Дело C‑429/12

Siegfried Pohl

срещу

ÖBB Infrastruktur AG

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Innsbruck)

„Преюдициално запитване — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 45 ДФЕС — Директива 2000/78/ЕО — Разлика в третирането на основание възраст — Определяне на референтната дата за целите на преминаването в по-горна група на заплащане — Давностен срок — Принцип на ефективност“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 16 януари 2014 г.

Право на Европейския съюз — Директен ефект — Национални процесуални правила — Условия за прилагане — Спазване на принципите за равностойност и ефективност — Несъвместимост с правото на Съюза на неотчитането на някои периоди на заетост — Установяване с решения по дела C‑195/98 и C‑88/08 — Давностен срок, който започва да тече от момента на сключване на договора — Допустимост

Правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, допуска национална правна уредба, съгласно която правото на работниците и служителите да искат преизчисляване на периодите на заетост, подлежащи на отчитане при определяне на референтната дата за целите на повишаването, се погасява с изтичане на тридесетгодишен давностен срок, който започва да тече от момента на сключване на договора, въз основа на който е определена посочената референтна дата, или от момента на класиране в погрешна група на заплащане.

Всъщност във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определя такова процесуално правило, доколкото, от една страна, то не е по-неблагоприятно от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност), и от друга, доколкото не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност).

В това отношение не би могло да се приеме, че това правило относно давността е в противоречие с принципа на равностойност, тъй като то се прилага, независимо от това дали соченото нарушение на правото попада в обхвата на правото на Съюза или на националното право.

Що се отнася до принципа на ефективност, определянето на разумни давностни и преклузивни срокове в интерес на правната сигурност е съвместимо с правото на Съюза, доколкото такива срокове не могат да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза.

По въпроса дали съответните дати на обявяване на Решение от 30 ноември 2000 г. по дело Österreichischer Gewerkschaftsbund (C‑195/98) и на Решение от 18 юни 2009 г. по дело Hütter (C‑88/08) са от значение за началния момент на определения в националното право давностен срок следва да се припомни, че постановеното в производство по преюдициално запитване решение има не конститутивно, а чисто декларативно действие. Освен това началният момент на приложимия в главното производство давностен срок се урежда от националното право. Поради това съответните дати на обявяване на тези съдебни решения са без значение за началния момент на давностния срок и са ирелевантни за преценката дали принципът на ефективност е спазен в главното производство.

(вж. точки 23, 27—32 и 37 и диспозитива)