Дело T‑219/13
Pietro Ferracci
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Общински данък върху недвижимото имущество — Освобождаване, предоставено на нестопанските субекти, които извършват специфични дейности — Консолидирана редакция на Закона за данъка върху доходите — Освобождаване от еднократния общински данък — Решение, което отчасти констатира липсата на държавна помощ, и отчасти обявява помощта за несъвместима с вътрешния пазар — Жалба за отмяна — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Пряко засягане — Допустимост — Абсолютна невъзможност за възстановяване — Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 15 септември 2016 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Решение на Комисията за закриване на процедура в областта на помощи — Конкурентно предприятие на предприятието, получател на помощта — Право на жалба — Условия
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове — Решение на Комисията, което обявява за несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ под формата на данъчно освобождаване, предвидено в национална правна уредба с общо приложение — Правно действие по отношение категория лица, посочени общо и абстрактно — Включване
(член 107 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, които включват или не мерки за изпълнение — Понятие — Възможност за обжалване на тези актове пред съд — Условия за повдигане на възражение за незаконосъобразност или за отправяне на преюдициално запитване за преценка на валидността
(член 263, четвърта алинея ДФЕС и 267 ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове — Актове, които не включват мерки за изпълнение и засягат пряко жалбоподателя — Понятие за мерки за изпълнение — Критерии — Решение на Комисията, което обявява за несъвместима с вътрешния пазар помощ, предоставена от държавите под формата на данъчно освобождаване, предвидено в национална правна уредба с общо приложение — Решение, което не предполага приемането на никаква мярка за изпълнение от страна на адресата — Акт, който не включва мерки за изпълнение
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Абсолютна невъзможност за изпълнение — Възможност това да се констатира на етапа на административното производство, преди приемането на решението — Задължение на Комисията и на държавата членка да сътрудничат за намиране на решение, съобразено с Договора
(член 4, параграф 3 ДЕС; член107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 2 ДФЕС; съображение 13 и член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Неизпълнение на задължението за възстановяване на неправомерните помощи — Абсолютна невъзможност за изпълнение — Критерии за преценка
(член 4, параграф 3 ДЕС; член 108, параграф 2 ДФЕС)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена под формата на данъчно освобождаване — Абсолютна невъзможност за изпълнение — Мотиви — Невъзможност за държавата да получи информацията, необходима за да идентифицира получателите на помощта
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимостта на помощ с вътрешния пазар и се разпорежда нейното връщане — Възможност Комисията да основе решението си на наличната информация — Граници — Задължение на Комисията да основе решенията си на данни, които са до известна степен надеждни и съгласувани
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Субекти, извършващи икономически дейности с нестопанска цел — Изключване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
10. Конкуренция — Правила на Съюза — Предприятия — Понятие — Извършване на икономическа дейност
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
11. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимостта на помощ с вътрешния пазар, без да се разпорежда нейното възстановяване, и с което се установява, че не е налице помощ — Задължение за мотивиране — Обхват — Липса на нарушение
(член 296 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 40, 44, 46—48)
2. Подзаконовите актове по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС са актове с общо приложение, с изключение на законодателните актове. В това отношение решение на Комисията в областта на държавните помощи относно национална данъчна схема, което се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно, има общо приложение.
Като се има предвид естеството на компетентността, възложена на Комисията с разпоредбите на Договора относно държавните помощи, такова решение отразява, дори да има само един адресат, обхвата на националните актове, които тази институция разглежда, независимо дали за да предостави разрешението, необходимо за прилагането на дадена мярка за помощ, или за да определи последиците, които произтичат от евентуално неправомерния ѝ или несъвместим с вътрешния пазар характер. Въпросните актове обаче са именно с общо приложение, след като операторите, които попадат в приложното им поле, са определени общо и абстрактно.
Предвид тези съображения решението на Комисията — което, що се отнася до схема за данъчно освобождаване, констатира, от една страна, относно една част от тази схема, несъвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и от друга страна, за друга част от схемата, липсата на помощ — има общо приложение, що се отнася от една страна, до факта, че Комисията не е разпоредила възстановяването на държавните помощи, счетени от нея за неправомерни и несъвместими във връзка с въпросното данъчно освобождаване, и от друга страна, до факта, че тя е установила, че част от тази схема не представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС. Следователно такова решение, което е акт с общо приложение, без да е законодателен акт, представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
(вж. т. 50, 52—55)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 56—59)
4. За да може при разглеждането на жалба за отмяна да се провери дали обжалваният акт включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата.
Ако в решение в областта на помощите Комисията приеме, че предвид особеностите на случая би било абсолютно невъзможно съответната държава членка да извърши възстановяване на неправомерните помощи, отпуснати в рамките на схема за данъчно освобождаване, и поради това реши да не изисква от тази държава членка да възстанови от всеки получател предоставените по силата на тази схема суми, националните органи не са длъжни да приемат мерки, особено по отношение на жалбоподателя, за да приложат обжалваното решение.
Обжалваното решение не включва мерки за изпълнение по отношение на жалбоподателя и поради това жалбата трябва да бъде обявена за допустима съгласно член 263, четвърта алинея, последна част от изречението ДФЕС.
(вж. т. 60, 61, 64 и 70)
5. Макар абсолютната невъзможност да се възстановят неправомерни помощи като цяло да се отнася до случаи, в които въпросната държава членка изтъква такава невъзможност след приемането на решение за възстановяване и в контекста на неговото изпълнение по време на фазата на изпълнение на решението, главно като защита при иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, нито приложимата правна уредба, нито практиката на Съда са установили, че такава абсолютна невъзможност не може да се констатира на етапа на административното производство, което води до решение на Комисията в областта на държавните помощи.
Освен това единственото задължение, което имат въпросната държава членка и Комисията в хипотезата на евентуална абсолютна невъзможност за възстановяване, е да установят лоялно сътрудничество, по силата на което държавата членка следва да представи на Комисията за преценка съображенията, мотивирали подобна невъзможност, които Комисията трябва внимателно да проучи. Така или иначе сътрудничество между държавата членка и Комисията може да има преди последната да приеме окончателното решение, ако абсолютната невъзможност може да бъде констатирана още на етапа на официалната процедура по разследване. Освен това, ако в рамките на това проучване Комисията констатира, че не съществуват алтернативни методи за възстановяване на неправомерната помощ или че не е възможно и частично възстановяване, нищо не ѝ пречи да признае абсолютна невъзможност дори преди още да изиска възстановяването на помощите. Всъщност Комисията не би могла да наложи в областта на държавните помощи задължения, чието изпълнение още от момента на възникването им е обективно и абсолютно невъзможно да бъде осъществено.
(вж. т. 80, 84—86, 90)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 94—96)
7. Комисията не допуска грешка в преценката, когато в решение в областта на държавните помощи приема, че възстановяването на неправомерна помощ от съответните национални органи е невъзможно в обективно и абсолютно отношение (с мотива, че не може да се установи дали дейностите, извършвани от субектите — получатели в недвижимите имоти, за които се прилага данъчното освобождаване, имат икономически или неикономически характер, въз основа на който може да се определи дали това освобождаване съставлява или не съставлява несъвместима с вътрешния пазар помощ), поради факта че данните от кадастъра, от една страна, и данъчните бази, от друга страна, не позволяват нито да се идентифицира видът дейност, извършвана в недвижимото имущество, принадлежащо на нестопанските субекти, нито да се изчисли обективно размерът на данъка, подлежащ на възстановяване.
Всъщност, при положение че кадастралните системи регистрират недвижимите имоти въз основа на обективните им характеристики, по-специално на техните физически и структурни елементи, не е възможно да се проследи видът дейности, икономически или неикономически, извършвани от нестопанските субекти в недвижимите им имоти, за да може да се определи дали тези субекти са ползвали неправомерно това освобождаване и ако са го ползвали, да се определи размерът, който трябва да се възстанови на съответните органи.
Това е така и що се отнася до данъчните бази данни, които също не позволяват да се проследи със задна дата видът дейности, извършвани от получилите това освобождаване субекти в недвижимите им имоти, нито да се изчисли размерът на полученото неправомерно освобождаване.
(вж. т. 98, 101 и 106)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 109)
9. При това положение в рамките на проверката дали е налице държавна помощ и евентуално нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, национална правна уредба, свързана с освобождаване от общински данък върху недвижимото имущество, която изрично изключва от обхвата на това освобождаване дейностите, които поради естеството си се конкурират с други пазарни оператори, генериращи печалба, ограничава това освобождаване до субекти, извършващи икономическа дейност с нестопанска цел, тъй като се прилага само за субектите, които не могат да се считат за предприятия за целите на прилагане на правото на Съюза.
Освен това националните органи следва да определят във всеки отделен случай прилагането на тази схема, и по-конкретно, наличието или липсата на конкурентно отношение между дадено лице, получило освобождаване, и останалите оператори от въпросния сектор, а заинтересованите лица могат да използват предвидените на национално равнище средства за защита, в случай че разрешената от Комисията схема не може да бъде приложена правилно.
При тези условия посочената правна уредба не попада в приложното поле на член 107 ДФЕС.
(вж. т. 132, 140, 145 и 149)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т.134—136)
11. Вж. текста на решението.
(вж. т. 153—157)