Дело T‑119/23
Insider/LLC
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
Решение на Общия съд (осми състав) от 17 април 2024 година
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „in Insajderi“ — По-ранна национална словна марка „INSAJDERI“ и по-ранна национална фигуративна марка „in Insajderi Gazetë online“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Обхват на проверката, която трябва да извърши апелативният състав — Член 27, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 — Непредставяне на доказателства — Писмен превод — Член 7 от Делегиран регламент 2018/625 — Право на изслушване — Член 41 от Хартата на основните права — Член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 — Възможност за апелативния състав да приеме доказателства, които са представени за първи път пред него — Член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625 — Член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001“
1. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Жалба, която е подадена срещу решение на отдел на Службата, произнасящ се като първа инстанция, и която е изпратена за разглеждане на апелативния състав — Функционална приемственост между тези две инстанции — Разглеждане на жалбата от апелативния състав — Обхват
(член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 16)
2. Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Решения на Службата — Зачитане на правото на защита — Приложно поле на принципа
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 27—33 и 46)
3. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Разглеждане от апелативния състав — Обхват — Факти и доказателства, които не са посочени в подкрепа на възражението в определения за целта срок — Вземане предвид — Правомощие за преценка на апелативния състав
(член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета; член 8, параграф 1 и член 27, параграф 4 от Регламент 2018/625 на Комисията)
(вж. т. 38—40 и 45)
Резюме
С решението си Общият съд отменя решението на апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)(1) на основание член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като жалбоподателят не е бил изслушан по въпроси, повдигнати служебно от апелативния състав, които имат неблагоприятни последици за него.
Г‑н Florim Alaj подава в EUIPO заявка за регистрация на фигуративния знак „in Insajderi“ за услугите по предоставяне в Интернет на информация, новини и коментари по актуални въпроси(2). Жалбоподателят, Insider LLC, подава възражение срещу тази регистрация(3) въз основа на две по-ранни марки, регистрирани в Косово. Отделът по споровете уважава това възражение.
Въпреки това апелативният състав отменя решението на отдела по споровете и отхвърля възражението с мотива, че жалбоподателят не е доказал, че претендираните по-ранни марки са съществували и че той е техен притежател. Той отбелязва по-специално липсата на оригиналите на удостоверенията за регистрация на по-ранните марки и приема, че техните заверени преводи, представени от жалбоподателя като доказателство, представляват неофициални преводи, в които оригиналният текст не е видим, което прави невъзможно да се провери дали в оригиналното удостоверение е посочена съществена информация.
Съображения на Общия съд
В самото начало Общият съд припомня, че задължението за мотивиране, предвидено в член 94, параграф 1, второ изречение от Регламент 2017/1001, представлява специфично приложение на общия принцип на закрила на правото на защита, закрепен в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата. Всъщност всички актове на Съюза трябва да зачитат основните права, признати в Хартата, като това зачитане представлява условие за тяхната законосъобразност, което съдът на Съюза трябва да контролира в рамките на завършената система от способи за защита. Що се отнася по-конкретно до правото на изслушване във всяко производство, то гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административно производство и преди срещу него да бъде прието решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му. Това право обхваща всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава решението, а не окончателното становище, което администрацията възнамерява да приеме. При това положение EUIPO има задължението да даде възможност на страните по висящо пред нейните инстанции производство да изложат гледната си точка по всички елементи, на които се основават решенията на тези инстанции.
В случая според Общия съд фактът, че апелативният състав е разгледал служебно липсата на оригиналите на удостоверенията за регистрация на по-ранните марки и е изразил съмнения относно автентичността на техните преводи, без да изслуша жалбоподателя по този въпрос, представлява процесуално нарушение. Нарушение на правото на защита може обаче да се установи само когато несъобразяването със становището на заинтересована страна е имало конкретно отражение върху възможността за заинтересованото лице да се защити. При все това не може да се изисква от жалбоподателя да доказва, че обжалваното решение е щяло да има различно съдържание, ако не беше допуснато установеното нарушение, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, доколкото жалбоподателят е можел да се защити по-добре при липсата на процесуалното нарушение.
Именно с оглед на тези съображения Общият съд стига до извода, че в случая не е напълно изключено, че производството е щяло да доведе до различен резултат при липсата на процесуалното нарушение. Всъщност, ако апелативният състав беше дал възможност на жалбоподателя да изложи надлежно своята гледна точка по въпроса за липсата на оригиналите на удостоверенията за регистрация на по-ранните марки, той е щял да бъде в състояние да ги представи, позволявайки по този начин на апелативния състав да ги разгледа и да се увери в автентичността на преводите. Вследствие на това решението на апелативния състав е било прието в нарушение на правото на изслушване, гарантирано с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата.