Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT,
представено на 30 май 2024 година(1)
Дело C-297/23 P
Harley-Davidson Europe Ltd.
и
Neovia Logistics Services International
срещу
Европейската комисия
„Обжалване — Митнически съюз — Регламент (ЕС) № 952/2013 — Митнически кодекс — Междудържавни търговски спорове — Определяне на непреференциалния произход на определени мотоциклети — Понятие за икономически обоснована обработка или преработка — Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 — Избягване или заобикаляне на мито — Манипулиране на произхода — Правомощие за приемане на делегирани актове“
I. Въведение
1. Harley-Davidson е типичният американски мотоциклет още от филма „Волният ездач“ (на английски: „Easy Rider“). Но дали един Harley-Davidson от Тайланд също е американски мотоциклет? Може да е изненадващо, но това е заключението на Комисията, на което Harley-Davidson остро се противопоставя в настоящото производство. То се води в контекста на търговски спор между Съединените американски щати и Европейския съюз, в който всяка от страните налага възпиращи допълнителни мита върху определени стоки на другата страна, например Съюзът върху посочените мотоциклети. В отговор на това Harley-Davidson премества производството си за европейския пазар от Съединените щати в Тайланд. Със спорното решение за изпълнение(2) обаче Комисията отказва да признае тази държава за място на произход.
2. С обжалваното съдебно решение(3) Общият съд отхвърля жалбата на Harley-Davidson срещу спорното решение за изпълнение. В рамките на настоящото производство по обжалване трябва да се изясни по-специално дали Комисията може да откаже да признае преместване на производството само защото това преместване има за цел избягване на мита, наложени във връзка с междудържавен търговски спор.
II. Правна уредба
1. Митнически кодекс
3. Член 33 от Митническия кодекс(4) разрешава на митническите органи да издават решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода. Съгласно член 34, параграф 11 Комисията може да изисква от държавите членки отмяната на такива решения, „за да се осигури правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода на стоките“.
4. Член 59 от Митническия кодекс определя разпоредбите, за целите на които се прилагат правилата за произхода на стоките:
„В членове 60 и 61 се установяват правилата за определяне на непреференциалния произход на стоките за целите на прилагането на:
а) Общата митническа тарифа с изключение на мерките по член 56, параграф 2, букви г) и д);
б) мерки, различни от тарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области във връзка с търговията със стоки; и
в) други мерки на Съюза, отнасящи се до произхода на стоките“.
5. В член 56, параграф 2, букви г) и д) от Митническия кодекс се посочват преференциални тарифни мерки.
6. Член 60 от Митническия кодекс урежда произхода на стоки за целите на прилагането на митническата тарифа:
„1. За стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия.
2. За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството“.
7. Член 62 от Митническия кодекс предоставя на Комисията „правомощието да приема делегирани актове [...], с които се определят правилата, при спазването на които се счита, че стоките, за които е необходимо определяне на непреференциален произход за целите на прилагане на мерките на Съюза, посочени в член 59, се смята че са изцяло получени само в една държава или територия или че са претърпели последната си, съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството в дадена страна или територия, съгласно член 60“.
2. Делегиран регламент 2015/2446 за допълнение на Митническия кодекс
8. Член 33 от Делегиран регламент 2015/2446(5) се посочва кога операция по преработка или обработка не се счита за икономически обоснована по смисъла на член 60, параграф 2 от Митническия кодекс:
„Смята се, че всяка операция по преработка или обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на тази операция е била да се избегне прилагането на мерките, посочени в член 59 от Кодекса.
По отношение на стоките, обхванати от приложение 22-01, се прилагат остатъчните правила към главата за тези стоки.
По отношение на стоките, необхванати от приложение 22-01, когато се смята, че последната обработка или преработка не е икономически обоснована, се счита, че стоките са претърпели последната си съществена, икономически обоснована преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, от която произхожда най-голямата част от материалите, определена въз основа на стойността на материалите“.
9. Съображение 21 от Делегиран регламент 2015/2446 обяснява член 33 по следния начин:
„За да се предотврати манипулирането на произхода на внасяните стоки с цел избягване на прилагането на мерките на търговската политика, последната съществена обработка или преработка следва да се счита в някои случаи за икономически неоправдана“.
10. Спорните мотоциклети не са посочени в приложение 22-01 към Делегиран регламент 2015/2446.
3. Правната уредба относно междудържавните търговски спорове
1. Регламент № 654/2014
11. Спорните мита се основават на Регламент (ЕС) № 654/2014 относно упражняването на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила(6). Съображения 2 и 3 обясняват целта на мерките от този вид:
„(2) От основно значение е Съюзът да разполага с подходящи инструменти, за да гарантира ефективното упражняване на правата си по международните търговски споразумения с цел защита на икономическите си интереси. Това важи особено за случаите, когато трети държави приемат ограничителни търговски мерки, които намаляват ползите за икономическите оператори от Съюза, произтичащи от международните търговски споразумения. Съюзът следва да може да реагира бързо и гъвкаво в рамките на процедурите и сроковете, установени с международните търговски споразумения, които е сключил. По тази причина са необходими правила, определящи рамката за упражняване на правата на Съюза в някои конкретни ситуации.
(3) Механизмите за уреждане на спорове, предвидени със споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) и с други международни търговски споразумения, включително регионални или двустранни споразумения, са насочени към намиране на положително решение на всеки спор, възникнал между Съюза и другата страна или страни по тези споразумения. Въпреки това Съюзът следва да може да спира действието на отстъпки или изпълнението на други задължения в съответствие с тези механизми за уреждане на спорове, когато другите средства за намиране на положително решение на спора са се оказали неуспешни. Действията на Съюза в такива случаи следва да са насочени към насърчаване на дадената трета държава да съблюдава съответните международни търговски правила с оглед възстановяване на ситуацията, от която произтичат взаимни ползи“.
12. Съображение 8 от Регламент № 654/2014 урежда разработването на мерки на търговската политика:
„Мерките на търговската политика, приети съгласно настоящия регламент, следва да бъдат подбрани и разработени въз основа на обективни критерии, включително ефективността им по отношение на насърчаването на трети държави да спазват международните търговски правила; техния потенциал за намаляване на последиците за икономическите оператори от Съюза, засегнати от мерки на трети държави; и целта за свеждане до минимум на отрицателните икономически последици за Съюза, в т.ч. във връзка с важни суровини“.
13. Предметът на Регламент № 654/2014 се определя в член 1:
„С настоящия регламент се установяват правила и процедури за осигуряване на ефективно и навременно упражняване на правата на Съюза с оглед спиране на действието или отмяна на отстъпки или изпълнението на други задължения съгласно международни търговски споразумения, за да:
а) се отговори на нарушенията от страна на трети държави на международните търговски правила, които засягат интересите на Съюза, с оглед намиране на приемливо решение, което води до възстановяване на ползите за икономическите оператори от Съюза;
б) се възстанови балансът по отношение на отстъпки или други задължения в търговските отношения с трети държави, когато третирането на стоките от Съюза е изменено по начин, с който се засягат интересите на Съюза“.
2. Регламент за изпълнение 2018/724
14. С Регламент за изпълнение 2018/724(7) Комисията обявява спорните мита, като ги обосновава по-специално в съображения 1—3 и 6:
„(1) На 8 март 2018 г. Съединените американски щати („Съединените щати“) приеха защитни мерки под формата на увеличени мита върху вноса на определени стоманени и алуминиеви продукти с действие от 23 март 2018 г. и с неограничена продължителност. На 22 март датата на влизане в сила на увеличението на митата по отношение на Европейския съюз беше отложена за 1 май 2018 г.
(2) Независимо от това, че Съединените щати определят тези мерки като мерки за сигурност, те по същество са защитни мерки. Те се състоят от коригиращо действие, което нарушава баланса между отстъпките и задълженията, произтичащи от Споразумението за Световната търговска организация (СТО), и ограничава вноса с цел защита на националното производство срещу чуждестранната конкуренция, за да се гарантират неговите търговски успехи. Изключенията от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. („ГАТТ 1994“), свързани със сигурността, не се прилагат към такива защитни мерки, нито ги оправдават, и не влияят върху правото на възстановяване на баланса съгласно съответните разпоредби на Споразумението за СТО.
(3) В Споразумението на СТО за защитни мерки се предвижда правото на всяка страна членка износител, засегната от защитна мярка, да преустанови прилагането на еквивалентни по същество отстъпки или други задължения за търговията, извършвана от страна — членка на СТО, прилагаща защитната мярка, при условие че не бъде постигнато приемливо решение чрез консултации и че Съветът по търговията със стоки на СТО даде съгласието си.
[…]
(6) Комисията упражнява правото си да преустанови прилагането на еквивалентни по същество отстъпки или други задължения с цел възстановяване на баланса по отношение на отстъпки или други задължения в търговските отношения с трети държави въз основа на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 654/2014. Съответните действия са под формата на мерки на търговската политика, които могат да се състоят от, inter alia, преустановяване на действието на тарифни отстъпки и налагане на нови или увеличени мита“.
4. Приложимите мита
15. Спорните мотоциклети попадат в позиция 8711 50 00 от Комбинираната номенклатура(8); тази позиция включва „мотоциклети (включително мотопедите) и велосипеди със спомагателен двигател, със или без кош/кошове с бутален двигател, с работен обем, превишаващ 800 cm3“. За такива продукти Общата митническа тарифа предвижда мито от 6 %.
16. Спорните допълнителни мита са наложени от Комисията с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/886(9):
„Член 1
Съюзът прилага допълнителни мита върху вноса в Съюза на продуктите, изброени в приложение I и приложение II към настоящия регламент, които са с произход от Съединените американски щати („Съединени щати“).
Член 2
Прилагането на допълнителни мита върху тези продукти се осъществява, както следва:
а) На първия етап се прилага допълнително адвалорно мито в размер на 10 % и 25 % по отношение на вноса на продуктите, изброени в приложение I и съгласно посоченото в него, считано от влизането в сила на настоящия регламент.
б) На втория етап се прилага и друго допълнително адвалорно мито в размер от 10 %, 25 %, 35 % и 50 % по отношение на вноса на продуктите, изброени в приложение II и съгласно посоченото в него:
| — | считано от 1 юни 2021 г.; […]“
17. Продуктите с код 8711 50 00 подлежат на допълнително мито от 25 % по време на първия етап съгласно приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/886 и на допълнително мито от 25 % по време на втория етап съгласно приложение II. Следователно вместо с обичайното мито от 6 % мотоциклетите на жалбоподателя Harley-Davidson, внасяни в Европа от Съединените щати, е трябвало да бъдат облагани с общо мито от 31 %, считано от 22 юни 2018 г., и с общо мито от 56 %, считано от 1 юни 2021 г.
18. Съюзът обаче все още не прилага митата от втория етап, а ги е спрял, преди те да станат приложими(10). От 1 януари 2022 година той спира и прилагането на митата от първия етап(11).
III. Обстоятелства, предхождащи производството по обжалване
19. Жалбоподател в първоинстанционното производство и в производството по обжалване е Harley-Davidson Europe Ltd — част от групата Harley-Davidson. Групата е добре познато американско предприятие, специализирано в производството на мотоциклети. Другият жалбоподател в първоинстанционното производство и в производството по обжалване — Neovia Logistics Services International, е митническият агент на Harley-Davidson.
1. Факти
20. Фактите, изложени в точки 20—38 от обжалваното съдебно решение, могат да се обобщят по следния начин:
21. В отговор на въведените от Съединените щати допълнителни мита за вноса на стомана и алуминий Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/886 от 20 юни 2018 година, с който също въвежда допълнителни мита в размер първоначално на 25 %, а впоследствие на 50 % върху „типични“ стоки с произход от Съединените щати, включително върху произвежданите от Harley-Davidson мотоциклети.
22. На 25 юни 2018 г. Harley-Davidson уведомява акционерите си за последиците от тези допълнителни мита върху икономическата му дейност с т.нар. „формуляр 8‑K“ (Form 8‑K Current Report, наричан по-нататък „формуляр 8‑К“), който е представен на SEC (Securities and Exchange Commission, Комисия по ценните книжа и борсите, Съединени щати). В този формуляр Harley-Davidson заявява, че „[з]а да посрещне значителните разходи във връзка с тази тежест на митата в дългосрочен план, [...] ще приложи план за преместване на производството на мотоциклети, предназначени за [Съюза], от Съединените щати в международните си съоръжения, за да избегне тежестта на митата“(12). За целта Harley-Davidson премества производството на своите мотоциклети, предназначени за пазара на Съюза, по-конкретно в завод в Тайланд.
23. На 25 януари 2019 г. жалбоподателите подават до белгийските органи две формални заявления за издаване на решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода относно две групи мотоциклети, изработвани в Тайланд. Въпреки изразените от Комисията съмнения дали може да се признае произхода от Тайланд на 24 юни 2019 г. белгийските органи издават две решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода, с които определят Тайланд като държавата на произход на двете групи мотоциклети на Harley-Davidson.
24. Комисията се запознава с тези решения на 21 август 2019 г., а на 31 март 2021 г. приема спорното Решение за изпълнение (ЕС) 2021/563 относно валидността на някои решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода(13). С това решение за изпълнение тя задължава белгийските власти да отменят двете решения. Белгийските органи изпълняват това решение за изпълнение и с писмо от 16 април 2021 г. отменят двете решения.
2. Обжалваното съдебно решение
25. С жалба от 11 юни 2021 г. жалбоподателите искат отмяна на спорното решение за изпълнение.
26. В подкрепа на жалбата си те излагат пет основания за обжалване. Първо, Комисията била нарушила съществени процесуални правила, по-конкретно не била мотивирала достатъчно спорното решение за изпълнение и нарушила процедурата на консултативния комитет на Комисията. Второ, спорното решение за изпълнение било опорочено от явна грешка на Комисията в преценката на фактите. Трето, Комисията била злоупотребила с правото си да иска отмяна по член 34, параграф 11 от Митническия кодекс, тъй като погрешно изтълкувала член 33 от Делегиран регламент 2015/2446. Четвърто, Делегиран регламент 2015/2446 бил несъвместим с условията за делегиране, предвидени в член 290 ДФЕС. Пето, спорното решение за изпълнение нарушавало общите принципи на правото на Съюза и Хартата на основните права на Европейския съюз.
27. С обжалваното съдебно решение от 1 март 2023 г. Общият съд отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателите да понесат съдебните разноски.
IV. Производство пред Съда и искания на страните
28. На 11 май 2021 г. жалбоподателите подават настоящата жалба, с която искат от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение;
– да отмени спорното решение за изпълнение; и
– да осъди Комисията да понесе разноските на жалбоподателите, направени в настоящото производство пред Съда и в производството пред Общия съд.
29. Европейската комисията иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди жалбоподателите да понесат съдебните разноски.
30. Страните представят писмени становища. На основание член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание, тъй като приема, че разполага с достатъчно информация.
V. Правен анализ
31. Настоящият спор произтича от отказа на Комисията да признае Тайланд за държавата на произход на мотоциклетите, на които Harley-Davidson извършва там последна обработка или преработка.
32. Съгласно член 60, параграф 2 от Митническия кодекс за стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството.
33. За да се избегнат недоразумения, следва да се уточни, че страните не спорят дали Harley-Davidson извършва реална обработка или преработка в Тайланд, т.е. дали по смисъла на член 60, параграф 2 от Митническия кодекс тя е толкова съществена, че по принцип да е възможно да се приеме произход от Тайланд. Действително белгийските органи признават, че са проучили този въпрос, преди да установят този произход(14). Нито Комисията, нито Общият съд обаче се произнасят по него.
34. Напротив, Общият съд потвърждава становището на Комисията, че съгласно член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 извършената в Тайланд обработка или преработка не е икономически обоснована.
35. Съгласно член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 всяка операция по преработка или обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на тази операция е била да се избегне прилагането на мерките, посочени в член 59 от Митническия кодекс(15).
36. Доколкото Harley-Davidson поддържа собствените си изявления, становището на Комисията на пръв поглед е обосновано, тъй като според точка 26 от обжалваното съдебно решение предприятието изрично обявява във формуляр 8‑К, че целта на преместването на производството в Тайланд е „да избегне тежестта на митата“.
37. Следва обаче да се подчертае, че изразът „zu umgehen“ („да се заобиколи“) мито се използва само в текстовете на немски език на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446, спорното решение за изпълнение и обжалваното съдебно решение. Преводът на това понятие би трябвало да е „to circumvent“ на английски или „contourner“ на френски език.
38. Възможно е да не подлежи на оспорване разбирането по смисъла на текста на немски език на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 като забрана за заобикаляне(16). Заобикаляне на разпоредба обаче може да се приеме, че е налице само когато тя трябва да се прилага, за да се постигне целта ѝ, но въпреки това прилагането ѝ се възпрепятства(17). По-нататък ще покажа, че да се признае преместването на производството в Тайланд не е в противоречие с целта на разглежданите в случая мита.
39. В трите текста на всички останали езици обаче първо Комисията, а след това и Общият съд използват понятия като „to avoid“ на английски(18) или „éviter“ на френски(19), които на немски език следва да се преведат по-скоро като „zu vermeiden“ („да избегна“). Harley-Davidson също използва във формуляр 8‑К израза „to avoid the tariff burden“ („да избегне тежестта на митата“).
40. Следователно Общият съд и Комисията смятат член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 за забрана за избягване. Тази забрана би имала значително по-широк обхват на приложение в сравнение със забраната за заобикаляне, тъй като тя би обхванала без изключение всички операции, които имат за цел избягването на мита, независимо от целта на митото.
41. Да се приеме, че става въпрос за такава забрана, буди учудване, особено във варианта, в който тя конкретизира икономическата обосновка, тъй като избягването на тежестта на мита от 25 % или дори 50 % е prima facie легитимна икономическа цел.
42. По-нататък ще обясня защо в резултат на това жалбоподателите основателно възразяват срещу разбирането на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 като забрана за избягване. Необходимо е или тази разпоредба да се тълкува в различен смисъл (първо основание за обжалване), или да се оспори правомощието на Комисията да я приеме (второ основание за обжалване). За разлика от първите две, третото основание за обжалване, с което жалбоподателите твърдят, че са нарушени правото им на изслушване, както и правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания, не изглежда толкова състоятелно.
1. Първо основание за обжалване — тълкуване на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446
43. Действително с първото основание за обжалване жалбоподателите оспорват много от изводите на Общия съд(20) относно тълкуването и прилагането на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446. Всички те обаче се основават на основното съображение, изложено в точка 62, но и в точка 57 от обжалваното съдебно решение, че според тази разпоредба дори само целта да се избегне мито е достатъчна, за да се изключи икономическата обосновка на съответната операция. Следователно Общият съд разглежда тази разпоредба като забрана за избягване.
44. Обстоятелството, че в текста на обжалваното съдебно решение на немски език се използва понятието „umgehen“, не променя този извод, тъй като в оригиналния текст на решението, постановено във водено на английски език производство, се използва понятието „to avoid“, а в текста на френски език, т.е. на работния език на Общия съд, се използва понятието „éviter“. Освен това Общият съд не проверява дали Harley-Davidson иска да заобиколи митото, а само установява целта му да го избегне.
45. С първата част от първото основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че тълкуването на Общия съд не взема предвид целта и систематичното място на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446. С втората част те оспорват заключението от тълкуването на Общия съд, че практически е невъзможна икономически обоснована реакция на допълнителни мита. А третата част е насочена срещу последиците във връзка с тежестта на доказване, които се свеждат до това, че принуждават съответното предприятие да доказва съвсем различна основна цел, ако преместване на производството съвпадне по време с налагането на допълнителни мита.
46. Този довод е убедителен, както показва извършен въз основа на класическите методи на тълкуване анализ на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446.
1. Текст на разпоредбата
47. Що се отнася до текста на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446, следва да се подчертаят вече посочените разлики между текстовете на отделните езици, както и понятието за икономическа обосновка.
1) Текстове на различните езици
48. Що се отнася до текста на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446, вече посочих, че текстът на немски език е формулиран като забрана за заобикаляне, а текстовете на всички останали езици — като забрана за избягване(21).
49. Въпреки че текстът на немски език на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 е изолиран, той не може просто да бъде заменен от текстовете на другите езици, тъй като текстът на никой език няма предимство пред текстовете на останалите езици(22). Напротив, текстовете на различните езици трябва да се тълкуват еднакво(23). Ето защо в такива случаи от особено значение са систематичното място и целта на разпоредбата(24), както и — при определени обстоятелства — нейният генезис(25).
2) Икономическа обосновка
50. Освен това следва да се припомни изводът, който член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 извежда от целта за избягване или заобикаляне, че съответната операция по преработка или обработка не се счита за икономически обоснована.
51. Вярно е, че не всеки икономически интерес може да обоснове дадена мярка. Всъщност понятието за обосновка предполага правно признат по-висш интерес. Такъв интерес обикновено липсва, когато се предприемат противоправни мерки или несъответстващо на целта заобикаляне на разпоредби(26), например на мита.
52. От друга страна, самото избягване на митнически такси само по себе си не е противоправно или укоримо по други причини. Напротив, както подчертават жалбоподателите, в областта на правото относно ДДС Съдът е признал, че данъчнозадължените лица по принцип имат право да избират организацията на своята дейност по такъв начин, че да намалят данъчното си задължение(27). Следователно данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест(28).
53. В настоящия случай прилагането на забрана за избягване би засегнало в значителна степен конкурентоспособността на Harley-Davidson. Допълнителните мита от 25 % или дори 50 % значително намаляват възможността за продажби. Във формуляр 8-K Harley-Davidson изчислява, че средната тежест от допълнителните мита от 25 % е 2 200 щатски долара (USD) на мотоциклет, а годишната тежест за предприятието е между 90 и 100 милиона USD. Твърде съмнително е, че мерки, различни от избягването на тези мита, са в състояние да окажат сходно влияние върху цената и конкурентоспособността на съответните стоки. Следователно такава тежест може икономически да обоснове високите разходи за избягването ѝ.
54. Основната икономическа обосновка за преместването на производството се илюстрира и от сравнението между предприятие, което като незабавна реакция на налагането на допълнителни мита премества последната съществена операция по обработка или преработка на стоките от засегнатата в друга държава, и другите предприятия, които се занимават с това производство там. Ако тези предприятия вече са направили това по-рано или ако впоследствие — вероятно повлиявайки се негласно от допълнителните мита — започнат там за първи път идентично производство, спрямо тях не би се приложила забраната по член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446, дори и ако се тълкува като забрана за избягване. От икономическа гледна точка обаче тези предприятия не се различават.
55. Следователно тълкуването на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 като забрана за избягване не постига конкретизиране на понятието за икономическа обосновка, а — противно на неговия смисъл — силно го ограничава.
2. Цел
56. Тълкуване на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 като забрана за избягване не се подкрепя и от неговата цел, посочена в съображение 21. Според това съображение разпоредбата трябва да предотврати по-специално манипулирането на произхода на внасяните стоки с цел да се избегне прилагането на мерките на търговската политика.
57. За понятието „Umgehung“ („заобикаляне“), използвано в текста на немски език на съображение 21 от Делегиран регламент 2015/2446, важи същото, като за използването на това понятие в член 33, първа алинея(29).
58. Съгласно съображение 21 от Делегиран регламент 2015/2446 обаче член 33 на всички езици(30) има за цел единствено да предотврати манипулирането на произхода на внасяните стоки.
59. Етимологията на понятието „манипулиране“ показва, че то се отнася до използването на ръката (на латински: manus), а в по-широк смисъл — до третирането или обработката на нещо, което на някои езици се изразява и като практическата употреба(31). Изглежда обаче невъзможно понятието в съображение 21 от Делегиран регламент 2015/2446 да има това значение, тъй като не се отнася до третирането или обработката на мястото на произход, а още по-малко до използването на ръце.
60. Напротив, следва да се приеме, че в съответствие с по-честата му употреба понятието следва да се разбира като оказване на въздействие, често чрез измама(32). В този смисъл член 12 и приложение I към Регламента относно пазарната злоупотреба(33) уточняват понятието за (забранено) манипулиране на финансовите пазари по отношение на множество случаи, по-специално даването на неверни или подвеждащи сигнали (член 12, параграф 1, буква а), подточка i) и буква в), използването на фиктивно средство или друга форма на измама или заблуда (член 12, параграф 1, букви б) и г). И в други правни актове на Съюза понятието за манипулиране се свързва с понятието за измама(34). В крайна сметка и при обвиненията за картели по-често става въпрос за манипулиране(35), обикновено по отношение на цените.
61. Следователно съображение 21 от Делегиран регламент 2015/2446 показва, че член 33, първа алинея изключва икономическата обосновка на последната съществена обработка или преработка не когато целта им е просто да се избегнат мита, а само когато това се постига чрез манипулиране на произхода.
3. Систематично място
62. Що се отнася до систематичното място на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446, следва да се има предвид обстоятелството, че Комисията е приела тази разпоредба при упражняването на делегирано правомощие, както и предметът и целта на разглежданите в настоящия случай мита и предвиденото в член 33, трета алинея субсидиарно приложимо правило за произход.
1) Граници на делегираното правомощие
63. С приемането на Делегиран регламент 2015/2446 Комисията упражнява делегирано правомощие. Тъй като съгласно член 290, параграф 1 ДФЕС това правомощие е ограничено до допълването или изменянето на определени несъществени елементи [от законодателния акт], член 33 от Делегиран регламент 2015/2446 трябва да се тълкува така, че да се избегне съществено изменение на член 60, параграф 2 от Митническия кодекс. В противен случай член 33 би трябвало да е невалиден.
64. От член 60, параграф 2 от Митническия кодекс следва, че Съюзът не признава всяка последна съществена обработка или преработка като определяща за мястото на произход. Тя по-скоро трябва да е икономически обоснована мярка. Член 62 изрично оправомощава Комисията да определя правила, при спазването на които се приема, че съгласно член 60, параграф 2 стоките са претърпели такава обработка или преработка в една държава или територия.
65. Ето защо с член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 Комисията има правомощието да уточни какво се разбира под „икономическа обосновка“. Съгласно член 290, параграф 1 ДФЕС обаче тя не може да придава ново значение на понятието „икономическа обосновка“, защото по този начин значително би променила, в частност ограничила обхвата на член 60, параграф 2 от Митническия кодекс.
66. Ако с член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 вече е ограничено избягването на мита, би възникнало съмнението дали Комисията е спазила тези граници на правомощията си. Както вече беше обяснено(36), избягването на мита всъщност може да е икономически разумно и легитимно.
67. Ако, от друга страна, тази разпоредба забранява само заобикалянето на мита или манипулирането на произхода, няма основание да се смята, че делегираните правомощия са превишени. Нито заобикалянето, нито манипулирането могат да бъдат оправдани от икономически интерес.
2) Предмет и цел на допълнителните мита
68. Предметът и целта на спорните мита също подкрепят тезата, че член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 не трябва да се разбира като цялостна забрана за избягване, а че тази разпоредба трябва да се ограничи до забрана за заобикаляне.
69. Целта на разглежданите в настоящия случай мита не е да се налагат тежести на отделните производители. По-специално тези мита нямат за цел с тях да се обложат предприятия, чието седалище се намира в Съединените щати.
70. Напротив, според Регламент (ЕС) № 654/2014 Съюзът налага разглежданите в настоящия случай мита, за да реагира на ограничителни търговски мерки, наложени от друга държава, в случая Съединените щати(37). Целта на такива допълнителни мита е да причинят вреда на другата държава, като влошат конкурентоспособността на произведените там стоки. Според съображение 3 от този регламент те са насочени към насърчаване на дадената трета държава да съблюдава съответните международни търговски правила с оглед възстановяване на ситуацията, от която произтичат взаимни ползи. Намерението е вредите върху пазарната позиция на подлежащите на облагане с мита стоки или върху съответните предприятия да са ограничени само доколкото се отразяват върху държавата на произход на тези стоки.
71. Следователно основната цел на допълнителните мита е да се намали икономическата активност в държавата, срещу която са насочени митата. Дали тази активност намалява поради по-ниските продажби на стоки в Съюза или поради това, че съответните предприятия преместват икономически дейности в други държави, е без значение за очаквания ефект от допълнителните мита.
72. С други думи, премествайки производството в друга държава, Harley-Davidson прави точно това, което допълнителните мита е трябвало да постигнат.
73. Действително Комисията правилно твърди пред Общия съд, че спорните мита са изчислени по такъв начин, че приблизително да съответстват на допълнителните мита, наложени от Съединените щати върху продукти от Съюза. Този баланс ще се наруши, ако Harley-Davidson избегне прилагането на разглежданите в настоящия случай мита върху вноса си в Съюза, като доставя стоките си от Тайланд, а не от Съединените щати на пазара на Съюза. В този случай мерките, предприети от Съюза, на пръв поглед са с по-малка тежест от мерките, предприети от Съединените щати. Това обаче не променя факта, че допълнителните мита водят до намаляване на икономическата активност на Harley-Davidson в Съединените щати. В настоящия случай не се налага да се преценява дали така действително се нарушава балансът и дали Комисията може да го възстанови чрез налагане на допълнителни мита, както твърдят жалбоподателите.
74. От друга страна, според Регламент (ЕС) № 654/2014 целта на митото не трябва да бъде предизвикването на вреди за икономиките на други държави, които не участват в търговския спор, в които дадено предприятие премества производството си, за да избегне допълнителните мита. Напротив, подобни вреди биха могли да породят нови търговски спорове и да нарушат международни задължения на Съюза.
3) Липса на компенсиращо действие на член 33, трета алинея от Делегиран регламент 2015/2446
75. Комисията обаче изтъква, че член 33, трета алинея от Делегиран регламент 2015/2446 предвижда субсидиарно приложимо правило за определяне на произхода на стоките, което следва да се прилага, когато се приеме, че последната обработка или преработка не е икономически обоснована. По принцип подобно правило би могло да гарантира, че митата се прилагат само доколкото са необходими с оглед на техните съответни цели, в случая с оглед на търговския спор.
76. Член 33, трета алинея от Делегиран регламент 2015/2446 обаче не може да изпълнява тази функция. Според тази разпоредба произходът на стоките е от държавата или територията, от която идва най-голямата част от материалите, определена въз основа на тяхната стойност. За целта от значение е само каква е стойността на материалите един спрямо друг, а не спрямо общата стойност на стоките.
77. На практика в резултат от прилагането на подобно правило при преместването на последната обработка или преработка често произходът на стоките продължава да бъде от държавата, в която преди това е протичал този производствен етап. Това е така, защото е малко вероятно заедно с производството да се реорганизират и всички вериги за доставка. Поради това материалите често продължават да идват предимно от държавата, в която преди това се е извършвала последната обработка или преработка.
78. Ако обаче от значение е само стойността на материалите, напълно се пренебрегва делът на добавената стойност, получена от последната съществена обработка или преработка на стоките.
79. Действително това не би било проблематично, ако добавената стойност на този последен етап е съвсем незначителна. Предвиденото в член 60, параграф 2 от Митническия кодекс правило за произход обаче изисква във всички случаи последната обработка или преработка да обуславя значителна част от вложената в стоките стойност, както Съдът е постановил(38) в съответствие с международната практика(39). Поради това в член 34 от Делегиран регламент 2015/2446 Комисията изрежда и т.нар. минимални операции, които не се считат за съществена преработка или обработка. Ето защо икономическата обосновка, а следователно и член 33, първа алинея са от решаващо значение само ако съответната преработка или обработка е свързана със значителна добавена стойност.
80. Критерият за значителна добавена стойност е от значение и за целите на митата при търговски спорове. Всъщност този критерий позволява да се прецени дали преместването на последната обработка или преработка намалява в достатъчна степен икономическата активност в държавата, срещу която са насочени наложените от Съюза мита, за да обоснове промяна на произхода на стоките.
81. Тъй като член 33, трета алинея от Делегиран регламент 2015/2446 не позволява да се вземе предвид добавената стойност, получена от последната обработка или преработка, тази разпоредба не може да компенсира прекомерните последици от широкото тълкуване на Общия съд на член 33, първа алинея като забрана за избягване.
4) Междинно заключение от систематичното тълкуване
82. Ето защо следва да се приеме, че и систематичното място на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 не позволява само от целта за избягване на мито да се заключи, че последната съществена обработка или преработка не е икономически обоснована.
4. Генезис и предшестващи разпоредби
83. Тъй като Делегиран регламент 2015/2446 не е приет в рамките на законодателна процедура, в която участват Съветът и Парламентът, липсват официални документи относно неговия генезис. В отговор на поставените от Съда въпроси обаче Комисията обяснява, че член 33 от Делегиран регламент 2015/2446 заменя предишни правила, които вече не се съдържат в новия Митнически кодекс.
84. Това са член 25 от стария Митнически кодекс(40) и предшестващата го разпоредба на член 6 от Регламент (ЕИО) № 802/68(41). И двете разпоредби предвиждат, че обработка или преработка, за която е установено или има достатъчно данни да се предполага, че целта е била единствено да се заобиколят разпоредби, прилагани в Общността за стоки от определени страни, не се счита за достатъчна да придаде на получените стоки произход от страната, където тази обработка или преработка е била извършена. В текстовете на всички езици на тези разпоредби — за разлика от текстовете на почти всички езици на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446(42) — са използвани понятия, които съответстват на немското понятие за заобикаляне.
85. Комисията посочва, че новата формулировка на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 има за цел да се избегнат трудности при прилагането на приложимите преди това правила. Тази цел е разбираема, тъй като доказването на намерение за заобикаляне не би трябвало да е лесно.
86. Подобни трудности обаче не трябва да позволяват прекомерното ограничаване на понятието за икономическа обосновка и широкото прилагане далеч отвъд целта на митата, наложени във връзка с междудържавни търговски спорове. Причината е, че с митата няма да бъдат обложени само споменатите от Комисията недобросъвестни играчи.
87. Още повече че в своето изложение Комисията допълва, че целта на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 е единствено борбата с манипулирането на произхода, което е видно и от съображение 21. В такъв случай обаче член 33, първа алинея не трябва да се разбира в смисъл на всеобхватна забрана за избягване.
5. Междинно заключение относно първото основание за обжалване
88. Ето защо жалбоподателите са прави, като твърдят, че обжалваното съдебно решение се основава на неправилно тълкуване на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446. Противно на приетото от Общия съд, по-специално в точка 62 (но и в точка 57) от обжалваното съдебно решение, тази разпоредба не може да се разбира в смисъл, че дори само целта за избягване на спорните мита е достатъчна, за да се изключи икономическата обосновка на последната съществена обработка или преработка.
89. Напротив, член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 трябва да се тълкува в смисъл, че според тази разпоредба икономическата обосновка на операция по обработка или преработка отпада само ако тя се извършва с цел да се заобиколи прилагането на митата чрез манипулиране на произхода. Както вече посочих, подобно заобикаляне предполага въпросното мито да не се прилага в противоречие с целта му(43).
90. Следователно в случая със спорното допълнително мито, наложено в рамките на междудържавен търговски спор, е важно да се прецени дали чрез въпросната операция по обработка или преработка в определена държава или територия се цели да се създаде измамното впечатление, че съответната стока, а не производителят, в действителност произхожда от друга държава или територия, срещу която поради търговски спор Съюзът е наложил допълнително мито. От друга страна, ако операцията по обработка или преработка цели избягването на други — например антидъмпингови — мита или извличането на полза от преференциални мита, преценката на заобикалянето може да е съвсем различна.
91. Следователно първата и втората част от първото основание за обжалване трябва да бъдат уважени.
92. Тъй като тази грешка при прилагане на правото обхваща и изводите, които Общият съд прави от установените факти, третата част от първото основание също е състоятелна. В тази част се оспорва изводът, който Общият съд прави по-специално в точки 66, 68—71 и 74 от обжалваното съдебно решение въз основа на обстоятелството, че налагането на разглежданите в настоящия случай мита съвпада по време с момента, в който Harley-Davidson обявява преместването на производството си, а именно изводът, че с това преместване се цели заобикаляне на посочените мита по смисъла на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446.
93. Действително от такова съвпадение по време Съдът вече е заключил, че в тежест на съответния икономически оператор е да докаже, че е извършил операциите по сглобяване в държавата, от която са изнесени стоките, защото е имал разумно основание, а не с цел да избегне последиците от съответните разпоредби(44). Това заключение обаче се отнася до мита с различна цел, а именно до антидъмпингови мита, и може да се обясни и с обстоятелството, че в посочения случай се разглежда продължение на практика, съществувала преди налагането на въпросното мито(45).
94. При всички положения това предположение не може да се приложи към настоящия случай, който се отнася до наложено поради търговски спор мито, тъй като премесването на последната съществена обработка или преработка в друга държава е в съответствие с целта на митото(46).
95. Следователно трябва да бъде уважена и третата част от първото основание за обжалване.
96. В резултат на това обжалваното съдебно решение се основава на последователни грешки при прилагане на правото и следователно трябва да бъде отменено.
97. По тази причина не смятам за необходимо да се произнася решение по другите две основания за обжалване. Затова ще се спра на тях съвсем накратко.
2. При условията на евентуалност: второ основание за обжалване — законосъобразност на член 33 от Делегиран регламент 2015/2446
98. С второто основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че Общият съд неправилно не е установил незаконосъобразността на член 33 от Делегиран регламент 2015/2446, която се дължи на обстоятелството, че Комисията е превишила правомощието си да конкретизира член 60, параграф 2 от Митническия кодекс.
99. Ако се съгласи с моето тълкуване на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446, Съдът трябва да приеме, че тази разпоредба все пак е приета от Комисията в рамките на нейните делегирани правомощия.
100. Ако, напротив, Съдът установи, че Комисията действително е възнамерявала да приеме широка забрана за избягване и следователно отхвърли предложеното от мен тълкуване, то би трябвало Комисията действително да е нарушила правомощието си за конкретизиране на общи правни понятия, предвидено в член 290 ДФЕС. При това положение член 33 от Делегиран регламент 2015/2446 по-специално би трябвало да ограничи в твърде голяма степен понятието за икономическа обосновка и приложното поле на член 60, параграф 2 от Митническия кодекс(47). В този случай решението на Общия съд би трябвало да бъде отменено, тъй като той не е установил незаконосъобразността на тази разпоредба.
3. При условията на евентуалност: трето основание за обжалване — право на изслушване, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания
101. С третото основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че са нарушени правото им на изслушване, правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания. Този довод на жалбоподателите обаче не би трябвало да бъде уважен, ако Съдът не се съгласи с моето становище и не приеме, че член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 трябва да се разбира като забрана за избягване.
102. Действително в точка 166 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че преди да приеме спорното решение за изпълнение, Комисията не е изслушала Harley-Davidson. В съответствие с постоянната практика на Съда обаче Общият съд посочва, че за да доведе нарушение на правото на защита до отмяна на оспорен акт, е необходимо при липсата на това нарушение резултатът от производството да е можел да бъде друг, като това обстоятелство подлежи на доказване от засегнатото предприятие(48). Жалбоподателите не могат да представят такива доказателства, тъй като въз основа на формуляр K-8 е безспорно, че с преместването на производството Harley-Davidson във всички случаи цели да избегне прилагането на разглежданите в случая мита. Следователно, ако член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446 се разбира като забрана за избягване, за Комисията не би било възможно да приеме различно решение.
103. Що се отнася до правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания, жалбоподателите твърдят, че са имали право да се позоват на обвързващата информация за произхода, предоставена от белгийските органи. Най-малкото от твърде голямата продължителност — 16 месеца — на процедурата по приемането на спорното решение за изпълнение следвало, че решенията на белгийските органи не са очевидно неправомерни.
104. Въпреки това в точка 144 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно установява, че решение, отнасящо се до обвързваща информация за произхода, което е издадено от националните органи съгласно член 33 от Митническия кодекс, не може окончателно да гарантира на икономическия оператор географския произход на съответната стока. Това е така, защото член 34, параграф 11 предвижда, че Комисията може да разпореди отмяната на това решение с действие за в бъдеще, ако националните органи неправилно са определили произхода.
105. Жалбоподателите по принцип не могат да очакват, че Комисията няма да упражни това правомощие. Поради това са без значение допълнителните мотиви на Общия съд в точка 145 от обжалваното съдебно решение, че решенията на белгийските органи нарушават ясна разпоредба от правото на Съюза, визирайки член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446. Ако въпреки това трябва да се приеме, че посочените мотиви са от значение, с оглед на изразените в настоящото заключение съображения по първото основание за обжалване би могло да се породи съмнение дали тази разпоредба е достатъчно ясна.
VI. По жалбата пред Общия съд
106. Член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда, че при отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд.
107. Фазата на производството позволява постановяването на съдебно решение по жалбата, тъй като е безспорно, че Комисията, подобно на Общия съд, основава спорното решение за изпълнение на същото неправилно тълкуване на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446. Единственото основание за прилагането на тази разпоредба, което Комисията посочва в съображение 6 от спорното решение за изпълнение, е изразеното от Harley-Davidson във формуляр 8-K намерение да избегне прилагането на разглежданите в настоящия случай мита. Същевременно Комисията не установява несъответстващо на целта заобикаляне на митото чрез манипулиране на произхода.
108. Действително Комисията се опитва да докаже пред Общия съд, че Harley-Davidson трябва да се упрекне и в заобикаляне, съответно в организация на дейността, която съставлява злоупотреба. За това обаче тя се позовава единствено на обстоятелството, че преместването на операцията по окончателната обработка или преработка се извършва по волята на предприятието и по същество цели избягването на митото. Същевременно Комисията не коментира въпроса дали по този начин се засяга целта на митото. Ето защо и този довод не може да е основание за отхвърлянето на икономическата обосновка.
109. Следователно исканията на жалбоподателите трябва да бъдат уважени и спорното решение за изпълнение да бъде отменено.
VII. Съдебни разноски
110. Член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че Съдът се произнася по съдебните разноски, когато жалбата е основателна и когато Съдът сам се произнася окончателно по спора.
111. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим mutatis mutandis към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да понесе съдебните разноски, ако е направено такова искане.
112. Следователно Комисията трябва да бъде осъдена да понесе съдебните разноски на жалбоподателите и направените от нея съдебни разноски.
VIII. Заключение
113. Ето защо предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:
„1) Отменя решението на Общия съд от 1 март 2023 г., Harley-Davidson Europe и Neovia Logistics Services International/Комисия (T-324/21, EU:T:2023:101).
2) Отменя Решение за изпълнение (ЕС) 2021/563 на Комисията от 31 март 2021 година относно валидността на някои решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода.
3) Осъжда Европейската комисия да понесе съдебните разноски на Harley-Davidson Europe Ltd и Neovia Logistics Services International, както и своите съдебни разноски, направени в производството пред Общия съд и в производството пред Съда“.