Преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд – Плевен (България) на 3 април 2024 година – наказателно производство срещу M. Н. Д., Й. Г. Ц.
(Дело C-241/24, Ценочев 1 )
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Окръжен съд – Плевен
Подсъдими в наказателното производство
M. Н. Д., Й. Г. Ц.
Преюдициални въпроси
Член 19, § 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 и член 4, § 2 и 3 ДЕС, с член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват на национален съд, надлежно сезиран със споразумение за решаване на делото в досъдебната му фаза, който е повдигнал преюдициални въпроси за ефективната защита на правата на жертвите на трафик на хора предоставени от Директива 2011/36/ЕС1 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета, да не съобрази последващи искания на обвиняемите лица и техните адвокати за прекратяване на делото, ако има основателния съмнения, че същите представляват злоупотреба с право по смисъла на член 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съобразявайки че: 1.) националното право не предвижда възможност за десезиране на съда след внасяне на споразумението и съответно прекратяване на делото на това основание; 2.) оплакванията на единия обвиняем и неговия защитник, че неприключване на делото в обичайния едноседмичен срок заради отправено първоначално искане от запитващия съд до Конституционния съд на Република България рефлектира върху неоснователното продължаване на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“; 3.) единият обвиняем и неговият защитник искат от председателя на съда и от министъра на правосъдието започване на дисциплинарно производство срещу съдията заради неприключване на делото в обичайния едноседмичен срок; 4.) единият обвиняем се отказва от подписаното споразумение „поради липса на доверие в разглеждащия делото съдия“ и се иска от председателя на съда, наред с ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията, но и отвод на съдията и преразпределение на делото на друг съдия; 5.) останалите съдии, разгледали и одобрили споразуменията за решаване на делото спрямо други 10 обвиняеми по същото наказателно производство, не са повдигали въпроса за несъответствие на процесуалния закон с изискването за ефективна защита на жертвите на трафик на хора?
Разпоредбите на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета, и член 5 от Хартата, във връзка с разясненията към нея, следва ли да се тълкуват като изискващи жертвата на трафик да бъде включена в процедурата по определяне на наказанието, включително и при хипотеза на сключване на споразумение в досъдебното производство, което следва да бъде одобрено от съда?
Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че условие за одобряване на споразумението е причинените от престъплението имуществени вреди да бъдат предварително възстановени или обезпечени, като, съгласно задължително за съдилищата тълкувателно решение, се вземат предвид само „съставомерните вреди“, т.е. тези, които са съставомерен елемент на деянието, но не и т.нар. „несъставомерните имуществени вреди“ или пропуснатите ползи, претърпени от жертвите на трафика?
Правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз на жертвите на трафик на хора допуска ли национален закон, като член 381, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, който забранява решаване на делото със споразумение, ако престъплението е тежко и умишлено по определени глави от наказателния кодекс, сред които и престъпленията в Раздел VIII „Разврат“, но подобна забрана липсва за престъпленията от раздел IX „Трафик на хора“?
Член 4 § 2 буква „б“ и член 4 § 4 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета, следва ли да се тълкуват като изискващи от националния съд, който разглежда споразумение, постигнато в досъдебното производство да извърши преценка дали наказанието, посочено в споразумението (в случая 2 години лишаване от свобода) е „ефективно, пропорционално и възпиращо“, като отчете броя на отделните случаи на трафик на лица и наличието на престъпна организация?
Ако отговорът на петия въпрос е отрицателен, следва ли, за да гарантира приложението на нормите на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета, националният съд, въз основа на принципа за съответстващото тълкуване, да тълкува националното право, даващо му възможност да одобри споразумението само ако то „не противоречи на закона и морала“, като правомощие и да извърши преценка дали наказанието, посочено в споразумението (в случая 2 години лишаване от свобода) е „ефективно, пропорционално и възпиращо“, като отчете броя на отделните случаи на трафик на лица и наличието на престъпна организация, като се отклони от трайно наложената съдебна практика?
Как следва да се тълкуват понятията „ефективно, пропорционално и възпиращо“, по смисъла на член 4 § 4 Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета и възможно ли е наказание лишаване от свобода от 2 години да се възприеме като ефективно, пропорционално и възпиращо, когато лицето е участвало в организирана престъпна група и е набрало няколко лица, с цел да бъдат използвани за развратни дейности, независимо от съгласието им, в други държави членки, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение? В същата връзка, предвиденото в член 4 § 2, б. “б“ „наказание лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от десет години, когато престъплението: … б) е извършено в рамките на престъпна организация, по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност“ следва ли да се тълкува като предвидено за всяко отделно деяние по трафик на отделно лице или за цялостната престъпна дейност, включваща множество деяния на трафик?
____________
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
1 OB L 101, 2011 г., стр. 1