РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
22 февруари 2024 година(*)
[Текст, поправен с определение от 7 юни 2024 г.]
„Обжалване — Държавни помощи — Член 107 ДФЕС — Понятие за помощ — Предимство — Критерий за частния инвеститор — Арбитражно решение, определящо намалени цени на електроенергията — Възможност държавата да носи отговорност за арбитражно решение — Регламент (ЕС) 2015/1589 — Член 4, параграф 2 — Решение, с което се обявява, че мярката не представлява държавна помощ“
По съединени дела C‑701/21 P и C‑739/21 P
с предмет две жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени съответно на 19 ноември и 1 декември 2021 г.,
Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon, установено в Маруси (Гърция), представлявано от V. Christianos, D. Diakopoulos, G. Karydis, A. Politis, P. Selekos и M. Ch. Vlachou, dikigoroi,
жалбоподател по дело C‑701/21 P,
като другите страни в производството са:
Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), установено в Атина (Гърция), представлявано първоначално от E. Bourtzalas, A. Oikonomou, E. Salaka, C. Synodinos и H. Tagaras, dikigoroi, и D. Waelbroeck, адвокат, а впоследствие от E. Bourtzalas, E. Salaka, C. Synodinos и H. Tagaras, dikigoroi,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, представлявана от A. Bouchagiar, I. Georgiopoulos и P.‑J. Loewenthal,
ответник в първоинстанционното производство,
подпомагана от:
Федерална република Германия, представлявана първоначално от J. Möller и D. Klebs, а впоследствие от J. Möller,
встъпила страна в производството по обжалване,
и
Европейска комисия, представлявана от A. Bouchagiar и P.‑J. Loewenthal,
жалбоподател по дело C‑739/21 P,
подпомагана от:
Федерална република Германия, представлявана първоначално от J. Möller и D. Klebs, а впоследствие от J. Möller,
встъпила страна в производството по обжалване,
като другите страни в производството са:
Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), установено в Атина, представлявано първоначално от E. Bourtzalas, A. Oikonomou, E. Salaka, C. Synodinos, H. Tagaras, dikigoroi, и D. Waelbroeck, адвокат, а впоследствие от E. Bourtzalas, E. Salaka, C. Synodinos, H. Tagaras, dikigoroi,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon, установено в Маруси, представлявано от D. Diakopoulos, N. Keramidas и N. Korogiannakis, dikigoroi,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, J.‑C. Bonichot, S. Rodin и L.S. Rossi (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 април 2023 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбите си Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon (наричано по-нататък „Mytilinaios“) и Европейската комисия искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 22 септември 2021 г., DEI/Комисия (T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:604), с което същият е отменил писмо COMP/E3/ΟΝ/AB/ark *2014/61460 на Комисията от 12 юни 2014 г., с което Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) е уведомено за прекратяване на преписката по подадени от него оплаквания (наричано по-нататък „спорното писмо“), Решение C(2015) 1942 окончателен на Комисията от 25 март 2015 г. по преписка SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP) относно твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion SA въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност (ОВ C 219, 2015 г., стр. 2, наричано по-нататък „първото спорно решение“) и Решение C(2017) 5622 final на Комисията от 14 август 2017 г. по преписка SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP) относно твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion SA въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност (ОВ C 291, 2017 г., стр. 2 (наричано по-нататък „второто спорно решение“).
Правна уредба
2 Член 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), озаглавен „Определения“, предвижда:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…]
з) „заинтересована страна“ означава всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“.
3 Член 4 от този регламент, озаглавен „Предварителна проверка на уведомлението и решения на Комисията“, гласи:
„1. Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 10, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4 от настоящия член.
2. Когато Комисията след предварителна проверка установи, че мярката, за която е уведомена не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.
3. Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тя решава, че мярката е съвместима с вътрешния пазар („решение, което не повдига възражения“). Това решение уточнява кое изключение съгласно ДФЕС е било приложено.
4. Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член 108, параграф 2 от ДФЕС („решение за започване на официална процедура по разследване“).
[…]“.
4 Горепосочените разпоредби са взети от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), който е отменен с Регламент 2015/1589.
Обстоятелствата, предхождащи спора, и обжалваното съдебно решение
5 Обстоятелствата, предхождащи спора, са описани в точки 1—53 от обжалваното съдебно решение и могат да бъдат обобщени по следния начин за нуждите на настоящото производство.
6 Делата пред Общия съд се отнасят до три тясно свързани последователни спора и по същество се отнасят до въпроса дали цената за доставка на електроенергия (наричана по-нататък „разглежданата цена“), която DEI — производител и доставчик на електроенергия, контролиран от гръцката държава — е длъжен по силата на арбитражно решение да фактурира на най-големия си клиент, а именно Mytilinaios, производител на алуминий, предполага предоставянето на държавна помощ.
7 На 4 август 2010 г. DEI и Mytilinaios подписват рамково споразумение относно цената за доставка на електроенергия, прилагана през периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2013 г., както и относно условията за доброволно уреждане на спор относно твърдян дълг на Mytilinaios към DEI, натрупан през периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2010 г.
8 Въз основа на предвидените в това рамково споразумение критерии Mytilinaios и DEI водят безуспешни преговори по съдържанието на проект на договор за доставка на електроенергия, но не успяват да се споразумеят относно цената, която да се прилага за доставката на електроенергия, която DEI трябвало да гарантира на Mytilinaios.
9 В рамките на арбитражно споразумение, подписано на 16 ноември 2011 г., Mytilinaios и DEI се договарят да възложат разрешаването на спора си на постоянния арбитраж към Rythmistiki Archi Energeias (Орган за енергийно регулиране, Гърция) (наричан по-нататък „RAE“), в съответствие с член 37 от Nomos 4001/2011, gia ti leitourgia Energeiakon Agoron Ilektrismou kai Fysikou Aeriou, gia Erevna, Paragogi kai diktya metaforas Ydrogonanthrakon kai alles rythmiseis (Закон 4001/2011 за функционирането на енергийните пазари за електроенергия и газ, за изследването, производството и преносните мрежи на въглеводороди и други разпоредби) (FEK A’ 179/22.8.2011, наричан по-нататък „Закон 4001/2011“).
10 Според това арбитражно споразумение възложената на арбитражния съд задача е да определи въз основа на проведените между DEI и Mytilinaios преговори цена за доставка на електроенергия, съответстваща на специфичните особености на Mytilinaios и покриваща поне разходите, понасяни от DEI.
11 С решение от 31 октомври 2013 г. (наричано по-нататък „арбитражното решение“) арбитражният съд към RAE решава спора.
12 С решение от 18 февруари 2016 г. Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина, Гърция) отхвърля подадената от DEI жалба срещу арбитражното решение.
13 На 23 декември 2013 г. DEI подава до Комисията жалба (наричана по-нататък „жалбата от 2013 г.), като поддържа, че арбитражното решение представлява държавна помощ.
14 Със спорното писмо Комисията уведомява DEI за прекратяването на преписката по неговата жалба от 2013 г.
15 На 22 август 2014 г. DEI подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑639/14, с която иска отмяна на спорното писмо.
16 На 25 март 2015 г. Комисията приема първото спорно решение, в което се ограничава до преценката на въпроса дали определянето и прилагането на разглежданата цена съответства на предоставянето на предимство на Mytilinaios по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. За тази цел тя проверява дали, приемайки да разреши спора с Mytilinaios посредством арбитражно производство и да се съобрази с арбитражното решение, DEI в качеството си на публично предприятие е действало в съответствие с изискванията, произтичащи от критерия за частния инвеститор. Тя прави извод, от една страна, че в конкретния случай условията за прилагане на този критерий са изпълнени и следователно на Mytilinaios не е предоставено никакво предимство, и от друга страна, че след като първото спорно решение е отразявало нейното окончателно становище в това отношение, трябва да се счита, че спорното писмо е било заменено с това решение.
17 Поради това Комисията констатира, че арбитражното решение не представлява държавна помощ.
18 На 29 юни 2015 г. DEI подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑352/15, с която иска отмяна на първото спорно решение.
19 С определение от 9 февруари 2016 г., DEI/Комисия (T‑639/14, EU:T:2016:77), Общият съд решава, че вече не е налице основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата по дело T‑639/14 с мотива, в частност, че първото спорно решение формално е заменило спорното писмо.
20 На 22 април 2016 г. DEI обжалва това определение.
21 С решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия (C‑228/16 P, EU:C:2017:409), Съдът отменя определението от 9 февруари 2016 г., DEI/Комисия (T‑639/14, EU:T:2016:77), връща делото на Общия съд за ново разглеждане и не се произнася по съдебните разноски.
22 След постановяването на това решение дело T‑639/14 продължава под номер T‑639/14 RENV.
23 На 14 август 2017 г. Комисията приема второто спорно решение, с което отново решава — като отменя и заменя изрично както спорното писмо, така и първото спорно решение — че арбитражното решение не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Изложените в подкрепа на този извод мотиви, основани на спазването на критерия за частния инвеститор и на липсата на предимство, са идентични с изложените в първото спорно решение.
24 С писма от 24 август 2017 г., тоест след приемането на второто спорно решение, Комисията иска от Общия съд да постанови, че предметът на жалбите по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15 е отпаднал и че вече не е налице основание за произнасяне по същество.
25 На 3 ноември 2017 г. DEI подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑740/17, с която иска отмяна на второто спорно решение.
26 С решение от 26 февруари 2020 г. на председателя на трети разширен състав на Общия съд дела T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17 са съединени за целите на устната фаза на производството и на решението, с което се слага край на производството.
27 С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното писмо и първото и второто спорно решение, осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на DEI, и осъжда Mytilinaios да понесе направените от него съдебни разноски.
Искания на страните пред Съда
Дело C‑701/21 P
28 С жалбата си Mytilinaios, подкрепяно от Комисията, иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– ако е необходимо, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и
– да осъди DEI да заплати съдебните разноски.
29 DEI иска от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да се произнесе окончателно по настоящия спор и
– да осъди Mytilinaios да заплати съдебните разноски по първоинстанционното производство и по обжалването.
Дело C‑739/21 P
30 С жалбата си Комисията, подкрепяна от Mytilinaios, иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отхвърли първоинстанционната жалба по дело T‑740/17 или, при условията на евентуалност, да отхвърли третото и четвъртото основание, както и първата и втората част от петото основание на тази жалба и да върне делото на Общия съд за произнасяне по останалите основания за отмяна,
– да обяви, че предметът на първоинстанционните жалби по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15 е отпаднал и че липсва основание за произнасяне по тях, и
– да осъди DEI да заплати съдебните разноски.
31 DEI иска от Съда:
– да отхвърли жалбата изцяло като недопустима и при условията на евентуалност — като неоснователна, и да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по първоинстанционното производство и по обжалването, или
– при условията на евентуалност, в случай че Съдът уважи жалбата, да се произнесе окончателно по първоинстанционната жалба по дела T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17, и да отхвърли искането на Комисията да бъде установена липсата на основание за произнасяне по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15.
Производството пред Съда
32 С решение на председателя на Съда от 7 април 2022 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията по дела C‑701/21 P и C‑739/21 P.
33 След изслушване на страните Съдът с решение от 28 февруари 2023 г. съединява дела C‑701/21 P и C‑739/21 P за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.
По жалбите пред Съда
34 В подкрепа на жалбата си по дело C‑701/21 P Mytilinaios, подкрепяно от Комисията, изтъква три основания.
35 Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при преценката на допустимостта на жалбата за отмяна и засяга принципите nemo auditur propriam turpitudinem allegans и nemo potest venire contra factum proprium.
36 Второто приведено основание за обжалване е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС с оглед на прилагането на критерия за частния инвеститор, както и на квалифицирането на арбитражен съд като държавен орган.
37 Третото основание е изведено от нарушение на член 4 от Регламент 2015/1589, от една страна, по отношение на изискването за съмнения или за сериозни затруднения при установяване на съществуването на държавна помощ във фазата на предварителното разглеждане на оплакванията и от друга страна, по отношение на доказателствената тежест.
38 В подкрепа на жалбата си по дело C‑739/21 P Комисията, подкрепяна от Mytilinaios и от Федерална република Германия, привежда едно-единствено основание за обжалване, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Общият съд тълкувал и приложил погрешно условието за „предимство“, което трябва да е налице, за да може дадена държавна мярка да се счита за държавна помощ.
По първото основание по дело C‑701/21 P, изведено от нарушение на принципите nemo auditur propriam turpitudinem allegans и nemo potest venire contra factum proprium
39 Първото основание за обжалване, приведено от Mytilinaios, се състои от две части и визира частта от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е обявил жалбата за допустима.
Доводи на страните
40 С първата част от първото основание Mytilinaios упреква Общия съд, че не е отговорил на доводите му, с които се опитва да докаже, че подаването на жалба за отмяна от DEI е в разрез с принципите nemo auditur propriam turpitudinem allegans и nemo potest venire contra factum proprium, тъй като тези принципи забраняват поведение, с което жалбоподател оспорва като незаконно нещо, което преди това е направил доброволно.
41 Mytilinaios изтъква, че обстоятелството, че DEI имало качеството на заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, не означавало непременно, че то има правен интерес в конкретния случай. Mytilinaios и Комисията обаче поддържали в това отношение, че DEI злоупотребило при упражняването на процесуалните си права, тъй като нарушило посочените принципи. Като не е отговорил на неговите доводи, Общият съд неправилно постановил в точка 92 от обжалваното съдебно решение, че DEI в случая има правен интерес.
42 Mytilinaios уточнява, че тези доводи, както са обобщени в точка 68 от обжалваното съдебно решение, се отнасят до специфичната процесуална стратегия на DEI и до неговия правен интерес, а не се отнасят — за разлика от приетото от Общия съд в точка 91 от обжалваното съдебно решение — до смесване на статута на DEI като предприятие, контролирано от гръцката държава, и този на държавата.
43 Mytilinaios припомня в това отношение, че приложното поле на регламентите на Европейския съюз не може да бъде разширено до такава степен, че да обхване и злоупотребите на предприятията (вж. в този смисъл решение от 11 януари 2007 г., Vonk Dairy Products, C‑279/05, EU:C:2007:18, т. 31).
44 С втората част от първото основание Mytilinaios изтъква, че в точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил довода, свързан с нарушението на принципа nemo potest venire contra factum proprium, с погрешните мотиви.
45 Всъщност Общият съд отклонил свързания с този принцип въпрос, който се отнасял до правния интерес на DEI, за да разгледа въпроса — без връзка с този довод — за смесването на DEI и гръцката държава. Така той изопачил съдържанието на посочения довод.
46 DEI отговаря, главно, че първото основание за обжалване на Mytilinaios е явно недопустимо и явно неоснователно.
47 Доводите в подкрепа на това първо основание били формулирани неясно и двусмислено. Mytilinaios не уточнявало нито жалбата за отмяна на DEI, която споменава, нито твърдяната грешка при прилагане на правото, от която е опорочено обжалваното съдебно решение, нито какво в поведението на DEI е противоречиво и съставлява злоупотреба.
48 При условията на евентуалност DEI поддържа, че двете части от първото основание трябва да бъдат отхвърлени по същество.
Съображения на Съда
49 При произнасянето по първото основание за обжалване, приведено от Mytilinaios по дело C‑701/21, следва на първо място да се провери допустимостта на това основание, оспорена от DEI.
50 В това отношение е достатъчно да се отбележи, от една страна, че това основание е насочено срещу точка 91 от обжалваното съдебно решение, което е част от мотивите, съдържащи се в точки 64—195 от това решение, посветени на жалбата по дело T‑740/17. От това произтича, че обратно на твърдяното от DEI, от жалбата ясно следва, че посоченото основание се отнася до тази жалба за отмяна.
51 От друга страна, формулировката на първото основание е достатъчно ясна, за да позволи да се схване, че то с двете си части цели оспорване, от една страна, на липсата на мотиви в обжалваното съдебно решение, що се отнася до отхвърлянето на довода, изведен от принципите nemo auditur propriam turpitudinem allegans и nemo potest venire contra factum proprium, и от друга страна, на грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при отхвърлянето на този довод въз основа на съображения, нямащи връзка с въпроса за поведението на DEI, за което се твърди, че съставлява злоупотреба. Жалбоподателят уточнява в жалбата си до Съда, че с подаването на своята жалба DEI злонамерено се стремяло да извлече полза от твърдяната незаконосъобразност на държавна помощ, за чието прилагане самото то като контролирано от гръцката държава предприятие е допринесло.
52 Следователно първото основание за обжалване по дело C‑701/21 P е допустимо.
53 На второ място, що се отнася до съществото на това основание, трябва да се констатира, че както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 54 от своето заключение, Общият съд — обратно на твърденията, приведени в подкрепа на първата част от посоченото основание — в точка 91 от обжалваното съдебно решение е мотивирал отхвърлянето на довода, изведен от принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans. Всъщност в тази точка 91 Общият съд приема, че „[к]омисията няма основание да изтъква […] нарушение на принципа на правото, съгласно който никой не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение. Този довод също не може да бъде приет, защото той е само друг вариант на довода, целящ да смеси статута на жалбоподателя с този на гръцката държава и да му вмени евентуалното удовлетворяване на гръцките органи от резултата от арбитражното производство“. Тези мотиви, макар и лаконични, са достатъчни, за да позволят на Mytilinaios да се запознае с причините, поради които Общият съд не е възприел довода му, а на Съда — да упражни съдебен контрол в това отношение.
54 При това положение първата част от първото основание, изведена от липса на мотиви, трябва да бъде отхвърлена по същество.
55 С втората част от първото си основание за обжалване Mytilinaios се позовава на грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд в същата точка 91 от обжалваното съдебно решение.
56 Вярно е, че в отговор на довода за нарушение от DEI на принципа, че никой не може да се позовава в своя полза на собственото си неправомерно поведение, в тази точка 91 Общият съд по същество се ограничава до това да приеме, че статутът на DEI и този на Република Гърция не могат да се смесват. Същевременно, както отбелязва Mytilinaios, поддържайки пред Общия съд, че DEI е нарушило този принцип, Mytilinaios е твърдяло не че статутът на DEI и този на Република Гърция се смесват, а че DEI не може валидно да оспорва резултата от арбитражно производство, за което това предприятие е дало съгласието си.
57 При това положение следва да се отбележи, че в точки 86—92 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал въпроса дали, обратно на твърдяното от Комисията и от Mytilinaios, DEI е имало правен интерес да обжалва второто спорно решение, така че точка 91 от това съдебно решение трябва да се чете в контекста, в който то се вписва.
58 В точка 89 от обжалваното съдебно решение обаче — която жалбоподателят не оспорва в рамките на жалбата си пред Съда — Общият съд отхвърля доводите на Комисията и на Mytilinaios, изведени от смесването на гръцката държава с DEI с цел да му се припише твърдяното удовлетворение на гръцките власти от резултата от арбитражното производство, и от сравнението на положението на жалбоподателя с това на местен орган. В това отношение Общият съд констатира в същата точка, че DEI подробно е изложило причините, поради които счита, от една страна, че неговото икономическо положение е засегнато от арбитражното решение, тъй като то го задължава да фактурира на Mytilinaios доставката на електроенергия на цена, по-ниска от неговите производствени разходи, и от друга страна, че спорното писмо и първото и второто спорно решение, с които се прекратява разглеждането на оплакванията му, не му позволяват да изложи становището си в хода на официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС. С оглед на тези доводи според Общия съд евентуална отмяна, по-специално на второто спорно решение, по съображения че Комисията е имала съмнения или сериозни затруднения, свързани с наличието на държавна помощ, може да донесе полза на DEI именно защото е от естество да принуди Комисията да започне официалната процедура по разследване, в рамките на която DEI би могло да се позове на процесуалните гаранции, които са му предоставени на основание член 108, параграф 2 ДФЕС.
59 В точка 90 от обжалваното съдебно решение — която жалбоподателят също не оспорва — Общият съд отхвърля и довода на Комисията и на Mytilinaios, че придаденото на разглежданата цена задължително правно действие, засягащо интересите на DEI, можело да се припише не на второто спорно решение, а на арбитражното решение. Той отхвърля този довод по съображения, от една страна, че с това решение Комисията е отказала да квалифицира резултата от арбитражното производство като мярка за помощ, както е поискало DEI, и от друга страна, че DEI упреква Комисията именно в това, че в посоченото решение неправомерно не е проверила дали тази цена предполага предоставяне на предимство. Според Общия съд тази преценка не се опровергава от факта, че DEI доброволно е отнесло спора си с Mytilinaios пред арбитраж, тъй като това действие не предполага непременно, че то приема a priori арбитражното решение, което впрочем той безуспешно е оспорил пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина).
60 Следователно от тези две точки от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд е отхвърлил доводите на Комисията и на Mytilinaios, които целят да установят, че поради контрола на гръцката държава върху DEI положението на същото се смесвало с това на тази държава, която нямала никакъв интерес да поставя под въпрос решение на Комисията да не започва официална процедура по разследване относно мярка, която самата тя е приела, също както и довода, че DEI не можело да поставя под въпрос резултата от арбитражно производство, за което това предприятие е дало съгласието си.
61 От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е обосновал в точка 90 от обжалваното съдебно решение причината, поради която следва да се отхвърлят доводите на Комисията и на Mytilinaios, които — както са възпроизведени в точка 68 от това решение и неоспорени в жалбата пред Съда — целят просто да подкрепят тяхното становище, че DEI не е могло да прекрати на основание, свързано с държавна помощ, договор, за който счита, че вече не е рентабилен, за да се освободи от задължението си.
62 Впрочем Mytilinaios не оспорва констатацията в точка 85 от обжалваното съдебно решение, че второто спорно решение засяга правното положение и интересите на DEI като заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589.
63 Същевременно в жалбата си от 2013 г. DEI изтъква, че Комисията е трябвало да приеме, че мярката, която може да представлява държавна помощ, а именно, не решението спорът да се отнесе до арбитраж, а арбитражното решение, го е задължавала да прилага цени, по-ниски от разходите му, поради което решението да прилага такива цени не може да му бъде вменено, в качеството му на контролирано от гръцката държава предприятие, а може да се вмени пряко на тази държава, посредством арбитражния съд.
64 Макар че Комисията несъмнено е трябвало да провери дали конкретният случай е такъв, това не би могло да постави под въпрос наличието на правен интерес на това предприятие да обжалва решението на Комисията за отхвърляне на тази жалба, без да започне официалната процедура по разследване. Да се разсъждава по друг начин би довело до отслабване на ефикасността на контрола над държавните мерки в областта на държавните помощи.
65 С оглед на тези съображения втората част от първото основание трябва да бъде отхвърлена по същество, поради което и първото основание за обжалване следва да се отхвърли изцяло.
По второто основание по дело C‑701/21 P и по единственото основание по дело C‑739/21 P, изведени от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС
66 Второто основание, приведено от Mytilinaios по дело C‑701/21 P, е съставено от две части, втората от които съответства по същество на единственото основание, приведено от Комисията по дело C‑739/21 P.
67 С първата част от второто си основание Mytilinaios поддържа по същество, че в точки 160—163 и 185—191 от обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил член 107 ДФЕС, както и критерия за частния инвеститор.
68 В това отношение следва да се отбележи, че критикуваните в тази първа част точки от обжалваното съдебно решение са основани на предпоставката, въведена в точки 150—159 от обжалваното съдебно решение, че държавната мярка, която би могла да представлява държавна помощ, е арбитражното решение.
69 Тъй като тези точки са оспорени във втората част от второто основание на Mytilinaios, както и в единственото основание на Комисията, тази втора част и това основание трябва да се разгледат на първо място.
Доводи на страните
70 Във втората част от второто си основание Mytilinaios поддържа, че Общият съд неправилно е приел в точки 150—159 от обжалваното съдебно решение, че разглежданият арбитражен съд трябва да се квалифицира като „орган, упражняващ публични правомощия“.
71 В това отношение то припомня, че арбитражът, посочен в член 37, параграф 1 от Закон 4001/2011, е доброволен арбитраж. Всъщност този член предвижда, че към RAE се организира постоянен арбитраж, чрез който е възможно да се разрешават спорове в областта на енергетиката, вследствие на специално писмено споразумение, тоест арбитражно споразумение, сключено между участващите страни, по силата на член 37, параграф 2 от този закон.
72 Най-напред, според Mytilinaios обстоятелството, че евентуалната намеса на арбитражен съд в разрешаването на спор е предвидена в закона, не означава, че този съд е бил създаден на основание на този закон, както Общият съд неправилно приел в точка 153 от обжалваното съдебно решение.
73 След това, преценката на Общия съд в точка 156 от това съдебно решение във връзка с естеството на решенията на арбитражните съдилища, посочени в Закон 4001/2011, не била решаваща в конкретния случай, за да се прецени дали тези съдилища могат да бъдат квалифицирани като държавни юрисдикции, тъй като тя се отнасяла до правнообвързващия характер на тези арбитражни решения, което Общият съд смесвал със задължителния характер на компетентността на арбитражните юрисдикции, а именно задължението да се отнесе даден спор пред арбитраж.
74 По-нататък, точка 157 от посоченото съдебно решение — относно възможността за обжалване пред общите юрисдикции на решенията на арбитражните съдилища, посочени в Закон 4001/2011 — също не била достатъчна, за да се квалифицират последните като държавни съдилища. Всъщност арбитражно решение подлежало на обжалване не по общия ред, а именно въззивно и касационно обжалване, на които подлежат решенията на общите юрисдикции, а с жалба за отмяна, която била специално въведена по силата на член 897 от Kodikas politikis dikonomias (гръцкия Граждански процесуален кодекс). Тази жалба за отмяна можело да се подава само на ограничен брой основания. Следователно гръцкият граждански процес предвиждал ограничен съдебен контрол на арбитражните решения спрямо контрола на решенията на общите юрисдикции, последицата от което била, че гражданският процес разграничава двата механизма за разрешаване на спорове. Въз основа на тези съображения преценката в точка 157 от обжалваното съдебно решение показвала значителните различия между арбитражните съдилища поради тяхното естество и функциониране и общите юрисдикции.
75 Накрая, Mytilinaios упреква Общия съд, че не е проверил дали разглежданият арбитражен съд има задължителна компетентност. Според съдебната практика обаче задължителност не била налице в случаите на арбитражни органи, създадени посредством договор, тъй като страните по договора нямат каквото и да било правно или фактическо задължение да отнесат спора си до арбитраж, а публичните органи на съответната държава членка не участват в избора на арбитража като способ за защита, нито са задължени служебно да се намесват в арбитражното производство. За разлика от това, само една законодателна разпоредба, която предвижда възможността за едностранно отнасяне на спор пред арбитражен съд би могла да придаде на арбитражния състав характер на държавна юрисдикция. В настоящия случай, от една страна, Закон 4001/2011 не съдържал никакви разпоредби в този смисъл, а от друга страна, отнасянето до арбитраж било основано изключително на съгласието на страните, без което DEI или Mytilinaios са могли да се обърнат към общите съдилища за разрешаването на спора си.
76 В подкрепа на единственото си основание Комисията от своя страна изтъква, най-напред, че споменатите в точки 153, 155 и 156 от обжалваното съдебно решение критерии, а именно упражняването от арбитражните съдилища, установени по силата на Закон 4001/2011, на правораздавателни функции, идентични на тези на общите съдилища, прилагането от тези съдилища на разпоредбите на гръцкия Граждански процесуален кодекс, както и правнообвързващия характер на техните решения, които са изпълнителни основания и имат сила на пресъдено нещо, се прилагат за всеки арбитраж, който се провежда в Гърция и се урежда от гръцкото право.
77 По-нататък, критерият, споменат в точка 157 от това съдебно решение, а именно възможността за обжалване на решение на арбитражен съд, създаден по силата на член 37 от Закон 4001/2011, пред обща юрисдикция, също не разкривал каквато и да било особеност на тези арбитражни съдилища спрямо всеки друг арбитраж, провеждан в Гърция. В това отношение Комисията изтъква, че ако решението на такъв арбитражен съд подлежи на обжалване на специфични основания пред обща юрисдикция посредством искане за отмяна или за установяване на несъществуването на арбитражното решение, това би важало за всяко друго арбитражно решение, постановено в Гърция. Така това обстоятелство не само не разкривало особеност на арбитражните съдилища, създадени по силата на член 37 от Закон 4001/2011, а напротив, ограничената възможност за обжалване на арбитражните решения на тези съдилища разграничавала същите от решенията на общите съдилища, които поначало подлежали на обжалване с оглед на оспорването на фактическите или правните преценки на първоинстанционния съд.
78 Накрая, Комисията признава, че споменатото в точка 154 от това съдебно решение обстоятелство, а именно задължението за страните, които приемат да отнесат спора си до арбитраж по силата на член 37 от Закон 4001/2011, да изберат арбитрите въз основа на списък, установен с решение на председателя на RAE, отграничава действително този арбитраж от всеки друг, тъй като не съществува общо задължение за страните, които прибягват до арбитраж в Гърция, да определят арбитрите въз основа на специфичен списък. Този елемент обаче бил само процесуална подробност и не показвал никаква особеност, която да обоснове приравняването на арбитражните съдилища, предвидени в този член 37, на обща гръцка юрисдикция.
79 Комисията добавя, че приравняването на разглеждания арбитражен съд на обща гръцка юрисдикция е в противоречие със съдебната практика по член 267 ДФЕС.
80 Всъщност тази съдебна практика разграничавала две категории арбитражни съдилища.
81 Първата от тези категории включвала доброволните арбитражни съдилища, чиято компетентност се основава на споразумение между страните, които не се считали за съдилища на държава членка. Тези арбитражни съдилища били нормата, защото прибягването до арбитраж поначало изисква съгласието на страните. В този контекст Съдът отказал да признае за съдилища на държава членка органите, на които е възложен търговски арбитраж, други видове арбитраж, основани на съгласието на страните, или арбитраж въз основа на двустранен инвестиционен договор.
82 Втората от посочените категории включвала арбитражните съдилища, чиято компетентност е задължителна по силата на закона и независима от волята на страните, които могат да се считат за юрисдикции на държава членка, ако са налице останалите условия по член 267 ДФЕС. В това отношение Съдът приел в изключителни случаи възможността установен със закон арбитражен съд, чиито решения са правнообвързващи за страните и чиято компетентност не зависи от съгласието на същите, да се счита за юрисдикция на държава членка.
83 Според Комисията обаче арбитражните съдилища, посочени в член 37 от Закон 4001/2011, се числят към първата категория съдилища, като се има предвид, че за да могат да отнесат даден спор пред тях, страните трябва да изразят писмено своето съгласие, както впрочем Общият съд е уточнил, по-конкретно в точки 9, 90 и 232 от обжалваното съдебно решение. Освен това гръцките публични власти не са се намесили нито при избора от DEI и Mytilinaios на арбитража като способ за защита, нито служебно в провеждането на арбитража. От това следвало, че посочените арбитражни съдилища нямали задължителна компетентност, тоест независима от волята на страните.
84 Основавайки се на неправилното приравняване на разглеждания арбитражен съд на общите гръцки съдилища, Общият съд приел, също неправилно, че арбитражното решение като правораздавателен акт представлявало държавна мярка, и че следователно Комисията е трябвало да прецени дали това решение предоставяло предимство на Mytilinaios, като анализира размера на въпросната цена спрямо пазарната цена. В действителност Общият съд трябвало да приеме жалбата пред арбитражния съд като частен способ за уреждане на спорове и при това положение да направи извода, че критерият за частния инвеститор е приложим към решението на DEI да се съгласи да уреди спора си с Mytilinaios посредством арбитраж, защото това решение на DEI в качеството на публично предприятие е било единствената държавна мярка в конкретния случай.
85 DEI възразява, че втората част от второто основание се основава на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.
86 Всъщност, първо, Общият съд не „приравнил“ разглеждания арбитражен съд и арбитражното решение съответно на обща юрисдикция и на обикновено съдебно решение. На практика Общият съд в точка 150 от обжалваното съдебно решение разграничил изрично арбитражното решение от решенията на общите гръцки съдилища и се ограничил до това да квалифицира, в точка 159 от това съдебно решение, арбитражния съд като „орган, упражняващ публични правомощия“. Впрочем публичните правомощия могат да се упражняват от много други държавни органи, без те поради тази причина да бъдат „приравнявани“ на арбитражни или общи съдилища. Освен това, както е видно от точка 149 от обжалваното съдебно решение, Общият съд разгледал до каква степен арбитражният съд е „сходен с обща гръцка юрисдикция“, а в точка 231 от обжалваното съдебно решение посочил, че „арбитражното решение е сходно с решенията на общите гръцки юрисдикции“.
87 Във всеки случай, дори да се предположи, че Общият съд действително е приравнил разглеждания арбитражен съд на обща гръцка юрисдикция, той само установил паралел между обикновените и арбитражните съдилища, що се отнася до специфичния и точен въпрос за контрола върху решенията на арбитражните съдилища в светлината на правилата за държавните помощи и въпроса дали държавна помощ може да бъде предоставена чрез арбитражни решения.
88 Второ, що се отнася до характеристиките на разглеждания арбитражен съд, анализирани от Общия съд в точки 153—157 от обжалваното съдебно решение, DEI уточнява, че Mytilinaios оспорва само тези, визирани в точки 153 и 157 от това съдебно решение, както и факта, че Общият съд не е взел предвид незадължителния характер на компетентността на арбитражния съд.
89 В това отношение DEI отбелязва, най-напред, че Mytilinaios оспорва, че арбитражният съд е създаден по силата на член 37 от Закон 4001/2011. В действителност обаче в точка 153 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановил, че характеристиката, по която арбитражният съд е сходен на обща юрисдикция, е че той упражнява „правораздавателни функции, идентични на тези на общите съдилища“ и че „образуването на арбитражното производство ги лишава от тяхната компетентност“. Посочването в тази точка 153, в подчинено изречение, на „арбитражните съдилища, създадени по силата на член 37 от Закон 4001/2011“, целяло само да ограничи преценката на Общия съд до разглеждания в конкретния случай арбитражен съд.
90 По-нататък, що отнася до характеристиката на арбитражния съд, свързана с ограничения съдебен контрол върху арбитражните решения, разгледана в точка 157 от обжалваното съдебно решение, DEI счита, че доводът на Mytilinaios е недопустим, доколкото същото не обяснява защо „ограниченият съдебен контрол“ би отграничил контрола, упражняван върху арбитражните решения въз основа на правилата за държавните помощи, от контрола, упражняван върху решенията на общите съдилища.
91 Във всеки случай този довод не бил основателен. Първо, фактът, че контролът, упражняван от Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) върху арбитражното решение, е по-ограничен от контрола, упражняван при „обикновено“ обжалване, не бил релевантен, за да се прецени дали държавна помощ може да бъде предоставена чрез това арбитражно решение. Всъщност Съдът в решение от 11 декември 2019 г., Mytilinaios Anonymos Etairia – Omilos Epicheiriseon (C‑332/18 P, EU:C:2019:1065, т. 68), приел че държавна помощ може да бъде предоставена с определение за обезпечителни и привременни мерки, постановено от обща гръцка юрисдикция, въпреки че съдебният контрол, упражняван в рамките на обезпечително производство, е ограничен. Второ, DEI отбелязва, че противоречието на арбитражно решение с обществения ред е сред ограничения брой основания, на които може да се иска отмяна на такова решение. Тъй като забраната за държавни помощи е свързана именно с обществения ред, доводът на Mytilinaios бил неотносим. Трето, обстоятелството, че гръцкото право предвижда съдебен контрол върху арбитражните решения от обща юрисдикция по жалба на загубила делото пред арбитражен съд страна, доказвало, че тези решения не могат да бъдат изпълнени, без да бъдат „валидирани“ от обща държавна юрисдикция. Така арбитражното решение щяло да бъде изпълнено не просто като такова, а по-скоро като решение, валидирано от обща юрисдикция. Впрочем условието за вменяването на отговорност за дадена мярка щяло да е изпълнено в случай на „участие“ на „публични органи“ в приемането на тази мярка. Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), който в случая се е произнесъл и е отхвърлил жалбата за отмяна на арбитражното решение, безспорно представлявал такъв публичен орган.
92 Накрая, що се отнася до факта, че Общият съд не е взел предвид критерия за задължителната компетентност на арбитражния съд, DEI поддържа, че Mytilinaios не обяснява причините, поради които този критерий, който е легитимен за целите на прилагането на член 267 ДФЕС, трябва да бъде изпълнен и за да се третират арбитражните решения по аналогичен начин с решенията на общите съдилища за прилагането на правилата за държавните помощи.
93 Във всички случаи този довод не бил основателен.
94 Действително, от една страна, член 267 ДФЕС посочвал „юрисдикция на дадена държава членка“, докато в член 107, параграф 1 ДФЕС споменавал помощ, предоставена „от държава членка или чрез ресурси на държава членка“. Същевременно Съдът приема, че в обхвата на понятието „държава“ по смисъла на последната разпоредба попадат широк кръг субекти, които упражняват публични правомощия, без обаче да могат да отправят преюдициално запитване. В настоящия случай въпросът не бил дали разглежданият арбитражен съд е действал като „юрисдикция на държава членка“, а дали той може да се счита за „орган, упражняващ публични правомощия“. За да прецени това, Общият съд установил паралел със случая на предоставяне на държавна помощ посредством съдебен акт на обща юрисдикция. Освен това характеристиката на органи, които упражняват „публични правомощия“, била, че тяхната воля се налага едностранно, както волята, изразена в арбитражното решение, валидирано от Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина).
95 От друга страна, решенията на арбитражните съдилища, независимо дали последните са създадени по силата на национално законодателство или по силата на двустранен инвестиционен договор, представляват мерки, с които може да бъде предоставена държавна помощ. Впрочем DEI отбелязва в това отношение, че по делото, по което е постановено решение от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др. (C‑638/19 P, EU:C:2022:50), във връзка с решение на арбитражен съд, което може да се вмени на държавата, както по настоящото дело, компетентността на арбитражния съд не била задължителна.
Съображения на Съда
96 Следва да се припомни, че в точка 151 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, от една страна, че „с арбитражното решение арбитражният съд приема правнообвързващо решение относно определянето на разглежданата цена, което може да предостави предимство на [Mytilinaios], в случай че то не отговаря на нормалните пазарни условия и следователно може да представлява държавна помощ, за която не е направено уведомление от Република Гърция по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС“, и от друга страна, че „арбитражният съд, създаден към RAE на основание член 37 от [Закон 4001/2011], протичащото пред него арбитражно производство, както и решенията му имат характеристики, аналогични на тези на общите гръцки юрисдикции, на споровете пред тях и на техните решения“.
97 За да обоснове този извод, в точки 153—157 от това решение Общият съд анализира пет критерия, за да заключи в точка 158 от посоченото решение, че „установените и действащи в съответствие с член 37 от [Закон 4001/2011] арбитражни съдилища са неразделна част от гръцката държавна съдебна система“, и в точка 159 от същото решение — че разглежданият арбитражен съд „трябва да се квалифицира, подобно на обща гръцка юрисдикция, като орган, упражняващ публични правомощия“.
98 При това положение въз основа на преценката в точки 151—159 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема в точка 160 от това съдебно решение, че определената в арбитражното решение цена представлява държавна мярка, за която не е отправено уведомление.
99 От това следва, че Общият съд е постановил, че арбитражният съд към RAE трябва да се квалифицира като орган, упражняващ публични правомощия, и че поради това неговите актове могат да бъдат вменени на Република Гърция по смисъла на член 107 ДФЕС, единствено с мотива, че този арбитражен съд е неразделна част от гръцката държавна съдебна система, доколкото може да се приравни на обща гръцка юрисдикция. Тези съображения обаче са опорочени от грешки при прилагане на правото.
100 Що се отнася, на първо място, до критериите, възприети от Общия съд в точки 153—157 от обжалваното съдебно решение, за да оприличи разглеждания арбитражен съд на обща държавна юрисдикция, те са, първо, че арбитражните съдилища, създадени по силата на член 37 от Закон 4001/2011, упражняват правораздавателни функции, идентични на тези на общите съдилища, и дори заместват последните, доколкото образуването на арбитражното производство ги лишава от тяхната компетентност, второ, че арбитрите, подбрани въз основа на списък, установен с решение на председателя на RAE, трябва да докажат своята независимост и безпристрастност преди тяхното назначаване, трето, че производствата пред арбитражните съдилища се уреждат по-специално от разпоредбите на гръцкия Граждански процесуален кодекс, а в допълнение — от Правилника за арбитражния съд към RAE, четвърто, че решенията на арбитражните съдилища са правнообвързващи, имат сила на пресъдено нещо и са изпълнителни основания в съответствие с релевантните разпоредби на този кодекс, и пето, че решенията на арбитражните съдилища подлежат на обжалване пред общите юрисдикции.
101 Същевременно, както изтъква Комисията и отбелязва генералният адвокат в точка 95 от своето заключение, никой от тези критерии не позволява арбитражните съдилища, предвидени в член 37 от Закон 4001/2011, да се разграничат от всеки друг доброволен арбитраж.
102 Всъщност, първо, всеки доброволен арбитражен съд замества общите юрисдикции, второ, производството пред такъв съд обикновено се урежда в закона, който, трето, може да придаде на решенията му обвързващ характер, сила на пресъдено нещо и естество на изпълнително основание, и четвърто, тези решения могат при определени условия да подлежат на обжалване пред обща юрисдикция.
103 В този контекст е вярно, както признава Комисията, че обстоятелството, че в случая арбитрите се подбират въз основа на списък, установен с решение на председателя на RAE, трябва да докажат своята независимост и безпристрастност преди тяхното назначаване, е характерно за арбитражния съд към RAE в сравнение с други доброволни арбитражни съдилища, арбитрите в които не се подбират непременно въз основа на списък като установения от този председател. Това обстоятелство само по себе си обаче не може да позволи да се приеме, че този арбитражен съд се отличава от всеки друг доброволен арбитражен съд, тъй като то е само един чисто процесуален елемент, който не засяга функциите или естеството на посочения арбитражен съд.
104 На второ място, както изтъкват Mytilinaios и Комисията, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е пропуснал да провери дали арбитражният съд към RAE има — както по принцип юрисдикциите, които са част от държавна съдебна система — задължителна компетентност, която следователно не зависи единствено от волята на страните.
105 Такъв елемент действително би могъл да доведе Общия съд до извода, че арбитражният съд към RAE се различава от доброволен арбитражен съд, чиято компетентност е основана на арбитражна клауза, тоест на специфично споразумение, отразяващо автономията на волята на разглежданите страни (вж. в този смисъл решения от 12 юни 2014 г., Ascendi Beiras Litoral e Alta, Auto Estradas das Beiras Litoral e Alta, C‑377/13, EU:C:2014:1754, т. 27, и от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др., C‑638/19 P, EU:C:2022:50, т. 144 и цитираната съдебна практика).
106 С оглед на гореизложеното и независимо от други съображения Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че арбитражният съд към RAE може да бъде приравнен на обща юрисдикция и че арбитражното решение е държавна мярка, която може да представлява държавна помощ.
107 Доводите, изтъкнати от DEI, не могат да поставят под въпрос тази преценка.
108 Най-напред, настоящото дело трябва да се разграничи от делото, по което е постановено решение от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др. (C‑638/19 P, EU:C:2022:50).
109 Действително, от една страна, арбитражният съд, постановил арбитражното решение, разглеждано по делото, по което е постановено това решение, не е доброволен арбитражен съд, а е създаден въз основа на двустранен инвестиционен договор. Както обаче произтича от постоянната съдебна практика, припомнена по същество в точки 143 и 144 от посоченото съдебно решение, съгласието на държава членка с възможността даден спор да бъде отнесен срещу нея в рамките на предвиденото в двустранен инвестиционен договор арбитражно производство, за разлика от даденото в рамките на търговски арбитраж, не произтича от конкретно споразумение, отразяващо автономната воля на съответните страни, а е резултат от договор, сключен между две държави членки, в рамките на който те принципно и предварително са се съгласили да изключат от компетентността на собствените си съдилища спорове, които могат да се отнасят до тълкуването или прилагането на правото на Съюза, в полза на арбитражното производство.
110 От друга страна, в решение от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др. (C‑638/19 P, EU:C:2022:50), Съдът се е ограничил до проверка дали Комисията в конкретния случай е имала компетентност ratione temporis да упражни правомощията си по член 108 ДФЕС. За тази цел той приема в точка 123 от това решение, че определящият елемент, за да се установи датата, на която правото да се получи държавна помощ е било предоставено на получателите ѝ чрез определена мярка, зависи от придобиването от тези получатели на сигурно право да получат тази помощ и от свързаното с това задължение в тежест на държавата членка да предостави посочената помощ. Макар в точка 124 от посоченото решение Съдът да е констатирал по същество, че такова право е предоставено едва с разглежданото арбитражно решение, от това той не е направил извод, че това арбитражно решение само по себе си представлява държавна помощ. За разлика от това, Съдът — както е видно от точки 80 и 131 от него — уточнява, че не е от неговата компетентност по делото, по което е постановено същото решение, да се произнася по въпроса дали разглежданата по това дело мярка, а именно, арбитражното решение, представлява по същество „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
111 По-нататък, обстоятелството, че в конкретния случай жалба за отмяна на арбитражното решение е отхвърлена от гръцка юрисдикция като Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), не означава, че това решение може само поради това да се вмени на гръцката държава. Всъщност упражняваният от тази юрисдикция съдебен контрол се отнася само до законосъобразността на арбитражното решение, което остава акт, за който отговорност носи единствено арбитражният състав, който го е приел. От практиката на Съда впрочем следва, че въвеждането на държавна помощ само по себе си не може да произтича от съдебно решение, тъй като за него е необходима преценка за целесъобразност, която не е задача на съда (решение от 12 януари 2023 г., DOBELES HES, C‑702/20 и C‑17/21, EU:C:2023:1, т. 76). Следователно наличието на такова съдебно решение във всички случаи не е достатъчно, за да се квалифицира арбитражното решение, така както е потвърдено с това решение, като мярка, която може да представлява държавна помощ.
112 Накрая, твърдението на DEI, че Общият съд всъщност не е приравнил арбитражния съд към RAE на юрисдикция, е в явно противоречие с точка 160 от обжалваното съдебно решение, в която ясно се казва, че „арбитражният съд трябва да бъде приравнен на обща държавна юрисдикция“.
113 От това в конкретния случай следва, че с оглед по-конкретно на особеностите на спора между DEI и Mytilinaios и на спецификата на задачата, възложена свободно от тези страни на арбитражния съд към RAE, Комисията правилно е приела, от една страна, че единствената държавна мярка, която би могла да представлява държавна помощ, е решението на DEI да сключи арбитражно споразумение с Mytilinaios, като се има предвид, че DEI е контрирано от гръцката държава, и от друга страна, че за да се разбере дали това решение е предоставило предимство на Mytilinaios, следва да се провери дали частен оператор при нормални пазарни условия би взел посоченото решение при същите условия.
114 В това отношение трябва да се отбележи, че би могло да е другояче, ако арбитражното производство през цялото си провеждане, от сключването на арбитражното споразумение до арбитражното решение, беше резултат от схема, наложена от гръцката държава на засегнатите предприятия, с цел това производство да се използва за заобикаляне на правилата в областта на държавните помощи. Всъщност частен оператор не би се съгласил при нормални пазарни условия да се впише в подобна схема. DEI обаче не поддържа, че сключването на арбитражното споразумение с Mytilinaios му е било наложено против волята му от гръцката държава с цел на последното да бъде предоставена държавна помощ.
115 С оглед на гореизложените съображения втората част от второто основание на Mytilinaios и единственото основание на Комисията трябва да бъдат уважени по същество.
116 При тези условия обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат нито първата част от второто основание, нито третото основание на Mytilinaios.
По жалбите пред Общия съд
117 Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
118 Така е в конкретния случай по третото и четвъртото основание, както и по първата и втората част от петото основание по дело T‑740/17, с които по същество DEI упреква Комисията, че е нарушила член 107 ДФЕС, тъй като във второто спорно решение не е разгледала въпросната цена, произтичаща от арбитражното решение, преди да изключи наличието на предимство, и че се е ограничила до проверка дали при нормални пазарни условия частен оператор би сключил, при същите обстоятелства, арбитражното споразумение при същите условия.
119 Всъщност достатъчно е да се отбележи, че в точки 9, 90 и 232 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява по същество, че DEI и Mytilinaios доброволно са сезирали арбитражния съд към RAE, като тази констатация не е оспорена в рамките на настоящата жалба. Следователно поради съображенията, изложени в точки 96—105 от настоящото решение, Комисията във всички случаи не е била длъжна, при обстоятелствата в конкретния случай, да анализира съдържанието на арбитражното решение, за да провери дали решението на DEI да сключи арбитражното споразумение е предоставило предимство на Mytilinaios по смисъла на член 107 ДФЕС.
120 При това положение третото и четвъртото основание, както и първата и втората част от петото основание по дело T‑740/17 трябва да бъдат отхвърлени.
121 За сметка на това, Общият съд не е разгледал останалите части от това пето основание, нито останалите основания за обжалване по дело T‑740/17, изведени, първото, от неправилно тълкуване на решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия (C‑228/16 P, EU:C:2017:409), второто, от нарушение от Комисията на задълженията ѝ по член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589, и по-конкретно, на правото на изслушване на DEI, гарантирано от член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз, шестото, от нарушение на член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, допуснато от Комисията поради явни грешки в преценката на фактите във връзка с приложимостта на критерия за разумния частен инвеститор в условията на пазарна икономика и с прилагането на този критерий, и седмото — от явна грешка в тълкуването и прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, от нарушение на задължението за мотивиране и от явна грешка в преценката на фактите, тъй като Комисията е прекратила преписката по първата жалба, подадена от DEI през 2012 г. на основание член 108, параграф 2 ДФЕС, с мотива че предметът ѝ е отпаднал вследствие на арбитражното решение.
122 Тъй като разглеждането на тези части и основания предполага извършването на сложни фактически преценки, за които Съдът не разполага с всички необходими фактически елементи, фазата на производството, що се отнася до посочените части и основания, не позволява Съдът да постанови окончателно решение по делото, поради което същото следва да бъде върнато на Общия съд, за да се произнесе по тях.
123 [Текст, поправен с определение от 7 юни 2024 г.] Накрая, Общият съд трябва да изведе последиците от отмяната на обжалваното съдебно решение за първоинстанционните жалби по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15, включително за исканията на Комисията да не се постановява решение по същество по тези дела.
По съдебните разноски
124 Тъй като делото трябва да се върне на Общия съд, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, направени в настоящото производство по обжалване.
Поради изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 22 септември 2021 г., DEI/Комисия (Т‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17, EU:T:2021:604).
2) Връща дела Т‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17 на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе по основанията и доводите, предявени пред него, по които Съдът на Европейския съюз не се е произнесъл.
3) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи