ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 29 юни 2023 година(1)
Дело C‑311/22
Anklagemyndigheden
срещу
PO,
Moesgaard Meat 2012 A/S
(Преюдициално запитване, отправено от Højesteret (Върховен съд, Дания)
„Преюдициално запитване — Директива 2010/75 — Емисии от промишлеността — Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването — Разрешително — Експлоатация на кланици — Производствен капацитет — Трупно месо — Дневен производствен капацитет“
I. Въведение
1. Как да се прецени дали една кланица има производствен капацитет от 50 тона трупно месо на ден, за който се изисква разрешително съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността(2)? Този въпрос следва да се изясни с настоящото преюдициално запитване.
2. Кланицата, предмет на спора, първоначално нямала такова разрешително, поради което междувременно срещу съответното предприятие и управителя му е образувано наказателно производство. В това производство е спорно как трябва да се оценява капацитетът на кланицата.
3. По-специално следва да се изясни дали за праговата стойност е меродавно теглото на трупното месо преди или след обработката, и по-специално след обезкървяването и изкормването, както и след отстраняването на шията и главата. Освен това се пита как се определя дневният капацитет и доколко може да се вземе предвид действителното производство при определянето на капацитета.
II. Правна уредба
А. Право на Съюза
1. Директивата относно емисиите от промишлеността
4. Директивата относно емисиите от промишлеността преработва, между другото, текста на Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването(3), която в голяма степен съдържа идентични разпоредби по отношение на задължението на кланиците за притежаване на разрешително.
5. Член 3, точка 3 от Директивата относно емисиите от промишлеността определя понятието за инсталация:
„всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I или в част 1 от приложение VII дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването“.
6. Член 4 от Директивата относно емисиите от промишлеността предвижда задължение за притежаване на разрешително:
„(1) Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че няма инсталации, … експлоатирани без разрешително.
[…]“.
7. Началото на приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността гласи:
„Посочените по-долу прагови стойности по принцип се отнасят до производствените капацитети или обемите произведена продукция. […]“.
8. Точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността определя експлоатацията на кланици, която се обхваща:
„Експлоатация на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно“.
2. Специфични разпоредби относно клането
9. Най-напред член 2, буква г) от Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 година относно здравните проблеми, засягащи търговията с прясно месо в Общността(4), изменена с Директива 91/497/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г.(5), определя понятието „кланичен труп“(6):
„целият труп на заклано животно след обезкървяването, изкормването и отстраняването на крайниците в китковата и скакателната става, главата, опашката и млечните жлези, а при говеда, овце, кози и еднокопитни животни също след одирането. […]“ [неофициален превод].
10. Регламент (ЕО) № 853/2004 относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход(7) заменя(8) тази разпоредба. Относно определянето на понятието „труп“ от тази разпоредба следва, че то означава тялото на животно след клане и почистване („dressing“) (приложение I, точка 1.9).
11. В приложение IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013(9) се съдържат по-точни определения за кланичен труп:
„A. Скала на Съюза за класификация на кланични трупове на едър рогат добитък на възраст осем месеца или повече
I. Определения
Прилагат се следните определения:
1. „кланичен труп“ е цялото тяло на закланото животно след обезкървяване, изкормване и одиране;
[…]
IV. Представяне
Кланичните трупове и половинки трупове се представят:
a) без главата и краката; главата е отделена от трупа на нивото на тилната връзка, а краката са отрязани в китковата и скакателната става;
б) без органите, разположени в гръдната и коремната области, с или без бъбреците, бъбречните и тазови тлъстини;
в) без половите органи и прилежащите мускули, без вимето и тлъстините около вимето.
[…]
Б. Скала на Съюза за класификация на кланични трупове от свине
I. Определение
„Кланичен труп“ означава тялото на заклана свиня след обезкървяване и изкормване, цяло или разделено по средната линия.
[…]
III. Представяне
Кланичните трупове се представят без езика, четината, краката, половите органи, салото, бъбреците и диафрагмата.
В. Скала на Съюза за класификация на кланични трупове от овце
I. Определение
Определенията на „кланичен труп“ и „половин труп“ се прилагат определенията в буква А.I.
[…]
IV. Представяне
Кланичните трупове и половинките трупове се представят без главата (отрязана между тилната кост и първия шиен прешлен), краката (отрязани в китковата и скакателната става), опашката (отрязана между шестия и седмия опашен прешлен), вимето, половите органи, черния дроб и карантията. Бъбреците и околобъбречните тлъстини се включват в кланичния труп“.
Б. Датското право
12. Дания е транспонирала Директивата относно емисиите от промишлеността чрез Lov om miljøbeskyttelse (настояща редакция: Обявление № 100 от 19 януари 2022 г.) (наричан по-нататък „датския Закон за опазване на околната среда“) и Bekendtgørelse om godkendelse af listevirksomhed (датско постановление относно разрешителните за дейности, включени в списъка) (настояща редакция: Обявление № 2080 от 15 ноември 2021 г.) (наричано по-нататък „Постановление за разрешителните“) без допълнително уточнение относно праговата стойност за кланиците.
13. В член 110, параграф 2 от датския Закон за опазване на околната среда, разглеждан във връзка с член 110, параграф 1, точка 6 и донякъде член 110, параграф 4 от същия закон, се предвижда, че съгласно член 33 от този закон оператор без разрешително може да бъде наказан с лишаване от свобода до две години, ако нарушението е причинило вреди на околната среда.
14. В датския Bekendtgørelse om produktionsafgift ved slagtning og export af svin (датско постановление за производствената такса за клане и износ на свине) (настояща редакция: Обявление № 2183 от 26 ноември 2021 г.) (наричано по-нататък „Постановление за производствената такса“) се предвижда, че се плаща такса за всяко произведено в Дания прасе, което е заклано и одобрено безусловно за консумация от човека от официален контролен орган. Ставките на таксата се определят за прасе въз основа на доставеното тегло за клане, което означава теглото на свинско трупно месо с главата и краката, но без коремните тлъстини („Flomme“) и в топло състояние по време на клането.
III. Фактите и преюдициалното запитване
15. В периода от 2014 г. до 2016 г. Moesgaard Meat 2012 A/S е експлоатирало кланица, без да има разрешително съгласно датския Закон за опазване на околната среда. Такова разрешително е издадено на предприятието едва на 9 май 2018 г., след като е изпълнило определени изисквания на органите по опазване на околна среда.
16. В тази връзка срещу Moesgaard Meat и неговия управляващ директор PO е образувано производство за нарушаване на Закона за опазване на околната среда, тъй като през посочения по-горе период предприятието е експлоатирало без издадено екологично разрешително кланица, произвеждаща трупно месо над 50 тона дневно, което е създавало риск от причиняване на вреди на околната среда.
17. В това наказателно производство страните спорят дали теглото на трупното месо се определя въз основа на теглото на непреработените животни, т.е. „суровината“, или въз основа на крайния продукт, т.е. тялото без главата в охладено (обезкървено) състояние. Страните спорят също дали при изчисляването на дневното производство се взимат предвид само дните, в които се извършва реално клане, или също и дните, в които се извършват други дейности във връзка с клането. Накрая страните спорят също дали при изчисляването на капацитета на една кланица нейният производствен обем може да е от решаващо значение, когато вследствие на незаконни действия, в случая използването на допълнителни хладилни контейнери, този обем е по-голям от капацитета на инсталацията без извършването на незаконните действия.
18. Понастоящем това производство е висящо на трета инстанция пред Højesteret (Върховен съд, Дания), който отправя до Съда следните въпроси:
„1) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че „производството на трупно месо“ обхваща процеса на клане, започващ, когато животното се извежда от помещенията за отглеждане, зашеметява се и се умъртвява, и завършващ, когато се произведат големите стандартни разфасовки, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява преди отстраняването на врата, главата, органите и вътрешностите, или пък „производство на трупно месо“ означава производството на свинско трупно месо след отстраняване на органите, вътрешностите, врата и главата, и след обезкървяване и охлаждане, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява единствено към този момент?
2) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че при определянето на броя на производствените дни, включени в капацитета „дневно“, трябва да се вземат предвид само дните, в които се извършва зашеметяването, умъртвяването и незабавното разфасоване на прасето за клане, или пък трябва да се вземат предвид дните, в които се извършват операциите по обработка на прасетата за клане, включващи подготовка на животното за клане, охлаждане на закланото животно и отстраняване на главата и врата на животното?
3) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че „капацитетът“ на кланицата трябва да се изчислява като максималното дневно производство за 24 часа, при спазване на физическите, техническите или правните ограничения, които кланицата действително спазва, но не по-малко от реализираното от нея производство, или пък „капацитетът“ на кланицата може да бъде по-малък от реализираното от нея производство, например когато реализираното от кланицата производство е достигнато при неспазване на физическите, техническите или правните ограничения за производство, които се предвиждат при изчисляването на „капацитета“ на кланицата?“.
19. В съдебното заседание на 9 март 2023 г. PO и Moesgaard Meat съвместно, Кралство Дания и Европейската комисия са представили писмени становища.
IV. Правен анализ
20. На пръв поглед е изненадващо, че запитването до Съда за тълкуване на разпоредбите на Директивата е отправено в рамките на наказателно производство. Запитващата юрисдикция обаче не смята в никакъв случай да накаже обвиняемите непосредствено въз основа на дадена директива, а иска да се позове на тълкуването на Директивата, за да тълкува в съответствие с нея датския Закон за опазване на околната среда, с който се транспонира Директивата, и който до голяма степен съответства на Директивата. Наказуемостта на обвиняемите зависи от това дали са нарушили правната уредба за транспониране.
21. Съгласно член 4, параграф 1 от Директивата относно емисиите от промишлеността държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма инсталации, експлоатирани без разрешително. Съгласно член 3, точка 3 от Директивата относно емисиите от промишлеността инсталация е всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I дейности на същата площадка. В точка 6.4, буква а) от приложение I е посочена експлоатация на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно.
22. Преюдициалните въпроси са насочени към тълкуване на понятията, с които се описват този вид инсталации. Ще отговоря на тези въпроси в обратен ред.
23. С третия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали капацитетът на една кланица може да бъде по-малък от реализираното от нея производство (точка А). Вторият въпрос се отнася до понятието „дневно“ и определянето на броя на производствените дни (точка Б). Първият въпрос засяга тълкуването на понятието „производство на трупно месо“, и по-специално въпроса дали от значение е теглото на умъртвеното животно, или на обработеното тяло на животното след отстраняването на определени части от него (точка В).
А. Трети въпрос — действително производство
24. С третия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали капацитетът на една кланица трябва да се оценява въз основа на физическите, техническите или правните ѝ ограничения или въз основа на реализираното от нея производство.
25. Съгласно член 4, параграф 1, първо изречение от Директивата относно емисиите от промишлеността държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма инсталации, експлоатирани без разрешително. Следователно трябва да може да се установи дали една инсталация попада под това определение още преди да започне експлоатацията ѝ.
26. За да гарантират това, държавите членки трябва да се погрижат преди започването на експлоатацията им инсталациите да бъдат проверени във връзка с необходимостта от разрешително. От отговора на въпроса в съдебното заседание за съжаление не може да се установи дали и как това е станало в случая на въпросната кланица.
27. Във всеки случай реализираната по-късно в процеса на експлоатация продукция не е подходящ критерий за предварително определяне дали дадена кланица има нужда от разрешително. Поради своето естество информацията за производството е налична едва по-късно, след момента, към който трябва да се вземе решение относно необходимостта от разрешително.
28. Следователно капацитетът на една инсталация трябва да се оценява въз основа на други критерии. Страните признават, че тези критерии трябва да се търсят във физическите, техническите или правните ограничения, които са характерни(10) за инсталацията, тъй като понятието за капацитет на една инсталация означава нейния максимален производствен обем. Обратното, намеренията или производствените цели на оператора на една инсталация не могат да бъдат релевантни, тъй като в противен случай би се създала опасност от заобикаляне на задължението за притежаване на разрешително чрез измама относно действителните намерения и цели.
29. За оценката на капацитета на инсталацията трябва да се установи коя част от нея, съответно кой етап от производството ограничава капацитета на конкретната инсталация, която следва да се оцени(11). Производствените етапи, които се извършват в другите части на инсталацията, неминуемо зависят от този етап. В другите части не може повече да се произвежда, защото ограничаващият етап от производството или не може да обработи още междинни продукти, или повече не може да достави междинни продукти за по-нататъшните етапи. Ето защо другите части на инсталацията не могат да бъдат използвани дори когато в тях е наличен още капацитет.
30. Освен това в главното производство се обсъжда дали трябва да се вземе предвид дадено равнище на производство, достигнато само благодарение на допълнителни, незаконно монтирани хладилни контейнери.
31. Това обсъждане разбирам в смисъл, че капацитетът за хладилно съхранение ограничава производството на кланицата, предмет на спора, а с това и общия капацитет. С други думи, когато охладителните инсталации са пълни, в кланицата не могат да се колят други животни, защото месото ще се развали. При пълно експлоатиране на охладителните инсталации неизползваният капацитет за умъртвяване на животни не увеличава общо капацитета на кланицата.
32. В случай че капацитетът за хладилно съхранение се увеличи по-късно чрез монтирането на допълнителни хладилни контейнери, това представлява промяна на инсталацията. Когато инсталацията вече има разрешително по Директивата относно емисиите от промишлеността, съгласно член 20, параграф 1 от Директивата относно емисиите от промишлеността операторът трябва да бъде задължен да информира компетентния орган за тази промяна.
33. В случай че именно монтирането на допълнителни хладилни контейнери води до превишаване на праговата стойност за задължението за притежаване на разрешително и затова инсталацията все още няма разрешително съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността, то съгласно член 4 едва след издаването на такова разрешително инсталацията може да бъде експлоатирана, като се използват новите хладилни контейнери. Операторът следва да бъде задължен да подаде заявление за разрешително и да изчака издаването на разрешителното, преди да пусне в експлоатация хладилните контейнери.
34. Аналогични съображения трябва да са валидни, когато други физически, технически или правни ограничения отпадат или се смекчават. По този начин капацитетът на една инсталация може така да се увеличи, че да се премахнат правните ограничения на дневното работно време. В този случай също трябва да се подаде заявление за разрешително преди първоначалното превишаване на праговата стойност. Би било прекомерно обаче да се изисква спиране на експлоатацията за времето до евентуалното издаване на разрешителното, докато допълнително наличното работно време (все още) не се използва.
35. Въпреки същественото значение на физическите, техническите или правните ограничения, характерни за инсталацията, превишаването на предполагаемия капацитет не може да бъде пренебрегнато по време на реалната експлоатация. Такова превишаване дава сериозно основание по-скоро да се твърди, че оценката на капацитета на инсталацията се основава на погрешни предположения.
36. В тази връзка от превишаването на приложимата прагова стойност в действителното производство следва да се заключи по отношение на дадена инсталация, която не е била одобрена съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността, че ѝ е необходимо разрешително.
37. В такъв случай операторът на инсталацията трябва да бъде задължен да уведоми незабавно органа, компетентен за издаването на разрешителното. Органът трябва да оцени инсталацията въз основа на новата информация и на всички останали обстоятелства в конкретния случай. Когато се окаже, че капацитетът действително е бил изчислен погрешно като твърде малък, операторът трябва най-малкото да подаде заявление за разрешително. Може също да е необходимо да се спре експлоатацията до издаването на разрешителното или поне да се определи правно ограничение на наличния капацитет. Възможно е дори да бъдат наложени съответни санкции, в случай че операторът е допринесъл за тази грешка.
38. Възможно е обаче превишаването на праговата стойност да представлява еднократно, извънредно събитие, което по принцип не следва да се повтаря. По-специално това са случаите, когато производственият обем се основава на неспазването на правните ограничения или на надхвърлянето на техническия капацитет на дадени части от инсталацията, което води до други вреди, например прекомерна амортизация на оборудването или производство с по-ниско качество. В тези случаи компетентният орган може да не направи извод за по-големия капацитет на инсталацията и съответно за необходимостта от разрешително въз основа на завишения по изключение действителен обем на производство.
39. Следователно на третия въпрос следва да се отговори, че при прилагането на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността капацитетът на дадена инсталация трябва да се оценява въз основа на физическите, техническите или правните ограничения, характерни за инсталацията. В случай че действителното производство на дадена инсталация, за която първоначално няма издадено разрешително, по-късно превишава така приетия капацитет и приложимата прагова стойност, операторът трябва да бъде задължен да уведоми незабавно органа, компетентен за издаването на разрешителното, който по-нататък трябва да вземе необходимите мерки.
Б. Втори въпрос — дневен капацитет
40. Вторият въпрос цели да бъде определен дневният капацитет на дадена инсталация.
41. В основата на този въпрос е обстоятелството, че след преюдициалното запитване процесът на клане в предприятието на Moesgaard Meat е разпределен в общо три дни. На първия ден животните се доставят и подготвят, на втория ден се умъртвяват и се окачват в хладилно помещение и на третия ден се отстраняват главата и врата, а трупното месо се подготвя за доставка. Умъртвяването на животните се извършва само в работни дни, в неделя се доставят животните, които се умъртвяват в понеделник, а умъртвените в петък животни се обработват в събота. Затова според Moesgaard Meat за определяне на дневния капацитет седмичното производство следва да се раздели на седем дни. Обратното, Дания смята, че следва да се вземат предвид само дните, в които реално се умъртвяват животните.
42. В този спор отново е изразено погрешното схващане, че капацитетът на една инсталация, който води до задължението за притежаване на разрешително, може да се определи непосредствено въз основа на действителното производство.
43. Както вече беше посочено(12), във връзка с решението относно задължението за притежаване на разрешително следва все пак да се оцени предварително производственият капацитет въз основа на характеристиките на инсталацията и на отделните ѝ съставни части. При това следва принципно да се определи общо максималният капацитет на инсталацията, като се вземат предвид физическите, техническите или правните ограничения на всяка отделна съставна част на инсталацията. От основно значение за капацитета е коя част на инсталацията съответно кой производствен етап ограничава капацитета на цялата инсталация(13).
44. В това отношение е без значение дали на този етап (или в този ден) вече е налице крайният продукт, който трябва да бъде произведен. Напротив, следва да се установи какво количество от крайния продукт може да се произведе от междинния продукт, резултат от производствения етап, който е от значение. Както беше отбелязано, това количество е от решаващо значение за производствения обем, който инсталацията може да произведе общо.
45. Когато се приеме, че капацитетът за хладилно съхранение на кланицата, предмет на спора, ограничава производствения обем, следва най-напред да се провери колко умъртвени животни дневно могат да се приберат в хладилните инсталации и впоследствие какво количество трупно месо може да се произведе от тях.
46. За да се определи максималният капацитет, следва да се приеме, че дневната експлоатация е без прекъсване, т.е. 24 часа в денонощието, доколкото не се намесва някое от посочените ограничения(14). В случай че при оценката въз основа на тези ограничения се окаже, че непрекъснатата експлоатация е невъзможна, например поради правни ограничения или поради необходими работи по поддръжката, това непременно следва да се вземе предвид при определянето на дневния капацитет.
47. Обратното, за определянето на дневния капацитет е без значение, когато в определени дни експлоатацията е невъзможна или ограничена заради посочените ограничения, например заради забрана за работа в неделните и/или празничните дни. Точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността определя именно дневна прагова стойност. Ако би трябвало да се вземат предвид колебанията в капацитета, уредбата би се отнасяла до капацитета през продължителни периоди от време. Затова следва да се вземе предвид максималният капацитет в дните, в които капацитетът може да бъде използван, а не средната стойност в продължение на няколко дни.
48. Този извод се потвърждава от целта, предвидена в член 1, параграф 1 и съображение 2 от Директивата относно емисиите от промишлеността, а именно да се предотврати или поне да се намали замърсяването на околната среда(15). В тази връзка от значение е трайното въздействие на дадена инсталация върху околната среда, като преди всичко инсталацията трябва да е така проектирана, че да предотвратява или поне да намалява особено силните въздействия върху околната среда, които възникват в пика на производството. В противен случай има основание за опасение, че при засилено производство инсталацията ще причини прекомерно замърсяване на околната среда(16).
49. Когато дадена инсталация е проектирана за справяне с въздействията върху околната среда само при средно производство, то в случай на особено интензивно производство системите за предотвратяване и контрол на замърсяването на околната среда биха се претоварили. Така в дадена кланица може да има основание за опасение, че част от отпадъчните води няма да могат да бъдат пречистени или че ще се генерират отпадъци, които няма да се съхраняват надлежно.
50. Действителната организация на работа обаче може да бъде от значение само доколкото в нея се отразяват тези ограничения. Когато например поради правни ограничения инсталацията може да се експлоатира само през дадена част от денонощието, това ограничение се отразява неизбежно на действителната организация на работното време. Възможният производствен обем през това време отговаря на капацитета на инсталацията.
51. Обратното, когато независимо от физическите, техническите или правните ограничения експлоатацията е така организирана, че реалният, наличен капацитет не се използва напълно, това не променя капацитета на инсталацията, който води до задължението за притежаване на разрешително. Чисто икономически мотивираните ограничения на производството в частност не могат да бъдат от значение, тъй като капацитетът на инсталацията обхваща максималния производствен обем.
52. Следователно на втория въпрос следва да се отговори, че дневният капацитет на дадена инсталация по смисъла на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността трябва да се определя въз основа на максималното производство, което може да бъде постигнато в рамките на 24 часа при съобразяване с физическите, техническите или правните ограничения на всички части на инсталацията.
В. Първи въпрос — понятието „трупно месо“
53. Първият въпрос трябва да изясни какво е „трупно месо“, чието тегло трябва да се вземе предвид при изчисляването на производствения капацитет на дадена кланица. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали от значение е теглото на животните непосредствено след умъртвяването, което практически отговаря на живото тегло, или теглото след последващите етапи на обработване, а именно отстраняването на органите, вътрешностите, врата и главата, както и обезкървяването и охлаждането на животното за клане.
54. На практика тази разлика може да окаже значително влияние върху това дали е достигната праговата стойност за задължението за притежаване на разрешително съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността. В Дания етапите на обработване след умъртвяването намаляват теглото на говедата с около 45 %, а това на свинете с около 33 %(17).
55. Както всички страни признават, този въпрос не може да се преценява само въз основа на датското постановление за производствената такса за клане и износ на свине. За прилагането на Директивата относно емисиите от промишлеността капацитетът на кланиците трябва да се определя въз основа на понятия от правото на Съюза, които следва да се тълкуват самостоятелно(18). Не може обаче да се изключи, че посоченият във връзка с тази такса производствен обем позволява да се изчисли реално полученото количество трупно месо.
56. В буквалния смисъл на думата понятието „производство на трупно месо“ по точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността може да се разбира в смисъл, че включва животните непосредствено след умъртвяването. В текстовете на някои езици се използва понятие, което поначало означава „мъртво същество“(19). Понятието на немски език „Schlachtkörper“ е съставено от думите „schlachten“ и „Körper“, и съответно също означава заклано, т.е. умъртвено тяло. При такова тълкуване понятието за производство би се приравнило с умъртвяването.
57. Правилното тълкуване на използваните понятия във въпросния икономически сектор, в случая клането на селскостопански животни, не може да се пренебрегне. От това следва, че понятието определя капацитета на кланиците. В текстовете на някои езици връзката с клането личи от понятието за резултата от производството. Това е така например при понятието на испански език „canal“(20), на датски език „slagtekrop“(21), на немски език „Schlachtkörper“, на нидерландски език „geslachte dieren“ (заклани животни) или на шведски език „slaktvikt“ (кланично тегло).
58. Въпросните разпоредби на правото на Съюза са показателни за разбирането на използваните понятия в съответния икономически сектор. В тях е дадено недвусмислено определение на понятията, използвани на повечето езици в текста на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността, според което след умъртвяването следват допълнителни етапи на обработка, които намаляват теглото.
59. Определението по член 2, буква г) от Директива 64/433, изменена с Директива 91/497, обхваща цялото тяло на животното за клане след обезкървяването, изкормването и отстраняването на крайниците в китковата и скакателната става, главата, опашката и млечната жлеза, а при говедата, овцете, козите и еднокопитните животни и след одирането.
60. Съгласно сега действащата правна уредба в точка 1.9 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 труп е тялото на едно животно след клане и почистване. От тази разпоредба обаче не може да се установи еднозначно кои части на тялото се отстраняват при почистването.
61. В това отношение по-полезен е Регламент (ЕС) № 1308/2013. Съгласно този регламент кланичен труп на говедо и овца е цялото тяло на закланото животно след обезкървяването, изкормването и одирането, а кланичен труп на свиня е цялото или разделеното по средната линия тяло на закланата свиня след обезкървяването и изкормването. От разпоредбата за представянето на кланичните трупове е видно, че на говедата и овцете се отстраняват главата и краката, вътрешностите, както и половите органи, а на свинете — езика, четината, краката, половите органи, салото, бъбреците и диафрагмата.
62. В това отношение трябва да се подчертаят две неща.
63. На първо място, определението на Директива 64/433, изменена с Директива 91/497, е било в сила при приемането на първоначалната правна уредба за притежаване на екологично разрешително от кланиците в Директива 96/61. Това навежда на мисълта, че въпросното определение е оформило разбирането на понятията в законодателния процес.
64. На второ място, развитието на текста на немски език на разпоредбата за задължението за притежаване на разрешително в Директивата относно емисиите от промишлеността показва значението на понятията на правната уредба относно клането. В Директива 96/61 е използвано не понятието „Schlachtkörper“ (трупно месо), а „Tierkörper“ (животински труп), така както в определението на Директива 64/433, изменена с Директива 91/497. Това понятие е заменено от понятието „Schlachtkörper“ в сега действащата Директива относно емисиите от промишлеността, което се употребява и в по-новата правна уредба относно клането.
65. Освен това определенията на правната уредба относно клането отговарят на подчертаното от Комисията въведение към приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността, съгласно което праговите стойности в приложението се отнасят общо до производствения капацитет, т.е. до обема на произведения продукт. Действително това не важи за всички видове инсталации, но съгласно текста праговата стойност поне за кланиците се отнася до производството.
66. Следователно според наличната информация съответният икономически сектор счита, че под „трупно месо“ следва да се разбира обработеният животински труп след отстраняването на значителни части от него. Това сочи информацията на органите на Фландрия, Обединеното кралство и Германия, документирана в преюдициалните запитвания. Преди всичко обаче разработеният от Комисията съгласно член 16, параграф 2 от Директива 96/61 референтен документ за най-добрите налични техники за кланиците съдържа таблица, според която в много държави членки теглото на трупното месо („carcase weight“) е много по-ниско от това на живото тегло („live weight“)(22).
67. Освен това вземането под внимание на оправданите правни очаквания на практиката при тълкуването на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността гарантира предвидимостта и точността на наказателните разпоредби(23), свързани със задължението за притежаване на разрешително, както в главното производство.
68. Следователно под „трупно месо“ следва да се разбира тялото на заклано животно след почистването, т.е. след последващите етапи на обработка.
69. Въпреки това определенията на правната уредба относно клането съответстват само по отношение на изкормването и обезкървяването на умъртвеното животно. Действащата понастоящем разпоредба в приложение IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013 се различава от своя страна по отношение на кожата и главата. При говедата и овцете и двете следва да се премахнат, а при свинете не. Определението на Директива 64/433, изменена с Директива 91/497, обаче не прави разлика между тези видове животни.
70. Трябва да се приеме, че режимът, предвиден в приложение IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013, действащ понастоящем и по време на спорния период в националното производство, е започнал или най-малкото е повлиял върху развитието на разбиранията на понятията в съответния икономически сектор. Следователно понятието „трупно месо“ по смисъла на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността трябва да се тълкува съобразно определенията на понятието и режима относно представянето от приложение IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
71. От друга страна, вземането под внимание на живото тегло не може да се базира на това, че са налице текстове на Директивата относно емисиите от промишлеността, в които са използвани други понятия, различни от тези в правната уредба относно клането. Това се отнася до първоначалните текстове на Директива 96/61 на нидерландски(24) и шведски(25) език и в сега действащите текстове на български(26), чешки(27), унгарски(28), словенски(29) и словашки(30) език.
72. По принцип несъответстващите текстове на различните езици дават място за по-голяма свобода на тълкуване, и по-специално обръщат внимание върху систематичната връзка и целите на правната уредба(31).
73. Систематичната връзка, по-специално позоваването на производството, и връзката с разбирането в икономическия сектор говорят в полза на това, че капацитетът следва да се определя въз основа на теглото на обработените умъртвени животни.
74. Тази систематична връзка не може да се обори от това, че целите на Директивата относно емисиите от промишлеността, а именно предотвратяване и намаляване на замърсяването, по-скоро подкрепят вземането предвид на живото тегло на закланите животни.
75. Действително целта на Директивата е определена по-общо и не допуска ограничително тълкуване(32). Налице е също по-тясна връзка между въздействието на процеса на клане върху околната среда и живото тегло, отколкото с теглото на произведения продукт. Това са именно частите на тялото, отделени от трупното месо, които евентуално не са желани и се превръщат в отпадък. Определенията на правната уредба относно клането не вземат под внимание потенциалното въздействие върху околната среда по неговата същност, защото те не служат на опазването на околната среда, а на хигиенните правила на кланиците и организацията на пазара(33).
76. Това обаче не изключва възможността при изчисляването на праговата стойност във връзка със задължението за притежаване на разрешително законодателят да е взел предвид, че при почистеното трупно месо определено количество от частите на тялото се отстранява и не се включва в теглото на трупното месо. Това количество и свързаното с него влияние върху околната среда могат да се оценят именно въз основа на емпиричните стойности и в това отношение могат да повлияят на определянето на праговата стойност.
77. Впрочем, както Комисията излага, това тълкуване на понятието „трупно месо“ не възпрепятства държавите членки да разширят обхвата на задължението за притежаване на разрешително при транспонирането на Директивата относно емисиите от промишлеността, като свържат праговата стойност с живото тегло на животните за клане(34) или като определят по-ниска прагова стойност. В това се състои именно засилената защита, допустима съгласно член 193 ДФЕС. Moesgaard Meat посочва обаче, че Дания не е установила такива по-строги правила.
78. Следователно на първия въпрос трябва да се отговори, че понятието „трупно месо“ по смисъла на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директивата относно емисиите от промишлеността трябва да се тълкува съгласно определенията на понятието „трупно месо“ и режима за представяне съгласно приложение IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
V. Заключение
79. Ето защо предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване по следния начин:
„1) При прилагането на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността капацитетът на дадена инсталация трябва да се оценява въз основа на физическите, техническите или правните ограничения, характерни за инсталацията. В случай че действителното производство на дадена инсталация, за която първоначално няма издадено разрешително, по-късно превишава така приетия капацитет и приложимата прагова стойност, операторът трябва да бъде задължен да уведоми незабавно органа, компетентен за издаването на разрешителното, който по-нататък трябва да вземе необходимите мерки.
2) Дневният капацитет на дадена инсталация по смисъла на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директива 2010/75 трябва да се определя въз основа на максималното производство, което може да бъде постигнато в рамките на 24 часа при съобразяване с физическите, техническите или правните ограничения на всички части на инсталацията.
3) Понятието „трупно месо“ по смисъла на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директива 2010/75 трябва да се тълкува съгласно определенията на понятието „трупно месо“ и режима за представяне съгласно приложение IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти“.