РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (четвърти състав)

14 февруари 2007 година

Дело T-65/05

Thomas Seldis

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Лица в срок на изпитване — Научни или технически кадри — Назначаване на срочно нает служител в резултат на конкурс за титуляризиране — Класиране в степен и в стъпка — Членове 31 и 32 от Правилника“

Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Комисията от 5 април 2004 г., с което жалбоподателят е назначен като длъжностно лице в срок за изпитване, доколкото определя класирането му в степен А 7, стъпка 5.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен и класиране в стъпка — Назначаване в по-висока кариерна степен

(член 31 и член 32, трета алинея от Правилника за длъжностните лица)

Член 31, параграф 2 от Правилника, който позволява на органа по назначаване в определени граници да дерогира установеното в първия параграф от същия член правило относно класирането в степен в началото на кариерата на новоназначено длъжностно лице, не се отнася за хипотезата на назначаване на срочно наети служители като титуляри, за чието класиране като общо правило се прилага член 32, трета алинея.

Макар да е вярно, че буквалното тълкуване на последната разпоредба, съгласно която срочно наетото лице, назначено за длъжностно лице в степента му към момента на назначаването, запазва степента си на старшинство, придобита в тази степен в качеството на срочно нает служител, не изключва a priori възможността да се допусне, че в приложение на член 31, параграф 2 той може да бъде класиран в по-висока степен от тази, която му е била присъдена като срочно нает служител, при все това подобно тълкуване противоречи на структурата и на крайната цел на тези различни разпоредби, които не могат да бъдат прилагани едновременно, за да се определи класирането на срочно нает служител в резултат на титуляризирането му. Действително, доколкото се отнася до хипотезата, в която срочно нает служител запазва степента си, след като е назначен като длъжностно лице, член 32, трета алинея от Правилника предвижда изключение от правилото за класиране в степента в началото на кариерата на новоназначено длъжностно лице и представлява специално правило, чиято имплицитна, но задължителна последица е да изключи титуляризирането на срочно наетите служители от приложното поле на член 31 от Правилника, тоест и от приложното поле на параграф 2 от този член.

В подкрепа на това тълкуване може да се изтъкне, от една страна, обстоятелството, че когато срочно нает служител е назначен като длъжностно лице в резултат на вътрешен конкурс за титуляризиране, не може да се обоснове възможността на кандидат с изключителни качества по изключение да се предоставят по-благоприятни условия, за да могат да се ползват услугите му, от които са заинтересовани и други потенциални работодатели, а от друга страна, обстоятелството, че достигнатите от срочно нает служител степен и стъпка вече отразяват неговия опит и заслуги към момента на титуляризирането, така че прилагането в негова полза на член 31, параграф 2 от Правилника ще доведе до повторно отчитане на същите данни.

(вж. точки 51—57 и 59)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 13 февруари 1998 г., Alexopoulou/Комисия, T‑195/96, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑117, точка 37; Първоинстанционен съд — 6 юли 1999 г., Forvass/Комисия, T‑203/97, Recueil FP, стр. I‑A‑129 и II‑705, точка 44; Първоинстанционен съд — 15 март 2006 г., Herbillon/Комисия, T‑411/03, все още непубликувано в Recueil, точка 77