Дело T‑359/12

Louis Vuitton Malletier

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността, представляваща кариран мотив в кафяво и бежово — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Липса на отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 52, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 21 април 2015 г.

1.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Триизмерни марки, състоящи се от формата на стоката — Отличителен характер — Критерии за преценка

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Фигуративна марка, състояща се от двуизмерното изображение на стока — Отличителен характер — Критерии за преценка

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Регистрация в противоречие с член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 207/2009 — Изключение — Придобиване на отличителeн характер чрез използване — Фигуративна марка, представляваща кариран мотив в кафяво и бежово

(член 7, параграф 1, буква г) и член 52 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Решения на Службата — Принцип на равно третиране — Принцип на добра администрация — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Принцип на законност

5.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Служебна проверка на фактите — Производство за обявяване на недействителност във връзка с абсолютни основания за отказ — Разглеждане само на изтъкнатите основания

(член 7, параграф 1, членове 52 и 55, член 57, параграф 1 и член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

6.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Регистрация в противоречие с член 7, параграф 1, букви б)—г) от Регламент №º207/2009 — Изключение — Придобиване на отличителeн характер чрез използване — Условия

(член 7, параграф 1, букви б)—г) и параграф 3, член 52, параграф 2 и член 165, параграфи 1 и 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

7.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Изключение — Придобиване на отличителeн характер чрез използване — Марка, която е лишена от отличителен характер в целия Съюз

(член 1, параграф 1 и член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Критериите за преценка на отличителния характер на триизмерните марки, състоящи се от външния вид на самата стока, не се различават от приложимите към останалите категории марки.

При прилагането на тези критерии следва все пак да се отчита фактът, че средният потребител невинаги възприема по един и същ начин триизмерна марка, състояща се от външния вид на самата стока, и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки.

Всъщност средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или от формата на тяхната опаковка, в отсъствие на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка.

Освен това колкото повече формата, за която е поискана регистрация като марка, се доближава до най-вероятната форма, която ще има съответната стока, толкова по-вероятно е тази форма да бъде лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността. При тези условия единствено марка, която значително се различава от стандартното или обичайното в сектора и поради това може да изпълнява основната си функция да указва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

(вж. точки 20—23)

2.      Съдебната практика, отнасяща се до критериите за преценка на отличителния характер на триизмерните марки, състоящи се от външния вид на самата стока, е в сила също и когато спорната марка е фигуративна и представлява двуизмерното изображение на съответната стока. Всъщност в такива случаи марката не представлява и знак, независим от външния вид на стоките, които обозначава.

Такъв е и случаят на фигуративната марка, състояща се от част от формата на стоката, която обозначава, доколкото съответните потребители ще я възприемат незабавно и без специални разсъждения по-скоро като изображение на особено интересен или привлекателен детайл от въпросната стока, отколкото като указание за нейния търговския произход,

(вж. точки 24 и 25)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 35—45, 104 и 120)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 47—51)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 58—62)

6.      Съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността абсолютното основание по член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент не е пречка за регистрацията на марка, ако в резултат на използването ѝ тя е придобила отличителен характер за стоките, за които се иска регистрацията ѝ.

Също така член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 гласи по-специално че когато марката на Общността е била регистрирана в противоречие с член 7, параграф 1, буква б), тя все пак не може да бъде обявена за недействителна, ако чрез използването ѝ е придобила след регистрацията отличителен характер за стоките или за услугите, за които е била регистрирана.

В съответствие с разпоредбите на член 165, параграфи 1 и 4 от Регламент № 207/2009, доказателствата за отличителния характер, придобит чрез използване, трябва да се представят само относно държавите, които са били членки на Съюза към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка.

Знак, лишен от присъщ отличителен характер, който поради използването преди подаването на заявката за неговата регистрация като марка на Общността е придобил такъв характер за посочените в заявката за регистрация стоки или услуги, се допуска за регистрация в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, щом като не става въпрос за марка, „регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7“. Следователно член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 изобщо не е релевантен в тази хипотеза. Последната разпоредба се отнася по-скоро до марките, чиято регистрация е в противоречие с основанията за отказ, посочени в член 7, параграф 1, букви б)—г) от Регламент № 207/2009, и които при липсата на такава разпоредба би трябвало да бъдат заличени съгласно член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 има за цел именно да запази регистрацията на тези марки, които поради използването си са придобили междувременно, тоест след регистрацията им, отличителен характер за стоките или услугите, за които са били регистрирани, въпреки обстоятелството, че тази регистрация към момента, когато е направена, е била в противоречие с член 7 от Регламент № 207/2009.

(вж. точки 79—82)

7.      Марката на Общността, съгласно член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, има „единен характер“, което означава, че тя „има едно и също действие в цялата Общност“. От единния характер на марката на Общността следва, че за да бъде допусната регистрацията на даден знак, той трябва да притежава отличителен характер на територията на целия Съюз. Ето защо съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 трябва да се откаже регистрацията на марка, ако тя е лишена от отличителен характер в една част от Съюза.

Член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, който позволява регистрацията на знаци, придобили отличителен характер в резултат на използването им, трябва да се разглежда в светлината на това изискване. Следователно е необходимо да се установи придобиването на отличителен характер в резултат на използване на цялата територия, на която марката ab initio е била лишена от такъв характер.

От гореизложеното непременно следва, че когато спорната марка е лишена от отличителен характер в целия Съюз, доказателствата за придобития от посочената марка отличителен характер трябва да се представят относно всяка една от държавите членки.

Несъмнено Съдът е приел, че макар наистина придобиването на отличителен характер от марката чрез използването ѝ да трябва да бъде доказано за частта от Съюза, в която тя ab initio не е имала такъв характер, би било прекомерно да се изисква това да бъде доказано за всяка държава членка, взета поотделно.

Все пак следва да се отбележи, че припомняйки съдебната практика, съгласно която дадена марка може да бъде регистрирана само ако бъде доказано, че чрез използването ѝ тя е придобила отличителен характер в частта от Съюза, в която ab initio не е имала такъв характер, и че това трябва да е целият Съюз, Съдът не се е отклонил от своята практика.

(вж. точки 84, 85 и 91—93)