РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
7 юли 2022 година(*)
„Преюдициално запитване — Директива 85/374/ЕИО — Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока — Член 3, параграф 1 — Понятие за производител — Всяко лице, което се представя като производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак, или което е разрешило това“
По дело C‑264/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) с акт от 22 април 2021 г., постъпил в Съда на същия ден, в рамките на производство по дело
Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia
срещу
Koninklijke Philips NV,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, M. Ilešič и Z. Csehi (докладчик), съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Koninklijke Philips NV, от T. Seikkula и M. Welin, asianajajat,
– за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,
– за чешкото правителство, от S. Šindelková, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за германското правителство, от U. Bartl, M. Hellmann и J. Möller, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от G. Gattinara и M. Huttunen, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 1985 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183), изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 г. (ОВ L 141, 1999 г., стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 34).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia (наричано по-нататък „Fennia“), застрахователна компания, и Koninklijke Philips NV във връзка с обезщетяването на вреди, причинени от настъпването на пожар, предизвикан от кафе машина.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Четвърто и пето съображение от Директива 85/374 имат следното съдържание:
„[K]ато има предвид, че защитата на потребителите предполага, че всички участници в производствения процес, следва да носят отговорност, доколкото завършената стока, съставната част или суровината, доставени от тях, са се оказали дефектни; като има предвид, че в същия смисъл отговорността следва да се разпростре както върху вносители на стоки в рамките на Общността, така и до лица, представящи се като производители чрез поставяне на своето име, търговска марка или друг отличителен знак, или които доставят стока, чийто производител не може да бъде установен;
като има предвид, че в случаи, когато няколко лица отговарят за една и съща вреда, защитата на потребителите изисква лицето, на което е причинена вредата, да може да получи пълно обезщетение за причинените му вреди от всеки един от тях“.
4 Член 1 от тази директива предвижда:
„Производителят носи отговорност за вредите, причинен[и] от дефект на неговата стока“.
5 Съгласно член 3, параграф 1 от посочената директива:
„„Производител“ е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак“.
6 Член 5 от същата директива предвижда:
„Когато вследствие прилагането на настоящата директива, няколко лица са отговорни за една и съща вреда, те носят солидарна отговорност, без да се засягат разпоредбите на националното законодателство относно средството за правна защита“.
Финландското право
7 Член 5 от tuotevastuulaki (694/1990) (Закон за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (694/1990) в редакцията му, приложима към фактите по спора в главното производство, който транспонира член 3 от Директива 85/374 във финландския правен ред, предвижда в параграф 1, че задължението за поправяне на вредите носи, на първо място, лицето, което е произвело дефектната стока, и на второ място, лицето, което е пуснало на пазара като свой собствен продукт стоката, причинила вредата, ако неговото име, търговска марка или друг отличителен знак са били поставени върху стоката.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
8 Fennia обезщетява потребител за вредите, причинени от пожар, в размер на 58 879,10 EUR въз основа на застраховка на жилищен имот. В деня преди пожара потребителят купува от дистрибутор кафе машина марка Philips Saeco Xsmall HD8743/11. В съставения от пожарната служба протокол за произшествието се посочва, че пожарът е причинен от въпросната кафе машина.
9 Тази кафе машина е произведена в Румъния от Saeco International Group SpA, дъщерно дружество на Koninklijke Philips. Знаците Philips и Saeco, които са регистрирани от Koninklijke Philips марки, са поставени върху посочената кафе машина и върху опаковката ѝ. Освен това същата тази кафе машина има маркировка „CE“ със знака „Saeco“ и на нея са посочени адрес в Италия и надписът и „произведено в Румъния“. Koninklijke Philips има дъщерно дружество във Финландия, Philips Oy, което предлага на пазара там домакински уреди, носещи марката Philips, по-специално разглежданата кафе машина.
10 Fennia, което встъпва в правата на потребителя, след като го обезщетява, предявява иск срещу Koninklijke Philips за обезщетение на основание отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Koninklijke Philips иска този иск да бъде отхвърлен, като поддържа, че не е производител на разглежданата кафе машина.
11 Käräjäoikeus (първоинстанционен съд, Финландия) приема, че Koninklijke Philips е пуснало на пазара във Финландия разглежданата кафе машина с неговата марка и че то носи отговорност за вредите, причинени от дефект на тази стока.
12 Hovioikeus (апелативен съд, Финландия), пред който Koninklijke Philips обжалва първоинстанционното решение, постановява, че не е доказано, че Koninklijke Philips е пуснало на пазара тази кафе машина във Финландия като негов собствен продукт. Тази юрисдикция приема, че Koninklijke Philips не носи отговорност за вредите, причинени от разглежданата стока, и отхвърля жалбата.
13 Сезиран с жалба от Fennia срещу решението на hovioikeus (апелативен съд), запитващата юрисдикция Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) допуска тази жалба, що се отнася до въпроса дали съгласно Закона за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, Koninklijke Philips носи отговорност за вредите, причинени от кафе машина, носеща неговата марка и произведена от неговото дъщерно дружество.
14 Запитващата юрисдикция си задава въпроса как следва да се тълкува изразът „всяко лице, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак“ в член 3, параграф 1 от Директива 85/374. По-специално тя иска да се установи дали освен поставянето на марката се изискват допълнителни критерии, за да се приеме, че притежателят на марката се е представил като производител на разглежданата стока, или може да се вземат предвид някои елементи, изключващи отговорността, като например фактът, че поставените върху тази стока данни показват, че производителят е предприятие, различно от притежателя на марката. Запитващата юрисдикция счита, че производителят е „в най-добра позиция“ да предотврати настъпването на подобни вреди, причинени от стока.
15 При тези обстоятелства Korkein oikeus (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съдържа ли определението за производител по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 85/374] изискване лицето, което е поставило върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак или е разрешило тяхното поставяне, да се представя и за производител на стоката по какъвто и да е друг начин?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: въз основа на кои обстоятелства следва да се преценява представянето на лицето за производител на стоката? От значение ли е за тази преценка обстоятелството, че стоката е била произведена от дъщерното дружество на притежателя на марката и е била пусната на пазара от друго негово дъщерно дружество?“.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта
16 Koninklijke Philips счита по същество, че преюдициалните въпроси са недопустими, тъй като не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство, тъй като обезщетението за вреди, причинени от дефект на стока, изисква по силата на член 5, параграф 1 от Закона за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, пускането на пазара на стоката от притежателя на марката или на всеки друг отличителен знак. Това пускане на пазара обаче изобщо не било доказано в рамките на спора по главното производство.
17 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. По същия начин само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Ето защо, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C‑165/09—C‑167/09, EU:C:2011:348, т. 47 и цитираната съдебна практика).
18 След като единствено запитващата юрисдикция е компетентна да установи и прецени фактите по спора, с който е сезирана, по принцип Съдът трябва да прецени само обстоятелствата, които запитващата юрисдикция е решила да му представи, и следователно е длъжен да се придържа към положението, което запитващата юрисдикция счита за установено, и не би могъл да бъде обвързан от хипотезите, формулирани от една от страните в главното производство (решение от 2 април 2020 г., Coty Germany, C‑567/18, EU:C:2020:267, т. 22 и цитираната съдебна практика).
19 Съдът по-специално не е длъжен да се произнесе, ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство или също така ако проблемът е от хипотетично естество (решение от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C‑165/09—C‑167/09, EU:C:2011:348, т. 48 и цитираната съдебна практика).
20 Настоящият случай обаче не е такъв.
21 Всъщност, както е видно от акта за преюдициално запитване и както бе припомнено в точки 11 и 12 от настоящото решение, käräjäoikeus (първоинстанционен съд) приема, че Koninklijke Philips е пуснало на пазара във Финландия кафе машината с неговата марка, докато hovioikeus (апелативен съд) приема, че не е доказано, че Koninklijke Philips е пуснало на пазара тази кафе машина във Финландия като негов собствен продукт. Тъй като обаче относно преценката на фактите съгласно националното право няма съгласие между компетентните съдебни инстанции и тъй като запитващата юрисдикция счита, че отговорността на Koninklijke Philips за разглежданата дефектна стока не е изключена, не изглежда, поне не очевидно, поставените въпроси да имат хипотетичен характер с оглед на преценката, която националният съд следва да извърши в рамките на спора по главното производство.
22 Поради това преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.
По същество
По първия въпрос
23 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 85/374 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба понятие „производител“ изисква лицето, което е поставило своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоката или което е разрешило това поставяне, да се представя и като производител на стоката по какъвто и да било друг начин.
24 Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 17 декември 2020 г., CLCV и др. (Измервателно-коригиращо устройство за дизелови двигатели), C‑693/18, EU:C:2020:1040, т. 94 и цитираната съдебна практика).
25 На първо място, следва да се отбележи, че съгласно самия текст на член 3, параграф 1 от Директива 85/374 „[п]роизводител“ е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак“.
26 Така член 3, параграф 1 от Директива 85/374 съдържа по същество алтернатива, от която само първата част се отнася до лицето, което поне частично участва в процеса на производство на стоката. За сметка на това втората част от алтернативата обозначава лице, което се представя като производител, поставяйки върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак.
27 Следователно от ясния и недвусмислен текст на тази разпоредба следва, че участието на лицето, което се представя като производител в процеса на производство на стоката, не е необходимо, за да бъде това лице квалифицирано като „производител“ по смисъла на посочената разпоредба.
28 Освен това от практиката на Съда следва, че кръгът на отговорните лица, срещу които увреденото лице има право да предяви иск на основание предвидения в Директива 85/374 режим на отговорност, е определен в членове 1 и 3 от тази директива и че предвид факта, че тази директива има за цел пълно хармонизиране по уредените от нея въпроси, определянето на кръга от отговорните лица в посочените членове трябва да се счита за изчерпателно (решение от 10 януари 2006 г., Skov и Bilka, C‑402/03, EU:C:2006:6, т. 32 и 33).
29 Следователно определянето на кръга отговорни лица не може да бъде подчинено на установяването на допълнителни критерии, които не произтичат от текста на членове 1 и 3 от Директива 85/374.
30 Тъй като обаче определението, възприето в член 3, параграф 1, втора част от алтернативата от Директива 85/374, не съдържа никакъв допълнителен критерий, от текста на тази разпоредба следва, че именно поставянето на отличителни знаци от обозначеното с тях лице или от упълномощено лице обосновава качеството „производител“ по смисъла на посочената разпоредба.
31 На второ място, що се отнася до контекста на член 3, параграф 1 от Директива 85/374 и преследваната с нея цел, от четвърто и пето съображение от тази директива, както и от член 5 от нея, е видно, че законодателят на Съюза е искал да възприеме широко разбиране на понятието „производител“, за да защити потребителя.
32 Всъщност съгласно четвърто съображение от Директива 85/374 защитата на потребителите изисква всяко лице, което се представя като производител чрез поставяне на своето име, търговска марка или друг отличителен знак, носи отговорност по същия начин като действителния производител. Освен това както от член 5 от тази директива, така и от пето съображение от нея следва, че отговорността на лицето, което се представя за производител, е на същото ниво като тази на действителния производител и че потребителят може свободно да избере да поиска пълно обезщетение за вредите от всеки един от тях, като отговорността им е солидарна.
33 В този смисъл изглежда, че член 3, параграф 1 от Директива 85/374 има за цел да облекчи тежестта, свързана с определянето на действителния производител на разглежданата дефектна стока. В това отношение от изложението на мотивите относно член 2 от предложението за директива на Комисията от 9 септември 1976 г. — което е в основата на Директива 85/374, която разпоредба става член 3 от тази директива без изменение по същество — следва, че законодателят на Съюза е приел, че защитата на потребителя не би била достатъчна, ако дистрибуторът може „да насочи“ потребителя към производителя, който може да не е известен на потребителя.
34 Освен това следва да се отбележи, че като поставя върху разглежданата стока своето име, търговска марка или друг отличителен знак, лицето, което се представя като производител, създава впечатление, че участва в процеса на производство или че поема отговорност за него. Следователно за това лице използването на тези данни е равнозначно на използване на неговата известност, за да направи тази стока по-привлекателна в очите на потребителите, което обосновава в замяна възможността за ангажиране на неговата отговорност за това използване.
35 Освен това, както правилно отбелязва чешкото правителство, доколкото, от една страна, няколко лица могат да се считат за производители и от друга страна, потребителят може да предяви иска си срещу което и да е от тях, противно на предлаганото от запитващата юрисдикция, не е релевантно да се търси само едно-единствено „най-подходящо“ лице, срещу което потребителят да предяви правата си.
36 От това следва, че не може да се изисква лицето, което е поставило своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоката или е разрешило това поставяне, да се представя и като производител на стоката по какъвто и да било друг начин, за да се счита за „производител“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 85/374.
37 Ето защо, противно на поддържаното от Koninklijke Philips, трябва да се констатира, че в делото по главното производство разпределянето на отговорностите между него и Saeco International Group не поражда действие по отношение на потребителя, който трябва именно да бъде освободен от тежестта да определи действителния производител, за да насочи иска си за обезщетение.
38 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 85/374 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба понятие „производител“ не изисква лицето, което е поставило своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоката или което е разрешило това поставяне, да се представя и като производител на стоката по какъвто и да било друг начин.
По втория въпрос
39 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
40 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 3, параграф 1 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 г., следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба понятие „производител“ не изисква лицето, което е поставило своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоката или което е разрешило това поставяне, да се представя и като производител на стоката по какъвто и да било друг начин.
Подписи