Дело T-387/07

Португалска република

срещу

Европейска комисия

„ЕФРР — Намаляване на финансова помощ — Обща субсидия за подкрепа на местните инвестиции в Португалия — Жалба за отмяна — Действително направени разходи — Арбитражна клауза“

Резюме на решението

1.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват

(член 253 ЕО)

2.      Икономическо и социално сближаване — Структурни помощи — Обща субсидия за подкрепа на местните инвестиции

(член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 на Съвета)

3.      Икономическо и социално сближаване — Структурни помощи — Финансиране от Съюза — Сума, произтичаща пряко от решението за предоставяне — Споразумение, сключено между Комисията и организацията, натоварена с управлението на финансовата помощ, в което се предвижда арбитражна клауза — Изключване от приложното му поле на споровете, отнасящи се до евентуални нередности при неговото изпълнение

(член 20, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 на Съвета и член 6, параграф 2 от Регламент № 4254/88 на Съвета)

1.      Изискваното от член 253 ЕО мотивиране трябва да бъде съобразено с естеството на разглеждания акт и трябва да показва по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е автор на акта, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол.

Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.

(вж. точка 58)

2.      Споразумение, сключено между Комисията и посредник, натоварен с управлението на помощ за местни инвестиции, уточняващо условията за предоставянето и усвояването на тази помощ, не би могло да се тълкува като противоречащо на общностните норми, уреждащи разглежданата субсидия.

Член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 за прилагане на Регламент № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна, предвижда ясно, че изплащането на финансовата помощ, предоставена на основание на разпоредбите на този регламент, трябва да се отнася изключително до действително направените разходи.

В рамките на обща субсидия понятието „действително направени разходи“ може да бъде определено чрез специални разпоредби в общностната рамка на структурните фондове. В схема на лихвени субсидии посредникът предоставя кредит на крайния получател при преференциални условия. Лихвените субсидии представляват суми, получени от разликата между лихвите при пазарния лихвен процент и действително платените от крайните получатели лихви. Следователно лихвените субсидии са действително получени в момента на настъпване на падежа за плащане на лихвите, което може да продължи няколко години. Така лихвените субсидии следват плащането на лихвите от крайните получатели в рамките на срока на кредита. Следователно единствено с оглед на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 лихвените субсидии могат да се считат за действително направени разходи към момента на плащането на частите от свързаните с тях лихви.

Само наличието на финансови задължения, породени от договори за кредит, сключени между организацията, натоварена с управлението на помощ, и нейните крайни получатели, не е достатъчно, за да се приеме, че лихвените субсидии, които следва да се платят след крайния срок за поемането на разходите, определен в решението за предоставяне, са действително направени разходи по смисъла на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88. От една страна всъщност, към момента на сключването на тези договори от гледна точка на тази разпоредба са налице единствено задължения между страните по договора за кредит, които следва да се разграничават от действително направените разходи за изпълнението на тези задължения. От друга страна, когато от решението за предоставяне на субсидията е видно, че поемането на разходите не засяга отговорностите, произтичащи от договорите за кредит, а действително направените разходи, произтичащи от тези договори, това могат да са само лихвените субсидии, действително получени към момента на плащането на частите от лихвите от крайните получатели.

(вж. точки 81—83, 87 и 98)

3.      Както е видно от член 20, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 за прилагане на Регламент № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна, изплащането на финансовата помощ, отпусната на основание на разпоредбите на този регламент, се извършва съобразно бюджетните задължения, поети въз основа на решението за одобрение на съответната дейност. Когато размерът на помощта произтича от решението за предоставяне, споразумението, сключено между Комисията и организацията, натоварена с управлението на помощта, предназначено да установи реда и някои условия за усвояването ѝ съгласно член 6, параграф 2 от Регламент № 4254/88 за прилагане на Регламент № 2052/88 относно ЕФРР, не може да породи финансово задължение за Общността.

При тези условия спор относно евентуални нередности, свързани с изпълнението на споменатата спогодба, не попада в приложното поле на предвидената в нея арбитражна клауза.

(вж. точка 115)