Решение на Съда (втори състав) от 25 май 2023 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wien — Австрия) — WertInvest Hotelbetriebs GmbH/Magistrat der Stadt Wien
(Дело C-575/211 , WertInvest Hotelbetrieb)
(Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2011/92/ЕС — Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда — Член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 — Проекти, попадащи в обхвата на приложение II — Проекти за обекти с обществено предназначение — Разглеждане въз основа на прагове или критерии — Член 4, параграф 3 — Съответни критерии за подбор, посочени в приложение III — Член 11 — Достъп до правосъдие)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Wien
Страни в главното производство
Жалбоподател: Verwaltungsgericht Wien
Ответник: Magistrat der Stadt Wien
При участието на: Verein Alliance for Nature
Диспозитив
Член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г., както и точка 10, буква б) от приложение II и приложение III към нея
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, съгласно която за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на „проекти за обекти с обществено предназначение“ се изисква, от една страна, да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150 000 m2 разгъната застроена площ и от друга страна, да става дума за комплексен проект за строителство на многофункционални сгради най-малкото с жилищно и търговско предназначение, включително предвидените към тях пътища за достъп и комунални мрежи, обхватът на които се простира извън територията на проекта.
Член 4, параграф 3 от Директива 2011/92, изменена с Директива 2014/52,
трябва да се тълкува в смисъл, че
при проверката във всеки отделен случай дали даден проект може да окаже значително въздействие върху околната среда и поради това трябва да му се направи оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган трябва да провери въпросния проект с оглед на всички посочени в приложение III към изменената Директива 2011/92 критерии за подбор, за да определи релевантните критерии в конкретния случай, като след това той трябва да приложи тези релевантни критерии за конкретния случай.
Член 11 от Директива 2011/92, изменена с Директива 2014/52,
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска евентуалното разглеждане на всеки отделен случай, предвидено в член 4, параграф 2, буква а) от изменената Директива 2011/92, да се извърши за първи път от юрисдикция, която е компетентна да издаде разрешението по член 1, параграф 2, буква в) от изменената Директива 2011/92.
При все това частноправен субект, който е част от „заинтересованата общественост“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква д) от изменената Директива 2011/92 и отговаря на критериите, предвидени в националното право по отношение на посочените във въпросния член 11 „достатъчно интерес“ или евентуално „нарушено право“, трябва да има възможност да оспори пред друг съд или евентуално друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, материалната или процесуалната законосъобразност на приетото от такава юрисдикция решение, че не следва да се извършва оценка на въздействието върху околната среда.
Директива 2011/92, изменена с Директива 2014/52,
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска да се издават строителни разрешения за отделни строителни дейности, които са част от по-широкообхватни проекти за обекти с обществено предназначение, преди или едновременно с извършването на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, съответно преди приключване на проверката на всеки отделен случай, с която трябва да се изясни дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда.
____________
1 ОВ C 2, 3.1.2022 г.