Дело C‑675/17

Ministero della Salute

срещу

Hannes Preindl

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Признаване на професионалните квалификации — Директива 2005/36/ЕО — Признаване на удостоверения за професионална квалификация, получени след частично съвпадащи периоди на обучение — Правомощия на приемащата държава членка да извърши проверка“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2018 г.

1.        Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Работници — Признаване на професионалните квалификации — Директива 2005/36 — Принцип на автоматично признаване — Национална правна уредба, която предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение — Удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка след обучения, които са проведени отчасти едновременно — Задължение за автоматично признаване

(членове 21, 22 и 24 от Директива 2005/36 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Работници — Признаване на професионалните квалификации — Директива 2005/36 — Принцип на автоматично признаване — Правомощия на приемащата държава членка да извърши проверка — Проверка за спазване на условието продължителността, нивото и качеството на задочното обучение да са сравними с редовното обучение — Недопустимост

(член 21 и член 22, буква а) от Директива 2005/36 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Членове 21, 22 и 24 от Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват от държава членка, чието законодателство предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение, да признава автоматично посочените в тази директива удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка след обучения, които са проведени отчасти едновременно.

(вж. т. 32; т. 1 от диспозитива)

2.      Член 21 и член 22, буква а) от Директива 2005/36 трябва да се тълкуват в смисъл, че не разрешават на приемащата държава членка да проверява дали е спазено условието продължителността, нивото и качеството на задочното обучение да не е по-ниско от това на редовното обучение.

В това отношение може да се отбележи, че система за автоматично и безусловно признаване на удостоверенията за професионална квалификация като предвидената в член 21 от Директива 2005/36 би била сериозно застрашена, ако държавите членки имаха право по своя преценка да поставят под въпрос правилността на решението на компетентния орган на друга държава членка да издаде това удостоверение (вж. по аналогия решение от 19 юни 2003 г., Tennah-Durez, C‑110/01, EU:C:2003:357, т. 75).

Признаването на удостоверенията за професионална квалификация обаче остава автоматично и безусловно и когато държавата членка по произход издава удостоверение за професионална квалификация след базово обучение по медицина или обучение по дентална медицина, проведени съгласно член 22, буква a) от Директива 2005/36. В този контекст отново компетентните органи на държавата членка по произход, а не органите на приемащата държава членка следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на задочното обучение е не по-ниско от това на редовното обучение, и по-общо че са спазени напълно всички изисквания, установени в Директива 2005/36.

Така, когато даден курс отговаря на квалификационните изисквания, установени в Директива 2005/36 — което трябва да се провери от органа на държавата членка, издаващ удостоверението за професионална квалификация — органите на приемащата държава членка не могат да откажат да признаят това удостоверение. В това отношение е без значение обстоятелството, че заинтересованото лице е преминало задочно обучение съгласно член 22, буква а) от тази директива или няколко курса едновременно или се е обучавало по време на периоди, които частично съвпадат, стига да са изпълнени квалификационните изисквания, установени от посочената директива.

(вж. т. 36, 37, 40 и 41; т. 2 от диспозитива)