РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
19 май 2022 година(*)
„Преюдициално запитване — Работници мигранти — Социална сигурност — Приложимо законодателство — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 14, точка 2, буква а), подточки i) и ii) — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 11, параграф 5 — Член 13, параграф 1, букви a) и б) — Понятие „основна база“ — Летателен персонал — Работници, упражняващи дейността си на територията на две или повече държави членки — Критерии за привързване“
По дело C‑33/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Cour de cassation, Италия) с акт от 21 декември 2020 г., постъпил в Съда на 18 януари 2021 г., в рамките на производство по дело
Istituto nazionale per l’assicurazione contro gli inaccini sul lavoro (INAIL)
Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)
срещу
Ryanair DAC,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: J. Passer, председател на състава, F. Biltgen (докладчик) и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Istituto nazionale per l’assicurazione contro gli infortuni sul lavoro (INAIL), от L. Frasconà и G. Catalano, avvocati,
– за Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS), от A. Sgroi, L. Maritato, E. De Rose и C. D’Aloisio, avvocati,
– за Ryanair DAC, от S. Piras, avvocato, E. Vahida, avocat, S. Rating, abogado и Rechtsanwalt, I.‑G. Metaxas-Maranghidis, dikigoro и S. Bargellini, avvocata,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, подпомагана от G. Rocchitta, avvocato dello Stato,
– за Ирландия, от M. Browne, подпомагана от E. Egan McGrath, Barrister-at-Law, J. Quaney и T. A. Joyce,
– за Европейската комисия, от D. Martin и D. Recchia,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, точка 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. (ОВ L 100, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 32 (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“).
2 Запитването е отправено в рамките на спорове съответно между Istituto nazionale per l’assicurazione contro gli instance ni sul lavoro (INAIL) (Национален институт за застраховане срещу трудови злополуки, Италия, наричан по-нататък „INAIL“) и Instituto nazionale della previdenza sociale (INPS) (Национален осигурителен институт, Италия), от една страна, и от друга страна, установената в Ирландия авиокомпания Ryanair DAC по повод на отказа на последната да заплати осигурителни вноски в тези институти по отношение на нейния пътуващ персонал, намиращ се на летище Орио ал Серио (Бергамо, Италия).
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 1408/71
3 Регламент № 1408/71 е отменен и заменен, считано от 1 май 2010 г. Тъй като споровете в главното производство се отнасят до липсата на плащане на социалноосигурителни вноски за периода от юни 2006 г. до февруари 2010 г. и на социалноосигурителни вноски за периода от януари 2008 г. до януари 2013 г., те могат да попаднат в приложното поле на Регламент № 1408/71. Този регламент съдържа членове 13—17, които фигурират в дял II, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“.
4 Член 13 от този регламент, озаглавен „Общи правила“, предвижда:
„1. [При спазване на] разпоредбите на членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са субекти на законодателството на само една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.
2. [При спазване на] разпоредбите на членове от 14 до 17:
a) лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е субект на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга държава членка;
[…]“.
5 Член 14 от посочения регламент, озаглавен „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа“, предвижда:
„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:
[…]
2) Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки, е субект на законодателството, което се определя по следния начин:
a) лице, което е член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на държава членка, е субект на законодателството на последно споменатата държава при следните ограничения:
i) когато посоченото предприятие има клон или постоянно представителство на територията на друга държава членка, различна от тази, в която се намира седалището или мястото му на стопанска дейност, лице, което е заето на работа в такъв клон или постоянно представителство, е субект на законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира съответният клон или постоянно представителство;
ii) когато лице е заето на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивава, това лице е субект на законодателството на тази държава, дори и ако предприятието, за което работи няма седалище, място на стопанска дейност, клон или постоянно представителство на тази територия“.
6 Член 17 от същия регламент, озаглавен „Изключения от разпоредбите на членове от 13 до 16“, гласи следното:
„Две или повече държави членки, компетентните органи на тези държави или определените от тях институции могат по общо съгласие да предвиждат изключения от разпоредбите на членове от 13 до 16 в интерес на определени лица или определени категории лица“.
7 В дял IV от Регламент № 1408/71, озаглавен „Административна комисия за социално осигуряване на работници мигранти“ се съдържа член 80, който е озаглавен „Състав и метод на работа“ и параграф 1 от него предвижда:
„Към [Европейската комисия] се създава Административна комисия за социално осигуряване на работници мигранти (по-долу наричана „административната комисия“), състояща се от по един представител на [правителството] на всяка държава членка, ко[й]то при необходимост се подпомага от експертни съветници. На заседанията на административната комисия присъства представител на Комисията със съвещателни функции“.
8 В дял VI от посочения регламент, озаглавен „Разни разпоредби“, се съдържа член 84а, озаглавен „Взаимоотношения между институциите и лицата, включени в приложното поле на настоящия регламент“, който предвижда следното в параграф 3:
„В случай на затруднения при тълкуването или прилагането на настоящия регламент, които биха могли да застрашат правата на лице, включено в неговото приложно поле, институцията на компетентната държава или на държавата по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията/ите на съответната/ите държава/и членка/и. Ако в разумен срок не може да се намери решение, заинтересованите органи могат да поискат намесата на Административната комисия“.
Регламент (ЕО) № 883/2004
9 Регламент № 1408/71 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), считано от 1 май 2010 г., когато последният посочен регламент започва да се прилага. Преди това Регламент № 883/2004 е изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, 2009 г., стр. 43) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004, изменен през 2009 г.“). Той е изменен също така с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004, изменен през 2012 г.“), влязъл в сила на 28 юни 2012 г. Регламент № 883/2004, в своите две редакции, е приложим по настоящото дело, доколкото става въпрос за отказ за плащане на осигурителни вноски за периода между 25 януари 2008 г. и 25 януари 2013 г.
10 Съображение 18б от Регламент № 883/2004, изменен през 2012 г., предвижда:
„В приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване понятието „основна база“ на членовете на полетния и кабинния екипаж се определя като местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва времето си за дежурство или поредица от дежурства и където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа. За да се улесни прилагането на дял II от настоящия регламент за членовете на полетния и кабинния екипаж, е оправдано използването на понятието „основна база“ като критерий за определяне на приложимото законодателство по отношение на членовете на полетния и кабинния екипаж. При все това приложимото законодателство относно членовете на полетния и кабинния екипаж следва да остане стабилно и принципът на основна база не следва да води до чести промени в приложимото законодателство вследствие на традиционния модел на работа на сектора или на сезонни поръчки“.
11 Дял II от Регламент № 883/2004, в неговите две редакции, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, съдържа членове 11—16. Той възпроизвежда разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71.
12 Член 11 от Регламент № 883/2004, изменен през 2009 г., съдържа четири параграфа, първият и третият от които гласят:
„1. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.
[…]
3. Съгласно членове 12—16:
a) спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка;
[…]“.
13 Регламент № 465/2012 добавя към този член 11 нов параграф 5, който предвижда, че „[д]ейност като член на полетен или кабинен екипаж, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги, се смята за дейност, извършвана в държавата членка, в която се намира основната база според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91“.
14 Озаглавеният „Осъществяване на дейност в две или повече държави членки“ член 13 от Регламент № 883/2004, в неговите две редакции, предвижда по същество в параграф 1, буква a), че лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка. От своя страна този член 13, параграф 1, буква б) предвижда, че ако това лице не осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване, към него е приложимо законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя.
15 Член 16, параграф 1 от Регламент № 883/2004, в двете му редакции, възпроизвежда по идентичен начин текста на член 17 от Регламент № 1408/71.
16 Член 71 и член 76, параграф 6 от посочения регламент в неговите две редакции съответстват по същество на член 80 и на член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71.
17 Член 87, параграф 8 от същия регламент, в неговите две редакции, гласи следното:
„Ако в резултат на настоящия регламент дадено лице е подчинено на законодателството на държава членка, различно от определеното в съответствие с дял II на Регламент (ЕИО) № 1408/71, това законодателство продължава да се прилага, докато съответното положение остава непроменено и във всеки случай не повече от 10 години от датата на прилагане на настоящия регламент, освен ако съответното лице поиска да се подчинява на законодателството, приложимо съгласно настоящия регламент. Искането се подава в тримесечен срок след датата на прилагане на настоящия регламент до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо съгласно настоящия регламент, ако съответното лице става подчинено на законодателството на тази държава членка от датата на прилагане на настоящия регламент. Ако искането е подадено след изтичане на посочения срок, промяната на приложимото законодателство настъпва на първия ден от следващия месец“.
Регламент (ЕИО) № 574/72
18 Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г.), изменен с Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. (ОВ L 117, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 211), съдържа член 12а, озаглавен „Приложими правила по отношение на лицата, посочени в член 14, [точки] 2 и 3, член 14а, [точки] 2‑4 и член 14в от [Регламент № 1408/71], които нормално извършват дейност в качеството на заето или самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави членки“, който предвижда в параграф 1а:
„Когато в съответствие с член 14, [точка] 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] лице, което е член на пътуващ или летателен персонал на международно транспортно предприятие, е субект на законодателството на държава членка, в която се намира регистрираният офис или мястото на стопанска дейност на предприятието, или клонът, или постоянното представителство, което го е наело, или в която той пребивава и основно изпълнява задълженията си, институцията, определена от компетентния орган на тази държава членка, издава на лицето удостоверение, указващо, че то е субект на нейното законодателство“.
Регламент (ЕО) № 987/2009
19 Регламент (EО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1) отменя и заменя, считано от 1 май 2010 г., Регламент № 574/72, в редакцията му, изменена и актуализирана посредством Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 647/2005.
20 Член 5 от Регламент № 987/2009 предвижда:
„1. Документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.
2. При съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема.
3. По силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.
4. Ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея“.
21 Съгласно член 14, параграф 8 от този регламент:
„За целите на прилагането на член 13, параграфи 1 и 2 от [Регламент № 883/2004] „значителна част от дейността като заето или самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на заето или самостоятелно заето лице се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности.
За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава членка, се вземат предвид следните примерни критерии:
а) в случай на извършване на дейност като заето лице — работното време и/или възнаграждението; и
б) в случай на извършване на дейност като самостоятелно заето лице — оборотът, работното време, броят на предоставените услуги и/или доходът.
В рамките на цялостната оценка, по-малък от 25 % дял по отношение на посочените по-горе критерии представлява показател за това, че в съответната държава членка не се извършва значителна част от дейностите“.
Регламент (ЕО) № 44/2001
22 Раздел 5 от глава II от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 2, стр. 74, поправка в OB L 10, 15.1.2014г., стр. 32), който обединява членове 18—21 от този регламент, урежда правилата относно компетентността при спорове с предмет индивидуални трудови договори.
23 Член 18, параграф 1 от същия регламент гласи следното:
„По дела във връзка с индивидуални трудови договори компетентността се определя от разпоредбите на настоящия раздел, без да се засягат разпоредбите на член 4 и член 5, точка 5“.
24 Член 19 от същия регламент гласи:
„Срещу работодател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск:
1) в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене, или
2) в друга държава членка:
a) в съдилищата по мястото, където работодателят обичайно осъществява дейността си, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал дейност, или
б) ако работникът или служителят не осъществява обичайно или не е осъществявал обичайно дейността си в никоя държава, в съдилищата по мястото, където дейността, за която е нает работникът или служителят, е разположена или е била разположена“.
Италианското право
25 Regio Decrecto legge n. 1827 convertito con modificazioni dalla L. 6 aprile 1936, n. 1155 — Perfezionamento e coordinamento legislativo della previdenza sociale (Кралски декрет-закон № 1827 — преобразуван с изменения със Закон № 1155 от 6 април 1936 г. — за подобряване и координиране на законодателството в областта на социалното осигуряване) от 4 октомври 1935 г. (Gazzetta Ufficiale del Regno d’Italia, бр. 147 от 26 юни 1936 г.) предвижда в член 37, че осигуряването за инвалидност и старост, за туберкулоза и принудителна безработица е задължително за лицата от двата пола независимо от гражданството им, които са навършили 15-годишна възраст и не са навършили 65-годишна възраст, и които са наети на платена работа от други лица.
26 Decreto del Presidente della Repubblica n. 1124 — Testo unico delle disposizioni per l’assicurazione obbligatoria contro gli infortuance ni sul lavoro e malattie professionali (Декрет № 1124 на президента на Републиката относно единен текст на разпоредбите относно задължителното осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване) от 30 юни 1965 г. (GURI, бр. 257 от 13 октомври 1965 г.) гласи в член 4, че посоченото осигуряване обхваща лицата, които са наети постоянно или временно да предоставят ръчна работа в качеството си на заети лица и под ръководството на другиго, независимо от вида на възнаграждението, или тези, които при посочените условия контролират работата на другиго, без реално да участват извършването ѝ.
Споровете в главното производство и преюдициалният въпрос
27 След осъществяване на проверка INPS приема, че 219‑те служители на Ryanair, разпределени на летище Орио ал Серио в Бергамо са работили като заети лица на италианска територия и съгласно италианското право и член 13 от Регламент № 1408/71 трябва да бъдат осигурени в INPS за периода от юни 2006 г. до февруари 2010 г.
28 Освен това INAIL счита, че съгласно италианското право същите тези служители трябва да бъдат осигурени в INAIL за периода от 25 януари 2008 г. до 25 януари 2013 г. за рисковете, свързани с неавиационната работа, тъй като според този институт са били наети в основната база на Ryanair, намираща се на летище Орио ал Серио.
29 Поради това INPS и INAIL искат от Ryanair да заплати социалноосигурителните вноски за тези периоди (наричани по-нататък „съответните периоди“), което авиокомпанията оспорва пред италианските юрисдикции.
30 Tribunale di Bergamo (Районен съд Бергамо, Италия) и Corte d’appello di Brescia (Апелативен съд Бреша, Италия) отхвърлят като неоснователни исканията на INPS и INAIL, като считат, че по отношение на наетите от Ryanair лица през тези периоди се прилага ирландското законодателство.
31 Посочените юрисдикции са допуснали несвоевременното представяне от страна на Ryanair на удостоверения E101, издадени от компетентната ирландска институция, свидетелстващи, че ирландското социалноосигурително законодателство е приложимо по отношение на служителите, посочени в тези удостоверения.
32 Въззивният съд потвърждава, че съгласно постоянната практика на Съда удостоверенията E101 са обвързващи за националните юрисдикции, и въз основа на това прави извод, че през разглежданите периоди по отношение на служителите на Ryanair, за които се отнасят представените от Ryanair удостоверения E101, се прилага ирландското социалноосигурително законодателство. След като разглежда посочените удостоверения обаче, тази юрисдикция установява, че те не са номерирани, нито класифицирани по разбираем или съгласуван начин, че са налице 321 удостоверения, т.е. вероятно някои от тях са дублирани, и че те не обхващат всичките 219 служители на Ryanair, базирани на летище Орио ал Серио през целия разглеждан период. От това тя заключава, че по отношение на служителите, за които не е доказано наличието на удостоверение E101, следва да се определи приложимото социалноосигурително законодателство съгласно Регламент № 1408/71.
33 В това отношение посочената юрисдикция отбелязва, че 219‑те работници на Ryanair, базирани на летище Орио ал Серио, са назначени по силата на ирландски трудов договор, който на практика се урежда посредством инструкции, идващи от Ирландия, както и тези работници работят ежедневно 45 минути на италианска територия, а през останалата част от работното си време те се намират на борда на регистрирани в Ирландия въздухоплавателни средства. Тази юрисдикция приема, че Ryanair няма клон или постоянно представителство на италианска територия, и от това прави извод, че по силата на Регламент № 1408/71 италианското социалноосигурително законодателство не е приложимо.
34 Що се отнася до периода, следващ този, за който е бил приложим разглежданият регламент, сезираният въззивен съд приема, че не разполага с необходимите фактически данни, за да приложи критериите, предвидени в регламенти № 883/2004 и № 987/2009, и че във всички случаи новият критерий за привързване, свързан с „основната база“, който е предвиден в Регламент № 883/2004, изменен през 2012 г., не е приложим rationae temporis. От това тя прави извод, че през разглеждания период ирландското социалноосигурително законодателство е било приложимо към тези 219‑те служители на Ryanair, които не са обхванати от удостоверение E101.
35 INPS и INAIL подават касационна жалба пред запитващата юрисдикция, Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия).
36 Макар запитващата юрисдикция да признава обвързващия характер на представените от Ryanair удостоверения E101, тя все пак счита, че доколкото въззивният съд, въз основа на своята преценка на фактите, които запитващата юрисдикция не може да поставя под въпрос, е приел, че представените от Ryanair удостоверения E101 всъщност не обхващат всички 219 служители на Ryanair, разпределени на летище Орио ал Серио за всички разглеждани периоди, за целите на решаването на споровете в главното производство е необходимо да се определи кое е приложимото социалноосигурително законодателство съгласно Регламент № 1408/71.
37 Запитващата юрисдикция иска по-специално да установи дали това законодателство трябва да се определи в съответствие с член 14, точка 2, буква а), подточка i) или с член 14, точка 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71.
38 В това отношение тя отбелязва, че в решения от 14 септември 2017 г., Nogueira и др. (C‑168/16 и C‑169/16, EU:C:2017:688) и от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines (C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 54—59) Съдът е дал полезни насоки във връзка с преценката дали член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 е приложим в случая.
39 За сметка на това запитващата юрисдикция изразява съмнения относно тълкуването на понятието „лице[,] заето на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивава“ по смисъла на член 14, точка 2, буква а), подточка ii) от посочения регламент, що се отнася до членовете на кабинните екипажи. Тя иска по-специално да се установи дали това понятие следва да се тълкува по аналогия с даденото от Съда тълкуване на понятието „място, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ по член 19, точка 2, буква а) от Регламент № 44/2001, което тълкуване се съдържа по-специално в решение от 14 септември 2017 г., Nogueira и др. (C‑168/16 и C‑169/16, EU:C:2017:688, т. 57), което се отнася до работници, наети като членове на летателния персонал на авокомпания или предоставени на нейно разположение, в което решение Съдът е постановил, че това понятие трябва да се тълкува широко (вж. по аналогия решение от 12 септември 2013 г., Schlecker, C‑64/12, EU:C:2013:551, т. 31 и цитираната съдебна практика), доколкото се отнася до мястото, където или от което работникът или служителят фактически изпълнява основната част от задълженията си към своя работодател.
40 При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Може ли понятието „лице, заето на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивава“, съдържащо се в член 14, точка 2, буква а), подточка ii) [от Регламент № 1408/71], да се тълкува аналогично на понятието, което (в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, компетентността и в областта на индивидуалните трудови договори) член 19, параграф 2, буква a) [от (Регламент № 44/2001] определя като „мястото, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ също в областта на въздухоплаването и летателния персонал (Регламент № 3922/91), съгласно [решение от 14 септември 2017 г., Nogueira и др. (C‑168/16 и C‑169/16, EU:C:2017:688)]?“.
По допустимостта на преюдциалното запитване
41 Ryanair и Ирландия твърдят, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо. Според тях представените от Ryanair удостоверения E101 са задължителни за националните юрисдикции съгласно постоянната практика на Съда, така че нито въззивният съд, нито запитващата юрисдикция са компетентни да определят съгласно Регламент № 1408/71 кое е социалноосигурителното законодателство, приложимо по отношение на 219‑те служители на Ryanair, разпределени на летище Орио ал Серио.
42 В това отношение следва да се припомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Ето защо, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. решение от 12 октомври 2016 г., Ranks и Vasiļevičs, C‑166/15, EU:C:2016:762, т. 21 и цитираната съдебна практика).
43 Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 12 октомври 2016 г., Ranks и Vasiļevičs, C‑166/15, т. 22 и цитираната съдебна практика).
44 В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че преди въззивната юрисдикция да разгледа удостоверенията E101, представени пред нея от Ryanair, и да заключи, че не е доказано, че те обхващат всички 219 служители на Ryanair, базирани на летище Орио ал Серио през целия разглеждан период, тази юрисдикция изрично припомня постоянната практика на Съда, съгласно която удостоверенията E101 са задължителни за националните юрисдикции. Ето защо посочената въззивна юрисдикция счита, че е необходимо да се определи приложимото по силата на Регламент № 1408/71 социалноосигурително законодателство към тези служители, за които не е доказано наличието на удостоверение E101.
45 Ето защо споровете в главното производство се отнасят до въпроса кое законодателство в областта на социалното осигуряване е приложимо през съответните периоди по отношение на служителите на Ryanair, разпределени на летище Орио ал Серио, които не са обхванати от представените от Ryanair удостоверения E101 (наричани по-нататък „разглежданите работници“).
46 Ето защо преюдициалното запитване е допустимо.
По преюдициалния въпрос
47 Като начало следва да се констатира, че макар запитващата юрисдикция формално да е свела въпроса си до тълкуването на понятието „лице, заето на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивава“, съдържащо се в член 14, точка 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция се е позовала на разпоредби от това право в своя въпрос.
48 Всъщност в това отношение Съдът трябва да извлече от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от 8 юли 2021 г., Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr, C‑937/19, EU:C:2021:555, т. 23 и цитираната съдебна практика).
49 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че споровете в главното производство се отнасят до определяне на социалноосигурителното законодателство, приложимо по отношение на съответните работници през разглежданите периоди. Макар обаче през целия период, релевантен за спора между INPS и Ryanair, а именно между юни 2006 г. и февруари 2010 г., Регламент № 1408/71 действително да е бил в сила, това не е така за релевантния период за спора между INAIL и Ryanair, а именно от 25 януари 2008 г. до 25 януари 2013 г. Всъщност Регламент № 1408/71 е отменен и заменен с Регламент № 883/2004, считано от 1 май 2010 г. Ето защо за целите на определянето на приложимото в случая социалноосигурително законодателство следва да се вземе предвид не само Регламент № 1408/71, на който се позовава запитващата юрисдикция, но и Регламент № 883/2004, в неговите две редакции.
50 Следователно поставеният въпрос следва да се разбира като целящ по същество да установи в съответствие с релевантните разпоредби на Регламент № 1408/71 и на Регламент № 883/2004, в неговите две редакции, кое е социалноосигурителното законодателство, приложимо по отношение на летателния персонал на авиокомпания, установена в държава членка, който не е обхванат от формуляри E101 и който работи ежедневно за период от 45 минути в помещение, предназначено за екипажа и наречено „crew room“, с което посочената авиокомпания разполага на територията на друга държава членка, където пребивават членовете на екипажа, а през останалото работно време летателният персонал се намира на борда на въздухоплавателните средства на тази авиокомпания.
51 На първо място, е важно да се отбележи, че що се отнася до Регламент № 1408/71, от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция иска да установи дали приложимото в главното производство социалноосигурително законодателство трябва да се определи съгласно член 14, точка 2, буква а), подточка i) от този регламент, или съгласно член 14, точка 2, буква а), подточка ii) от същия.
52 Следва да се припомни, че тези разпоредби, представляващи дерогация от принципа, предвиден в член 14, точка 2, буква а) от Регламент № 1408/71, че лице, което е член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на държава членка, е подчинено на законодателството на последно споменатата държава при следните ограничения, предвиждат отделни правила, които се изключват взаимно. Всъщност член 14, точка 2, буква а), подточка ii) от посочения регламент следва да се приложи само ако релевантното социалноосигурително законодателство не може да бъде определено съгласно член 14, точка 2, буква а), подточка i) от този регламент.
53 Съгласно член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 лице, което е член на кабинен екипаж на авиокомпания, извършваща международни полети, и което е заето на работа в клон или постоянно представителство на тази авиокомпания на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира седалището ѝ, е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира този клон или това постоянно представителство.
54 Прилагането на тази разпоредба изисква да са изпълнени две кумулативни условия, а именно, от една страна, съответната авиокомпания да има клон или постоянно представителство в държава членка, различна от тази, в която е нейното седалище, и от друга страна, съответното лице да е заето на работа в това образувание (решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 55).
55 Що се отнася до първото условие, Съдът е посочил, че понятията „клон“ и „постоянно представителство“ не са определени в Регламент № 1408/71, който също така не препраща към правото на държавите членки по този въпрос, и следователно трябва да получат самостоятелно тълкуване. Подобно на идентичните или сходни понятия, съдържащи се в други разпоредби от правото на Съюза, те трябва да се разбират като отнасящи се до форма на вторично място на стопанска дейност, отличаващо се с трайност и непрекъснатост с оглед на извършването на ефективна икономическа дейност и разполагащо за тази цел с организирани материални и човешки ресурси, както и с известна самостоятелност от основното място на стопанска дейност (решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 56).
56 Що се отнася до второто условие, Съдът подчертава, че трудовото правоотношение на летателния персонал на авиокомпания има значима връзка с мястото, от което този персонал изпълнява основната част от задълженията си към своя работодател. Това място съответства на мястото, от което посоченият персонал изпълнява възложените му задачи в областта на транспорта, и мястото, на което се връща след това, получава инструкции във връзка с тези задачи и организира работата си, както и мястото, където се намират неговите оръдия на труда, което може да съвпада със мястото на основната му база (решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 57). Поради това Съдът приема, че мястото, където летателният персонал е зает на работа, може да представлява клон или постоянно представителство по смисъла на член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, щом като съответства на мястото, от което този персонал изпълнява основната част от задълженията си към своя работодател (вж. в този смисъл решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 58).
57 Така Съдът се основава на съдебната практика относно определянето на приложимото право при индивидуални трудови договори по смисъла на член 19, точка 2, буква а) от Регламент № 44/2001, по-специално на решение от 14 септември 2017 г., Nogueira и др. (C‑168/16 и C‑169/16, EU:C:2017:688). В това отношение, за да се определи мястото, от което летателният персонал изпълнява основната част от задълженията си към своя работодател, следва да се вземе предвид набор от признаци, отчитащи всички елементи, които характеризират дейността на работника и които позволяват по-специално да се установи в коя държава членка се намира мястото, от което работникът изпълнява възложените му задачи в областта на транспорта, мястото на което се връща след това, получава инструкции във връзка с тези задачи и организира работата си, както и мястото, където се намират неговите оръдия на труда (вж. в този смисъл решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 57).
58 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че през разглежданите периоди Ryanair разполага на летище Орио ал Серио с помещение за екипажа, което служи за управление и организиране на ротация на дейността на неговия персонал. Това помещение е оборудвано с компютри, телефони, факсове и лавици за съхраняване на документите относно персонала и полетите, било е използвано от целия персонал на Ryanair за дейностите, предшестващи и следващи всяка смяна (check in и check out за идентифициране с бадж при влизане и излизане, инструкции за работа и заключителен отчет), както и за осъществяване на връзка с персонала, намиращ се в седалището на Ryanair в Дъблин, Ирландия. Персоналът, който е временно негоден за осъществяване на полет, е трябвало да работи в посоченото помещение. Лицето, отговарящо за присъстващия персонал и за персонала, който е на разположение на летището, което лице координира екипажите от своето работно място, намиращо се в посоченото помещение, контролира персонала, работещ на летището, и евентуално привиква резервния персонал, който се намира по домовете си. Накрая, персоналът на Ryanair не може да се намира на повече от един час разстояние от посоченото помещение.
59 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че помещението за екипажа на Ryanair, разположено на летище Орио ал Серио, представлява клон или постоянно представителство по смисъла на член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, в който въпросните работници са работили през съответните периоди, така че през частта от тези периоди, когато Регламентът е бил в сила, съответните работници са били подчинени на италианското законодателство в областта на социалното осигуряване в съответствие с тази разпоредба.
60 Ето защо се налага изводът, че релевантното социалноосигурително законодателство може да се определи въз основа на член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 408/71 и поради това член 14, точка 2, буква а), подточка ii) от посочения регламент не следва да се прилага.
61 На второ място, е важно да се подчертае, що се отнася до Регламент № 883/2004, че в редакцията му след изменението през 2009 г. той не е предвиждал стълкновителни норми, специфични за членовете на кабинните екипажи, за разлика от Регламент № 1408/71.
62 За сметка на това член 13, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004, в двете си редакции, установява принципа, че лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка на пребиваване, ако осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка.
63 Член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 уточнява, че за целите на прилагането на член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004, в двете му редакции, „значителна част“ от дейността като заето или самостоятелно заето лице, упражнявана в държава членка, означава, че значителна като количество част от всички дейности на заето или самостоятелно заето лице се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава членка, се вземат предвид, в случаите на дейност като заето лице, работното време и/или трудовото възнаграждение. По-малък от 25 % дял по отношение на посочените по-горе критерии представлява показател за това, че в съответната държава членка не се извършва значителна част от дейностите.
64 В случая актът за преюдициално запитване не съдържа информация относно възнаграждението на въпросните работници. Що се отнася до работното им време, запитващата юрисдикция посочва, че през съответните периоди те пребивават в Италия и работят 45 минути дневно на територията на тази държава членка, по-специално в помещение за персонала, разположено на летище Орио ал Серио, а през останалата част от работното си време се намират на борда на въздухоплавателните средства на Ryanair. При това положение, при условие че се установи колко е общото дневно работно време на въпросните работници, не изглежда поне 25 % от него да е прекарано в държавата членка на пребиваването им.
65 Запитващата юрисдикция обаче следва да провери въз основа на посочените по-горе критерии дали през съответните периоди тези работници са упражнявали съществена част от дейността си в държавата членка, в която са пребивавали, а именно в Италия. При утвърдителен отговор на този въпрос към тях се прилага италианското социалноосигурително законодателство в съответствие с Регламент № 883/2004, изменен през 2009 г., считано от 1 май 2010 г., когато посоченият регламент влиза в сила.
66 При отрицателен отговор на посочения въпрос следва да се приложи член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 883/2004, в двете му редакции, съгласно който, ако лицето, осъществяващо дейност като заето лице в две или повече държави членки, не осъществява значителна част от дейността си в държавата членка по пребиваване, по отношение на него се прилага законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, поради което, считано от 1 май 2010 г., за разглежданите работници се прилага законодателството на Ирландия.
67 Важно е обаче да се отбележи, че в подобна хипотеза член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 предвижда в двете си редакции, че когато прилагането на посочения регламент води до определяне на социалноосигурително законодателство, което не съответства на приложимото съгласно дял II от Регламент № 1408/71, съответният работник продължава да бъде подчинен на законодателството, което е било подчинен съгласно Регламент № 1408/71, освен ако не поиска спрямо него да се прилага законодателството, произтичащо от Регламент № 883/2004.
68 В настоящия случай от акта за преюдициално запитване не следва, че въпросните работници са направили такива искания, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция. При липса на подобни искания, съгласно член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 посочените работници трябва да продължат да се считат за подчинени след 1 май 2010 г. на италианското социалноосигурително законодателство.
69 На трето място, е важно да се отбележи, че Регламент № 883/2004, изменен през 2012 г., съдържа в член 11, параграф 5 нова стълкновителна норма, съгласно която дейност като член на полетен или кабинен екипаж, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги, се смята за дейност, извършвана в държавата членка, в която се намира основната база според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент № 3922/91.
70 В съответствие с посоченото приложение основната база се определя като местоположението на член от екипажа, определено от оператора, където членът обикновено започва и приключва времето си за дежурство или поредица от дежурства и където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа.
71 С оглед на предоставените от запитващата юрисдикция сведения относно помещението за екипажа на Ryanair, намиращо се на летище Орио ал Серио, по-специално с оглед на обстоятелството, че въпросните работници започват и приключват своя ден там и трябва да пребивават на по-малко от час от това помещение, то трябва да се счита за „основна база“ по смисъла на член 11, параграф 5 от Регламент № 883/2004, изменен през 2012 г. Следователно в периода между 28 юни 2012 г. и 25 януари 2013 г. разглежданите работници са били подчинени на италианското социалноосигурително законодателство в съответствие с Регламент № 883/2004, изменен през 2012 г.
72 От всички изложени по-горе съображения следва, че социалноосигурителното законодателство, приложимо през съответните периоди по отношение на служителите на Ryanair, разпределени на летище Орио ал Серио, които не са обхванати от представените от Ryanair удостоверения E101, е италианското, като това обстоятелство трябва да се провери от запитващата юрисдикция.
73 Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, член 13, параграф 1, буква а) и член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 в неговите две редакции, както и член 11, параграф 5 от Регламент № 883/2004, изменен през 2012 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че социалноосигурителното законодателство, приложимо за летателния персонал на авиокомпания, установена в държава членка, който не е обхванат от удостоверения E101 и работи в продължение на 45 минути дневно в помещение за екипажа, наречено „crew room“, с което посочената авиокомпания разполага на територията на друга държава членка и в което пребивава летателният персонал, като през останалата част от работното време посоченият персонал се намира на борда на въздухоплавателните средства на тази авиокомпания, е законодателството на последната посочена държава членка.
По съдебните разноски
74 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година, член 13, параграф 1, буква а) и член 87, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., а впоследствие с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, както и член 11, параграф 5 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 465/2012, трябва да се тълкуват в смисъл, че социалноосигурителното законодателство, приложимо за летателния персонал на авиокомпания, установена в държава членка, който не е обхванат от удостоверения E101 и работи в продължение на 45 минути на ден в помещение за екипажа, наречено „crew room“, с което авиокомпанията разполага на територията на друга държава членка и в което пребивава летателният персонал, като през останалата част от работното време този персонал се намира на борда на въздухоплавателните средства на авиокомпанията, е законодателството на последната посочена държава членка.
Подписи