Жалба, подадена на 6 юли 2015 г. от Европейския омбудсман срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 29 април 2015 г. по дело T-217/11, Staelen/Европейски омбудсман

(Дело C-337/15 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски омбудсман (представител: G. Grill)

Друга страна в производството: Claire Staelen

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда главно:

да отмени решението на Общия съд по дело T-217/11 (1), доколкото той е достигнал до заключението: (a) че омбудсманът е допуснал множество закононарушения, които представляват достатъчно сериозни нарушения на правото на Съюза, (б) че наличието на морални вреди е било установено и (в) че е налице причинно-следствена връзка между установените от Общия съд закононарушения и тези морални вреди и (2) доколкото е осъдил омбудсмана да заплати обезщетение в размер на 7 000 EUR;

да отхвърли искането като неоснователно, ако отмени решението на Общия съд;

и при условията на евентуалност:

да върне делото на Общия съд, ако отмени решението на Общия съд, и

да се произнесе по разноските по справедливост.

Основания и основни доводи

Омбудсманът основава жалбата си на множество допуснати грешки в правото.

На първо място, той счита, че Общият съд е допуснал грешка в правото, като е приел, че простото нарушение на принципа на дължимата грижа е достатъчно, за да се приеме за установено наличието на достатъчно сериозно нарушение. Омбудсманът счита, че тази теза на Общия съд не е в съответствие със съдебната практика в материята на извъндоговорната отговорност, която изисквала да бъде установено достатъчно сериозно нарушение на правна норма, предназначена да предоставя права на частни лица и която подчертавала, че решаващият критерий да се приеме, че това условие е изпълнено бил явното и сериозно нарушаване от съответната институция на границите на свободата ѝ на преценка. Общият съд бил пропуснал да вземе предвид особеностите на функциите на омбудсмана и в частност факта, че последният разполага с твърде широка свобода на преценка при извършването на проверки.На второ място, омбудсманът оспорва и тълкуването на Общия съд относно факта, че когато извършва проверка и когато дадена институция е длъжна да му даде убедителни обяснения, това не го освобождава от отговорността да се увери в съществуването на фактите, на които почиват тези обяснения, по-специално когато посочените обяснения представляват единственото основание на констатацията му за липса на случаи на лошо управление. Омбудсманът счита всъщност, че институциите са длъжни да му предоставят сведения, които са верни и че е легитимно той да основе заключенията си върху сведенията, които са му били предоставени, доколкото не съществуват доказателства, които биха могли да оспорят достоверността на предоставените сведения. От тази гледна точка омбудсманът поддържа, че не е имало никакво основание да се опасява, че предоставените сведения не отговарят на фактите.На трето място, макар омбудсманът да споделя констатацията на Общия съд, че някои от отговорите на омбудсмана са били формулирани в разумен срок, омбудсманът оспорва, че това допуснато от него нарушение на правото на Съюза може да бъде квалифицирано като достатъчно сериозно. В резултат на това извъндоговорната отговорност на Съюза не може да бъде ангажирана.На четвърто място, омбудсманът счита, че Общият съд е допуснал

грешка в правото, като не е представил никакво обяснение във връзка с квалифицирането като морални вреди на накърняването на доверието на г-жа Staelen по отношение на омбудсмана. На последно място обмудсманът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между изтъкнатите закононарушения и загубеното доверие към него от страна на г-жа Staelen.

____________