РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
5 май 2015 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката — Възражение за незаконосъобразност — Право на упражняване на икономическа дейност — Право на собственост — Закрила на общественото здраве, на сигурността и на околната среда — Принцип на предпазните мерки — Пропорционалност — Право на защита“
По дело T‑433/13
Petropars Iran Co., установено в Kish Island (Иран),
Petropars Oilfields Services Co., установено в Kish Islrand,
Petropars Aria Kish Operation and Management Co., установено в Техеран (Иран),
Petropars Resources Engineering Kish Co., установено в Техеран,
представлявани от S. Zaiwalla, СТР. Reddy, Z. Burbeza, solicitors, MM R. Blakeley, G. Beck, barristers и M. Brindle, QC,
жалбоподатели,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват V. Piessevaux и M. Bishop, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, от една страна, жалба за отмяна на Решение 2013/270/ОВППС на Съвета от 6 юни 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 156, стр. 10), както и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 522/2013 на Съвета от 6 юни 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 156, стр. 3), и от друга страна, искане за обявяване на неприложимост на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), както и на член 23, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. Jaeger, председател, M. van der Woude (докладчик) и E. Buttigieg, съдии,
секретар: C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 ноември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателите Petropars Iran Co. (наричано по-нататък „PPI“), Petropars Oilfields Services Co. (наричано по-нататък „POSCO“), Petropars Aria Kish Operation and Management Co. (наричано по-нататък „POMC“) и Petropars Resources Engineering Kish Co. (наричано по-нататък „PRE“) са ирански дружества, осъществяващи дейност в сектора на петрола, газа и нефтопродуктите.
2 Настоящото дело е свързано с режима на ограничителните мерки, въведени с цел оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови ядрените си дейности, създаващи опасност от разпространение и разработване на системи за ядрено оръжие.
3 На 9 юни 2010 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) приема Резолюция 1929 (2010) (наричана по-нататък „РССООН 1929 (2010)“), която разширява обхвата на ограничителните мерки, наложени с Резолюции 1737 (2006), 1747 (2007) и 1803 (2008) въвежда допълнителни ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран.
4 На 17 юни 2010 г. Европейският съвет подчертава все по-дълбоката си загриженост относно иранската ядрена програма и приветства приемането на РССООН 1929 (2010). Като припомня декларацията си от 11 декември 2009 г., той приканва Съвета на Европейския съюз да приеме актове за изпълнение на мерките, предвидени в РССООН 1929 (2010), както и съпътстващи мерки, за да подпомогне разрешаването чрез преговори на всички нерешени въпроси, свързани с разработването от Ислямска република Иран на чувствителни технологии за нейната ядрена и ракетна програма. Тези мерки следва да бъдат насочени към областите на търговията, финансовия сектор, иранския транспортен сектор, ключовите сектори на петролната и газовата промишленост и към допълнителни цели, по-специално Ислямската революционна гвардия.
5 На 26 юли 2010 г. Съветът приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), в чието приложение ІІ са изброени лицата и образуванията — различни от посочените от Съвета за сигурност или от създадения с Резолюция 1737 (2006) комитет по санкциите, които са споменати в приложение І — активите на които се замразяват. Съображение 22 от посоченото решение се отнася до РССООН 1929 (2010) и се отбелязва потенциалната връзка между доходите на Ислямска република Иран от неговия енергиен сектор и финансирането на чувствителните ядрени дейности на Иран, свързани с риск от разпространението на ядрени оръжия.
6 На 23 януари 2012 г. Съветът приема Решение 2012/35/ОВППС за изменение на Решение 2010/413. Според съображение 13 от посоченото решение ограниченията по отношение на достъпа до финансови средства и икономически ресурси и замразяването им следва да се прилага за допълнителни лица и образувания, които подпомагат правителството на Иран, с което му дават възможност да продължава чувствителни ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрено оръжие, или за разработването на носители на ядрено оръжие, по-специално лица и образувания, предоставящи финансова, логистична и материална подкрепа на правителството на Иран.
7 С член 1, параграф 7, буква а), ii) от Решение 2012/35 в член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 се добавя следната точка, която предвижда замразяване на финансовите средства на посочените по-долу лица и образувания:
„в) други лица и образувания, които не са обхванати от приложение I, предоставящи подкрепа на правителството на Иран, както и свързани с тях лица и образувания, изброени в приложение II“.
8 Вследствие на това на 23 март 2012 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1). С оглед на прилагането на член 1, параграф 7, буква а), подточка ii) от Решение 2012/35, в член 23, параграф 2 от този регламент се предвижда замразяване на финансовите средства на включените в списъка в приложение ІХ лица, образувания и органи, които са определени като:
„г) други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, както и лица и образувания, свързани с тях“.
9 На 15 октомври 2012 г. Съветът приема Решение 2012/635/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 282, стр. 58). Според съображение 16 от посоченото решение в съдържащия се в приложение II към Решение 2010/413 списък на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителни мерки, следва да бъдат включени допълнителни лица и образувания, по-специално ирански държавни образувания, ангажирани в петролния и газовия сектор, тъй като те осигуряват значителни доходи за иранското правителство.
10 С член 1, параграф 8, буква а) от Решение 2012/635 се изменя член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, който вече предвижда, че обект на ограничителни мерки са:
„в) други лица и образувания, които не са обхванати от Приложение I, които оказват подкрепа на правителството на Иран и образувания, притежавани или контролирани от тях или лица и образувания, свързани с тях, както са посочени в Приложение II“.
11 С член 2 от Решение 2012/635 вписва в приложение II към Решение 2010/413 името на субекта с име National Iranian Oil Co. (наричано по-нататък „NIOC“), поради това че това образувание, собственост на иранската държава и управлявано от нея, предоставя финансови ресурси на иранското правителство, както и образуванието с име Naftiran Intertrade Co. (наричано по-нататък „NICO“), субект, притежаван на 100 % от NIOC, и субект с име Petropars Ltd (наричано по-нататък „PPL“), дъщерно дружество на NICO.
12 Вследствие на това същия ден Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 (ОВ L 282, стр. 16). С член 1 от посочения регламент за изпълнение имената на субектите NIOC, NICO и PPL се вписват в приложение IX от Регламент № 267/2012 съответно със същите мотиви като посочените в Решение 2012/635.
13 На 21 декември 2012 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1263/2012 за изменение на Регламент (ЕО) № 267/2012 (ОВ L 356, стр. 34). Член 1, параграф 11 от посочения регламент изменя член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, който предвижда да бъдат замразени финансовите средства на включените в списъка в приложение ІХ лица, образувания и органи, определени като:
„г) други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, както и лица и образувания, свързани с тях“.
14 На 6 април 2013 г. Съветът приема Решение 2013/270/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 156, стр. 10; наричано по-нататък „обжалваното решение“). С член 1 от Решението имената на жалбоподателите са вписани в приложение ІІ към Решение 2010/413, съдържащо списък с имената на „[л]ица и образувания, участващи в дейности, свързани с ядрени или балистични ракети, и лица и образувания, подкрепящи правителството на Иран“.
15 Вследствие на това същия ден Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 522/2013 за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 (ОВ L 156, стр. 3; наричан по-нататък „обжалваният регламент“). С член 1 от този регламент имената на жалбоподателите са включени в приложение ІХ към Регламент № 267/2012, съдържащо списъка с имената на „[л]ица и образувания, участващи в дейности, свързани с ядрени или балистични ракети, и лица и образувания, подкрепящи правителството на Иран“.
16 PPI е вписано в списъка, съдържащ се в приложение II към Решение 2010/413, както и в списъка от приложение IX към Регламент № 267/2012 (наричани по-нататък заедно „списъците“), с обжалваното решение и обжалвания регламент (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“), поради това че е „дъщерно дружество на Petropars Ltd“. Що се отнася до останалите трима жалбоподатели, Съветът е приел следните мотиви: „дъщерно дружество на [PPI]“.
17 Обжалваните актове са съобщени на жалбоподателите с писма от 10 юни 2013 г.
18 С писмо от 7 август 2013 г. жалбоподателите оспорват приетите срещу тях ограничителни мерки и поискват от Съвета да уточни правното основание за съответното им вписване, да изложи мотивите за това вписване, да предостави копия от цялата информация и доказателствата, на които се основава за приемането на обжалваните актове, както и от всички документи, съдържащи се в преписката му. Освен това в писмото се подчертава, че посочените актове са съобщени само на PPI.
19 На 12 август 2013 г. Съветът удостоверява получаването на писмото на жалбоподателите от 7 август 2013 г. и посочва, че това писмо се разглежда.
Производство и искания на страните
20 На 20 август 2013 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
21 След като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен в седми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
22 Жалбоподателите молят Общия съд:
– да отмени обжалваните актове в частта, която се отнася до тях,
– да обяви член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 за неприложими по отношение на тях,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
23 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
24 Тъй като двама от членовете на състава са възпрепятствани да заседават, на основание член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд е определен друг съдия за попълване на състава.
От правна страна
25 В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет правни основания. Първото правно основание е изведено от липсата на правно основание за посочването на жалбоподателите. Второто правно основание е изведено от грешка в преценката. Третото правно основание е изведено от незаконосъобразност на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и от член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, доколкото тези разпоредби са насочени към дъщерните предприятия на посочените субекти. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на правото на собственост, правото на упражняване на търговска дейност, принципа на защита на околната среда, както и на хуманитарните ценности на Европейския съюз и при всички положения на принципите на пропорционалност и предпазните мерки. Петото правно основание, предявено при условията на евентуалност, е изведено от липсата на съобщаване, що се отнася до двама от жалбоподателите, от нарушение на задължението за мотивиране, на правото на защита и на правото на ефективна съдебна.
26 В съдебното заседание жалбоподателите се отказват от третото правно основание и този отказ е отбелязан в протокола от посоченото съдебно заседание. Доколкото третото правно основание е изтъкнато в жалбата в подкрепа на второто искане, последното е отхвърлено като недопустимо.
По първото правно основание, изведено от липсата на правно основание за посочването на жалбоподателите
27 Жалбоподателите поддържат по същество, че вписването на имената им в списъците е лишено от законово основание. Според тях обстоятелството, че са дъщерни дружества на посочен субект, не е част от критериите, предвидени в член 20, параграф 1 от Решение 2010/413, нито в член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012.
28 В писмената си реплика жалбоподателите подчертават най-напред, че едва в писмената си защита Съветът обосновава вписването на имената им в списъците въз основа на факта, че те са собственост или са контролирани от NIOC.
29 На следващо място, жалбоподателите поддържат, че фактът, че са дъщерни дружества на субект, посочен като предоставящ подкрепа на иранското правителство, не представлява мотив, позволяващ вписването на имената им в списъците, тъй като това не означава, че въпросното дъщерно дружество е притежавано или се контролира от този субект.
30 На последно място, жалбоподателите подчертават, че Съветът може да впише в списъците името на субект, който е притежаван или контролиран от друг субект, освен ако последният на собствено основание е вписан в тях въз основа на правен критерий за приемането на ограничителните мерки. В разглеждания случай обаче имената на PPL и PPI не са вписани в списъците въз основа на такъв критерий.
31 Общият съд приема, че въпросът, поставен в рамките на първото основание, е дали обжалваните актове дават възможност на жалбоподателите да идентифицират критерия, представляващ правното основание, въз основа на което са вписани в списъците. Следователно този въпрос трябва да бъде разгледан в светлината на съдебната практика, свързана със задължението за мотивиране, което е възложено на Съвета при приемането на ограничителни мерки. Доводите, отнасящи се до законосъобразността по съществото на обжалваните актове, по-специално свързаните с липсата на контрол от страна на PPI върху дъщерните дружества и с приватизацията на PPL, ще бъдат разгледани с второто правно основание, изведено от грешка в преценката.
32 Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е в основата на принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 49 и цитираната съдебна практика).
33 Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решение Съвет/Bamba, посочено в точка 32 по-горе, EU:C:2012:718, т. 50). Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице е узнало мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза (решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, наречено „OMPI I“, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 139).
34 Що се отнася до ограничителните мерки, приети в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, трябва да се подчертае, че доколкото засегнатото лице не разполага с право на изслушване преди приемането на първоначално решение за вписване, спазването на задължението за мотивиране е още по-важно, тъй като е единствената гаранция, която позволява на заинтересованото лице, поне след приемането на това решение, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на разглежданото решение (решения Съвет/Bamba, точка 32 по-горе, EU:C:2012:718, т. 51 и OMPI I, точка 33 по-горе, EU:T:2006:384, т. 140).
35 Следователно мотивите към акта на Съвета, с който се налага ограничителна мярка, не само трябва да посочват правното основание на тази мярка, но и трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (вж. в този смисъл решения OMPI I, точка 33 по-горе, EU:T:2006:384, т. 146, от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, Rec, EU:T:2009:401, т. 83 и Съвет/Bamba, точка 32 по-горе, EU:C:2012:718, т. 52).
36 Въпреки това мотивите трябва да са съобразени с естеството на разглеждания акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решения Съвет/Bamba, точка 32 по-горе, EU:C:2012:718, т. 53 и 54, OMPI I, точка 33 по-горе, EU:T:2006:384, т. 141 и Bank Melli Iran/Съвет, точка 35 по-горе, EU:T:2009:401, т. 82).
37 В разглеждания случай следва да се припомни, че името на PPI е вписано в списъците, поради това че е дъщерно дружество на посочения субект PPL, а останалите трима жалбоподатели са посочени, поради това че са дъщерни дружества на PPI.
38 Налага се констатацията, че тези мотиви не посочват изрично правото основание на обжалваните актове. Въпреки това, както следва от съдебната практика, посочена в точка 36 по-горе, изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Следователно мотивите на обжалваните актове трябва да бъдат разгледани в светлината на текста им, но и на контекста, в който посочените актове са приети, както и мотивите, приети по отношение на NIOC и другите субекти, принадлежащи към контролираната от това дружество група.
39 В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 предвиждат замразяването на финансови средства и икономически ресурси на образувания, които подпомагат правителството на Иран. Посочените по-горе разпоредби предвиждат и приемането на ограничителни мерки срещу образуванията, които са собственост или се контролират от субект, подпомагащ посоченото правителство. Както подчертават жалбоподателите, дадено образувание може да бъде вписано в списъците въз основа на последния критерий само ако дружеството майка, което притежава капитала му или го контролира, предоставя такава помощ, а това не се оспорва от Съвета.
40 На второ място, следва да се посочи, че споменаването на понятието „дъщерно дружество“ в мотивите за вписване на името на всеки от жалбоподателите им позволява да установяват, че Съветът е взел решение да впише имената им в списъците не въз основа на критерий за вписване, свързан с образуванията, подпомагащи иранското правителство, а въз основа на критерий, отнасящ се до субекти, които са собственост или се контролират от образувание, подпомагащо посоченото правителство. В действителност това понятие по необходимост навежда на съществуването на контрол от страна на дружество майка, който по-специално може да е резултат от съществуването на капиталови връзки между последното и въпросното дъщерно дружество. Следователно, като се споменава, че жалбоподателите са „дъщерни дружества“, в мотивите ясно се посочва притежаване на капитала или контрол по смисъла на Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012.
41 На трето място, следва да се установи, че безспорно обжалваните актове не посочват изрично образуванието, което след установяване на впиването на името му в списъците с мотив подпомагане на правителството на Иран притежава или контролира жалбоподателите. Действително името на PPI — дружеството майка на останалите трима жалбоподатели — не е вписано в списъците на основание подпомагане на посоченото правителство, а поради това че е дъщерно дружество на PPL, чието име е вписано в списъците, поради това че е дъщерно дружество на NICO.
42 Въпреки това в разглеждания случай с оглед на контекста на приемането на обжалваните актове, и по-специално на вписването на името на NIOC в списъците, както и вписването на другите образувания, които са притежавани или се контролират от това образувание, може да се приеме, че жалбоподателите са можели логично да определят NIOC като дружество майка, което е техен собственик или упражнява контрол върху тях, и следователно да установят правното основание на вписването и без допълнителни разяснения.
43 Действително, на първо място, следва да се отбележи, че в списъците, в които са вписани жалбоподателите, възпроизведени в приложение II от Решение 2010/413 и приложение IX от Регламент № 267/2012, се посочват имената на „[л]ица и образувания, участващи в дейности, свързани с ядрени или балистични ракети, и лица и образувания, подкрепящи правителството на Иран“. Сред тях е не само името на NIOC, чието вписване е обосновано с факта, че посоченото дружество предоставя финансови средства на посоченото правителство, но и имената на голям брой образувания, притежавани пряко или непряко от това дружество. Следователно NIOC е начело на голяма група дружества и веригата от притежатели, свързваща това дружество с жалбоподателите, е можела лесно да бъде установена с оглед на мотивите за вписване на различните образувания, принадлежащи към тази група.
44 По-специално вписването в списъците на името на PPL, посочено като дружество майка на PPI, поради това че е дъщерно дружество на NICO, чието име от своя страна е вписано в списъците, поради това че последното е дъщерно дружество на NIOC, позволява на PPI, както и на другите жалбоподатели да установяват, че ограничителните мерки са им наложени, поради това че са непряко притежавани или контролирани от NIOC, единственото образувание от групата, чието име е вписано в списъците, затова че подкрепя правителството на Иран, съгласно разпоредбата на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, както и на член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012. При това положение, разгледани в светлината на тези списъци, мотивите на обжалваните актове позволяват на жалбоподателите да установят критерия, предвиден в горепосочените разпоредби, който е послужил за правно основание на вписването на имената им в списъците.
45 На второ място, следва да се отбележи, че като част от група, контролирана от NIOC, на жалбоподателите е трябвало да са известни ограничителните мерки, приети срещу другите образувания, принадлежащи към тази група, и следователно са можели да разберат, че както другите образувания, вписването на имената им в списъците е оправдано с оглед връзките на собственост или упражняване на контрол между тях и NIOC.
46 На трето място, от съдържанието на жалбата следва, че при приемането на обжалваните актове жалбоподателите са разполагали с необходимата информация, за да разберат причините за вписването на имената им в списъците и следователно да определят правното основание на това вписване. Действително в жалбата се възпроизвежда схема, която ясно показва критерия, обосноваващ вписването на NIOC, а именно критерия за вписване, отнасящ се до образуванията, подпомагащи правителството на Иран, както и веригата от притежатели, свързващо последното дружество с всеки от жалбоподателите.
47 С оглед на тези обстоятелства следва да се заключи, че макар да са сбити и да не конкретизират относимите правни и фактически положения, мотивите към обжалваните актове все пак позволяват на жалбоподателите да установят критерия, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, както и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, послужил за правно основание на вписването на имената им в списъците. Действително, от една страна, използването на понятието „дъщерно дружество“ ясно показва, че вписването на жалбоподателите се основава на критерия за вписване, отнасящ се до образувания, които са собственост или се контролират от субект, подпомагащ посоченото правителство, и от друга страна, контекстът, в който са приети обжалваните актове, позволява да се определи въпросното образувание, което според Съвета е техен собственик или упражнява контрол върху тях, а именно NIOC, като вписването на името му, известно на жалбоподателите, се основава на критерий за вписване, отнасящ се до субектите, подпомагащи това правителство, съгласно посочените по-горе разпоредби.
48 Предвид изложеното по-горе първото правно основание следва да се отхвърли по същество.
По второто правно основание, изведено от грешка в преценката
49 Жалбоподателите поддържат по същество, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като е приел, че е изпълнен критерият за вписване, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, както и в член 23, параграф 3, буква г) от Регламент № 267/2012.
50 В това отношение жалбоподателите посочват, че съответно само 97 %, 48 % и 49 % от капитала на POSCO, POMC и PRE се притежава от PPI, поради което не може да се предполага, че POSCO, POMC и PRE са притежавани или контролирани от PPI.
51 Освен това жалбоподателите подчертават, че PPL вече не се притежава от NIOC или от NICO, считано от март 2012 г., като целият капитал на първото дружество е прехвърлен към иранския национален пенсионен фонд и към социалния осигурителен орган. Ето защо според тях те не могат да бъдат считани за притежавани или контролирани от NIOC към момента на вписването на имената им в списъците при липсата на други доказателствени елементи, изтъкнати от Съвета.
52 В самото начало следва да се подчертае, че жалбоподателите съвсем накратко посочват в жалбата, че PPL, дружеството майка на PPI, е независимо от по-горе стоящите дружества, а именно NICO и NIOC, без да внесат каквото и да било уточнение в това отношение. Едва в писмената реплика жалбоподателите се позовават на това прехвърляне на собственост, за да докажат, че вече не са притежавани от NIOC към момента на вписването на имената им в списъците.
53 В писмената си дуплика Съветът изтъква, че доводът на жалбоподателите, че PPL вече не е част от контролираната от NIOC група, противоречи на съдържанието на жалбата.
54 Следва да се припомни, че от разпоредбата на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник следва, че исковата молба или жалбата съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания, като в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството. Същевременно правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо (решение от 20 септември 1990 г., Hanning/Парламент, T‑37/89, Recueil, EU:T:1990:49, т. 38). Налице са сходни задължителни изисквания, когато в подкрепа на правно основание се повдига определено оплакване (вж. например решение от 14 май 1998 г., Mo och Domsjö/Комисия, T‑352/94, Recueil, EU:T:1998:103, т. 333).
55 В разглеждания случай се налага констатацията, че доводите, развити от жалбоподателите в писмената реплика, с които се оспорва собствеността на NICO в капитала на PPL, не се основават на нови обстоятелства, разкрити в хода на производството. Освен това тези доводи не могат да се считат за разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това в жалбата, тъй като не съответстват по никакъв начин на фактическите обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателите при подаване на жалбата.
56 Действително, на първо място, в жалбата жалбоподателите възпроизвеждат схема на йерархическата структура на контролираната от NIOC група, съгласно която последното дружество притежава изцяло дружествения капитал на NICO, което на свой ред притежава 100 % от дружествения капитал на PPL, което притежава целия дружествен капитал на PPI, което притежава дружествения капитал на другите жалбоподатели — в размер 97 % за POSCO, 48 % за POMC и 49 % за PRE. Налага се обаче констатацията, че в така описаната верига от притежатели няма никакво прекъсване на връзките на собственост, обединяващи жалбоподателите и NIOC.
57 На второ място, в нито един момент от жалбата жалбоподателите не споменават, че съществуващите между тях и NIOC връзки са били прекъснати през март 2012 г., а само посочват, че тези връзки са твърде далечни, за да отговорят на критерия за вписване, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012.
58 На трето място, когато в жалбата жалбоподателите посочват, че името на PPL е вписано в списъците, поради това че е дъщерно дружество на NICO, не изтъкват какъвто и да било довод за оспорване на този мотив. Обратно, жалбоподателите се основават на този факт в подкрепа на доводите, че не могат да бъдат смятани за образувания, свързани със субект, подкрепящ правителството на Иран, тъй като името на съответното им дружество майка не е вписано в списъците за такова подпомагане, а като образувание, притежавано или контролирано от образувание, което предоставя такава помощ.
59 Следователно следва да се отхвърли като недопустимо твърдението, че PPL вече не принадлежи към контролираната от NIOC група, считано от март 2012 г., и основателността на обжалваните актове да бъдат разгледани единствено с оглед на веригата от притежатели, описана в точка 56 по-горе.
60 Като главно съображение следва да се припомни, че ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-специално в рамките на контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включването или запазването на определено лице в списъците, съдът на Съюза да се увери, че това решение почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, в резултат от което съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да разгледа въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, наречено „Kadi II“, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, Rec, EU:C:2013:518, т. 119).
61 Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. Важно е представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице мотиви. Ако тези данни и доказателства не позволяват да се установи основателността на даден мотив, съдът на Съюза го изважда от кръга на подкрепящите съображения на разглежданото решение за вписване или запазване на вписването (решение Kadi II, точка 60 по-горе, EU:C:2013:518, т. 121—123).
62 На следващо място, съгласно съдебната практика, когато финансовите средства на образувание, за което е прието, че подкрепя правителството на Иран, са замразени, съществува значителна опасност то да упражни натиск върху образуванията, които притежава, контролира или които му принадлежат, за да заобиколи последиците от насочените към него мерки. Вследствие на това замразяването на финансовите средства на тези образувания, наложено от Съвета с член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и с член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, е необходимо и подходящо за осигуряване на ефективността на приетите мерки и за гарантиране, че те няма да бъдат заобиколени (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 13 март 2012 г., Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, Rec, EU:C:2012:137, т. 39 и 58).
63 Следователно при приемането на решение по силата на горепосочените разпоредби Съветът трябва да извърши преценка на обстоятелствата в разглеждания случай, за да определи образуванията, които имат качеството на притежавани или контролирани образувания. За сметка на това характерът на дейността на засегнатото образувание или евентуалната липса на връзка между тази дейност и подпомагането на правителството на Иран не са относими критерии в този контекст, тъй като приемането на мярката замразяване на финансови средства, насочена към притежаваното или контролираното образувание, не е мотивирано от факта, че самото дружество пряко подпомага посоченото правителство (вж. в този смисъл и по аналогия решение Melli Bank/Съвет, точка 62 по-горе, EU:C:2012:137, т. 40—42).
64 На последно място, отново съгласно съдебната практика, когато дружественият капитал на дадено образувание е изцяло притежаван от субект, който подпомага правителството на Иран, критерият за вписване, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, както и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, е изпълнен (вж. в този смисъл и по аналогия решение Melli Bank/Съвет, точка 62 по-горе, EU:C:2012:137, т. 79).
65 В разглеждания случай Съветът приема, че тъй като NIOC притежава 100 % от дружествения капитал на NICO, което на свой ред притежава 100 % от дружествения капитал на PPL, което от своя страна притежава изцяло дружествения капитал на PPI, което притежава дружествения капитал на другите жалбоподатели в размер на 97 % за POSCO, 48 % за POMC и 49 % за PRE, всеки от жалбоподателите трябва да бъде смятан за притежаван или контролиран от NIOC по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012.
66 Следователно трябва да се разгледа въпросът дали с оглед на посочената верига от притежатели и по отношение на всеки жалбоподател Съветът е допуснал грешка в преценката, като е приел, че критерият за вписване, отнасящ се до субектите, притежавани от субект, подпомагащ правителството на Иран, е изпълнен.
67 На първо място, що се отнася до PPI, което е дъщерно дружество на NIOC, следва да се отбележи, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е вписал името на това образувание в списъците.
68 Действително, с оглед на съдебната практика, цитирана в точка 64 по-горе, притежаването на целия дружествен капитал на образувание от страна на субект, подпомагащ правителството на Иран, само по себе си предполага, че критерият за вписване, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, както и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, е изпълнен. Освен това следва да се отбележи, че в областта на правото на конкуренцията, в която се разглежда и въпросът за отношенията между дъщерно дружество и неговото дружество майка, присъствието на междинни дружества между двете дружества по никакъв начин не засяга прилагането на оборимата презумпция, съгласно която въпросното дружество майка упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество. В действителност се приема, че такова влияние може да бъде упражнявано непряко чрез междинни дружества (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2011 г., General Química и др./Комисия, C‑90/09 P, Rec, EU:C:2011:21, т. 88, и от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, Rec, EU:T:2012:478, т. 52).
69 Ето защо следва да се приеме, че когато дружественият капитал на дадено дружество се притежава непряко от субект, подпомагащ правителството на Иран, критерият за вписване, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, както и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, е изпълнен, и то независимо от присъствието и броя на междинните дружества между това образувание майка и притежаваното образувание, при условие че всяко от образуванията, присъстващи във веригата от притежатели, се притежава изцяло от съответното пряко дружество майка. При тези обстоятелства всъщност дружеството майка запазва едноличен и изключителен контрол върху съвкупността от своите дъщерни дружества и следователно е в състояние чрез междинни дружества да упражнява натиск върху дружеството, което притежава непряко, за да заобиколи действието на насочените срещу него мерки, поради което приемането на ограничителни мерки срещу това непряко притежавано образувание е оправдано.
70 Следователно в разглеждания случай следва да се приеме, че вписването в списъците на името на PPI, чийто дружествен капитал се притежава на 100 % от PPL, чийто дружествен капитал се притежава изцяло от NICO, чийто дружествен капитал се притежава на 100 % от NIOC, е оправдано с оглед на критерия, отнасящ се до образуванията, притежавани или контролирани от субект, подпомагащ правителството на Иран.
71 На второ място, що се отнася до POSCO, следва да се припомни, че почти целият дружествения капитал на това образувание, а именно 97 %, се притежава от PPI.
72 В тома отношение от съдебната практика в областта на правото на конкуренцията следва, че дружество майка е в състояние да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, когато притежава целия или почти целия капитал на това дъщерно дружество (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2009 г., Arkema/Комисия, T‑168/05, EU:T:2009:367, т. 71).
73 Ето защо следва да се приеме, че когато целият или почти целият дружествен капитал на дружество се притежава от субект, подпомагащ правителството на Иран, критерият за вписване, предвидени в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, е изпълнен.
74 В разглеждания случай, независимо от присъствието на три междинни дружества между NIOC и POSCO и факта, че PPI не е изключителен собственик на POSCO, Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел ограничителните мерки срещу последното образувание.
75 Действително, както се посочва в точки 68 и 69 по-горе, броят на междинните дружества е без значение по отношение на способността на дадено дружество майка да окаже релевантно влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, когато дружественият капитал на последното, както и капиталът на всяко от междинните дружества се притежава изцяло от посоченото дружество майка. Същото заключение е приложимо, когато притежаването на капитала на дъщерното дружество и посочените дружества е почти пълно, както в разглеждания случай, в който с посредничеството на PPI NIOC притежава 97 % от дружествения капитал на POSCO. Действително основателно може да се приеме, че поради съществуването на връзки на изключителна или почти изключителна собственост между NIOC и PPI последното образувание остава подчинено на изключителния и едноличен контрол на посоченото дружество майка.
76 Следователно следва да се направи извод, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че POSCO е притежавано от NIOC, а второто правно основание да се отхвърли по същество, що се отнася до посочения жалбоподател.
77 На трето място, що се отнася до POMC и PRE, Съветът изтъква, че съгласно съдебната практика относно правото на конкуренцията презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние на дружество майка върху нейно дъщерно дружество се прилага и когато двете дружества се намират в аналогично на положението, при което едно-единствено дружество притежава целия дружествен капитал на свое дъщерно дружество. В разглеждания случай, като се има предвид, че дружественият капитал на POMC се притежава съвместно от PPI и Global O & M Company съответно в размер на 48 % и 47 % и че PRE е общо предприятие, чийто дружествен капитал се притежава от PPI и Telford International в размер съответно на 49 % и 47 %, Съветът смята, че цитираната в точка 64 съдебна практика е относима и че следователно POMC и PRE трябва да се считат за непряко контролирани от NIOC, по-специално чрез PPI.
78 Освен това в съдебното заседание Съветът поддържа, че като се има предвид, че PPI притежава по-голям дял в дружествения капитал на POMC в сравнение с дяла, притежаван от Global O & M Company, и по-голям процент в дружествения капитал на PRE в сравнение с притежавания от Telford International, може да се предполага, че това образувание има последната дума и може да налага решенията си на POMC и PRE.
79 Все пак Общият съд приема, че в разглеждания случай, що се отнася до POMC и PRE, презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние на дружество майка върху тях е неприложима.
80 Действително, на първо място, що се отнася до довода за съвместно притежаване на дружествения капитал на POMC и PRE, следва да се отбележи, че обратно на PPI, срещу Global O & M Company и Telford International не са наложени ограничителни мерки. При тези обстоятелства следователно последните две дружества нямат интерес да помагат на PPI да осъществи натиск върху общото им дъщерно дружество, за да заобиколи последиците от ограничителните мерки, насочени единствено срещу него. Ето защо не може да се приеме, че положението е аналогично на това, при което едно-единствено образувание притежава целия дружествен капитал на своето дъщерно дружество, тъй като в разглеждания случай съществуването на съвместен контрол може да възпре PPI, и следователно NIOC, да упражни натиск върху POMC и PRE, за да заобиколи последиците на насочените срещу него ограничителните мерки.
81 На следващо място, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика притежаването на 60 % от дружествения капитал на дадено образувание само по себе си не означава, че критерият за вписване, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, е изпълнен (решение от 6 септември 2013 г., Persia International Bank/Съвет, T‑493/10, Rec (откъси), EU:T:2013:398, т. 106). По аргумент за по-силното основание в разглеждания случай притежаването съответно на 48 % и 49 % от дружествения капитал на POMC и PRE предвид съдебната практика, цитирана в точка 64 по-горе, само по себе си е недостатъчно, за да оправдае приемането на насочените срещу тези образувания ограничителни мерки.
82 Предвид това, че PPI не притежава целия или почти целия дружествен капитал на POMC и PRE, следва да се разгледа въпросът дали с оглед на обстоятелствата в разглеждания случай съществува не маловажен риск последните две дружества да заобиколят последиците от насочените срещу NIOC ограничителни мерки.
83 Налага се обаче констатацията, че Съветът не представя никакви доказателства, позволяващи на Общия съд да приеме, че PPI е в състояние да упражнява контрол върху POMC или PRE. Действително, макар притежаваният от PPI дял в дружествения капитал на последните да е малко по-голям от притежавания от другите главни акционери на тези дружества, този дял остава миноритарен. Следователно не може да се презюмира, че PPI има правомощието да назначава повече от половината от членовете на управителния съвет на POMC или половината от членовете на управителния съвет на PRE или по някакъв начин има последната дума в управителния съвет на тези две образувания.
84 Следователно се налага изводът, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като е приел, че POMC и PRE се притежават или контролират от NIOC.
85 С оглед на всичко гореизложено второто правно основание следва да се отхвърли по същество по отношение на PPI и POSCO и да бъде уважено по отношение на POMC и PRE. Вследствие на това обжалваните актове следва да бъдат отменени по отношение на посочените двама жалбоподатели.
По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на правото на собственост, правото на упражняване на търговска дейност, принципа на защита на околната среда и хуманитарните ценности на Съюза и при всички положения на принципите на пропорционалност и на предпазните мерки
86 Жалбоподателите изтъкват, че обжалваните актове представляват нарушение на основните права и свободи.
87 На първо място, жалбоподателите поддържат по същество, че обжалваните актове нарушават правото им на собственост и правото им да упражняват търговска дейност и са непропорционални по отношение на преследваната цел.
88 На следващо място, жалбоподателите твърдят, че обжалваните актове могат да причинят значителна вреда на околната среда, както и на здравето и безопасността на ирански работници и граждани, включително децата. Действително те твърдят, че поради санкциите няма да могат да проведат фаза 19 от проекта за разработване на находището в South Pars, чиято реализация е много важна, за да се избегне недостигът на газ в Иран през зимния сезон. Освен това в писмената си реплика те уточняват, че основната част от използваните материали и технически услуги са с произход държавите — членки на Съюза. Невъзможността да се снабди с тези материали, щяла да принуди Ислямска република Иран да използва други горива за отопление, по-вредни за околната среда и които щели да увеличат рисковете за здравето и безопасността на хората, живеещи и работещи по проекта за разработване.
89 С оглед на тези рискове жалбоподателите смятат, че Съветът е нарушил принципа на предпазните мерки. Той е трябвало да вземе предвид последиците от замразяването на активите им, за да приеме обжалваните актове.
90 На последно място, жалбоподателите твърдят, че приетите от Съвета мерки са непропорционални с оглед на декларираната цел.
91 Общият съд приема, че следва да се отхвърлят всички доводи, изтъкнати от жалбоподателите.
92 На първо място, що се отнася до правото на собственост на жалбоподателите и правото им на упражняване на търговска дейност, следва да се отбележи, най-напред, че посочените права са част от основните права, закрепени съответно в член 17 и в член 16 от Хартата на основните права, чието зачитане се гарантира от съдилищата на Съюза. Въпреки това трябва да се напомни, че основните права не са абсолютни и упражняването им може да се ограничава, когато това е обосновано поради следваните от Съюза цели от общ интерес (решение от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, Rec, EU:C:2011:735, т. 113).
93 На следващо място, съгласно съдебната практика принципът на пропорционалност, който е един от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 18 ноември 1987 г., Maizena и др., 137/85, Rec, EU:C:1987:493, т. 15).
94 В разглеждания случай правото на упражняване на икономическа дейност, както и правото на собственост на жалбоподателите са ограничени в значителна степен поради приемането на обжалваните актове, тъй като те не могат да разполагат с финансовите си средства, намиращи се на територията на Съюза, освен по силата на специални разрешения и не могат да им бъдат предоставяни пряко или непряко никакви средства или икономически ресурси съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 267/2012. Въпреки това предвид първостепенната важност на опазването на международния мир и сигурност Съветът основателно е можел да приеме, че засягането на посочените по-горе права, произтичащо от вписването в списъците на образувания, притежавани от образувание, подпомагащо правителството на Иран, е подходящо и необходимо за оказване на натиск върху посоченото правителство, за да бъде принудено да прекрати дейностите по ядрено разпространение (вж. в този смисъл и по аналогия решение Melli Bank/Съвет, точка 62 по-горе, EU:C:2012:137, т. 61).
95 Следователно не може да се приеме, че тези ограничения представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на правото на собственост и правото на упражняване на търговска дейност (вж. в този смисъл решение Bank Melli Iran/Съвет, точка 92 по-горе, EU:C:2011:735, т. 114 и 115).
96 Освен това, обратно на твърдяното от жалбоподателите, замразяването на финансовите им средства не може да се квалифицира като непропорционално поради предполагаемо нарушение на правото им да изложат доводите си пред Съвета. Действително, както ще бъде посочено в рамките на разглеждането на петото правно основание (вж. точки 123 и сл. по-долу), жалбоподателите са имали възможност да изложат своята позиция.
97 Ето защо доводите, изведени от нарушение на правото на собственост и правото на упражняване на търговска дейност, както и от непропорционалния характер на въпросните мерки, трябва да се отхвърлят като неоснователни.
98 На второ място, що се отнася до рисковете от вреди за околната среда, както и за здравето и безопасността на ирански работници и граждани, най-напред следва да се отбележи, че невъзможността за снабдяване с материали и ключови технически услуги от предприятия, установени в Съюза, изтъкната като причина за тези рискове, по никакъв начин не произтича от ограничителните мерки, насочени срещу жалбоподателите.
99 Действително от доводите на жалбоподателите, както и от документите, приложени към писмената реплика, представени в подкрепа на тези доводи, следва, че рисковете от недостиг на газ или рисковете, свързани с използването на други горива за отопление, не са последица от финансовите затруднения, засягащи жалбоподателите, поради замразяването на финансовите им средства, което им пречело да закупят необходимия материал за продължаване на дейностите си, а произтичат от ограниченията, наложени от Съюза по отношение на снабдяването на ирански образувания с основни стоки и технологии, както и с технически услуги във връзка с тези стоки, предназначени за газовата индустрия в Иран.
100 Както обаче посочва Съветът, тези ограничения, предвидени по-специално в член 4 от Решение 2010/413, както и в членове 8 и 9 от Регламент № 267/2012, са насочени към всяко иранско образувание и следователно могат да засегнат жалбоподателите, независимо от вписването на имената им в списъците. Освен това законосъобразността на посочените разпоредби не може да се оспори в рамките на настоящата жалба, като се има предвид, че те не представляват правното основание на обжалваните актове.
101 Поради това следва да се приеме, че твърдението, че обжалваните актове създават риск за околната среда, както и за здравето и безопасността на ирански работници и граждани, е неоснователно.
102 На трето място, що се отнася до принципа на предпазните мерки, следва да се припомни, че този принцип е общ принцип на правото на Съюза, който налага на съответните органи при конкретното упражняване на възложени им с релевантната правна уредба компетенции да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят определени потенциални рискове за общественото здраве, безопасността и околната среда, като отдадат предимство на изискванията, свързани със защитата на тези интереси, пред икономическите интереси (вж. решения от 26 ноември 2002 г., Artegodan и др./Комисия, T‑74/00, T‑76/00, T‑83/00—T‑85/00, T‑132/00, T‑137/00 и T‑141/00, Rec, EU:T:2002:283, т. 183 и 184 и от 21 октомври 2003 г., Solvay Pharmaceuticals/Съвет, T‑392/02, Rec, EU:T:2003:277, т. 121 и цитираната съдебна практика).
103 В разглеждания случай обаче, както следва от точки 98—101 по-горе, жалбоподателите не са доказали съществуването на евентуални рискове за здравето, безопасността или околната среда, които можели да възникнат от замразяването на финансовите им средства. Ето защо Съветът не може да бъде упрекнат, че не е съобразил прилагането на принципа на предпазните мерки при приемането на обжалваните актове.
104 С оглед на всичко гореизложено четвъртото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
По петото правно основание, изведено от несъобщаване, що се отнася до двама от жалбоподателите, и от нарушение на задължението за мотивиране, на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита
105 Жалбоподателите считат, че Съветът е допуснал множество нарушения на процесуални права, на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита по отношение на тях.
106 На първо място, жалбоподателите изтъкват, че Съветът не е съобщил обжалваните актове лично на POMC и PRE.
107 На второ място, жалбоподателите поддържат, че Съветът не е мотивирал решението си да наложи насочените срещу тях ограничителни мерки и следователно не ги е информирал за основанието за вписването на имената им в списъците. В писмената си реплика те уточняват, че мотива, че те били притежавани или контролирани от NIOC, не съответства на изложените в обжалваните актове мотиви.
108 На трето място, жалбоподателите твърдят, че въпреки тяхното искане Съветът не им е съобщил информацията и доказателствата, на които се основа при приемането на обжалваните актове. Ето защо те смятат, че не са могли да изложат доводите си и да оспорят по задоволителен начин вписването на имената им в списъците.
109 Като предварителна забележка следва да се посочи, че жалбоподателите са поискали от Общия съд да разгледа процесуалните доводи, повдигнати в рамките на петото правно основание, само при положение че отхвърли първите четири основания. Тъй като, що се отнася до POMC и PRE, второто правно основание е уважено, петото правно основание следва да бъде разгледано единствено по отношение на PPI и POSCO (наричани по-нататък „първите двама жалбоподатели“). Ето защо доводът относно липсата на съобщаване на обжалваните актове на POMC и PRE няма да бъде разгледан в рамките на посоченото пето правно основание.
110 Като главно съображение, на първо място, що се отнася до задължението за мотивиране, от разглеждането на първото правно основание (вж. точки 27—48 по-горе) следва, че обжалваните актове са мотивирани в достатъчна степен, доколкото мотивите им позволяват на първите двама жалбоподатели не само да установят правното основание на тези актове, но и специфичните и конкретни причини, поради които Съветът е приел, че по отношение на тях следва за бъдат наложени ограничителни мерки съгласно съдебната практика, цитирана в точка 35 по-горе.
111 На следващо място, що се отнася до правото на защита, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика във всяко производство срещу субект, което може да завърши с увреждащ го акт, зачитането на това право, и по-специално на правото на изслушване, представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство (решение Bank Melli Iran/Съвет, точка 35 по-горе, EU:T:2009:401, т. 91).
112 Принципът за спазване на правото на защита изисква, от една страна, на заинтересования субект да бъдат съобщени уличаващите го доказателства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, той трябва да бъде в състояние да изложи надлежно становището си относно тези доказателства (вж. по аналогия решение OMPI I, точка 33 по-горе, EU:T:2006:384, т. 93).
113 Следователно, що се отнася до първия акт, с който се замразяват финансови средства на дадено образувание, като се изключат случаите, когато императивни съображения, свързани със сигурността на Съюза или на неговите държави членки или с международните им отношения, не допускат това, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт, или възможно най-скоро след това. По искане на заинтересувания субект последният има право да изложи становището си по тези доказателства и след приемането на акта (вж. по аналогия решение OMPI I, точка 33 по-горе, EU:T:2006:384, т. 137).
114 Освен това следва да се отбележи, че когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересованото образувание надлежно да изложи становището си по установените от Съвета уличаващи доказателства, принципът на зачитане на правото на защита не изисква от тази институция по собствен почин да даде достъп до документите, съдържащи се в преписката. Единствено по искане на заинтересованото лице Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. решение Bank Melli Iran/Съвет, точка 35 по-горе, EU:T:2009:401, т. 97 и цитираната съдебна практика).
115 На последно място, принципът на ефективна съдебна защита предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответното образувание за съображенията за ограничителната мярка или в момента на приемането ѝ, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на съответното образувание да упражни своевременно правото си на обжалване. Всъщност спазването на това задължение за уведомяване за посочените съображения е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират съда на Съюза, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт, което е негово задължение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сб., EU:C:2008:461, т. 335—337 и цитираната съдебна практика).
116 В разглеждания случай, на първо място, що се отнася до първоначалното съобщаване на уличаващи доказателства, следва да се припомни, че от една страна, обжалваните актове са съобщени на първите двама жалбоподатели с писма от 10 юни 2013 г. и от друга страна, че от разглеждането на първото правно основание, както и от точка 110 по-горе, отнасящи се до задължението за мотивиране, следва, че обжалваните актове са мотивирани в достатъчна степен, доколкото мотивите им позволяват на първите двама жалбоподатели да установят причините за вписването им в списъците.
117 При това положение се налага констатацията, че Съветът не е нарушил правото на първите двама жалбоподатели на защита, що се отнася до първоначалното съобщаване на уличаващите доказателства.
118 На второ място, що се отнася до достъпа до документи, без да е необходимо произнасяне по твърдението, че Съветът не е съобщил своевременно на първите двама жалбоподатели документите, съдържащи се в преписката, следва да се приеме, че Съветът не е нарушил правото на защита на тези жалбоподатели.
119 В действителност следва да се припомни, че късното съобщаване на документ, на който Съветът се основава с оглед приемането или запазването на ограничителните мерки, насочени срещу определено образувание, представлява нарушение на правото на защита, обуславящо отмяната на приетите преди това актове, единствено ако се установи, че спорните ограничителни мерки не биха могли правомерно да се приемат или запазят, ако съобщеният по-късно документ не се допусне като уличаващо доказателство (решение Persia International Bank/Съвет, точка 81 по-горе, EU:T:2013:398, т. 85).
120 Вследствие на това, в разглеждания случай, дори да се допусне, че Съветът е съобщил късно документи, съдържащи се в преписката на жалбоподателите, това обстоятелство може да обоснове отмяната на обжалваните актове само ако бъде установено, че приемането на ограничителните мерки по отношение на първите двама жалбоподатели не може да бъде обосновано от съобщените им своевременно елементи, а именно мотивите, изложени в обжалваните актове.
121 От една страна обаче, следва да се констатира, че съобщените документи при внасянето на писмената защита не съдържат каквато и да било нова информация от полза за защитата на първите двама жалбоподатели, тъй като съдържанието им не разкрива нови данни по отношение на тях. От друга страна, от изследването на второто правно основание следва, че правните основания, посочени в обжалваните актове, съобщени на първите двама жалбоподатели, са достатъчни, за да обосноват приемането на насочените срещу тях ограничителни мерки.
122 При тези обстоятелства следва да се заключи, че Съветът не е нарушил правото на защита на първите двама жалбоподатели, що се отнася до достъпа до документи.
123 На трето място, що се отнася до възможността на първите двама жалбоподатели своевременно да изтъкнат становището си, следва да се отбележи, че вследствие на приемането на обжалваните актове на 9 август 2013 г. жалбоподателите отправят до Съвета писмо, в което излагат становището си и поискват да им бъдат съобщени причините за вписването им, както и съдържащите се в преписката доказателства.
124 Ето защо първите двама жалбоподатели са имали възможност своевременно да изтъкнат становището си, поради което Съветът не може да бъде упрекнат, че е нарушил правата им на защита в това отношение.
125 При тези обстоятелства Общият съд приема, че първите двама жалбоподатели са могли да защитят правата си и че той е бил в състояние напълно да упражни своя контрол за законосъобразността на обжалваните актове. Следователно неоснователно първите двама жалбоподатели упрекват Съвета, че е нарушил правото им на ефективна съдебна защита.
126 Вследствие на това петото правно основание следва да бъде отхвърлено по същество, що се отнася до първите двама жалбоподатели.
127 При това положение с оглед на всичко гореизложено жалбата следва да бъде отхвърлена в частта ѝ, отнасяща се до PPI и POSCO, и да бъде уважена в частта ѝ, отнасяща се до POMC и PRE.
По последиците от отмяната на обжалваните актове във времето, що се отнася до POMC и PRE
128 По силата на член 264, втора алинея ДФЕС, ако счете за необходимо, Общият съд може да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. От съдебната практика следва, че тази разпоредба позволява на съда на Съюза да реши на коя дата ще произведат действие отменителните му решения (решение от 12 декември 2013 г., Nabipour и др./Съвет, T‑58/12, EU:T:2013:640, т. 250 и 251).
129 В разглеждания случай поради изложените по-долу съображения Общият съд счита, че е необходимо действието във времето на обжалваните актове да продължи до изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или, ако в този срок бъде подадена жалба — докато тя бъде отхвърлена.
130 Действително, следва да се припомни, че разработената от Ислямска република Иран ядрена програма е източник на сериозни безпокойства както в международен, така и в европейски план. Именно в този контекст Съветът постепенно увеличава броя на ограничителните мерки срещу тази държава с цел в рамките на прилагането на резолюциите на Съвета за сигурност да попречи на развиването на дейности, които застрашават мира и международната сигурност.
131 Ето защо интересът на POMC и PRE от незабавното влизане в сила на отмяната на обжалваните актове по отношение на тях трябва да се претегли спрямо целите от общ интерес, преследвани с политиката на Съюза в областта на ограничителните мерки срещу Ислямска република Иран. По този начин приспособяването на действието във времето на отмяната на ограничителна мярка може да се обоснове с необходимостта да се осигури ефективност на ограничителните мерки и в крайна сметка с императивни съображения, свързани със сигурността или с международните отношения на Съюза и на неговите държави членки (вж. по аналогия с липсата на задължение за предварително уведомяване на заинтересованото лице за основанията за неговото първоначално включване в списъците решение от 21 декември 2011, France/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, Rec, EU:C:2011:853, т. 67).
132 Отмяната с незабавно действие на обжалваните актове по отношение на POMC и PRE обаче би им позволила да прехвърлят всичките или част от своите активи извън Съюза, без Съветът евентуално да има възможност своевременно да приложи член 266 ДФЕС, за да отстрани установените в настоящото решение нередности, така че има опасност да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на всякакво замразяване на активи, което в бъдеще Съветът може да постанови по отношение на тези образувания.
133 Действително, когато става въпрос за прилагането на член 266 ДФЕС в разглеждания случай, следва да се отбележи, че отмяната с настоящото решение на включването на имената на POMC и PRE в списъците се дължи на обстоятелството, че основанията за това не са подкрепени с достатъчно доказателства (вж. точки 77—84 по-горе). Макар че Съветът следва да реши какви да бъдат мерките за изпълнение на това решение, поначало не може да се изключи повторното включване на посочените имена в списъците. Всъщност в рамките на това ново разглеждане Съветът има възможност да включи отново посочените имена, посочвайки основания, които са надлежно подкрепени с доказателства.
134 Оттук следва, че действието на обжалваните актове следва да се запази по отношение на POMC и PRE до изтичането на срока за обжалване или, ако в този срок е била подадена жалба — до отхвърлянето ѝ.
По съдебните разноски
135 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. По смисъла на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
136 При обстоятелствата в разглеждания случай следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отменя по отношение на Petropars Aria Kish Operation and Management Co. и Petropars Resources Engineering Kish Co.:
– Решение 2013/270/ОВППС на Съвета от 6 юни 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 522/2013 на Съвета от 6 юни 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран.
2) Действието на Решение 2013/270 и на Регламент за изпълнение № 522/2013 се запазва по отношение на Petropars Aria Kish Operation and Management Co. и Petropars Resources Engineering Kish Co. до изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз или, ако в този срок е била подадена жалба — до отхвърлянето ѝ.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Всяка страна понася направените от нея разноски.
Jaeger | Van der Woude | Buttigieg |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 5 май 2015 година.
Подписи