Дело C‑57/21
RegioJet a. s
срещу
České dráhy a.s.
(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší soud (Чешка република)
Решение на Съда (втори състав) от 12 януари 2023 година
„Преюдициално запитване — Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията — Директива 2014/104/ЕС — Членове 5 и 6 — Представяне на доказателства — Представяне на доказателства, съдържащи се в преписка на орган за защита на конкуренцията — Висящо производство пред Европейската комисия във връзка с нарушение на правилата на конкуренция — Национално производство относно иск за обезщетение за същото нарушение — Условия относно представянето на доказателствата“
1. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Прилагане във времето — Материалноправни разпоредби — Забрана за прилагане с обратно действие на националната правна уредба за транспониране — Разпоредби, които не са материалноправни — Забрана за прилагане на националната правна уредба за транспониране към искове, предявени преди 26 декември 2014 г.
(член 22 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 36—39)
2. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Прилагане във времето — Разпоредби, с които се предоставя възможност на националните съдилища да разпореждат представянето на релевантните доказателства, които се намират при ответника или при трето лице — Разпоредби, които не са материалноправни
(член 5, параграф 1, първа алинея и член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 40—47)
3. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Разпоредби, с които се предоставя възможност на националните съдилища да разпореждат представянето на доказателства, съдържащи се в преписка на орган за защита на конкуренцията — Възможност за национален съд да разпорежда представянето на доказателства въпреки спирането на съдебното производство с оглед на производство, висящо пред Комисията — Допустимост — Условия
(членове 5 и 6 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 48—61 и 64—78; т. 1 от диспозитива)
4. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Разпоредби, с които се предоставя възможност на националните съдилища да разпореждат представянето на доказателства, съдържащи се в преписка на орган за защита на конкуренцията — Представяне на доказателства, изброени в член 6, параграф 5 от Директивата — Условия — Приключване на производството, висящо пред органа за защита на конкуренцията — Спиране на производството от органа за защита на конкуренцията до приемането на окончателно решение от Комисията — Акт, който не представлява прекратяване на производството
(член 6, параграф 5 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 82—91; т. 2 от диспозитива)
5. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Разпоредби, с които се предоставя възможност на националните съдилища да разпореждат представянето на доказателства, съдържащи се в преписка на орган за защита на конкуренцията — Представяне на доказателства, изброени в член 6, параграф 5 от Директивата — Разширяване от държавите членки на списъка на доказателствата по тази разпоредба — Недопустимост
(член 5, параграф 8 и член 6, параграфи 5 и 9 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 103—109 и 112; т. 3 от диспозитива)
6. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Разпоредби, с които се предоставя възможност на националните съдилища да разпореждат представянето на доказателства, съдържащи се в преписка на орган за защита на конкуренцията — Механизъм, който позволява на националните съдилища да разпореждат представянето на доказателства с обезпечителна цел и да отлагат разглеждането на естеството на доказателствата — Допустимост — Условия
(член 5, параграф 8 и член 6, параграфи 5 и 9 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 113—128; т. 4 от диспозитива)
Резюме
През 2015 г. дружество RegioJet, железопътен превозвач на пътници на линията Прага-Острава, предявява пред Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република) иск за обезщетение срещу дружество České dráhy, чешкия национален железопътен превозвач, за поправяне на вредите, претърпени в резултат на нарушения на конкурентното право, за които твърди, че са извършени от последното дружество.
През 2012 г. чешкият орган за защита на конкуренцията вече е образувал административно производство относно възможна злоупотреба с господстващо положение, извършена от České dráhy, което е спряно след като Комисията започва производство, отнасящо се до същите деяния.
В рамките на иска си за обезщетение за вреди RegioJet подава до Градски съд Прага искане за представяне на няколко документа, за които предполага, че се намират в České dráhy. Чешкият орган за защита на конкуренцията обаче посочва, че поисканите документи, с които разполага в рамките на административното производство, както и с останалите поискани документи, и които заедно с последните образуват цялостен набор, не могат да бъдат представени до окончателното приключване на това производство.
След като обаче отправя запитване до Комисията по този въпрос, Градски съд Прага уважава искането за представяне на документи и разпорежда на České dráhy да приложи към преписката документи, съдържащи информация, подготвена от това дружество специално за производство пред чешкия орган за защита на конкуренцията, както и информация, съхранявана независимо от това производство. Освен това същият съд решава да спре производството по същество по иска за обезщетение за вреди до приключване на провежданото от Комисията производство.
Във въззивното производство решението, с което е разпоредено представянето на документите, е потвърдено от Vrchní soud v Praze (Висш съд Прага, Чешка република), който, за да осигури защитата на представените доказателствени средства, разпорежда депозирането им под съдебен надзор.
Сезирана с касационна жалба, за да се произнесе по законосъобразността на решението на Висшия съд Прага, запитващата юрисдикция Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република) решава да отправи запитване до Съда за тълкуването на Директива 2014/104 относно обезщетяването на пострадалите от антиконкурентни практики(1), членове 5 и 6 от която предвиждат правила във връзка с представянето на доказателства, поискани за целите на иск за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Съюза в областта на конкуренцията(2).
При тълкуването на членове 5 и 6 от Директива 2014/104 Съдът внася уточнения относно обхвата на правомощията на националните съдилища в контекста на искане за представяне на доказателства, поискани за целите на иск за обезщетение за вреди за нарушения на правото в областта на конкуренцията, както и относно обхвата на защитата на такива доказателства въз основа на Директива 2014/104, когато те са свързани с административно производство в областта на конкуренцията, което все още не е приключило.
Съображения на Съда
Преди всичко, Съдът припомня, че Директива 2014/104 изрично определя условията за прилагане във времето на предвидените в нея разпоредби, независимо дали с оглед на правото на Съюза те са или не са материалноправни.
В случая Съдът отбелязва, че възможността да се разпореди представянето на релевантните доказателства, които се намират при ответника или при трето лице при условията, предвидени в членове 5 и 6 от Директива 2014/104, се отнася само до процесуалните мерки, приложими пред националните съдилища, без да се засяга пряко правното положение на страните.
При тези обстоятелства, от една страна, членове 5 и 6 от Директива 2014/104 не са сред материалноправните разпоредби на тази директива по смисъла на член 22, параграф 1 от нея и поради това са част от другите разпоредби, посочени в член 22, параграф 2 от същата директива, които тази разпоредба обявява за приложими към исковете, предявени след 26 декември 2014 г. От друга страна, тъй като чешкият законодател е решил, че националните разпоредби за транспониране на процесуалноправните разпоредби на Директива 2014/104 се прилагат пряко и безусловно и към исковете, предявени преди датата на транспонирането ѝ във вътрешното право, но след 26 декември 2014 г., от това следва, че членове 5 и 6 от посочената директива са приложими към иска, с които е сезирана запитващата юрисдикция, щом като последният е предявен през 2015 г.
По същество Съдът подчертава, най-напред, че когато се произнасят по спорове относно обезщетяването на пострадалите от антиконкурентно поведение, националните съдилища изпълняват роля, която допълва тази на органите на държавите членки за защита на конкуренцията. Всъщност при приемането на Директива 2014/104 законодателят на Съюза изхожда от констатацията, че е необходимо прилагането от публичните органи на правилата на Съюза в областта на конкуренцията (public enforcement) и предявяваните в частноправната сфера искове за вреди от нарушение на тези правила (private enforcement) да взаимодействат съгласувано помежду си, що се отнася по-специално до правилата относно достъпа до документи, съхранявани от органите за защита на конкуренцията.
Що се отнася до исковете за вреди от нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, съдържащите се в членове 5—8 от Директива 2014/104 разпоредби, приложими за представянето на документи, отразяват претеглянето между, от една страна, ефективността на действията, предприемани от органите по конкуренцията, и от друга страна, ефективността на исковете за обезщетение, предявявани от лицата, които се считат за увредени от антиконкурентни практики. Освен това, въпреки че предвид информационната асиметрия, която често е характерна за споровете по искове за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушения на конкурентното право, целта на Директива 2014/104 е да подобри достъпа на пострадалите от антиконкурентно поведение до доказателствата, тази директива също така стриктно регламентира посочения достъп.
Предвид тези уточнения Съдът разглежда, на първо място, преюдициалния въпрос дали национален съд, сезиран с иск за обезщетение за вреди от нарушение на конкурентното право, може да разпореди представянето на доказателства, като същевременно спре съдебното производство с оглед на провеждано от Комисията административно производство, което все още не е приключило.
В това отношение Съдът констатира, че член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003(3) несъмнено задължава националните съдилища да избягват вземане на решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство, и за тази цел да преценят дали е необходимо да спрат производството. От цялостния прочит на разпоредбите на Директива 2014/104 обаче следва, че тя не задължава националните съдилища да спрат производствата по искове за обезщетение за вреди от нарушение на правилата за конкуренция, с които са сезирани, поради започването на производство пред Комисията относно същите нарушения.
В това отношение Съдът уточнява, че когато съд разпорежда представянето на доказателства от страните или от трети лица в рамките на производство по иск за обезщетение за вреди, което е спряно поради образувано от Комисията производство, този съд по принцип не взема решение, което може да се окаже в противоречие с решението, което Комисията предвижда да приеме.
Националният съд обаче трябва да ограничи представянето на доказателства до това, което е строго относимо, пропорционално и необходимо, и да не допусне представянето на доказателства да засегне неправомерно текущо разследване, провеждано от Комисията. За тази цел той трябва да извърши задълбочена проверка що се отнася до значението на поисканите доказателства за делото, връзката между тези доказателства и предявеното искане за обезщетение, въпроса дали степента на точност на тези доказателства е достатъчна и пропорционалността на последните. В това отношение националният съд трябва също да вземе предвид обстоятелството, че производството по иска за обезщетение за вреди е било спряно или не.
На второ място, Съдът отговаря на преюдициалния въпрос дали спирането на административното производство, образувано от национален орган за защита на конкуренцията поради започването на производство пред Комисията относно едни и същи факти, може да се приравни на условие за прекратяване на производството „на друго основание“ по смисъла на член 6, параграф 5 от Директива 2014/104, което позволява на националната юрисдикция да разпореди представянето на документи по това производство, посочени в същата разпоредба(4).
В това отношение Съдът отбелязва, че когато Директива 2014/104 препраща към прекратяването на производството с приемането на решение или „на друго основание“, с това се имат предвид мерки, с които национален орган за защита на конкуренцията решава, че с оглед на събраната в хода на производството информация е възможно или дори необходимо да се произнесе и да го прекрати. В замяна на това спирането на националното административно производство до приключването на разследването по съответното дело от Комисията, представлява само временна мярка, която не може да се приравнява на прекратяване на това производство.
На трето място, Съдът уточнява, че национално законодателство, което ограничава временно представянето на цялата информация, предоставена в хода на административно производство в областта на конкуренцията, не е в съответствие с член 6, параграф 5, буква а) и с член 6, параграф 9 от Директива 2014/104.
Всъщност от текста на член 6, параграф 5, буква а) от Директива 2014/104 във връзка със съображение 25 от нея, следва недвусмислено, че временната защита по силата на тази разпоредба се отнася не до всяка информация, която е била предоставена на орган за защита на конкуренцията, а само до информацията, която е била подготвена специално за производство, образувано от този орган.
Този извод се потвърждава от систематичното тълкуване на Директива 2014/104. В това отношение Съдът подчертава по-специално, че ако се позволи на държавите членки да разширят обхвата на информацията, чието предоставяне може да бъде разпоредено едва след приключването на производството, от това би последвало по смисъла на член 6, параграф 5 от тази директива по-ограничено представяне на доказателства, противоречащо на логиката на член 5, параграф 8 от посочената директива, който изрично разрешава на държавите членки да приемат правила, които биха довели до по-широко представяне на доказателства.
На четвърто и последно място, Съдът посочва, че Директива 2014/104 допуска национален съд да разпореди в приложение на процесуален инструмент по националното право представянето на доказателства само за да ги постави под съдебен надзор и да ги представи едва след като е проверил дали оповестяването им трябва да изчака приключването на висящо административно производство. Всъщност, при условие че са спазени изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност, такъв процесуален инструмент може да допринесе за ефективността на исканията за обезщетение за вреди от нарушение на правилата на конкуренцията, като същевременно запази защитата, от която трябва да се ползват някои доказателства на основание член 6, параграф 5 от Директива 2014/104.