Дело C‑110/14

Horațiu Ovidiu Costea

срещу

SC Volksbank România SA

(Преюдициално запитване,
отправено от Judecătoria Oradea)

„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Член 2, буква б) — Понятие „потребител“ — Договор за кредит, сключен от физическо лице, упражняващо адвокатска професия — Кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на адвокатската кантора на кредитополучателя — Кредитополучател, който има необходимите познания, за да може, преди да подпише договора, да прецени дали някоя от клаузите му няма неравноправен характер“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 септември 2015 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото

(член 267 ДФЕС)

2.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Понятие за потребител — Физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка — Включване — Условие — Възстановяване на кредит, който е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на адвокатската кантора на кредитополучателя — Липса на последици

(десето съображение и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13 на Съвета)

3.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Цел

(десето съображение и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 13)

2.        Член 2, буква б) от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В това отношение не е от значение обстоятелството, че породеното от същия договор задължение е обезпечено с ипотека, учредена със сключен от това лице в качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора договор върху притежаван от тази кантора и предназначен за упражняване на професионалната му дейност недвижим имот.

Всъщност съгласно десето съображение от Директива 93/13 еднаквите правила относно неравноправните клаузи следва да се прилагат за всички договори, сключени между „потребител“ и „продавач [или доставчик]“, като дефинициите за тези понятия се съдържат в член 2, букви б) и в) от тази директива. Тази директива следователно дефинира договорите, към които се прилага, като се позовава на качеството на страните по договора — в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност.

Понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 пък е обективно и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага. Когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попада в приложното поле на посочената директива, националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото, и по-специално с оглед на клаузите по договора, да провери дали кредитополучателят може да бъде квалифициран като „потребител“ по смисъла на същата директива. За тази цел националният съд трябва да вземе предвид всички обстоятелства по делото, и в частност естеството на представляващата предмет на разглеждания договор стока или услуга, за да установи целта на придобиването или съответно на получаването ѝ.

В това отношение, когато поради интереси извън рамките на професионалната си дейност адвокат сключи с физическо или юридическо лице договор, който няма отношение към дейността на кантората му и не е свързан с упражняването на адвокатската му професия, спрямо това лице адвокатът е в положение на по-слаба страна. Впрочем притежаваната от адвокатите висока степен на техническа компетентност не означава, че те не могат да бъдат по-слаба страна спрямо продавач или доставчик.

(вж. т. 15, 17, 21—23, 26, 27 и 30 и диспозитива)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 18 и 19)