уебсайт услуга, състояща се в свързване на фармацевти с клиенти с цел продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от сайтове на аптеки, сключили договор за предоставяне на такава услуга, попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на тези разпоредби.
2) Член 85в от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Директива 2011/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
държавите членки могат да забранят предоставянето на услуга, състояща се в свързване чрез уебсайт на фармацевти и клиенти с цел продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от сайтовете на аптеки, сключили договор за тази услуга, ако с оглед на характеристиките на тази услуга се окаже, че доставчикът на същата услуга извършва сам продажба на такива лекарствени продукти, без да е получил разрешение или право за това съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е установен.
Подписи