Дело T‑644/13 R
Serco Belgium и др.
срещу
Европейска комисия
„Обезпечително производство — Обществени поръчки — Покана за представяне на оферти — Отхвърляне на оферта — Молба за спиране на изпълнението — Fumus boni juris“
Резюме — Определение на Общия съд (съдия по обезпечителното производство) от 4 февруари 2014 г.
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(член 256, параграф 1, ДФЕС и членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Разглеждане prima facie на правните основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата по главното производство — Жалба срещу решение на Комисията да отхвърли офертата на оферент в рамките на обществената поръчка — Обезпечителни производства в процедурите за обществени поръчки — Цел — Ефективна съдебна защита
(член 256, параграф 1, ДФЕС и членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 104, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд; Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета; съображения от първо до пето и член 2, параграф 1 от Директива 89/665 на Съвета; съображение 40 от Регламент № 1268/2012 на Съвета)
3. Обществени поръчки на Европейския съюз — Сключване на договор за обществена поръчка след провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки — Критерии за подбор — Оценка на способността на кандидатите на предоставят определените услуги — Критерии за възлагане — Сравнително оценяване на особените характеристики и заслуги на отделните офертиt
(членове 146—149 от Регламент № 1268/2012 на Комисията)
1. Вж. текста на определението.
(вж. точки 15—17)
2. В контекста на делата по публичните поръчки следва да се вземе предвид специфичната роля на обезпечителните производства. В този смисъл трябва да се има предвид и въведената от законодателя на Европейския съюз правна рамка, приложима към процедурите за възлагане на обществени поръчки, организирани от възлагащите органи в държавите членки. По-специално съгласно съображение 40 от Делегиран регламент № 1268/2012 относно правилата за прилагане на Регламент № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, съществените правила относно обществените поръчки следва да се основават на разпоредбите на Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки.
Освен това, както се посочва в съображения от първо до трето от Директива 89/665 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, за да се гарантира ефективното прилагане на такива правила, законодателят е счел, че е необходимо да прибегне до въвеждането на процедури, които позволяват бързи правни средства за защита на етап, когато нарушенията все още могат да бъдат ефективно поправени. Като се има предвид, че процедурите за възлагане са толкова краткосрочни, ролята на съдията по обезпечителното производство е такава, че според законодателя съгласно член 2, параграф 1 от Директива 89/665 — що се отнася до процедури за възлагане в обхвата на правомощията на държавите членки — е необходимо да се предвидят обезпечителни мерки, независимо дали е подадена преди това жалба по същество. Освен това, както е видно от второ, трето и пето съображение и от член 2, параграф 1 от Директива 89/665, в специфичния контекст на обществените поръчки временните мерки са замислени да служат не само като средство за спиране на процедурата по възлагане, но и като средство за поправяне на явно нарушение, което иначе би било задача на главното производство.
Макар подобни съображения да не могат да поставят под съмнение прилагането на член 104, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, който придава действие на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС и изисква, преди да се отправи молба за временни мерки, да е подадена жалба по същество, тези съображения следва да бъдат взети предвид, понеже, както е и на национално равнище, при обществените поръчки временните мерки по дял 3 от Процедурния правилник имат за цел да гарантират ефективна съдебна защита с оглед на прилагането на правилата за тези поръчки, приложими към институциите и органите на ЕС, които правила по същество се основават на Директива 2004/18. Съответно, въпреки че в контекста на обезпечително производство съдията, който разглежда молбата за обезпечение, не е длъжен по правило да извърши толкова подробен анализ, колкото в главното производство, подобен извод не следва да се тълкува в смисъл, че подробният анализ е абсолютно забранен.
Следователно трябва да се провери дали молителите са представили достатъчно доказателства, за да обосноват вероятната основателност на техните твърдения в смисъл дали може сериозно да се приеме, че в спорното решение в областта на обществените поръчки е допусната грешка в правото.
(вж. точки 18—23)
3. Вж. текста на определението.
(вж. точка 30)