ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
13 септември 2013 година
Дело T‑358/12 P
Rosella Conticchio
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Решение за плащане на пенсионни права — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 12 юли 2012 г. по дело Conticchio/Комисия (F‑22/11), с която се иска отмяната на това определение
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Решение за определяне на класирането в стъпка на длъжностно лице, което се материализира във фиша за заплатата му — Включване — Решение, за което не е изпратено писмено съобщение — Липса на последици
(член 25, член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Срокове — Начален момент
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост
(член 48, параграф 2, член 139, параграф 2 и член 144 от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Оспорване — Условия — Задължение за оспорване на направената от Съда на публичната служба преценка на тези условия
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
5. Жалба — Основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Съда на публичната служба — Допустимост — Условия
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
1. Както предварителната административна жалба, така и подадената след това жалба до съда трябва да са насочени срещу акт с неблагоприятни последици, нарушаващ интересите на жалбоподателя, по смисъла на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника. Актът с неблагоприятни последици е акт, пораждащ задължителни правни последици, които могат пряко и непосредствено да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят съществено неговото правно положение.
В това отношение фактът, че за решение за определяне на класирането в стъпка на длъжностно лице, което се материализира във фиша за заплатата му, не е изпратено писмено съобщение в съответствие с член 25 от Правилника, не може да постави под въпрос качеството на акт с неблагоприятни последици на това решение. Наистина, независимо че според член 25 от Правилника всяко индивидуално решение трябва незабавно да се съобщи писмено на заинтересованото длъжностно лице, все пак съобщаването е акт, който следва съществуващото преди него решение. Затова съобщаването на решение не е определящо за преценката на характера на акт с неблагоприятни последици на това решение. Това се потвърждава и от член 90, параграф 2 от Правилника, според който актът с неблагоприятни последици може да бъде също и неприемане на предвидена мярка, което поради естеството си не подлежи на писмено съобщаване от страна на институцията.
Освен това, независимо че сам по себе си фиш за заплата по характер и предназначение няма белезите на акт с неблагоприятни последици, тъй като той е само паричен израз на предмета на по ранни правни решения, свързани с положението на длъжностното лице, все пак от процедурна гледна точка фишът за заплатата може да бъде акт с конкретни правни последици за своя адресат. Наистина, от връчването на фиша за заплата започват да текат сроковете за обжалване по административен и съдебен ред на административно решение, когато този фиш ясно показва наличието и предмета на това решение. При тези обстоятелства предаваните ежемесечно известия за възнаграждения, съдържащи разбивка на финансовите права, могат да бъдат актове с неблагоприятни последици, подлежащи на обжалване по административен ред и евентуално по съдебен ред.
(вж. точки 21—23)
Позоваване на:
Съд — 21 февруари 1974 г., Kortner и др./Съвет и др., 15/73—33/73, 52/73, 53/73, 57/73—109/73, 116/73, 117/73, 123/73, 132/73 и 135/73—137/73, Recueil, стр. 177, точка 18; 21 януари 1987 г., Stroghili/Сметна палата, 204/85, Recueil, стр. 389, точка 6
Общ съд — 19 октомври 1995 г., Obst/Комисия, T‑562/93, Recueil FP стр. I‑A‑247 и II‑737, точка 23; 23 април 1996 г., Mancini/Комисия, T‑113/95, Recueil FP, стр. I‑A‑185 и II‑543, точка 23; 6 юни 1996 г., Baiwir/Комисия, T‑391/94, Recueil FP стр. I‑A‑269 и II‑787, точка 34; 24 март 1998 г., Becret-Danieau и др./Парламент, T‑232/97, Recueil FP стр. I‑A‑157 и II‑495, точки 31 и 32; 16 февруари 2005 г., Reggimenti/Парламент, T‑354/03, Recueil FP, стр. I‑A‑33 и II‑147, точки 38 и 39; 22 март 2006 г., Strack/Комисия, T‑4/05, Recueil FP стр. I‑A‑2‑83 и II‑A‑2‑361, точка 35
2. Вж. текста на определението.
(вж. точка 26)
3. Вж. текста на определението.
(вж. точка 39)
Позоваване на:
Съд — 30 март 2000 г., VBA/VGB и др., C‑266/97 P, Recueil, стр. I‑2135, точка 79; 21 септември 2006 г., JCB Service/Комисия, C‑167/04 Р, Recueil, стр. I‑8935, точка 114; 21 януари 2010 г., Iride и Iride Energia/Комисия, C‑150/09 P, непубликувано в Сборника, точки 73 и 74
4. Вж. текста на определението.
(вж. точка 45)
Позоваване на:
Съд — 3 юни 2005 г., Killinger/Германия и др., C‑396/03 P, Recueil, стр. I‑4967, точка 9; 19 февруари 2009 г., Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, C‑308/07 P, Сборник, стр. I‑1059, точка 36
Общ съд — 16 декември 2010 г., Meister/СХВП, T‑48/10 P, точка 29
5. Вж. текста на определението.
(вж. точка 54)
Позоваване на:
Съд — 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Полша/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, точка 48 и цитираната съдебна практика