Дело T-465/08
Чешка република
срещу
Европейска комисия
„Програма ФАР — „Револвиращи фондове“, по които Чешката република е получавала средства — Възстановяване на платените суми — Решение на Комисията да пристъпи към събиране чрез прихващане — Нормативна основа — Различни правни системи — Понятие за безспорно и ликвидно вземане — Задължение за мотивиране“
Резюме на решението
1. Присъединяване на нови държави членки към Общностите — Чешка република — Незабавно и цялостно прилагане на общностното право — Дерогации — Условие — Изрична разпоредба
(член 292 ЕО; член 33, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.)
2. Присъединяване на нови държави членки към Общностите — Чешка република — Глобални бюджетни задължения, поети по предприсъединителните финансови инструменти — Правила, приложими от датата на присъединяването
(член 33, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.; член 73, параграф 1 от Регламент № 1605/2002 на Съвета; член 81, параграф 1 и член 83 от Регламент № 2342/2002 на Комисията)
3. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, което се вписва в известен на адресата контекст
(член 253 ЕО)
1. Дерогациите спрямо незабавното и цялостно прилагане на разпоредбите на общностното право, уреждащи предприсъединителната помощ по програма ФАР по смисъла на член 33, параграф 1 от Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз, се допускат въз основа на член 33, параграф 2 от същия акт само доколкото са предвидени изрично от тези разпоредби.
Посоченият член 33, параграф 2 обаче не предвижда изрично изключение от разпоредбите на член 292 ЕО в смисъл, че начините за извънсъдебно уреждане на споровете, предвидени в Рамковото споразумение, сключено между правителството на Чешката република и Европейската комисия относно участието на Чешката република в програмата за подпомагане на Европейската общност, ще продължат да се прилагат и след присъединяването на Чешката република към Съюза.
Ето защо предвидените в Рамковото споразумение от 1996 г. начини за извънсъдебно уреждане на споровете вече не се прилагат, считано от присъединяването на Чешката република към Съюза.
(вж. точки 100—102)
2. Член 33, параграф 2 от Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз, който има за цел да осигури устойчивост на плащанията, предвидени преди присъединяването към Съюза в рамките на глобалните бюджетни задължения, които още не са били изцяло осъществени към момента на присъединяването, дерогира някои разпоредби от Регламент № 1605/2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, отнасящи се до разходните операции. За сметка на това той няма за цел да дерогира правилата на Финансовия регламент, отнасящи се до приходните операции.
С други думи, член 33, параграф 2 от Акта относно условията на присъединяването не изключва изрично прилагането на Финансовия регламент и на Регламента за прилагане спрямо приходни операции. Следователно последните се уреждат от въпросните регламенти, считано от присъединяването на Чешката република към Съюза.
Освен това прихващането, предвидено като метод на събиране на вземания в член 73, параграф 1 от Финансовия регламент и в член 81, параграф 1 и член 83 от Регламент № 2342/2002 относно определянето на подробни правила за прилагането на Финансовия регламент, не е изключено изрично с разпоредбите на член 33, параграф 2 от Акта относно условията на присъединяването. Следователно трябва да се приеме, че при условията, определени от разглежданите регламенти, тази приходна операция е приложима към вземанията, произтичащи от предприсъединителната помощ по програма ФАР по смисъла на член 33, параграф 1 от Акта относно условията на присъединяването.
Поради това Комисията е оправомощена да установява и събира, включително чрез прихващане, всяко вземане за подлежащи на възстановяване средства, получени от Чешката република по програма ФАР, като за целта е длъжна да прилага и спазва разпоредбите на Финансовия регламент и Регламента за прилагане.
(вж. точки 118—122)
3. Предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране на увреждащия акт има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован, или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразността на този акт. Така закрепеното задължение за мотивиране представлява основен принцип на общностното право, който не може да бъде дерогиран, освен поради императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза.
Мотивите обаче трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка.
В случай на решение за прихващане се изисква мотивите да позволяват да се определят точно вземанията, които се прихващат, без да е необходимо мотивите, изложени по-рано при установяването на всяко от тези вземания, да бъдат повторени в решението за прихващане.
(вж. точки 162—164)