Неокончателна редакция
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
4 юли 2024 година(*)
„Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Институционално право — Член 263 ДФЕС — Жалба за отмяна — Пълно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния — Липса на обжалваем акт — Непостигане на изискваното единодушие — Частична явна недопустимост на жалбата в първоинстанционното производство — Искане за предоставяне на срок, който да позволи „възобновяване на производството по обжалване“ — Частична явна липса на компетентност за Общия съд на Европейския съюз — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
По дело C‑787/23 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 18 декември 2023 г.,
Eugen Tomac, с местожителство в Брюксел (Белгия), представляван от R. Duta, avocat,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Съвет на Европейския съюз,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, P. G. Xuereb (докладчик) и A. Kumin, съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 181 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си г‑н Eugen Tomac иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 26 октомври 2023 г., Tomac/Съвет (T‑48/23, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2023:684), с което Общият съд отхвърля подадената от него жалба на основание член 263 ДФЕС, с която той иска, от една страна, да се отмени актът на Съвета на Европейския съюз от 8 декември 2022 г., довел до неприемането на проект № 15218/22 за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния (наричан по-нататък „спорният акт“), а от друга страна, ако не му бъде признато качеството на „привилегирован жалбоподател“, да му бъде предоставен срок, който да позволи „възобновяване на производството по обжалване“ евентуално от Европейския парламент, от друга институция на Европейския съюз или от национална институция, действаща в това качество.
Правна уредба
2 Член 4 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“), приложен към Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 11) съгласно член 2, параграф 2 от този договор, подписан на 25 април 2005 г. и в сила от 1 януари 2007 г., гласи:
„1. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамките на Европейския съюз […], и актовете, които се основават на тях, или които по друг начин са свързани с тях и са изброени в приложение II, както и всички бъдещи такива актове, приети преди датата на присъединяване, са задължителни и се прилагат в България и Румъния от датата на присъединяване.
2. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамките на Европейския съюз и актовете, на които се основават или които по друг начин са свързани с тях, но които не са посочени в параграф 1, макар и да са задължителни за България и Румъния от датата на присъединяване, се прилагат във всяка една от тези държави само по силата на решение на Съвета, което поражда такова действие, след проверка в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген, че необходимите условия за прилагането на всички части от съответните достижения на правото на ЕС са спазени в тази държава.
Съветът, след консултации с Европейския парламент, взема решение с единодушие на своите членове, представляващи правителствата на държавите членки, по отношение на които разпоредбите, посочени в настоящия параграф, вече са влезли в сила, и от представителя на правителството на държавата членка, по отношение на която тези разпоредби предстои да влязат в сила. […]“.
Обстоятелствата по спора
3 Обстоятелствата по спора са изложени от Общия съд в точки 2—20 от обжалваното определение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.
4 Жалбоподателят е член на Европейския парламент с румънско гражданство.
5 След присъединяването си към Съюза на 1 януари 2007 г., в периода 2009—2011 г., Румъния предприема редица действия в рамките на процедурите за оценка по Шенген с цел да изпълни критериите, необходими за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген.
6 Председателството на Съвета изготвя два проекта за решение относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния, а след тях са приети различни резолюции на Парламента, в които той изразява подкрепа за присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство и приканва Съвета да предприеме необходимите мерки за тази цел. Нито един от двата проекта обаче не е гласуван в Съвета.
7 На 29 ноември 2022 г. на основание член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване председателството на Съвета изготвя проект № 15218/22 за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния (наричан по-нататък „проект № 15218/22“).
8 На заседанието си от 8 декември 2022 г. Съветът се събира в състав „Правосъдие и вътрешни работи“ (ПВР), за да се произнесе по проект № 15218/22, вписан в точка 3, буква a) от дневния ред на заседанието, който предвижда възможност да се поиска гласуване с оглед на евентуалното приемане на проекта от представителите на правителствата на държавите членки. Тъй като не е постигнато единодушие, проектът не е приет.
9 С електронно съобщение от 15 декември 2022 г. жалбоподателят иска от генералния директор на ГД „ПВР“ при Генералния секретариат на Съвета, ако е възможно, да му предостави резултатите от гласуването по проект № 15218/22 и протокола от заседанието от 8 декември 2022 г. или свързания с него доклад.
10 С електронно съобщение от 16 декември 2022 г. генералният директор на ГД „ПВР“ при Генералния секретариат на Съвета отговаря на жалбоподателя, че по време на това заседание проект № 15218/22 действително не е бил приет и че в съответствие с членове 8 и 9 от Процедурния правилник на Съвета, доколкото става въпрос за разисквания по незаконодателен акт, които не са открити за обществеността, резултатите от гласуването не се оповестяват. Генералният директор добавя, че протоколът от заседанието също не е публично оповестен.
Производството по жалбата пред Общия съд и обжалваното определение
11 С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 6 февруари 2023 г., жалбоподателят иска на основание член 263 ДФЕС да се отмени спорният акт, а в случай че не му бъде признато качеството на „привилегирован жалбоподател“ — да му бъде предоставен срок, който да позволи „възобновяване на производството по обжалване“ евентуално от името на Парламента, друга институция на Съюза или национална институция, действаща в това качество.
12 На 26 октомври 2023 г. на основание член 126 от Процедурния си правилник Общият съд, без да даде ход на производството, отхвърля жалбата отчасти поради явна липса на компетентност и отчасти като явно недопустима.
13 По първото искане, от една страна, Общият съд констатира в точка 31 от обжалваното определение, че въпреки приключването на процедурите за оценка по Шенген и приемането на няколко резолюции на Парламента изискваното единодушие на представителите на правителствата на съответните държави членки по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване не е постигнато в Съвета при гласуването на проект № 15218/22, а от друга страна, в точка 32 от определението си установява, че в член 4 от Акта за присъединяване не е определен никакъв срок, с изтичането на който да трябва да е прието или да се смята, че е прието решението на Съвета.
14 В точка 33 от определението Общият съд подчертава, че би било в противоречие с текста на този член, който изрично предвижда процедура на няколко етапа, за които не е определен срок, да се приеме, че с приключването на предварителните етапи се прекратява правомощието на Съвета да приеме решение по смисъла на посочения член с единодушие на представителите на правителствата на съответните държави членки.
15 Освен това в точка 34 от обжалваното определение Общият съд добавя, че за Съвета при всички случаи остава възможността да включи проект № 15218/22 в дневния ред на ново заседание, а за председателството на Съвета — да изготви нов проект за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния.
16 Затова в точка 35 от определението Общият съд заключава, че не е постигнато изискваното единодушие при гласуването на проект № 15218/22 и по тази причина не е прието решение на Съвета по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване и че гласуването, което не довежда до приемане на този проект, само по себе си не е равносилно на отказ на Съвета да вземе такова решение впоследствие.
17 Ето защо в точка 36 от определението си Общият съд постановява, че спорният акт не може да се смята за акт, който подлежи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС, и в точка 38 от определението отхвърля първото искане като явно недопустимо.
18 По второто искане Общият съд отбелязва в точка 39 от обжалваното определение, че качеството „привилегирован жалбоподател“ е признато единствено на държавите членки, Парламента, Съвета и Европейската комисия и че не може жалбоподателят да има това качество.
19 Освен това в точка 40 от определението си Общият съд приема, че изобщо не разполага с правомощие „да предоставя срок“ на Парламента, на друга институция на Съюза или на Румъния за подаването на жалба за отмяна, като пояснява, че сроковете за обжалване са императивни и съответно не зависят от волята нито на страните, нито на съда.
20 Затова в точка 41 от определението Общият съд отхвърля второто искане на жалбоподателя поради явна липса на компетентност да го разгледа.
Исканията на жалбоподателя и производството пред Съда
21 С жалбата, която подава на 18 декември 2023 г., жалбоподателят по същество иска от Съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на друг състав на Общия съд за ново произнасяне или, при условията на евентуалност, да измени определението.
По жалбата
22 Съгласно член 181 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да отхвърли изцяло или частично жалбата.
23 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
24 Жалбоподателят изтъква две основания за обжалване, първото — нарушение на член 263 ДФЕС, а второто — произнасяне на Общия съд в нарушение на някои общи принципи на правото, като принципите на правна сигурност, свободно движение на хора и стоки, равно третиране и недопускане на дискриминация, както и „взаимопомощ“, „братство“ и лоялно сътрудничество между държавите членки, а също и явна грешка в преценката.
По първото основание
25 По първото основание за обжалване най-напред следва да се отбележи, че жалбоподателят се ограничава с твърдението, че спорният акт спада към актовете, които подлежат на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС, и че „в резултат от това“ той трябва да бъде смятан за „привилегирован жалбоподател“, като по същество възпроизвежда доводите, които е изложил пред Общия съд, без да посочи доводи, с които да може да покаже, че в това отношение Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото.
26 Следва да се припомни обаче, че съгласно постоянната съдебна практика жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане. Не отговаря на това изискване жалбата, която не само не съдържа доводи, с които конкретно да се посочва грешка при прилагането на правото, която да опорочава обжалваното решение, но и само възпроизвежда вече изложените пред Общия съд основания и доводи. В действителност подобна жалба представлява обикновено искане за преразглеждане на подадената пред Общия съд искова молба или жалба, което е извън компетентността на Съда (решение от 10 септември 2020 г., Hamas/Съвет, C‑386/19 P, EU:C:2020:691, т. 54 и цитираната съдебна практика).
27 Що се отнася по-нататък до довода на жалбоподателя, че непризнаването на спорния акт за подлежащ на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС води до нарушение на член 4, параграф 2 ДЕС, следва да се констатира, че жалбоподателят не обяснява защо това обстоятелство да накърнява равенството на държавите членки пред Договорите и националната им идентичност.
28 Накрая, доколкото се твърди, че Общият съд неправилно е приел, че Съветът няма задължение съгласно член 3, параграфи 2 и 3 ДЕС и член 4, параграф 2 ДЕС да вземе в разумен срок решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване, следва да се отбележи, че тези разпоредби не предвиждат никакво задължение от подобно естество за Съвета и че освен това Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, когато в точка 32 от обжалваното определение е приел, че член 4 от Акта за присъединяване не предвижда срок, с изтичането на който да трябва да е прието или да се смята, че е прието посоченото в параграф 2 от този член решение на Съвета.
29 Следователно трябва да се отхвърлят твърденията по първото основание за обжалване.
По второто основание
30 Що се отнася до второто основание за обжалване, жалбоподателят поддържа, на първо място, че неприемането на решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване съставлява нарушение на някои общи принципи на правото, като посочените в точка 24 от настоящото определение.
31 Налага се обаче констатацията, от една страна, че жалбоподателят не указва кои точки от обжалваното определение оспорва от гледна точка на принципите, споменати в точка 24 от настоящото определение, а от друга страна, не излага никакви доводи, годни да поставят под съмнение констатацията на Общия съд в точка 35 от обжалваното определение, че не е постигнато изискваното единодушие при гласуването на проект № 15218/22 и затова не е прието решение на Съвета по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване. Ето защо, доколкото жалбоподателят изтъква нарушение на тези принципи, твърденията му по второто основание за обжалване са недопустими в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 26 от настоящото определение.
32 На второ място, що се отнася до твърдението за дискриминационно третиране на Румъния в сравнение с Република Хърватия, следва да се констатира, че жалбоподателят не обяснява защо подобна разлика в третирането, ако се допусне за установена, би имала значение за приемането на решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване.
33 Следователно трябва да се отхвърлят и твърденията по второто основание за обжалване.
34 По всички изложени съображения жалбата следва изцяло да се отхвърли като частично явно недопустима и частично явно неоснователна.
По съдебните разноски
35 Съгласно член 137 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от Процедурния правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството.
36 В случая настоящото определение е постановено, преди жалбата да бъде връчена на другата страна в производството и следователно преди тя да е могла да направи съдебни разноски, поради което следва да се определи жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:
1) Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна.
2) Г‑н Eugen Tomac понася направените от него съдебни разноски.
Подписи