РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
5 март 2024 година(*)
„Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2 — Изключения — Отказан достъп до документ, чието оповестяване би засегнало търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост — По-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването — Хармонизирани стандарти, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN) — Авторскоправна закрила — Принцип на правовата държава — Принцип на прозрачност — Принцип на добро управление“
По дело C‑588/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 23 септември 2021 г.,
Public.Resource.Org Inc., установено в Себастопол, Калифорния (Съединени щати),
Right to Know CLG, установено в Дъблин (Ирландия),
представлявани от J. Hackl, C. Nüßing, Rechtsanwälte, и F. Logue, solicitor,
жалбоподатели,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, представлявана от S. Delaude, G. Gattinara и F. Thiran, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
Eвропейски комитет по стандартизация (CEN), установен в Брюксел (Белгия),
Asociación Española de Normalización (UNE), установена в Мадрид (Испания),
Asociaţia de Standardizare din România (ASRO), установена в Букурещ (Румъния),
Association française de normalisation (AFNOR), установена в Ла Плен Сен Дени (Франция),
Austrian Standards International (ASI), установено във Виена (Австрия),
British Standards Institution (BSI), установена в Лондон (Обединеното кралство),
Bureau de normalisation/Bureau voor Normalisatie (NBN), установено в Брюксел,
Dansk Standard (DS), установено в Копенхаген (Дания),
Deutsches Institut für Normung eV (DIN), установен в Берлин (Германия),
Koninklijk Nederlands Normalisatie Instituut (NEN), установен в Делфт (Нидерландия),
Schweizerische Normen-Vereinigung (SNV), установено във Винтертур (Швейцария),
Standard Norge (SN), установено в Осло (Норвегия),
Suomen Standardisoimisliitto ry (SFS), установено в Хелзинки (Финландия),
Svenska institutet för standarder (SIS), установен в Стокхолм (Швеция),
Institut za standardizaciju Srbije (ISS), установен в Белград (Сърбия),
представлявани от K. Dingemann, M. Kottmann и K. Reiter, Rechtsanwälte,
встъпили страни в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Aл. Арабаджиев, A. Prechal, E. Regan и N. Piçarra, председатели на състави, M. Ilešič (докладчик), P. G. Xuereb, L. S. Rossi, I. Jarukaitis, A. Kumin, N. Jääskinen, N. Wahl, I. Ziemele и J. Passer, съдии,
генерален адвокат: L. Medina,
секретар: M. Siekierzyńska, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 март 2023 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 юни 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Public.Resource.Org Inc. и Right to Know CLG искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юли 2021 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия (T‑185/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:445), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2019) 639 final на Комисията от 22 януари 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което Европейската комисия отказва да уважи заявлението им за достъп до четири хармонизирани стандарта, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN).
Правна уредба
Регламент (ЕО) № 1049/2001
2 Член 1 („Цел“), букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) има следния текст:
„Целта на настоящия регламент е:
а) да определи принципите, условията и границите, на базата на съображения за обществен или частен интерес, които регулират правото на достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета [на Европейския съюз] и на Комисията (наричани по-долу „институциите“), [предвидено] в член [15 ДФЕС], с цел гарантиране на възможно най-широк достъп до документите;
б) да установи правилата, гарантиращи възможно най-лесно упражняване на това право; […]
[…]“.
3 Член 2 („Бенефициери и приложно поле“), параграфи 1—3 от този регламент гласи:
„1. Всеки гражданин на [Европейския съюз] и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище според учредителния акт е в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, при условие че са спазени принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент.
2. Институциите могат, при спазване на същите принципи, условия и ограничения, да разрешат достъп до документите на всяко физическо или юридическо лице, което не пребивава или няма седалище според учредителния акт в държава членка.
3. Настоящият регламент се прилага за всички документи, държани от институцията, т.е. които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз“.
4 Член 4 („Изключения“), параграфи 1, 2 и 4 от посочения регламент предвижда:
„1. Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:
а) обществения интерес по отношение на:
– обществената сигурност,
– отбраната и военните въпроси,
– международните отношения,
– финансовата, валутната или икономическата политика на Общността или на държава членка;
б) частния живот и личната неприкосновеност, и по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни.
2. Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:
– търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост,
– съдебните процедури и правни становища,
– целите на дейности по инспектиране, разследване и одит,
освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.
[…]
4. По отношение на документи на трета страна институцията се консултира с третата страна, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в параграф 1 или 2, освен ако не става ясно, че документът се оповестява или не“.
5 Член 7 („Обработване на първоначални заявления“), параграф 2 от същия регламент гласи:
„В случай на пълен или частичен отказ заявителят може в срок петнадесет работни дни след получаване на отговора на институцията да внесе потвърждение на заявлението с цел тя да преразгледа своята позиция по въпроса“.
6 Член 12 („Пряк достъп в електронен формат или чрез регистър“), параграф 2 от Регламент № 1049/2001 гласи:
„По-конкретно, законодателните документи, т.е. документите, които са изготвени или получени по време на процедурите по приемане на актове, които са правно обвързващи във или за държавите членки, следва [при спазване на] членове 4 и 9 да бъдат пряко достъпни“.
Регламент (ЕО) № 1367/2006
7 Член 2 („Определения“), параграф 1, буква г), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126) предвижда:
„По смисъла на настоящия регламент:
[…]
г) „информация за околната среда“ означава всяка информация в писмена, визуална, звукова, електронна или друга материална форма относно:
i) състоянието на елементите на околната среда, каквито са въздухът и атмосферата, водите, почвите, земите, ландшафтът и природните местообитания, включително влажни зони, крайбрежни и морски райони, биологичното разнообразие и неговите компоненти, включително генетично модифицираните организми, и взаимодействието между тези елементи“.
8 Член 6 („Прилагане на изключения относно искания за достъп до информация за околната среда“), параграф 1, първо изречение от този регламент гласи:
„Що се отнася до член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент [№ 1049/2001] с изключение на разследвания и по-специално тези, касаещи вероятни нарушения на законодателството на Общността, се счита, че съществува първостепенен обществен интерес [от] оповестяването на информация, когато исканата информация се отнася до емисии в околната среда“.
Регламент (ЕО) № 1907/2006
9 Точка 27 от таблицата в приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), така както е изменен с Регламент (ЕС) № 552/2009 на Комисията от 22 юни 2009 г. (наричан по-нататък „Регламент № 1907/2006“), гласи, що се отнася до ограничителните условия за никела:
„1. Забранява се употребата му:
а) във всички изделия или аксесоари, които се поставят в продупчени уши или в други продупчени части на човешкото тяло, с изключение на случаите когато нивото на отделяне на никел от тези изделия е по-малко от 0,2 [микрограм (μg)]/cm2/седмица (граница на миграция).
б) в изделия, предназначени да влязат в директен и продължителен контакт с кожата, като:
– обици,
– огърлици, гривни и верижки, верижки за глезен, пръстени,
– капаци за ръчни часовници, каишки за часовници и части за затягане,
– занитени копчета, катарами, нитове, ципове и метални знаци, които се използват за дрехи,
ако нивото на отделяне на никел от частите на тези изделия, които влизат в директен и продължителен контакт с кожата, е по-голямо от 0,5 μg/cm2/седмица.
в) в изделията, изброени в буква б), в случаите когато те са с покритие, което не съдържа никел, с изключение на случаите когато то е достатъчно, за да се гарантира, че отделяното количество никел от изделията, влизащи в директен и продължителен контакт с кожата, не надвишава 0,5 μg/cm2/седмица най-малко за период от две години при нормална употреба на изделието.
2. Забранява се пускането на пазара на изделията, посочени в параграф 1, освен ако те отговарят на условията, посочени в същия параграф.
3. Стандартите, приети от [CEN] се използват като методи за изпитване за демонстриране на съответствие на изделията с параграфи 1 и 2“.
Регламент (ЕО) № 1025/2012
10 Съгласно съображение 5 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 2012 г., стр. 12):
„Европейските стандарти играят много важна роля в рамките на вътрешния пазар, например посредством използването на хармонизирани стандарти при презумпцията за съответствие на продуктите, предоставяни на пазара, със съществените изисквания по отношение на тези продукти, установени в съответното законодателство на Съюза за хармонизация. Тези изисквания следва да бъдат определени точно, с цел да се избегне погрешно тълкуване от страна на европейските организации за стандартизация“.
11 Член 2 („Определения“), точка 1, буква в) от този регламент гласи:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „стандарт“ означава техническа спецификация, приета от признат орган за стандартизация, за многократно или продължаващо приложение, съответствието с ко[я]то не е задължително, и която спада към една от следните категории:
[…]
в) „хармонизиран стандарт“ означава европейски стандарт, приет въз основа на отправено от Комисията искане за прилагане на законодателството на Съюза за хармонизация“.
12 Член 10 („Искания за стандартизация до европейските организации за стандартизация“), параграф 1 от посочения регламент предвижда:
„Комисията може да поиска в рамките на ограниченията на компетентността, установени в Договорите, от една или няколко европейски организации за стандартизация да изготвят европейски стандарт или европейски стандартизационен документ в рамките на определен срок. Европейските стандарти и европейските стандартизационни документи се определят от потребностите на пазара, отчитат обществения интерес, както и ясно посочените в искането на Комисията цели на политиките, и се основават на консенсус. Комисията определя изискванията за съдържанието, на които трябва да отговаря исканият документ, както и краен срок за неговото приемане“.
13 Член 11 („Официални възражения срещу хармонизирани стандарти“), параграф 1 от същия регламент гласи:
„Когато държава членка или Европейският парламент счита, че конкретен хармонизиран стандарт не отговаря напълно на изискванията, които той има за цел да обхване и които са установени в съответното законодателство на Съюза за хармонизация, те информират Комисията за това с подробно разяснение и Комисията, след като проведе консултация с комитета, създаден по силата на съответното законодателство на Съюза за хармонизация, ако той съществува, или след друг вид консултации с експерти от сектора, взема решение:
a) да публикува, да не публикува или да публикува с ограничения данните за съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз;
б) да запази, да запази с ограничения данните за съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз или да ги оттегли от там“.
14 Възможността Съюзът да предоставя финансиране на европейските организации за стандартизация за дейностите по стандартизация е уредена в член 15 от Регламент № 1025/2012.
Директива 2009/48/ЕО
15 Член 13 („Презумпция за съответствие“) от Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, 2009 г., стр. 1) има следния текст:
„За детските играчки, които съответстват на хармонизираните стандарти или на части от тях, данни за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че съответстват на изискванията, обхванати от тези стандарти или от части от тях, предвидени в член 10 и в приложение II“.
Обстоятелствата по спора
16 Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—4 от обжалваното съдебно решение, както следва.
17 Жалбоподателите са организации с нестопанска цел, чиято приоритетна задача е да правят законодателството свободно достъпно за всички граждани. На 25 септември 2018 г. на основание на Регламент № 1049/2001 и на Регламент № 1367/2006 те внасят в генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Комисията заявление за достъп до документи, с които разполага Комисията (наричано по-нататък „заявлението за достъп“).
18 Заявлението за достъп е относно четири хармонизирани стандарта, приети от CEN съгласно Регламент № 1025/2012, а именно стандарт EN 71‑5:2015, озаглавен „Безопасност на играчки. Част 5: Химични играчки (комплекти), различни от комплектите за химични опити“, стандарт EN 71‑4:2013, озаглавен „Безопасност на играчки. Част 4: Комплекти за химични опити и свързани с тях дейности“, стандарт EN 71‑12:2013, озаглавен „Безопасност на играчки. Част 12: N‑нитрозамини и N‑нитрозируеми вещества“, и стандарт EN 12472:2005+A 1:2009, озаглавен „Метод за симулиране на изтриване и корозия за откриване отделянето на никел от продукти с покритие“ (наричани по-нататък „исканите хармонизирани стандарти“).
19 С писмо от 15 ноември 2018 г. Комисията отказва на основание член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 да уважи заявлението за достъп.
20 На 30 ноември 2018 г. жалбоподателите внасят в Комисията потвърдително заявление на основание член 7, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Със спорното решение Комисията потвърждава отказа си да предостави достъп до исканите хармонизирани стандарти.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
21 На 28 март 2019 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.
22 С определение от 20 ноември 2019 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия (T‑185/19, EU:T:2019:828), CEN и четиринадесет национални организации по стандартизация, а именно Asociación Española de Normalización (UNE), Asociația de Standardizare din România (ASRO), Association française de normalisation (AFNOR), Austrian Standards International (ASI), British Standards Institution (BSI), Bureau de normalisation/Bureau voor Normalisatie (NBN), Dansk Standard (DS), Deutsches Institut für Normung eV (DIN), Koninklijk Nederlands Normalisatie Instituut (NEN), Schweizerische Normen-Vereinigung (SNV), Standard Norge (SN), Suomen Standardisoimisliitto ry (SFS), Svenska institutet för standarder (SIS) и Institut za standardizaciju Srbije (ISS) (наричани по-нататък заедно „встъпилите в първоинстанционното производство страни), са допуснати да встъпят по дело T‑185/19 в подкрепа на исканията на Комисията.
23 Жалбоподателите посочват две основания за отмяна. По първото основание за отмяна те поддържат по същество, че Комисията неправилно е преценила и приложила изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, тъй като, от една страна, по отношение на исканите хармонизирани стандарти не била приложима никаква авторскоправна закрила, а от друга страна, не било установено никакво засягане на търговските интереси на CEN и на неговите национални членове.
24 По второто основание за отмяна жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото, що се отнася до липсата на по-висш обществен интерес по смисъла на този член 4, параграф 2, последна част на изречението, и не е изпълнила задължението за мотивиране, тъй като е приела, че никакъв по-висш обществен интерес по смисъла на тази разпоредба не диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти, и не е мотивирала в достатъчна степен отказа си да признае наличието на такъв по-висш обществен интерес.
25 В отговор на първото основание, след като припомня в точка 29 от обжалваното съдебно решение, че Регламент № 1049/2001 цели да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите на Съюза и че съгласно член 2, параграф 3 от този регламент това право обхваща не само документите, изготвени от тези институции, но и документите, получени от трети лица, сред които е всяко юридическо лице, Общият съд констатира в точки 30 и 31 от това решение, че въпросното право е предмет на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес.
26 На първо място, що се отнася до евентуалното засягане на защитата на търговските интереси с авторско право върху исканите хармонизирани стандарти и до годността на тези хармонизирани стандарти да бъдат обект на авторскоправна закрила, въпреки че са част от правото на Съюза, в точки 40—43 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема по същество, че задача на органа, сезиран със заявление за достъп до документи, произхождащи от трети лица, е да установи обективни и непротиворечиви данни за съществуването на твърдяното от съответното трето лице авторско право.
27 В това отношение Общият съд приема в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е допуснала грешка, преценявайки, че що се отнася до въпросните хармонизирани стандарти, в случая е бил достигнат прагът на оригиналност, за да е налице „произведение“ по смисъла на съдебната практика, и съответно, за да е изпълнено условието за предоставяне на тази закрила.
28 Освен това в точка 54 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че жалбоподателите неправилно поддържат, че доколкото в решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction (C‑613/14, EU:C:2016:821), Съдът е приел, че тези стандарти са част от „правото на Съюза“, достъпът до тях трябвало да бъде свободен и безплатен и съответно неподлежащ на никакви изключения.
29 На второ място, в точка 59 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема за недостатъчно обоснован доводът, че исканите хармонизирани стандарти не са обект на авторскоправна закрила, тъй като не е налице „лично интелектуално творение“ по смисъла на практиката на Съда, което е необходимо, за да може да се ползва такава закрила.
30 На трето място, що се отнася до наличието на грешка в преценката дали са били засегнати защитени търговски интереси, в точки 65 и 66 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че продажбата на стандарти е съществен елемент от икономическия модел, възприет от всички организации по стандартизация. Доколкото Комисията с основание е приела, че исканите хармонизирани стандарти са обект на авторскоправна закрила и съответно са достъпни за заинтересованите лица единствено след заплащането на определени такси, безплатното оповестяване на тези стандарти въз основа на Регламент № 1049/2001 би могло да засегне конкретно и действително търговските интереси на CEN и на неговите национални членове. В точка 71 от това решение Общият съд добавя, че фактът, че европейските организации по стандартизация допринасят за изпълнението на задачи от обществен интерес, като предоставят услуги по сертифициране, свързани със съответствието с приложимото законодателство, не променя статута им на частноправни субекти, упражняващи икономическа дейност.
31 Поради това в точка 74 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че първото основание за отмяна не е налице в нито една от частите си.
32 Изтъкнатото от жалбоподателите второ основание за отмяна се състои от три части.
33 Що се отнася до третата му част, а именно недостатъчна мотивираност на отказа на Комисията да признае наличието на по-висш обществен интерес, Общият съд най-напред отбелязва в точка 86 от обжалваното съдебно решение, че в спорното решение Комисията е посочила, че решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction (C‑613/14, EU:C:2016:821), не съдържа задължение за проактивно публикуване на хармонизираните стандарти в Официален вестник на Европейския съюз и не установява автоматично по-висш обществен интерес, който да диктува оповестяването им. По-нататък, в точки 87 и 88 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва също, че Комисията е отхвърлила твърденията на жалбоподателите относно задълженията за прозрачност в областта на околната среда, за които се счита, че са от по-висш обществен интерес в сравнение с интереса от защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице, и е добавила, че не е могла да установи някакъв по-висш обществен интерес, диктуващ подобно оповестяване. Накрая, в точка 91 от обжалваното решение Общият съд добавя, че макар да е била длъжна да изложи мотивите, които в случая обосновават прилагането на едно от предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп, Комисията все пак не е била длъжна да предостави информация, надхвърляща това, което е необходимо, за да може заявителят да разбере причините за решението ѝ, а Общият съд — да провери дали същото е законосъобразно.
34 Що се отнася до наличието на по-висш обществен интерес, налагащ свободен достъп до законодателството, Общият съд констатира, първо, в точки 99—101 от обжалваното съдебно решение, че в случая жалбоподателите се опитват да изключат изцяло категорията на хармонизираните стандарти от приложното поле на въведената с Регламент № 1049/2001 система на материални изключения, без обаче да излагат конкретни съображения, които биха обосновали оповестяването на исканите хармонизирани стандарти, нито да обясняват в каква степен оповестяването на тези стандарти е трябвало да има предимство пред защитата на търговските интереси на CEN или на неговите национални членове.
35 Второ, общественият интерес от осигуряването на добро функциониране на европейската система за стандартизация, чиято цел е да насърчи свободното движение на стоки, като същевременно гарантира равностойно минимално равнище на безопасност във всички европейски държави, имал предимство пред гарантирането на свободен и безплатен достъп до хармонизираните стандарти.
36 Трето, Регламент № 1025/2012 изрично предвиждал режим, при който се публикуват само данните за хармонизираните стандарти, а лицата, които желаят да се ползват от свързаната с тези стандарти презумпция за съответствие, имат платен достъп до тях.
37 Четвърто, Общият съд приема в точки 104 и 105 от обжалваното решение, че Комисията не е допуснала грешка в спорното решение, като е преценила, че никакъв по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти на основание член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001. Общият съд добавя в точка 107 от това решение, че освен факта, че не посочват точния източник на подобен „конституционен принцип“, който изисквал свободен и безплатен достъп до хармонизираните стандарти, жалбоподателите по никакъв начин не обосновават защо по отношение на тези стандарти трябва да важи присъщото за „закона“ императивно изискване за публичност и достъпност, при положение че тези стандарти не са задължително приложими, пораждат съответните правни последици само по отношение на заинтересованите лица и с тях може да бъде направена справка безплатно в някои библиотеки в държавите членки.
38 Що се отнася до наличието на по-висш обществен интерес, произтичащ от задължението за прозрачност в областта на околната среда, Общият съд констатира в точка 109 от обжалваното съдебно решение, че както Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201), така и Регламент № 1367/2006 предвиждат достъп на обществеността до информация за околната среда или при подаване на заявление, или в рамките на активното разпространение от страна на съответните органи и институции. Същевременно, доколкото могат да отхвърлят дадено заявление за достъп до информация, когато то попада в приложното поле на някои от изключенията, тези органи и институции не били длъжни да разпространяват активно тази информация.
39 Въз основа на това в точка 129 от посоченото решение Общият съд стига до извода, че исканите хармонизирани стандарти не попадат в сферата на информацията, отнасяща се до емисии в околната среда, и следователно за тях не е приложима предвидената в член 6, параграф 1, първо изречение от този регламент презумпция, че съществува налагащ оповестяването на такива стандарти по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.
40 Поради това в точка 130 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че второто основание за отмяна не е налице в нито една от частите си, и отхвърля подадената жалба.
Исканията на страните в настоящото производство по обжалване
41 В жалбата си до Съда жалбоподателите искат от него:
– да отмени обжалваното решение и да предостави достъп до исканите хармонизирани стандарти,
– при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
42 Комисията и встъпилите в първоинстанционното производство страни искат от Съда:
– да отхвърли подадената до него жалба и
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
43 С молба, подадена на 17 август 2023 г. в секретариата на Съда, встъпилите в първоинстанционното производство страни искат възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.
44 В подкрепа на молбата си те изтъкват, че представеното на 22 юни 2023 г. заключение на генералния адвокат почива на множество неподкрепени с факти и дори погрешни хипотези, които изисквали най-малкото по-задълбочено обсъждане. Освен това считат, че такова обсъждане е необходимо и защото генералният адвокат се е основал на неточни хипотези, а възприетият в заключението му подход, а именно че „системата за стандартизация на Съюза всъщност не изисква платен достъп до [хармонизираните технически стандарти]“, създава риск за функционирането на тази система.
45 Съгласно член 83 от неговия процедурен правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
46 В случая това не е така. Всъщност в съдебното заседание встъпилите в първоинстанционното производство страни и Комисията са взели отношение по фактическата страна на спора. По-специално те са имали възможност да изразят гледната си точка по фактите, така както те са били изложени в обжалваното съдебно решение и в жалбата до Съда, и да уточнят съображенията, поради които според тях европейската система за стандартизация изисква платен достъп до исканите хармонизирани стандарти. Поради това след изслушване на генералния адвокат Съдът приема, че разполага с всички необходими факти и доказателства, за да се произнесе по делото.
47 Освен това, що се отнася до твърдението, че заключението на генералния адвокат съдържа насоки, представляващи риск за функционирането на европейската система за стандартизация, следва да се припомни, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност заинтересованите страни да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решение от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 23 и цитираната съдебна практика).
48 Всъщност по силата на член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат има ролята да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. В това отношение Съдът не е обвързан нито от заключението на генералния адвокат, нито от мотивите, въз основа на които той стига до него. Поради това несъгласието на заинтересована страна със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 31 и цитираната съдебна практика).
49 Предвид гореизложените съображения Съдът счита, че не следва да постанови възобновяване на устната фаза на производството.
По жалбата до Съда
50 Жалбоподателите излагат две основания за обжалване. Първото основание за обжалване е грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, приемайки, че исканите хармонизирани стандарти попадат в обхвата на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, с което се защитават търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост. Второто основание за обжалване е грешка при прилагане на правото, що се отнася до наличието на диктуващ оповестяването на тези стандарти по-висш обществен интерес по смисъла на посочения член 4, параграф 2, последна част на изречението.
51 Първо следва да се разгледа второто основание за обжалване.
Доводи на страните
52 По второто основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че не е налице диктуващ оповестяването на исканите хармонизирани стандарти по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001.
53 На първо място, жалбоподателите по същество упрекват Общия съд, че в точки 98—101 от обжалваното съдебно решение е преценил, че те не са посочили конкретните причини, които обосновават заявлението им за достъп, основан на наличието на по-висш обществен интерес, налагащ оповестяването на исканите хармонизирани стандарти.
54 В това отношение жалбоподателите посочват най-напред, че исканите хармонизирани стандарти са част от правото на Съюза, което трябва да е свободно достъпно. По-нататък те поддържат, че тези стандарти се отнасят до основни за потребителите въпроси, а именно безопасността на детските играчки. Накрая изтъкват, че такива стандарти са също много важни за производителите и за всички останали участници във веригата на доставки, тъй като, когато са изпълнени предвидените с въпросните стандарти изисквания, съществува презумпция за съответствие с приложимата за съответните продукти правна уредба на Съюза.
55 На второ място, жалбоподателите упрекват Общия съд, че в точки 102 и 103 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че общественият интерес от осигуряването на функционалността на европейската система за стандартизация има предимство пред гарантирането на свободен и безплатен достъп до хармонизираните стандарти.
56 Освен това според жалбоподателите функционирането на европейската система за стандартизация е извън обхвата на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, което се отнася само до защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост. Преценявайки, че общественият интерес от осигуряването на функционалността на европейската система за стандартизация попада в обхвата на тази разпоредба, Общият съд неправилно създал изключение, което не е предвидено в този регламент.
57 На трето място, жалбоподателите упрекват Общия съд, че в точки 104 и 105 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил преценката на Комисията, че решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction (C‑613/14, EU:C:2016:821), не създава задължение за проактивно публикуване на хармонизираните стандарти в Официален вестник на Европейския съюз и също така не установява автоматично по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването им.
58 В това отношение исканите хармонизирани стандарти трябвало да се считат за законодателни документи, тъй като процедурата по приемането им представлявала случай на „контролирано“ нормативно овластяване. По-специално, данните за такива стандарти се публикували в Официален вестник на Европейския съюз и Комисията изисквала от държавите членки да приемат в срок от шест месеца всеки хармонизиран стандарт като национален стандарт без изменение. Освен това публикуването в Официален вестник на Европейския съюз създавало за продуктите, които са обхванати от законодателството на Съюза и отговарят на определените с хармонизираните стандарти технически изисквания, презумпция за съответствие с правната уредба на Съюза.
59 На четвърто място, жалбоподателите твърдят, че в точка 107 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е посочил, че хармонизираните стандарти пораждат съответните правни последици само по отношение на заинтересованите лица. Всъщност този извод бил в разрез с практиката на Съда, съгласно която хармонизираните стандарти са част от правото на Съюза.
60 Комисията, подкрепена от встъпилите в първоинстанционното производство страни, възразява като начало, че доводите на жалбоподателите са толкова общи, че биха могли да се приложат по отношение на всяко заявление за оповестяване на хармонизиран стандарт.
61 Що се отнася до конкретно изложените от жалбоподателите съображения, Комисията отбелязва, първо, че исканите хармонизирани стандарти действително са част от правото на Съюза, но това не означава, че те трябва да са свободно достъпни. Второ, що се отнася до това, че тези стандарти се отнасяли до основни за потребителите въпроси, тя отбелязва, че този довод е твърде общ, за да надделее над причините да се откаже оповестяване на въпросните документи. Трето, интересът, който хармонизираните стандарти представляват за производителите и другите участници във веригата на доставки с оглед на достъпа им до вътрешния пазар, не можел да се квалифицира като по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването на тези стандарти.
62 Освен това тя изтъква, че свободният и безплатен достъп до хармонизираните стандарти би имал системни последици за встъпилите в първоинстанционното производство страни, за техните права на интелектуална собственост и за търговските им приходи. В това отношение европейската система за стандартизация не можела да функционира без платен достъп до тези стандарти, така че предвиденото в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 изключение било приложимо. Във всеки случай не бил налице по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването на въпросните стандарти.
63 Накрая, Комисията уточнява, че хармонизираните стандарти се изготвят не в хода на законодателни процедури, а въз основа на мандат, даден от Комисията на организацията по стандартизация след приемането на законодателен акт. Освен това, веднъж приети от организация по стандартизация, хармонизираните стандарти трябвало да бъдат транспонирани в националния правен ред от националните членове на тази организация в съответствие с вътрешните ѝ процедурни правила. Във всеки случай, за прекия достъп, предвиден в член 12, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, също важало изключението по член 4, параграф 2, първо тире от този регламент.
64 Поради това Комисията смята, че второто основание за обжалване не е налице.
Съображения на Съда
65 По второто основание за обжалване жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че не е налице диктуващ оповестяването на исканите хармонизирани стандарти по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001. Според тях, тъй като тези стандарти са част от правото на Съюза, е налице по силата на принципа на правовата държава, налагащ свободен достъп до правото на Съюза, по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до тях за всички физически или юридически лица, които пребивават или имат седалище в държава членка.
66 Като начало следва да се припомни, че с член 15, параграф 3 ДФЕС и с член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) правото на достъп до документи на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на съответния носител, е гарантирано на всеки гражданин на Съюза и на всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище в държава членка. Що се отнася до достъпа до документи на Парламента, на Съвета и на Комисията, упражняването на това право се урежда от Регламент № 1049/2001, който съгласно член 1 има за цел по-специално да „определи принципите, условията и границите“ на въпросното право, така че да е „гарантиран[…] възможно най-широк достъп до документите“, и „да установи правилата, гарантиращи възможно най-лесно упражняване на [същото] право“.
67 Член 2, параграф 1 от този регламент конкретно предвижда право на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Съгласно член 2, параграф 2 от него посочените институции могат, при спазване на тези принципи, условия и ограничения, да разрешат на всяко физическо или юридическо лице, което не пребивава или няма седалище в държава членка, достъп до документите.
68 Съгласно член 4, параграф 2, първо тире, последна част на изречението от същия регламент въпросните институции отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на този документ.
69 Така от текста на тази разпоредба произтича, че предвиденото в нея изключение не се прилага, когато по-висш обществен интерес диктува оповестяването на съответния документ.
70 В това отношение следва, на първо място, да се припомни, че Съдът вече е постановил, че хармонизиран стандарт, който е приет въз основа на дадена директива и данните за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, е част от правото на Съюза поради правните си последици (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction, C‑613/14, EU:C:2016:821, EU:C:2016:821, т. 40).
71 По-специално, първо, Съдът вече е постановил, че хармонизираните стандарти са противопоставими на частноправните субекти, взети като цяло, само ако на свой ред са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 48).
72 Второ, що се отнася до процедурата по изготвяне на хармонизираните стандарти, следва да се отбележи, че тя е уредена от законодателя на Съюза в Регламент № 1025/2012 и че видно от разпоредбите на глава III от този регламент, Комисията играе централна роля в европейската система за стандартизация.
73 В този смисъл следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точки 23—31 от заключението си, че макар изготвянето на тези стандарти да е възложено на частна организация, единствено Комисията е оправомощена да поиска разработването на хармонизиран стандарт с цел прилагането на директива или регламент. Съгласно член 10, параграф 1, последно изречение от Регламент № 1025/2012 тя определя изискванията за съдържанието, на които трябва да отговаря исканият хармонизиран стандарт, както и краен срок за неговото приемане. Изготвянето му се следи от Комисията, която също така предоставя финансиране в съответствие с член 15 от този регламент. Съгласно член 11, параграф 1, буква а) от посочения регламент тя взема решение да публикува, да не публикува или да публикува с ограничения данните за съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз.
74 Трето, макар в член 2, точка 1 от Регламент № 1025/2012 да се предвижда, че съответствието с хармонизираните стандарти не е задължително, продуктите, които отговарят на тези стандарти, се ползват, видно от съображение 5 от този регламент, от презумпция за съответствие със съществените изисквания за тях, установени в съответното хармонизиращо законодателство на Съюза. Тази произтичаща от това законодателство правна последица е една от съществените характеристики на въпросните стандарти и ги превръща в основен инструмент за икономическите оператори при упражняването на правото на свободно движение на стоки или услуги на пазара на Съюза.
75 По-специално, предвид съответните административни трудности и допълнителни разходи може да се окаже трудно, дори невъзможно за икономическите оператори да използват процедура, различна от тази за съответствието с такива стандарти — например индивидуално експертно становище (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2012 г., Fra.bo, C‑171/11, EU:C:2012:453, т. 29 и 30).
76 Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, когато дадено законодателство на Съюза предвижда, че съответствието с хармонизиран стандарт създава презумпция за съответствие със съществените изисквания на въпросното законодателство, това означава, че всяко физическо или юридическо лице, което се опитва да обори тази презумпция по отношение на определен продукт или услуга, трябва да докаже, че този продукт или услуга не отговаря на въпросния стандарт или пък че последният e непригоден.
77 В случая три от четирите искани хармонизирани стандарта, а именно стандарт EN 71‑5:2015, озаглавен „Безопасност на детските играчки. Част 5: Химични играчки (комплекти), различни от комплектите за химични опити“, стандарт EN 71‑4:2013, озаглавен „Безопасност на играчки. Част 4: Комплекти за химични опити и свързани с тях дейности“, и стандарт EN 71‑12:2013, озаглавен „Безопасност на играчки. Част 12: N-нитрозамини и N-нитрозируеми вещества, посочват Директива 2009/48. Данните за тези стандарти са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 13 ноември 2015 г. (OВ C 378, 2015 г., стр. 1). Съгласно член 13 от тази директива играчките, произведени в съответствие с тези стандарти, се ползват от презумпцията за съответствие с изискванията, обхванати от въпросните стандарти.
78 Що се отнася до стандарт EN 12472:2005 + A 1:2009, озаглавен „Метод за симулиране на изтриване и корозия за откриване отделянето на никел от продукти с покритие“, той посочва Регламент № 1907/2006.
79 Макар, както следва от точка 74 от настоящото решение, съответствието с хармонизираните стандарти по принцип да не е задължително, в случая този стандарт е явно задължителен, след като Регламент № 1907/2006 предвижда в точка 27, параграф 3 от таблицата в приложение XVII към него, че по отношение на никела приетите от CEN стандарти се използват като методи за изпитване за демонстриране на съответствие на продуктите с параграфи 1 и 2 от тази точка 27.
80 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се констатира, че съгласно припомнената в точка 70 от настоящото решение съдебна практика исканите хармонизирани стандарти са част от правото на Съюза.
81 На второ място, както отбелязва генералният адвокат в точка 52 от заключението си, член 2 ДЕС предвижда, че Съюзът се основава на принципа на правовата държава, който изисква свободен достъп до правото на Съюза за всички физически или юридически лица от Съюза, както и възможност за правните субекти да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения (решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 41 и цитираната съдебна практика). Този свободен достъп трябва по-специално да позволява на защитаваните с даден закон лица да проверяват в допустимите съгласно правото граници дали адресатите на правилата, предвидени в този закон, действително се съобразяват с тях.
82 Така заради последиците, които има по силата на дадено законодателство на Съюза, съответният хармонизиран стандарт може да конкретизира правата, предоставени на правните субекти, и задълженията, които те имат, и тази конкретизация да им послужи при проверката дали даден продукт или услуга действително отговаря на изискванията на това законодателство.
83 На трето място, следва да се припомни, че принципът на прозрачност е неразривно свързан с принципа на откритост, който е закрепен в член 1, втора алинея и член 10, параграф 3 ДЕС, в член 15, параграф 1 и член 298, параграф 1 ДФЕС и в член 42 от Хартата. Той дава възможност в частност за по-голяма законосъобразност, ефективност и отговорност на администрацията пред гражданите в демократичната система (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 35 и цитираната съдебна практика).
84 За тази цел правото на достъп до документи е гарантирано съгласно член 15, параграф 3, първа алинея ДФЕС, закрепено в член 42 от Хартата и конкретизирано по-специално с Регламент № 1049/2001, чийто член 2, параграф 3 предвижда, че той се прилага за всички документи, с които разполагат Парламентът, Съветът и Комисията (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 36).
85 При това положение следва да се констатира, че по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001 диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти.
86 Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, постановявайки в точки 104 и 105 от обжалваното съдебно решение, че никакъв по-висш обществен интерес не диктува оповестяването, на основание на тази разпоредба, на исканите хармонизирани стандарти.
87 Ето защо следва да се приеме, че второто основание за обжалване е налице, и обжалваното съдебно решение да се отмени, без да е необходимо да се разглежда първото основание за обжалване.
По жалбата до Общия съд
88 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. В настоящия случай това е така.
89 Както следва от точки 65—87 от настоящото решение, в спорното решение Комисията е трябвало да признае наличието на по-висш обществен интерес — по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001 — произтичащ от принципите на правовата държава, на прозрачност, на откритост и на добро управление и диктуващ оповестяването на исканите хармонизирани стандарти, щом като последните са част от правото на Съюза поради правните си последици.
90 При тези обстоятелства спорното решение трябва да бъде отменено.
По съдебните разноски
91 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.
92 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим по силата на член 184, параграф 1 от същия към производството по обжалване на съдебните актове на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
93 Тъй като в случая жалбоподателите са направили искане за осъждането на Комисията и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, направени както в производството пред Общия съд, така и в настоящото производство по обжалване.
94 Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник, ако не е жалбоподател, встъпилата в първоинстанционното производство страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване пред Съда само ако е участвала в писмената или устната фаза на това производство. Когато такава страна участва в производството, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. Тъй като са участвали в писмената и устната фаза на производството по обжалване пред Съда, встъпилите в първоинстанционното производство страни следва да понесат направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юли 2021 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия (T‑185/19, EU:T:2021:445).
2) Отменя Решение C(2019) 639 final на Комисията от 22 януари 2019 г.
3) Осъжда Европейската комисия да понесе съдебните разноски, направени както в производството пред Общия съд на Европейския съюз, така и в настоящото производство по обжалване.
4) Европейският комитет по стандартизация (CEN), Asociación Española de Normalización (UNE), Asociația de Standardizare din România (ASRO), Association française de normalisation (AFNOR), Austrian Standards International (ASI), British Standards Institution (BSI), Bureau de normalisation/Bureau voor Normalisatie (NBN), Dansk Standard (DS), Deutsches Institut für Normung eV (DIN), Koninklijk Nederlands Normalisatie Instituut (NEN), Schweizerische Normen-Vereinigung (SNV), Standard Norge (SN), Suomen Standardisoimisliitto ry (SFS), Svenska institutet för standarder (SIS) и Institut za standardizaciju Srbije (ISS) понасят съдебните разноски, направени от тях както в първоинстанционното, така и в настоящото производство по обжалване.
Подписи