Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 22 февруари 2024 година(1)
Дело C‑76/22
QI
срещу
Santander Bank Polska S.A.
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Районен съд Варшава — Вола, Варшава, Полша)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2014/17/ЕС — Сключени с потребители договори за кредити за жилищни недвижими имоти — Член 25, параграф 1 — Предсрочно погасяване на кредита — Намаляване на общите разходи по кредита — Понятие „общи разходи по кредита за потребителя“ — Метод за изчисляване на намаляването“
1. С член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС(2) се въвежда правото на потребителя, получател на кредит за жилищен недвижим имот, да го погаси изцяло или частично преди изтичането на договора (с намаляване на лихвите и разходите за оставащата част от срока на договора).
2. Съдът вече се е произнесъл относно намаляването на общите разходи по кредита в полза на потребителя вследствие на предсрочното погасяване по този вид договори(3). Скоро той ще трябва да се произнесе и по другата страна на уравнението: (евентуалното) обезщетяване на кредитора за разходите, които са пряко свързани с предсрочното погасяване(4).
3. Съдът, отправил настоящото преюдициално запитване, иска да му се предоставят някои разяснения във връзка с правото на потребителя. По-конкретно, той иска да се установи по какъв метод се изчислява намаляването на разходи, включени в общите разходи по кредита, когато се стигне до предсрочно погасяване.
I. Правна уредба. Директива 2014/17
4. Съображение 66 от нея гласи:
„Възможността на потребителя да погасява кредита преди изтичането на срока на договора за кредит може да играе важна роля за насърчаването на конкуренцията на вътрешния пазар и свободното движение на гражданите на Съюза, както и да допринесе за осигуряването на необходимата гъвкавост през срока на действие на договора за кредит за насърчаване на финансовата стабилност в съответствие с препоръките на Съвета за финансова стабилност. Съществуват обаче значителни разлики между националните принципи и условия, съгласно които потребителите имат възможността да погасяват предсрочно кредита си, и условията, при които може да се извърши това предсрочно погасяване. Разнообразието на механизмите за финансиране чрез ипотечни кредити и гамата от предлагани продукти се отчитат, като същевременно на равнището на Съюза е от съществено значение да са налице определени стандарти за предсрочното погасяване на кредитите, за да се осигури възможност на потребителите да погасяват задълженията си преди посочената в договора за кредит дата и увереност да сравняват предложенията, за да могат да открият продукта, който най-добре отговаря на потребностите им. Затова държавите членки следва да осигурят — чрез правна уредба или други средства, например договорни клаузи — правото на потребителите на предсрочно погасяване. Все пак държавите членки следва да имат възможността да определят условията за упражняване на това право. Тези условия могат да включват времеви ограничения за упражняването на правото, различно третиране в зависимост от вида на лихвения процент или ограничения по отношение на обстоятелствата, при които може да се упражнява правото. Когато предсрочното погасяване се извършва по време на срока, за който лихвеният процент по кредита е фиксиран, упражняването на това право може да бъде обвързано със съществуването на законен интерес от страна на потребителя, определен от държавата членка. Такъв легитимен интерес например може да има при развод или загуба на работата. Предвидените от държавите членки условия може да включват правото на кредитора на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Когато държавите членки са предвидили правото на кредитора на обезщетение, то следва да е справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в съответствие с националните правила относно обезщетенията. Обезщетението не следва да надвишава финансовата загуба за кредитора“.
5. Съгласно член 25:
„1. Държавите членки гарантират, че потребителят има право да погаси изцяло или частично задълженията си по даден договор за кредит преди изтичането на срока на този договор. В такива случаи потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита за потребителя, като това намаление включва лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.
2. Държавите членки могат да предвидят упражняването на правото по параграф 1 да се обвързва с определени условия. Тези условия могат да включват времеви ограничения за упражняването на правото, различно третиране в зависимост от вида на лихвения процент или в зависимост от момента на упражняване на правото, или ограничения по отношение на обстоятелствата, при които може да се упражнява правото.
3. Държавите членки могат да предвидят, че кредиторът има право на справедливо и обективно обезщетение, когато това е обосновано, за евентуални разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване, но не могат да налагат санкции на потребителя. В този смисъл обезщетението не надвишава финансовата загуба за кредитора. При спазване на тези условия държавите членки могат да предвидят обезщетението да не надвишава определено равнище или да бъде разрешено само за определен период от време.
4. Когато даден потребител поиска да погаси задълженията си по договора за кредит преди изтичането на договора, кредиторът предоставя веднага след като получи искането нужната за тази възможност информация на хартиен или друг траен носител. Тази информация представя най-малко числов израз на последиците за потребителя от погасяването на задълженията преди изтичането на договора за кредит и ясно посочва използваните допускания. Всички използвани допускания са разумни и обосновани.
5. Когато предсрочното погасяване се извършва по време на срока, за който лихвеният процент по кредита е фиксиран, държавите членки могат да предвидят, че упражняването на правото, посочено в параграф 1, е обвързано със съществуването на законен интерес от страна на потребителя“.
II. Фактите, спорът и преюдициалните въпроси
6. На 15 септември 2017 г. в качеството си на потребител QI сключва с праводателя на Santander Bank Polska S.A. (наричана по-нататък „Santander Bank“) договор за кредит с цел придобиване на жилище в размер на 106 600 полски злоти (PLN).
7. В договора се предвиждат срок за погасяване на кредита от 360 месеца и „комисиона за отпускане на кредита“ в размер на 2,50 % от размера на кредита(5). Комисионата е посочена като част от общите разходи по кредита.
8. На 4 април 2019 г. (тоест след изтичането на 19 месеца от сключването на договора за кредит) QI погасява предсрочно целия кредит.
9. QI счита, че Santander Bank е длъжна да ѝ възстанови част от комисионата за отпускане на кредита, а именно за период от 341 месеца. QI оценява размера ѝ на 2 462,78 PLN, която сума претендира от Santander Bank.
10. На 20 юли 2020 г. Santander Bank отхвърля искането на QI. Santander Bank счита, че свързаната с отпускането на кредита комисиона е еднократно платима и е изключена от задължението за пропорционално възстановяване.
11. При условията на евентуалност Santander Bank посочва, че ако комисионата за отпускане на кредита частично подлежи на възстановяване, то частта, която следва да се възстанови, трябва да бъде пропорционална не на съотношението между периодите, а на очакваното от кредитора възнаграждение за използването на финансирането от потребителя.
12. В този контекст сезираният със спора Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Районен съд Варшава — Вола, Варшава, Полша) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС да се тълкува по същия начин като член 16, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО, тоест трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че правото на потребителя на намаляване на общите разходи по ипотечен кредит при предсрочно погасяване на този кредит обхваща всички разходи, които са били възложени на потребителя, включително комисионата за отпускане на кредита?
2) Трябва ли предвиденото в член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС задължение за намаляване на общите разходи по ипотечен кредит при предсрочно погасяване на този кредит да се тълкува в смисъл, че общите разходи по ипотечния кредит трябва да бъдат намалени пропорционално на съотношението на продължителността на периода между деня на предсрочно погасяване на кредита и деня, уговорен първоначално като ден за погасяване на кредита, спрямо продължителността на първоначално уговорения период между деня на усвояване на кредита и деня на пълно погасяване на кредита, или пък намаляването на общите разходи по ипотечния кредит трябва да бъде пропорционално на загубата на очакваните ползи от кредитора, тоест на съотношението на оставащите за плащане лихви след предсрочното погасяване на кредита (дължими за периода от деня, следващ действителното пълно погасяване, до деня, уговорен първоначално за пълното погасяване) спрямо дължимите лихви за целия първоначално уговорен срок на действие на договора за кредит (от деня на усвояване на кредита до уговорения ден за пълно погасяване на кредита)?“.
III. Производството пред Съда
13. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 5 февруари 2022 г.
14. Производството пред Съда е спряно до постановяване на решение по дело C‑555/21, UniCredit Bank Austria.
15. След постановяването на посоченото решение на 9 февруари 2023 г., Съдът уведомява за него запитващата юрисдикция и я пита дали с оглед на съдържанието му тя поддържа преюдициалното си запитване.
16. На 22 март 2023 г. запитващата юрисдикция отговаря на Съда, че поддържа преюдициалното си запитване.
17. Писмени становища представят QI, Santander Bank, чешкото, италианското, полското и португалското правителство, както и Европейската комисия.
18. Не е счетено за необходимо да се провежда съдебно заседание.
IV. Анализ
А. Методи за изчисляване на намаляването на общите разходи по кредита, когато сумата на комисионата за отпускане на кредита е част от задължението за възстановяване
19. По указание на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху втория преюдициален въпрос.
20. Ясно е, че Съдът следва да отговори само на този въпрос, ако според него комисионата за отпускане на кредита е разход, включен в намаляването, предвидено в член 25, параграф 1 от Директива 2014/17, за което се отнася първият преюдициален въпрос.
21. Поради това работната ми хипотеза ще бъде, че отговорът на първия въпрос е утвърдителен. Ако е отрицателен, моите съображения ще се окажат излишни.
22. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 трябва да се тълкува в смисъл, че с него се въвежда метод за изчисляване на намаляването(6) на общите разходи по кредита (или на съставна част от тези общи разходи) при предсрочно погасяване от потребителя на дълга му към кредитора.
23. Тя, по-конкретно, иска да се установи дали на Директива 2014/17 съответстват два критерия (или метода) за определяне на размера на пропорционалното намаляване на комисионата за отпускане на кредита при предсрочно погасяване(7).
24. Съгласно първия критерий показателят за намаляване е полученото частно от делението на:
– продължителността (в дни) на периода от деня, следващ датата на предсрочното погасяване, до деня, предвиден в договора за пълното погасяване на кредита,
– на продължителността (в дни) на периода от деня на усвояването на кредита до първоначално уговорения ден за пълното му погасяване(8).
25. Съгласно втория критерий намаляването е пропорционално на съотношението (частното) на:
– изгубените от кредитора лихви (за периода от деня на предсрочното погасяване до първоначално уговорения ден на пълното погасяване) и
– всички лихви (за периода от деня на усвояването на кредита до уговорения ден за пълното му погасяване)(9).
26. QI защитава първия посочен метод, като твърди, че вторият е неприложим. Тя посочва, че на полския пазар ипотечните кредити са с променлив лихвен процент. Поради това не било възможно да се определят със сигурност лихвите, които кредиторът е очаквал да получи след деня, в който е извършено предсрочното погасяване на кредита(10).
27. Комисията, която подкрепя същия метод, основава становището си на обстоятелството, че в Директива 2014/17 не се посочва никакъв конкретен метод. От това мълчание тя заключава, че „законодателят на Съюза възприема намаляването като обикновена последица от предсрочното погасяване, поради което неговото изчисляване не поражда трудности“(11).
28. Според италианското, полското и португалското правителство стремежът с Директива 2014/17 не е бил да се урежда този аспект, който съответно е възложен на всяка държава членка(12). Изхождайки от това общо становище:
– полското правителство клони към линейната пропорционалност, която, като „по-разбираем и прозрачен за потребителите, лесно приложим и предвидим“ метод, съответства в голяма степен на целта за осигуряване на високо равнище на защита на потребителя(13),
– италианското правителство свежда становището си до изключване на възможността да се прилага само един критерий за изчисляване за всички подлежащи на намаляване разходи на основание член 25 от Директива 2014/17 и този единствен хипотетичен критерий да съответства непременно на линейната пропорционалност(14),
– португалското правителство оставя въпроса отворен(15).
29. Santander Bank предлага да се използва вторият метод, тъй като е пропорционален на пропуснатите ползи на кредитора(16).
30. Поради съображенията, които ще изложа по-нататък, аз считам, че Директива 2014/17 не отдава предпочитание на нито един от двата предложени критерия. Тя всъщност не урежда метода за изчисляване на подлежащата на намаляване (или възстановяване, когато е приложимо) част от общите разходи по кредита на потребителя, когато той погаси предсрочно задълженията си.
31. В известна степен тази позиция съвпада с изразената от запитващата юрисдикция позиция по втория въпрос, когато заявява, че поддържа преюдициалното си запитване. В отговора си от 22 март 2023 г. тя посочва, че поддържа преюдициалното си запитване, „тъй като и двата представени варианта на намаляване на разходите могат да се считат за валидни“, но добавя, че „клони към пропорционално намаляване“.
Б. Тълкуване на Директива 2014/17
1. Довод, изведен от текста
32. В текста на Директива 2014/17 няма никакво указание за начина на изчисляване на намаляването на общите разходи по кредит, погасен преди уговорения срок.
33. В член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 се посочват само предметът на намаляването (общите разходи по кредита), елементите, за които се прилага намаляването (лихви и други разходи), и тяхната времева рамка (оставащата част от срока на договора).
34. В член 25, параграф 4 от нея се изисква на потребителя, който иска да извърши предсрочното погасяване, да се предостави „нужната за тази възможност информация“. По-нататък се уточнява минималното съдържание на тази информация, без да се посочва какъвто и да е критерий за изчисляване.
35. Член 13 от Директива 2014/17, уреждащ основната обща информация, която кредиторът трябва да предостави относно договора за кредит, предвижда в параграф 1, буква к), че тя включва „описание на условията, свързани пряко с предсрочно погасяване“, без да уточнява какви са те.
36. В Европейския стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ)(17), в точка 9 от който се посочва правото на предсрочно погасяване и се изисква да се определят, когато е приложимо, условията за неговото упражняване, също не се посочва никакъв конкретен метод за изчисляване(18).
2. Подготвителни работи
37. Европейската правна уредба на потребителските кредити води началото си като цяло от Директива 87/102/ЕИО(19), последвана от Директива 2008/48/ЕО(20). До приемането на Директива 2014/17 обаче не е била въведена обща правна уредба на договорите за потребителски кредити за жилищни недвижими имоти, обезпечени с ипотека или по сходен начин.
38. Трите посочени директиви предвиждат правото на потребителите на предсрочно погасяване на кредита(21). В това отношение онова, което съвпада при всички подготвителни работи по тях, е:
– наличието на спор относно предвиждането на такова право в европейски акт, с оглед, от една страна, на различните подходи в държавите членки и от друга страна, на трудността да се намери баланс между всички налични интереси(22),
– непровеждането на дебат относно намаляването на общите разходи по кредита, свързано с предсрочното му погасяване. Това намаляване, което съгласно Директива 87/102 трябва да е „равностойно“, в другите две директиви се прилага за лихвите и разходите, които Съдът е конкретизирал за всяка от тях(23).
39. Предложение за приемане на единен критерий за изчисляване на посоченото намаляване има само във връзка с Директива 87/102 с оглед на евентуалното ѝ изменение(24). Освен ако не греша, то не е възпроизведено при преговорите по Директива 2008/48, нито в Директива 2014/17 относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти(25).
3. Контекст
40. Систематичното тълкуване също не води до установяване на конкретен критерий за изчисляване на намаляването на общите разходи по кредита по член 25, параграф 1 от Директива 2014/17.
41. На друго място обясних, че Директива 2014/17 съдържа непълна уредба на договорите за кредити за жилищни недвижими имоти и че с някои изключения извършената с нея хармонизация е минимална(26).
42. По отношение на предсрочното погасяване на кредита европейският законодател признава правото на потребителя да го извърши заедно с намаляване на дължимите общи разходи. Той обаче поверява на държавите членки установяването на начина на гарантиране на това право(27) и им дава възможност да определят условията за неговото упражняване, като им признава широка свобода на действие в това отношение(28).
43. Въпреки че методът за изчисляване на корекцията на общите разходи по кредита не е включен изрично сред областите, които всеки национален законодател следва да уреди, считам, че той е една от тях:
– от една страна, защото изброяването на тези области е примерно(29),
– от друга страна, защото липсата на всякакво упоменаване на това изчисляване контрастира с подробното уреждане от самата Директива 2014/17 на начина на определяне на други стойности(30).
44. От прочита на член 25 от Директива 2014/17 с оглед на целия му текст също не може да се изведе конкретен метод за изчисляване на разглежданото в настоящия случай намаляване.
45. Не считам, че от упоменаването на правото на обезщетение на кредитора в член 25, параграф 3 от Директива 2014/17(31) е уместно да се заключи, че е възприет критерият на „кривата на доходността“(32). Този параграф дава възможност на всеки национален законодател да реши дали това право да съществува.
46. Предпочитането на другия метод, тоест на линейната пропорционалност, тъй като е (предполагаемо) лесен(33) или дори „най-лесният“ за потребителя(34) метод, ми се струва неприемливо с оглед на член 25, параграф 4 от Директива 2014/17.
47. Съгласно тази разпоредба кредиторът е длъжен да предостави информация на потребителя, изразил намерение да погаси кредита предсрочно. По-конкретно, търговецът представя „най-малко […] последиците за потребителя от погасяването на задълженията преди изтичането на договора за кредит и ясно посочва използваните допускания“.
48. Като възлага това задължение на кредитора, европейският законодател признава трудността, характерна за изчисленията, които са свързани с предсрочното погасяване на кредита. Той същевременно изключва възможността те да трябва да се извършат от потребителя(35), което според мен противоречи на предпочитането само на един определен критерий за изчисляване само защото се счита за лесен или за най-лесния.
49. Накрая, от по-широка контекстуална гледна точка припомням, че нито Директива 2008/48 отдава предпочитание на конкретен метод за изчисляване, нито Съдът, когато я тълкува, се е произнесъл в това отношение(36).
4. Цел
50. С Директива 2014/17 са хармонизирани аспекти на договорите за кредити за жилищни недвижими имоти с цел „да бъде улеснено изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар с високо равнище на защита на потребителите“ при тези договори. Тя също така има за цел „да се гарантира, че потребителите, които желаят да сключат [тези] договори, могат да имат доверие в институциите, с които си взаимодействат, защото знаят, че те действат професионално и отговорно“(37).
51. В същия смисъл тя цели „да развие по-прозрачен, ефикасен и конкурентен вътрешен пазар посредством съгласувани, гъвкави и справедливи договори за кредит за недвижими имоти, като същевременно насърчава устойчивото отпускане и вземане на заеми и финансовото приобщаване и по този начин осигурява високо равнище на защита на потребителите“(38).
52. В този контекст допускането на възможността за погасяване на кредит преди изтичането на срока на договора насърчава „конкуренцията на вътрешния пазар и свободното движение на гражданите на Съюза“ и осигурява „необходимата гъвкавост […] за насърчаване на финансовата стабилност в съответствие с препоръките на Съвета за финансова стабилност“. За постигането на тези цели потребителят се улеснява при търсенето на продукти, съобразени с потребностите му, включително при действието на договора(39).
53. Не считам, че от тези цели може да се изведе пряко или непряко конкретен метод за изчисляване на намаляването на общите разходи по кредита. Особено когато в самата Директива 2014/17 се признава, че между държавите членки съществуват значителни разлики, що се отнася до „националните принципи и условия, съгласно които потребителите имат възможността да погасяват предсрочно кредита си“, и се посочва изрично намерението те да бъдат отчетени(40).
54. По-конкретно, в намерението за постигане на „високо равнище на защита на потребителите“ не намирам достатъчно подкрепа за избиране на единия метод и изключване на другия. Не считам, че от това намерение трябва да се заключи, че европейският законодател отдава предпочитание на един критерий за изчисляване на намаляването (теоретично по-разбираем и лесен за прилагане на практика от потребителя) сред всички допустими критерии.
55. Отделен е въпросът, че свързаните с това намаляване обстоятелства, като методът за изчисляването му, не трябва да водят de jure или de facto до отнемане на самото право на погасяване или до възпиране от упражняването му(41).
56. Директива 2014/17 признава ниското равнище на финансови познания на потребителите, които вземат кредити за жилищни недвижими имоти(42). От тази отправна точка предоставянето от търговеца на качествена информация е превърнато в център на тежестта на защитата на потребителя(43).
57. По-конкретно, Директива 2014/17 освобождава потребителя от отговорността за изчисленията, свързани с предсрочното погасяване на кредита, и поверява неговата защита в това отношение на разпоредбите, с които се въвежда задължението да му бъде обяснено по прозрачен начин(44) как се определя намаляването на общите разходи по кредита.
58. В Директива 2014/17 изрично се предвижда, че когато даден потребител поиска да упражни правото си на предсрочно погасяване на кредита, кредиторът му предоставя веднага нужната за преценката на тази възможност информация на хартиен или друг траен носител. Тя включва най-малко числов израз на икономическите последици от предсрочното погасяване и посочва ясно откъде произтичат(45).
59. При изпълнението на това задължение, както и на всяко друго задължение, свързано с изпълнението на договора, спрямо търговеца се прилагат правилата за поведение, предвидени в член 7, параграф 1 от Директива 2014/17(46). Потребителят се ползва и от предоставената му от други директиви защита(47).
В. Необходимост от уточняване на метода за изчисляване на намаляването по договора за кредит
60. Директива 2014/17 не цели потребителят да се нагърби с изчисляването на намаляването, съпътстващо предсрочно погасяване на кредита. При всички случаи считам, че кредитополучателят има право да знае предварително как ще бъде осъществена операцията, и след нейното изпълнение да провери как е извършена.
61. Само по себе си задължението за предоставяне на информация, предвидено в член 25, параграф 4 от Директива 2014/17, не гарантира това право, тъй като то се задейства само когато потребителят поиска да извърши предсрочно погасяване на кредита. Текстът на ЕСИФ не включва описание на критерия за изчисляване, който да се приложи за намаляването към съответния момент(48).
62. За области, близки до разглежданата, като уредената от Директива 2008/48, Съдът:
– приема, че кредиторът трябва да предостави на потребителя „копие от договора за кредит, както и цялата информация относно погасяването на кредита, която не се съдържа в самия договор, но е необходима, от една страна, за да се провери изчисляването на сумата, съответстваща на намаляването на общите разходи по кредита, което потребителят може да претендира вследствие на предсрочното му погасяване, и от друга страна, за да му се предостави възможност евентуално да предяви иск за връщане на тази сума“(49),
– посочва относно обезщетението, свързано с предсрочното погасяване на кредита, че договорът „трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител метода за изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на представената в посочения договор информация“(50).
63. Считам, че тази съдебна практика е приложима и към намаляването на общите разходи по кредита, предвидено в член 25, параграф 1 от Директива 2014/17. Така от момента на сключване на договора потребителят ще знае със сигурност: а) че има право да погаси предсрочно кредита, и б) как ще бъдат коригирани общите разходи по кредита, тоест параметрите на коригирането на общите разходи по кредита, ако в бъдеще реши да погаси предсрочно задълженията си.
Г. Прилагане на тези съображения към настоящия случай
64. Ако Съдът последва подхода, който предлагам, може да приеме, че Директива 2014/17 не отдава предпочитание (нито налага, нито забранява) на някой от критериите, описани от запитващата юрисдикция във втория преюдициален въпрос. Следователно решението на тази юрисдикция ще трябва да се основава на друг вид доводи.
65. В актовете си за преюдициално запитване и за поддържането му запитващата юрисдикция подкрепя намаляване, което е „пропорционално на съотношението между периода на неизпълнение на договора (предвид предсрочното погасяване) и първоначално уговорения срок на действие на договора“(51).
66. Полското правителство посочва, че това е формулата, прилагана от други съдилища на тази държава членка, и че националното законодателство не съдържа никаква разпоредба относно изчисляването на корекцията на общите разходи по кредита(52).
67. Обстоятелството, че от посочените две формули тази е най-лесната или дори най-разбираемата за средния потребител(53), не я превръща в единствената, която Директива 2014/17 допуска. Повтарям, че тази директива не налага един подход вместо друг, но и не забранява прилагането „по подразбиране“ на подхода, който, изглежда, запитващата юрисдикция предпочита.
Д. Ограничаване във времето на действието на решението на Съда
68. Според италианското правителство решение на Съда в подкрепа на тълкуването, че член 25 от Директива 2014/17 предвижда един или няколко конкретни критерия за изчисляване на размера на намаляването на общите разходи по кредита, може да доведе в близко бъдеще до нищожност или недействителност на уговорени клаузи в договори за ипотечен кредит, които предвиждат други критерии.
69. Според посоченото правителство произнасянето на Съда в такъв смисъл ще породи нов поток от спорове, както съдебни, така и извънсъдебни. Поради това то иска Съдът да ограничи във времето последиците от такова решение, така че да поражда действие ex nunc(54).
70. Ако Съдът приеме моето предложение, искането на италианското правителството ще се окаже безпредметно. При всички случаи, считам, че предложеното от това правителство ограничаване във времето не е уместно, тъй като — както по дело C‑555/21, UniCredit Bank Austria(55) — не е доказано, че са налице обстоятелствата, които съгласно практиката на Съда се изискват в това отношение(56).
V. Заключение
71. С оглед на гореизложеното предлагам на втория преюдициален въпрос на Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Районен съд Варшава — Вола, Варшава, Полша) да се отговори по следния начин:
„Член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010
трябва да се тълкува в смисъл, че
не предвижда конкретен метод за изчисляване на намаляването на общите разходи по кредита, що се отнася до разходите за оставащата част от срока на договора, в случай че потребителят упражни правото да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит преди изтичането на срока му“.