Жалба, подадена на 19 октомври 2023 г. — Марков/Комисия
(Дело T-1050/23)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Явор Марков (София, България) (представител: И. Стойнев, адвокат)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
да отмени решението на конкурсната комисия от 29 ноември 2022 г., решението на конкурсната комисия от 28 февруари 2023 г. и имплицитното решение на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 20 юли 2023 г.,
да присъди съгласно член 270 ДФЕС обезщетение за вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на конкурса на EPSO за юрист-лингвисти с български език EPSO/AD/383/21 (AD7) като кандидат № 4657756, в който е достигнал последния конкурсен етап, а именно центъра за оценяване,
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.
Първо основание: EPSO не е можела законосъобразно да променя структурата и обхвата на тестовете, състоящи се от устна презентация, поради което решението от 29 ноември 2022 г. трябва да се отмени.
Съществените нередности при провеждането на конкурса и случаите на несъответствие със закона водят до нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателя по отношение на структурата и обхвата на теста, състоящ се от устна презентация (наричана по-нататък „УП“). EPSO не е можела законосъобразно да променя структурата и обхвата на теста, състоящ се от УП, добавяйки трети, отделен сегмент, посветен само на познания за правото на Съюза.
Второ основание: EPSO незаконосъобразно е предоставила на жалбоподателя неточна, неясна, нееднозначна, непоследователна и противоречива информация, поради което решението от 29 ноември 2022 г. трябва да се отмени.
EPSO е направила няколко публично достъпни на официалния си уебсайт и лично в съобщения до жалбоподателя относими изявления. Те са задължителни за EPSO в съответствие с правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и с принципа patere legem quam ipse fecisti. Жалбоподателят е разчитал на тази информация в подхода си към теста, състоящ се от УП, и е имал съответните оправдани правни очаквания. Горепосочената информация, предоставена от EPSO, се е оказала неточна, неясна, нееднозначна, непоследователна и противоречива. Като пряка последица от това жалбоподателят е постигнал незадоволителни резултати.
Трето основание: решението от 28 февруари 2023 г. е незаконосъобразно и трябва да се отмени.
Решението от 28 февруари 2023 г., първо, е незаконосъобразно, тъй като не отменя решението от 29 ноември 2022 г., въпреки доводите, представени в искането за преразглеждане. Второ, конкурсната комисия не е спазила правото на изслушване на жалбоподателя, като не е разгледала всички негови доводи в жалбата му по административен ред и като е разгледала доводи, които той не е направил, което е в нарушение на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата. Трето, доводите, които конкурсната комисия е разгледала, са преценени повърхностно, така че решението е само бланкетно. Поради това конкурсната комисия на практика не е мотивирала решението си от 28 февруари 2023 г., в нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС, член 41, параграф 2, буква в) от Хартата и задължението си съгласно Кодекса1 да обосновава своите решения, тъй като в решението не се съдържат ясни мотиви.
Четвърто основание: имплицитното решение на EPSO от 20 юли 2023 г. трябва да се отмени.
Доколко се счита, че имплицитното решение на EPSO от 20 юли 2023 г. потвърждава решението от 28 февруари 2023 г., то съответно трябва да се отмени по причините, разгледани по-горе във връзка с решението от 28 февруари 2023 г.
____________
1 Кодекс за добро административно поведение на персонала на Европейската комисия при неговото отношение с обществеността (цитиран в жалбата).