Жалба, подадена на 19 февруари 2014 г. — PT Wilmar Bioenergi Indonesia и PT Wilmar Nabati Indonesia/Съвет
(Дело T-139/14)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: PT Wilmar Bioenergi Indonesia (Kodya Dumai, Индонезия) и PT Wilmar Nabati Indonesia (Medan, Индонезия) (представител: P. Vander Schueren, lawyer)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (OВ L 315, стp. 2), доколкото той налага антидъмпингово мито на жалбоподателите, и
да осъди ответника да заплати разноските на жалбоподателите.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат единадесет правни основания.
Първото правно основание е изведено от твърдението, че институциите на ЕС са действали в противоречие с основния регламент1 , тъй като разходите не са били изчислени въз основа на счетоводните книги, водени от производителите — износители за разследваните продукти, и разследваните производители.
Второто правно основание е изведено от твърдението за нарушение на основния регламент, тъй като конструираната нормална стойност включва разходи, които не са свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт.
Третото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията на ЕС е действала в противоречие с основния регламент, като е включила разходи, основани на международните референтни цени, вместо на разходите в страната на произход (Индонезия).
Четвъртото правно основание е изведено от твърдението за нарушения на основния регламент при конструирането на нормална стойност при липсата на специфична пазарна ситуация за съответния продукт.
Петото правно основание се състои в твърдението за неприложимост на член 2, параграф 5 от основния регламент поради несъответствието му с член 2.2.2, параграф 1 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, в случай че член 2, параграф 5 допуска изключение от задължението за използване на разходите за производство в страната на произход при конструирането на нормалната стойност.
Шестото правно основание е изведено от твърдението, че Регламент № 1194/2013 на Съвета е засегнат от явна грешка в правната и фактическа преценка, тъй като актуалната цена, платена от производителите на биодизел за сурово палмово масло (CПМ) не е регулирана от правителството, така че платената актуална цена да може да бъде отхвърлена.Седмото правно основание е изведено от твърдението, че Регламент № 1194/2013 на Съвета нарушава основния регламент поради липсата на сравнима основа за разликите, засягащи сравнимостта на цените, като не е било извършено обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена.Осмото правно основание е изведено от твърдението за явна грешка в преценката за прилагане на корекция на разходите, при която в случая на жалбоподателите е използвана грешна суровина.Деветото правно основание е изведено от твърдението, че Регламент № 1194/2013 на Съвета е засегнат от явна грешка в преценката, тъй като корекцията на разходите за CПМ с произход от свързани производители на CПМ, поради това че не са били свободно определени, е била извършена без разглеждане единствено въз основа на твърдените последици от експортната такса върху цените на CПМ.Десетото правно основание е изведено от твърдението, че Регламент № 1194/2013 на Съвета е основан на явна грешка в преценката, тъй като (i) отхвърля използването на маржа на печалбата на вътрешния пазар при продажбата на продукти, които са част от същата обща категория като биодизела въз основа на това, че тези продажби не са били извършени при нормални търговски отношения, (ii) оценява разумността на маржа на печалбата въз основа на дългосрочната
лихва, вместо на краткосрочния или средносрочния лихвен процент при заемите.Единадесетото правно основание е изведено от твърдението, че Регламент № 1194/2013 на Съвета е основан на явна грешка в преценката, тъй като отхвърля определянето на разумния марж на печалба въз основа на твър
дението, че използването на възвръщаемостта на капитала при това определяне е без значение за търговските компании, поради това че те са обслужващ бизнес без значителни капиталови инвес
тиции, което погрешно отрича необходимостта за търговските компании да разполагат с оборотен капитал за осъществяване на търговската си дейност.
________________________1 Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 343, стp. 51 и поправка в ОВ 2011 г. L 36, стр. 20), наричан „основният регламен