Дело C‑646/21
K
и
L
срещу
Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid
(Преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch)
Решение на Съда (голям състав) от 11 юни 2024 година
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Обща политика в областта на убежището — Директива 2011/95/ЕС — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Член 2, букви г) и д) — Мотиви за преследване — Член 10, параграф 1, буква г) и параграф 2 — Принадлежност към определена социална група — Член 4 — Оценяване на фактите и обстоятелствата за всеки отделен случай — Директива 2013/32/ЕС — Член 10, параграф 3 — Изисквания за разглеждане на молбите за международна закрила — Член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Висш интерес на детето — Определяне — Ненавършили пълнолетие гражданки на трета държава, които поради пребиваването си в държава членка се отъждествяват с основната ценност за равенство между жените и мъжете“
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Мотиви за преследване — Оценка — Понятие за принадлежност към определена социална група — Гражданки на трета държава, включително ненавършили пълнолетие, които се отъждествяват с основната ценност за равенство между жените и мъжете — Отъждествяване, настъпило по време на престой в държава членка — Включване
(член 78, параграф 1 ДФЕС; член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; съображение 16, член 2, буква г), член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 5, параграф 3, член 9, параграфи 1 и 2, член 10, параграф 1, буква д), параграф 2 и параграф 3, буква б) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 36, 38, 42—46, 48—54, 56—62 и 64; т. 1 от диспозитива)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Зачитане на основните права — Права на детето — Задължение да се вземе предвид висшият интерес на детето — Молба за международна закрила, подадена от непълнолетно лице — Индивидуална оценка — Приемане на решение по тази молба, без конкретно да се установи висшият интерес на това непълнолетно лице — Недопустимост
(член 24, параграф 2 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, параграф 3 и член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, буква р) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 77, 78 и 80—84; т. 2 от диспозитива)
Резюме
Сезиран с преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос, Нидерландия), Съдът, заседаващ в голям състав, се произнася по въпроса дали ненавършилите пълнолетие гражданки на трета държава, които в резултат на пребиваването си в държава членка се отъждествяват с основната ценност за равенство между жените и мъжете, могат да се считат за спадащи към „определена социална група“(1) като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец.
K и L са две сестри с иракско гражданство, родени съответно през 2003 г. и 2005 г. Те пристигат в Нидерландия през 2015 г. и оттогава насам пребивават там без прекъсване. Молбите им за убежище, подадени през ноември 2015 г., са отхвърлени през февруари 2017 г. През април 2019 г. те подават последващи молби(2), които са отхвърлени като очевидно неоснователни през декември 2020 г. За да оспорят тези решения за отхвърляне на молбите им, K и L изтъкват пред запитващата юрисдикция, че поради дългосрочното си пребиваване в Нидерландия са започнали да „подражават на западни модели“. Те се опасяват, че ако се завърнат в Ирак, ще бъдат подложени на преследване поради формираната в Нидерландия идентичност, изразяваща се в усвояване на норми, ценности и поведения, различни от тези в държавата им на произход, които са придобили такова значение за тяхната идентичност и за тяхното съзнание, че не биха могли да се откажат от тях. В резултат от това те поддържат, че принадлежат към „определена социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95.
В този контекст запитващата юрисдикция иска да установи, от една страна, какво тълкуване трябва да се даде на понятието „принадлежност към определена социална група“ и от друга страна, по какъв начин в рамките на процедурата по разглеждане на молбите за международна закрила следва да се вземе предвид висшият интерес на детето, гарантиран в член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Съображения на Съда
На първо място, Съдът посочва, че една група се счита за „определена социална група“, когато са изпълнени две кумулативни условия. От една страна, лицата, които могат да принадлежат към групата, трябва да споделят поне една от следните три отличителни черти: „вродена характеристика“, „обща история, която не подлежи на изменение“, или пък „характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях“. От друга страна, тази група трябва да има „собствена идентичност“ в държавата на произход, „защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество“.
Що се отнася до първото от тези условия, действителното отъждествяване на една жена с основната ценност за равенство между жените и мъжете, доколкото предполага волята да се ползва от това равенство в ежедневието си, включва възможността да прави собствени житейски избори, по-специално що се отнася до образованието и професионалната си кариера, до обхвата и естеството на дейностите си в публичната сфера, до възможността за постигане на икономическа независимост чрез работа извън дома, до въпроса дали да живее самостоятелно, или в семейство и кой да бъде нейният партньор, които избори са съществени за определяне на идентичността ѝ. При тези условия действителното отъждествяване на гражданка на трета държава с тази основна ценност може да се счита за „характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях“.
Що се отнася до второто условие, отнасящо се до „собствената идентичност“ на групата в държавата на произход, жените може да се разглеждат различно от заобикалящото ги общество и да им бъде призната собствена идентичност в това общество въз основа по-специално на социални, морални или правни норми, които се прилагат в държавата им на произход. Това условие е изпълнено и от жени, които споделят допълнителна обща характеристика, каквато е действителното отъждествяване с основната ценност за равенство между жените и мъжете, когато вследствие на социалните, моралните или правните норми, които се прилагат в държавата им на произход, тези жени също така се разглеждат като различни от заобикалящото ги общество поради посочената характеристика.
От това следва, че жените, включително ненавършилите пълнолетие, които споделят като обща характеристика настъпилото по време на престоя им в държава членка действително отъждествяване с основната ценност за равенство между жените и мъжете, могат в зависимост от условията, които преобладават в държавата на произход, да се считат за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец.
В това отношение Съдът подчертава, че действителното отъждествяване на гражданка на трета държава с тази основна ценност, което е настъпило по време на пребиваването ѝ в държава членка, не може да се квалифицира като обстоятелство, създадено по собствено решение на тази гражданка, след като е напуснала държавата си на произход(3), нито като дейност, чиято единствена или основна цел е била да създаде необходимите условия за подаване на молба за международна закрила(4). Всъщност достатъчно е да се констатира, че когато такова отъждествяване е надлежно доказано, то по никакъв начин не може да се приравни на измамливи действия и машинации, на които член 5, параграф 3 от Директива 2011/95 цели да противодейства.
На второ място, Съдът констатира, че когато кандидат за международна закрила е непълнолетно лице, компетентният национален орган трябва задължително да вземе предвид висшия интерес на това лице при преценката на основателността на молбата му за международна закрила, след като осъществи индивидуално разглеждане на тази молба.
По този въпрос Съдът уточнява, от една страна, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права държавите членки трябва да се съобразяват с член 24, параграф 2 от тази харта, когато прилагат правото на Съюза, а следователно и в случай че разглеждат „последваща молба“. От друга страна, тъй като член 40, параграф 2 от разглежданата директива не прави никакво разграничение между първа и „последваща молба“ за международна закрила, що се отнася до естеството на елементите или фактите, с които да се докаже, че кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95, то и в двата случая оценката на фактите и обстоятелствата в подкрепа на тези молби трябва да се извърши в съответствие с член 4 от последната посочена директива.
Освен това, дългосрочно пребиваване в държава членка, особено когато съвпада с период, през който непълнолетен кандидат е формирал своята идентичност, може да бъде взет предвид при преценката на молба за международна закрила, основана на мотив за преследване, като например „принадлежност към определена социална група“.