ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)
29 февруари 2024 година(*)
„Производство — Определяне на съдебните разноски“
По дело T‑235/18 DEP,
Qualcomm Inc., установено в Сан Диего, Калифорния (Съединени щати), представлявано от M. Pinto de Lemos Fermiano Rato и M. Davilla, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от N. Khan, C. Urraca Caviedes и A. Dawes,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),
състоящ се от: A. Marcoulli (докладчик), председател, J. Schwarcz, V. Tomljenović, R. Norkus и W. Valasidis, съдии,
секретар: V. Di Bucci,
предвид решение от 15 юни 2022 г., Qualcomm/Комисия (Qualcomm — плащания за изключителни права) (T‑235/18, EU:T:2022:358),
постанови настоящото
Определение
1 С молбата си на основание член 170 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят, Qualcomm Inc., моли Общия съд да определи на 12 041 755,80 евро размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, които Европейската комисия трябва да му плати за разходите, които е направило в рамките на производството по дело T‑235/18.
Обстоятелства, предхождащи спора
2 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 6 април 2018 г. и заведена под номер T‑235/18, жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2018) 240 final на Комисията от 24 януари 2018 г. относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40220. — Qualcomm (плащания за изключителни права), с което Комисията приема, че той е злоупотребил с господстващото си положение в периода от 25 февруари 2011 г. до 16 септември 2016 г., и му налага глоба в размер на 997 439 000 евро (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
3 С решение от 15 юни 2022 г., Qualcomm/Комисия (Qualcomm — плащания за изключителни права) (T‑235/18, EU:T:2022:358), Общият съд уважава искането на жалбоподателя и осъжда Комисията да понесе направените от жалбоподателя съдебни разноски.
4 С писмо от 15 декември 2022 г. жалбоподателят иска от Комисията да му възстанови сумата от 14 436 418,29 евро за направени съдебни разноски.
5 С писмо от 21 декември 2022 г. Комисията иска от жалбоподателя да подкрепи искането си с допълнителни доказателства.
6 С писмо от 1 март 2023 г., след като преизчислява искането си, жалбоподателят иска от Комисията да му възстанови сумата от 12 041 755,80 евро за направени съдебни разноски.
7 С писмо от 6 март 2023 г. Комисията отказва да възстанови преизчислената от жалбоподателя сума.
8 Страните не постигат съгласие относно размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
Искания на страните
9 Жалбоподателят иска от Общия съд да определи подлежащите на възстановяване съдебни разноски за главното производство на 12 041 755,80 евро, които следва да бъдат възстановени от Комисията.
10 Комисията иска от Общия съд да определи подлежащите на възстановяване съдебни разноски за главното производство на 405 315 евро и да не присъжда съдебни разноски по настоящото производство за определяне на съдебните разноски.
От правна страна
11 Съгласно член 170, параграф 3 от Процедурния правилник при спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски Общият съд се произнася по молбата на заинтересованата страна с определение, което не подлежи на обжалване, след като предостави възможност на страната, за която се отнася молбата, да представи своето становище.
12 Съгласно член 140, буква б) от Процедурния правилник за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат „необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-специално пътните и дневните разноски и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат“. От тази разпоредба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски се ограничават до разходите, направени за целите на производството пред Общия съд, които са били необходими за тази цел (вж. определение от 6 март 2003 г., Nan Ya Plastics и Far Eastern Textiles/Съвет, T‑226/00 DEP и T‑227/00 DEP, EU:T:2003:61, т. 33 и цитираната съдебна практика).
13 В настоящия случай жалбоподателят иска да му бъде възстановена общата сума от 12 041 755,80 евро, която според неговите данни се състои от сумата от 12 017 848,55 евро за възнаграждения за правни и икономически консултантски услуги, и сумата от 23 907,21 евро за разходи за участие в съдебното заседание.
14 Преди да се разгледа молбата на жалбоподателя за възстановяване на разноските във връзка с възнагражденията и разходите, следва да се направят предварителни бележки относно поверителността на молбата и приложенията към нея.
Предварителни бележки по поверителността на молбата и на приложенията към нея
15 Следва да се отбележи, че макар жалбоподателят да е вписал на всяка страница от молбата отбелязването „поверително“, както и на почти всички страници от списъка на приложенията отбелязванията „поверително“, „строго поверително“ или „висока степен на поверителност“, той не е представил пред Общия съд никакво искане за неразкриване на някои данни пред обществеността в съответствие с член 66 или 66а от Процедурния правилник. Всъщност, от една страна, по силата на член 66 от Процедурния правилник искането за неразкриване на личните данни на физическите лица пред обществеността трябва да се представи с отделна писмена молба, и от друга страна, съгласно член 66а от Процедурния правилник искането за неразкриване на данни, които не са лични данни на физически лица, пред обществеността, трябва да бъде мотивирано и представено с отделна писмена молба. В настоящия случай обаче при липсата на каквото и да било искане за неразкриване (евентуално мотивирано), представено с отделна писмена молба, самото наличие на посочените отбелязвания в молбата за определяне на съдебните разноски и в приложенията към нея не може да се тълкува като представляващо искане за неразкриване на някои данни пред обществеността.
16 Освен това в основния текст на молбата също не се съдържат полезни разяснения в това отношение. От една страна, жалбоподателят посочва, че е заличил от приложения T.8—T.13 информацията, която според него е обхваната от поверителността „между адвокат и клиент“. От друга страна, той посочва, че представянето на фактури, обобщения и разписки, съдържащи се в приложения T.8—T.13, не представлява „отказ от привилегията адвокат—клиент или от всякаква друга правна защита относно поверителността на тези документи, на свързаните с тях съобщения или на всеки друг приложен към тях документ“.
17 Всички тези указания обаче са лишени от яснота и точност и следователно не са от естество да позволят на Общия съд да разбере дали, освен информацията, която вече е заличена от самия жалбоподател от приложенията по силата на твърдяна поверителност „адвокат—клиент“ и която не е била представена пред Общия съд, някои сведения или данни, които впрочем не са идентифицирани, съдържащи се в молбата или в приложенията към нея, според него имат твърдян поверителен характер, който трябва да бъде защитен по отношение на обществеността в рамките на настоящото производство за определяне на съдебните разноски.
18 Тъй като Общият съд не може да изхожда от предположения или да отстрани евентуални пропуски в молбата, не следва да се приеме, че жалбоподателят иска защита на поверителността по отношение на обществеността на определена информация или данни, съдържащи се в молбата за определяне на съдебните разноски и приложенията към нея, на основание член 66 или 66а от Процедурния правилник.
19 Впрочем нито един елемент от преписката по делото не позволява да се приеме, че информацията и данните, използвани в настоящото определение — отнасящи се по-специално до претендираните суми, имената на адвокатските кантори и на икономистите, броя и квалификацията на адвокатите и консултантите, броя, страниците и сумите по фактурите, общия брой часове и почасовите възнаграждения, категориите разходи, градовете на пътуванията, видовете разписки, предмета на разписките и техните суми — трябва да се считат за поверителни по отношение на обществеността в рамките на настоящото производство и че Общият съд трябва да приложи служебно член 66 или 66а от Процедурния правилник.
По възнагражденията
20 Жалбоподателят иска да му бъде възстановена общата сума в размер на 12 017 848,55 евро за възнаграждения за правни и икономически консултантски услуги, която се състои, съгласно неговите данни, от сумата от 11 234 578,85 евро за правни консултантски услуги, предоставени от адвокатска кантора Quinn Emanuel Urquhart & Sullivan (наричана по-нататък „Quinn Emanuel“), сумата от 302 658,10 евро за правни консултантски услуги, предоставени от адвокатска кантора Cravath Swaine & Moore (наричана по-нататък „Cravath“) и сумата от 480 611,64 евро за икономически консултантски услуги, предоставени от Compass Lexecon и FTI Consulting (наричани по-нататък „Compass Lexecon/FTI“).
По възнагражденията на адвокатска кантора Cravath
21 Жалбоподателят иска да му бъде възстановена сумата в размер на 302 658,10 евро за възнаграждения за услугите, предоставени от адвокатска кантора Cravath.
22 В самото начало, що се отнася до тези възнаграждения, следва да се констатира, както уточнява жалбоподателят, че разглежданите услуги не се отнасят до производството пред Общия съд, а до водени в Съединените щати производства, които са довели до получаването на някои документи, които впоследствие жалбоподателят представя като доказателства в производството пред Общия съд с документ от 26 юли 2019 г.
23 Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика терминът „производство“ в член 140, буква б) от Процедурния правилник се отнася само до производството пред Общия съд (определения от 24 януари 2002 г., Groupe Origny/Комисия, T‑38/95 DEP, EU:T:2002:13, т. 29, от 7 декември 2004 г., Lagardère и Canal+/Комисия, T‑251/00 DEP, EU:T:2004:353, т. 22, и от 21 декември 2010 г., Le Levant 015 и др./Комисия, T‑34/02 DEP, EU:T:2010:559, т. 31). Така понятието „подлежащи на възстановяване съдебни разноски“ за целите на производството пред Общия съд по смисъла на член 140, буква б) от Процедурния правилник, освен ако не е предвидено друго в член 190, параграф 2 от същия процедурен правилник, не може да обхваща разноските, свързани с други съдебни или административни производства, водени пред други национални или международни юрисдикции или органи (вж. в този смисъл определение от 21 декември 2010 г., Le Levant 015 и др./Комисия, T‑34/02 DEP, EU:T:2010:559, т. 35 и 50), дори когато такива производства имат за цел, както в настоящия случай, да се получат информация или документи, чрез които заинтересованата страна възнамерява да подкрепи правните основания на жалба пред Общия съд.
24 Всъщност всеки въпрос, свързан с възстановяването на разходите, направени за производствата, водени пред други национални или международни юрисдикции или органи, се урежда, ако е необходимо, от правилата, отнасящи се до тях, и тяхното възстановяване не може да се иска пред Общия съд във връзка със съдебните разноски, направени „за целите на производството“ пред Общия съд.
25 Следователно искането за възстановяване на сумата от 302 658,10 евро за правните консултантски услуги, предоставени от адвокатска кантора Cravath, трябва да се отхвърли.
По възнагражденията на адвокатска кантора Quinn Emanuel
26 Съгласно постоянната съдебна практика съдилищата на Европейския съюз са оправомощени не да определят дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а да определят размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по молбата за определяне на съдебните разноски, Общият съд не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение, сключено в това отношение между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници (вж. определение от 26 януари 2017 г., Nurburgring/EUIPO — Biedermann (Nordschleife), T‑181/14 DEP, EU:T:2017:41, т. 10 и цитираната съдебна практика).
27 Следва също да се припомни, че при липсата в правото на Съюза на разпоредби от тарифно естество или на разпоредби, отнасящи се до необходимото време за работа, Общият съд трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, обема на труда, който съдебното производство е могло да изисква от явилите се представители или юридически съветници, и икономическия интерес от спора за страните (вж. определение от 26 януари 2017 г., Nordschleife, T‑181/14 DEP, EU:T:2017:41, т. 11 и цитираната съдебна практика).
28 Именно в зависимост от тези съображения следва да се прецени размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, претендиран в случая от жалбоподателя за възнаграждения на адвокатска кантора Quinn Emanuel.
29 От молбата е видно, че изчислената от жалбоподателя сума в размер на 11 234 578,85 евро съответства на възстановяването на възнагражденията на 19 лица, а именно четирима адвокати съдружници, двама адвокати — юридически съветници („of counsel“), десет адвокати сътрудници, двама стажанти и един старши юридически помощник в адвокатската кантора Quinn Emanuel за периода от 24 януари 2018 г. до 15 юни 2022 г.
30 За да обоснове тази сума, жалбоподателят представя някои изчисления. Най-напред, в приложение T.5 към молбата жалбоподателят представя обобщена таблица (изготвена от него), в която са посочени почасовите възнаграждения (в щатски долара (USD), броя часове, фактурирани годишно от всяко от посочените лица от 2018 г. до 2021 г., както и общите суми (в евро), фактурирани от адвокатска кантора Quinn Emanuel за всяка година (наричана по-нататък „обобщената таблица QE“). На следващо място, в основния текст на молбата жалбоподателят представя таблица, в която претендираната сума (в евро) за общия размер на възнагражденията на адвокатска кантора Quinn Emanuel, на адвокатска кантора Cravath и на Compass Lexecon/FTI, е разпределена на осем периода, съответстващи според неговите данни на различни фази на производството пред Общия съд (наричана по-нататък „таблицата по периоди“). Накрая, в приложение T.8 към молбата жалбоподателят представя 34 последователни фактури, обхващащи услуги, предоставени от 2 януари 2018 г. до 30 юни 2021 г., които са му изпратени от адвокатска кантора Quinn Emanuel (общо 613 страници в списъка на приложенията), в които се посочват по-специално часовете, регистрирани от всяко от посочените 19 лица, и почасовите им възнаграждения (в щатски долари) (наричани по-нататък „фактурите QE“).
31 Освен това в основния текст на молбата жалбоподателят посочва причините, поради които според него претендираната сума е обоснована и разумна. По-специално, освен данните относно естеството, значимостта и сложността на делото, жалбоподателят се основава на обема на извършената от неговите представители работа, като се позовава на направените анализи и проучвания, както и на броя на приложенията, представени в рамките на производството пред Общия съд, а именно 73 приложения (общо 7 900 страници), 23 от които са изготвени от неговите представители за целите на производството пред Общия съд.
32 На първо място, що се отнася до предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза и сложността на делото, следва да се посочи, че дело T‑235/18 повдига сложни въпроси на правото на Съюза в областта на конкуренцията, които впрочем са накарали Общия съд да реши да се произнесе в разширен състав съгласно член 28, параграф 1 от Процедурния правилник. По-специално посоченото дело се отнася до решение на Комисията относно производство по член 102 ДФЕС, прието след решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), в което Съдът уточнява съществуващата преди това съдебна практика. Освен това посоченото дело се отнася до високотехнологична област, тази на доставката на базови чипсети съгласно стандарта LTE, както и съгласно стандартите UMTS и GSM, на Apple Inc. за iPhones и iPads, и повдига множество сложни въпроси както по същество, така и процесуалноправни въпроси.
33 На второ място, що се отнася до засегнатите икономически интереси, делото в главното производство се отнася до решение на Комисията, с което на жалбоподателя се налага глоба за твърдяно нарушение на член 102 ДФЕС. Несъмнено става въпрос за значителна глоба в абсолютна стойност, която се доближава до един милиард евро. В настоящия случай обаче молбата на жалбоподателя не съдържа никакви данни, позволяващи да се прецени значението на посочената глоба с оглед на икономическото му положение. Освен това посочената от жалбоподателя в молбата хипотеза, при която обжалваното решение е можело да послужи като правно основание за последващи съдебни производства срещу него, при липсата на каквото и да било друго уточнение, също не позволява да се преценят икономическите интереси, които делото в главното производство представлява за него в това отношение. Същото се отнася и за твърдението, което също не е подкрепено с доказателства, че понесените от жалбоподателя общи финансови последици били значително по-големи от претендираните съдебни разноски. Следователно, макар да е възможно да се приеме, че с оглед на разглежданата глоба посоченото дело е имало голямо икономическо значение за жалбоподателя, нито едно доказателство, представено пред Общия съд, не позволява да се приеме, че този интерес е бил „огромен“, както той твърди.
34 На трето място, по отношение на обема на труда, който съдебното производство е породило за представителите на жалбоподателя, важно е да се припомни, че съдът на Съюза следва да вземе предвид главно общия брой работни часове, които могат да изглеждат обективно необходими за целите на производството пред Общия съд, независимо от броя на адвокатите, между които извършените услуги са могли да бъдат разпределени (вж. определение от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия, T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192, т. 30 и цитираната съдебна практика).
35 Следва да се припомни, че макар по принцип възнаграждението само на един адвокат да подлежи на възстановяване, възможно е в зависимост от особеностите на всяко дело, на първо място сред които е неговата сложност, възнаграждението на няколко адвокати да може да се приеме, че попада в обхвата на понятието „необходими разходи“ по смисъла на член 140, буква б) от Процедурния правилник (вж. определение от 15 септември 2004 г., Fresh Marine/Комисия, T‑178/98 DEP, EU:T:2004:265, т. 35 и цитираната съдебна практика).
36 За да определи съдебните разноски при тези обстоятелства, Общият съд следва да провери доколко услугите, извършени от всички засегнати адвокати, са били необходими за протичането на съдебното производство и да се увери, че наемането на няколко адвокати не е довело до ненужно дублиране на разходите (вж. по аналогия определения от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия, T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192, т. 44, и от 27 ноември 2020 г., Flabeg Deutschland/Комисия, T‑103/15 DEP, непубликувано, EU:T:2020:585, т. 47).
37 Важно е обаче да се подчертае, че разходите за координиране между адвокати на една и съща страна не могат да се считат за необходими разходи, които трябва да се вземат предвид при изчисляване на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски (вж. определение от 13 януари 2017 г., Idromacchine и др./Комисия, T‑88/09 DEP, EU:T:2017:5, т. 32 и цитираната съдебна практика).
38 Освен това, когато адвокатите на страна вече са я подпомагали в хода на производства или действия, които предхождат свързания с тях спор, следва да се вземе предвид фактът, че тези адвокати са запознати с релевантните за спора обстоятелства, което може да е улеснило работата им и да е намалило необходимото време за подготовка за съдебното производство (вж. определение от 13 януари 2006 г., IPK-München/Комисия, T‑331/94 DEP, EU:T:2006:11, т. 59 и цитираната съдебна практика).
39 В това отношение следва да се отбележи, че макар в настоящия случай спорът по главното производство действително да е могъл да изисква от адвокатите на жалбоподателя значителна работа предвид посочените в точки 32 и 33 по-горе обстоятелства, неговата молба и приложенията към нея, и по-специално фактурите QE, таблицата по периоди и обобщената таблица QE, не позволяват да се прецени обемът на труда, който съответства на претендираните суми за възнаграждения на адвокатска кантора Quinn Emanuel.
40 Първо, 34‑те фактури QE, представени от жалбоподателя пред Общия съд, не съдържат никакво описание на изпълнените задачи. Всъщност жалбоподателят е избрал да заличи цялата тази информация, като я е зачеркнал от представените пред Общия съд документи по силата на твърдяна поверителност „адвокат—клиент“ (вж. т. 16 по-горе), по която Общият съд не следва да се произнася в рамките на настоящото производство. Това не променя факта, че такъв избор на жалбоподателя означава, че тези фактури не позволяват да се определи например броят часове, посветени на подготовката на жалбата, на писмената реплика, на всеки от другите документи, представени от жалбоподателя пред Общия съд, или пък в съдебното заседание. Впрочем жалбоподателят не е представил никакви данни или оценка в това отношение и в основния текст на молбата.
41 Освен това по-голямата част от представените от жалбоподателя фактури QE не се отнасят само до адвокатски възнаграждения, но и до разходи, без обаче да се прави някакво разграничение от него в това отношение в молбата му. Освен това първата представена от жалбоподателя фактура QE, изглежда, се отнася и до услуги, извършени на дати, предхождащи приемането на обжалваното решение. Накрая, последната представена от жалбоподателя фактура QE е с дата до 30 юни 2021 г., а жалбоподателят представя писмено становище пред Общия съд на 20 юли 2021 г.
42 Второ, не само таблицата по периоди, представена в основния текст на молбата, не се отнася единствено до възнагражденията на адвокатска кантора Quinn Emanuel, а се отнася и до възнагражденията на адвокатска кантора Cravath и на Compass Lexecon/FTI (вж. т. 30 по-горе), но също така не позволява да се преценят конкретно извършената работа във връзка с всеки период, и по-специално общият брой часове, посветени на подготовката на документите, представени пред Общия съд или в съдебното заседание.
43 При липсата на такива данни разпределението на предложените от жалбоподателя суми в тази таблица не само не е обосновано, но и изглежда, че води до явно прекомерни резултати в контекста на настоящото производство, като по-специално сумата от около 3 400 000 евро за изготвянето само на жалбата. Всъщност подобна сума при хипотетично средно почасово възнаграждение от 500 евро би съответствала на 6 800 работни часа, тоест на 850 работни дни, състоящи се от 8 часа дневно, само за жалбата. Същото се отнася по-специално и за сумата от около 2 900 000 евро, претендирана за подготовката на писмената реплика, и за сумата от около 2 350 000 евро, претендирана за подготовката на съдебното заседание.
44 Трето, такава информация за конкретно извършената работа и за свързания с нея брой часове също не е видна от приложената към молбата обобщена таблица QE. Тази таблица позволява единствено на Общия съд да установи — макар да не е длъжен да изследва и установява в представените документи данните, които биха могли да компенсират липсата на точна информация и на подробни обяснения в самата молба (вж. в този смисъл определение от 13 февруари 2008 г., Verizon Business Global/Комисия, T‑310/00 DEP, непубликувано, EU:T:2008:32, т. 50) — че адвокатска кантора Quinn Emanuel е фактурирала на жалбоподателя общо 16 422,6 часа от 2018 г. до 2021 г. при почасови възнаграждения от 315 до 1 515 щатски долара.
45 Така въпреки значителния брой документи и данни, представени от жалбоподателя, нито едно от тях не позволява да се определи на кои задачи този общ брой часове съответства, по-специално броя часове, съответстващ евентуално на дублирани задачи или на задачи по координиране между 19‑те лица, посочени във фактурите, дали посочените работни часове са престирани за целите на производството пред Общия съд, нито дали те са били необходими за тази цел. Освен това тези документи не позволяват да се определи точно почасовото възнаграждение, съответстващо на различните изпълнявани от адвокатите задачи, като се има предвид, че при всички положения в контекста на настоящото производство почасовите възнаграждения, които са по-специално между 1 005 и 1 515 щатски долара — като някои от посочените във фактурите QE и в обобщената таблица QE — биха били явно прекомерни за целите на определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски във връзка с разглежданите възнаграждения. Всъщност, макар дадена страна несъмнено да е свободна да използва адвокати, които фактурират толкова високи почасови възнаграждения, фактът на ползването на услугите им не може да се счита за необходим по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 12 по-горе (вж. в този смисъл определения от 20 януари 2014 г., Charron Inox и Almet/Съвет, T‑88/12 DEP, непубликувано, EU:T:2014:43, т. 24, и от 8 юли 2020 г., Fastweb/Комисия, T‑19/17 DEP, непубликувано, EU:T:2020:331, т. 51), още повече когато, както в настоящия случай, тези почасови възнаграждения не са представени в молбата във връзка с ясно определени конкретни задачи.
46 Четвърто, твърдението на жалбоподателя, че неговите представители са извършили множество проучвания и анализи или са представили множество документи пред Общия съд, не е достатъчно, за да се обосноват претендираните суми и необходимостта на свързаната с тях работа. Всъщност следва да се припомни, че за да се прецени дали направените разходи са необходими, молителят трябва да предостави точни данни (определение от 8 юли 2020 г., Fastweb/Комисия, T‑19/17 DEP, непубликувано, EU:T:2020:331, т. 44). Освен това, макар жалбоподателят да се основава на обема на подадените документи, както и на броя и обема на свързаните с тях приложения, следва да се отбележи, че самият факт, че представителите на жалбоподателя са депозирали пред Общия съд документи, които съдържат голям брой страници и имат голям брой приложения, по никакъв начин не свидетелства за необходимостта на работните часове за целите на производството пред Общия съд и следователно на претендираните суми, свързани с тях.
47 От това следва, че молбата на жалбоподателя не позволява да се определят общият брой часове, които съответстват на различните задачи, изпълнени от адвокатите на адвокатска кантора Quinn Emanuel за производството пред Общия съд, нито почасовото възнаграждение, което съответства на тези задачи.
48 Макар обаче липсата на каквато и да било информация относно действително направените съдебни разноски за целите на производството, включително по-специално относно почасовите възнаграждения и времето, прекарано за изпълнението на различни задачи, да не е пречка Общият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на жалбоподателя (определение от 8 юли 2020 г., Fastweb/Комисия, T‑19/17 DEP, непубликувано, EU:T:2020:331, т. 44, 46 и 47).
49 Освен това, що се отнася до почасовото възнаграждение, следва да се припомни, че при сегашното състояние на правото на Съюза, при липсата на тарифа в това отношение, само ако фактурираното средно почасово възнаграждение изглежда явно прекомерно, Общият съд може да се отклони от него и да определи ex æquo et bono размера на подлежащите на възстановяване адвокатски възнаграждения и възнаграждения на експерти икономисти (вж. определение от 19 януари 2021 г., Romańska/Frontex, T‑212/18 DEP, непубликувано, EU:T:2021:30, т. 39 и цитираната съдебна практика).
50 В настоящия случай, макар жалбоподателят да не е предоставил никакви данни, нито дори оценка на времето на работа, съответстващо на различните етапи на производството и на свързаното с тях средно почасово възнаграждение, в становището си по молбата Комисията прави следните оценки на времето на работа, които тези етапи биха изисквали за адвокатска кантора Quinn Emanuel:
– 500 часа за жалбата (88 страници с 4 000 страници приложения),
– 200 часа за писмената реплика (66 страници с 600 страници приложения),
– 8 часа за писменото становище от 20 юни 2019 г. (3 страници),
– 260 часа за документа от 26 юли 2019 г. (46 страници с 3 300 страници приложения),
– 12 часа за документа от 25 август 2020 г. (4 страници и половина),
– 4 часа за документа от 9 ноември 2020 г. (2 страници),
– 50 часа за писмения отговор от 20 ноември 2020 г. (18 страници),
– 2 часа за писменото становище от 15 декември 2020 г. (с което е представен подписаният ангажимент за поверителност),
– 4 часа за писменото становище от 18 декември 2020 г. (2 страници),
– 15 часа за писменото становище от 26 януари 2021 г. (6 страници),
– 6 часа за участието в неформалната среща от 15 април 2021 г. (за 45 минути),
– 250 часа за участието в съдебното заседание от 4 до 6 май 2021 г. (за 3 дни),
– 8 часа за писменото становище от 19 май 2021 г. (4 страници),
– и 20 часа за писменото становище от 20 юли 2021 г. (32 страници).
51 Така в писменото си становище Комисията изчислява, че за различните етапи на производството са били необходими най-много 1 339 работни часа. Като предлага да се възприеме средно почасово възнаграждение от 300 евро, Комисията по същество заключава, че сумата от 401 700 евро може да бъде възстановена за възнаграждения на адвокатска кантора Quinn Emanuel.
52 Въпреки това, макар искането на жалбоподателя да не е подкрепено с достатъчно доказателства и да е явно прекомерно както по отношение на претендираните суми, така и по отношение на общия брой часове и свързаните с тях почасови възнаграждения, като се има предвид и фактът, че адвокатите, които са представлявали жалбоподателя пред Общия съд, са го подпомагали и пред Комисията в рамките на административното производство, довело до приемането на обжалваното решение, предложението на Комисията, макар да представлява полезна оценка, все пак, изглежда, не отговаря на адекватната преценка.
53 По-конкретно според оценката на Комисията би следвало по-специално да се предвиди обем от 960 работни часа за подготовката на жалбата (500 часа), на писмената реплика (200 часа) и на документа от 26 юли 2019 г. (260 часа). С оглед обаче на броя на изтъкнатите основания, на трудността на поставените правни и фактически въпроси, на броя и последователността на посочените документи, на доказателствата, представени в приложение към тях и представени пред Общия съд, както и на прогресивното по-целенасочено и подробно естество на развитите доводи, подобна оценка изглежда не съответства на адекватната преценка на времето на работа, обективно необходимо за подготовката на тези три документа — адекватна преценка, която обаче не може да надхвърли обема от 1 400 работни часа за същите тези документи.
54 Освен този брой часове, от една страна, следва да се вземат предвид и 150 работни часа за подготовката на други писмени документи, подадени от жалбоподателя пред Общия съд, а именно вече посочените в точка 50 по-горе, както и някои други документи, които не са посочени в тази точка (молбата от 16 януари 2019 г., молбата от 10 декември 2020 г. и допълнението към нея от 18 декември 2020 г., молбата от 21 януари 2021 г., писменото становище от 29 март 2021 г. и писменото становище от 3 май 2021 г.). От друга страна, следва да се вземат предвид 250 работни часа за подготовката и участието в неформалната среща от 15 април 2021 г. и в съдебното заседание за изслушване на устните състезания от 4 до 6 май 2021 г.
55 При това положение, като се вземат предвид всички обстоятелства по настоящото дело, считайки общият брой от 1 800 работни часа за справедлив за цялото производство пред Общия съд по делото в главното производство, и то независимо от броя на засегнатите адвокати, сумата, до размера на която възнагражденията на адвокатска кантора Quinn Emanuel могат да бъдат възстановени от Комисията, ще бъде преценена по справедливост ex æquo et bono, като същата се определя на 750 000 евро.
56 С оглед на гореизложеното размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски за възнагражденията на адвокатска кантора Quinn Emanuel следва да се определи на 750 000 евро.
По разходите, свързани с участието на икономическите консултанти на Compass Lexecon/FTI
57 Жалбоподателят иска възстановяване на сумата от 480 611,64 евро за икономически консултантски услуги, предоставени от Compass Lexecon/FTI.
58 Следва да се припомни, че предвид главно икономическия характер на някои дела участието на икономически експерти консултанти в допълнение към работата на правните консултанти понякога може да се окаже абсолютно необходимо при споровете относно решения в тези области и така да доведе до съдебни разноски, които подлежат на възстановяване съгласно член 140, буква б) от Процедурния правилник (вж. относно процедура за държавни помощи определение от 19 декември 2006 г., WestLB/Комисия, T‑228/99 DEP, непубликувано, EU:T:2006:405, т. 78 и цитираната съдебна практика, а що се отнася до концентрация — определение от 17 август 2020 г., United Parcel Service/Комисия, T‑194/13 DEP II, непубликувано, EU:T:2020:372, т. 66 и цитираната съдебна практика).
59 За да е налице тази хипотеза, подобно участие на икономически консултанти трябва да бъде обективно необходимо за целите на производството (вж. определение от 17 август 2020 г., United Parcel Service/Комисия, T‑194/13 DEP II, непубликувано, EU:T:2020:372, т. 67 и цитираната съдебна практика).
60 От молбата е видно, че изчислената от жалбоподателя сума от 480 611,64 евро съответства на възстановяването на възнагражденията на 9 икономически консултанти на Compass Lexecon/FTI за периода от 24 януари 2018 г. до 15 юни 2022 г.
61 За да обоснове тази сума, жалбоподателят представя изчисления, аналогични на посочените в точка 30 по-горе, а именно, най-напред, в приложение T.6 към молбата, обобщена таблица (изготвена от него), в която се посочват почасовите възнаграждения (в щатски долара) и броят часове, фактурирани годишно от всеки от посочените консултанти от 2018 г. до 2021 г., както и общите суми (в евро), фактурирани от Compass Lexecon/FTI за всяка година (наричана по-нататък „обобщената таблица CL“). По-нататък, в основния текст на молбата жалбоподателят се позовава на същата таблица по периоди, посочена в точки 30, 42 и 43 по-горе. Накрая, в приложение T.9 към молбата жалбоподателят представя 10 фактури за периода от 16 януари 2018 г. до 6 май 2021 г., които са му изпратени от Compass Lexecon/FTI и в които са посочени часовете, регистрирани от всеки от съответните консултанти, и техните почасови възнаграждения (в щатски долара) (наричани по-нататък „фактурите CL“).
62 Освен това в основния текст на молбата жалбоподателят посочва, че неговите икономически консултанти са изготвили доклади или икономически становища, които са били включени или приложени към жалбата и към писмената реплика, и че един от неговите консултанти е присъствал на съдебното заседание, за да даде разяснения. Жалбоподателят се позовава и на икономическите анализи, които е представил пред Комисията.
63 Налага се обаче изводът, че макар в настоящия случай действително да следва да се приеме, че участието на икономически консултанти е било обективно необходимо за целите на производството пред Общия съд, молбата на жалбоподателя и приложенията към нея, и по-специално фактурите CL, таблицата по периоди и обобщената таблица CL, не позволяват да се прецени обемът от работа, който съответства на претендираните суми за възнаграждения на Compass Lexecon/FTI за посоченото производство пред Общия съд.
64 Всъщност, най-напред, фактурите CL, представени от жалбоподателя в приложение към молбата, не съдържат никакво описание на изпълнените задачи, тъй като жалбоподателят е избрал да заличи цялата тази информация, като я зачеркне от представените пред Общия съд документи (вж. т. 16 и по аналогия т. 40 по-горе). По-нататък, таблицата по периоди, представена в основния текст на молбата, не позволява да се извърши каквато и да било конкретна преценка (вж. по аналогия т. 42 по-горе). Накрая, приложената към молбата обобщена таблица CL позволява на Общия съд единствено да установи — макар да не е длъжен да изследва и установява в приложенията данните, които биха могли да компенсират липсата на информация и на обяснения в молбата (вж. в този смисъл т. 44 по-горе) — че Compass Lexecon/FTI е фактурирало общо 853,7 часа на жалбоподателя от 2018 г. до 2021 г. при почасови възнаграждения от 242 до 1 055 щатски долара.
65 Така въпреки значителния брой документи и данни, представени от жалбоподателя, нито един от тях не позволява да се определи на кои задачи този общ брой часове съответства, по-специално броят часове, съответстващ евентуално на дублирани задачи или на задачи по координиране между 9‑те лица, посочени във фактурите, дали посочените работни часове са престирани за целите на производството пред Общия съд, нито дали те са били необходими за тази цел. Освен това, противно на това, което, изглежда, твърди жалбоподателят, работата, свързана с представените пред Комисията икономически анализи, е ирелевантна в рамките на настоящото дело, което съгласно припомнената в точка 23 по-горе съдебна практика се отнася единствено до разходите, направени за целите на производството пред Общия съд.
66 От това следва, че молбата на жалбоподателя не позволява да се определи броят часове, който съответства на различните задачи, конкретно извършени за производството пред Общия съд от икономическите консултанти на Compass Lexecon/FTI, нито почасовото възнаграждение, което съответства на тези различни задачи.
67 При това положение, макар — противно на поддържаното от Комисията — разходите, свързани с участието на икономическите консултанти на Compass Lexecon/FTI, да не могат да бъдат изцяло отхвърлени, преценката на Общия съд трябва задължително да бъде стриктна в съответствие с припомнената в точка 48 по-горе съдебна практика.
68 От една страна обаче, тъй като жалбоподателят не е предоставил никакви конкретни данни за обема от работа, извършен от неговите икономически консултанти за целите на изготвянето на докладите и писмените становища, включени или приложени към жалбата и към писмената реплика, този обем от работа ще бъде преценен по справедливост ex æquo et bono, като същият се определя на 50 часа. От друга страна, както е видно от протокола от съдебното заседание за изслушване на устните състезания, икономически консултант на жалбоподателя е допуснат да участва, в присъствието и на отговорността на представителите на жалбоподателя, по време на трите дни на съдебното заседание, за да даде разяснения. Обемът от работа, който съответства на тези задачи, следва да бъде определен на 24 часа. Следователно общ брой от 74 работни часа се счита за справедлив за цялото производство пред Общия съд в делото по главното производство.
69 Що се отнася до почасовото възнаграждение, тъй като молбата не позволява да се определи точното почасово възнаграждение, което съответства на различните задачи, изпълнени от икономическите консултанти, и тъй като при всички положения почасово възнаграждение от 1 055 щатски долара — като едно от почасовите възнаграждения, посочени във фактурите CL и в обобщената таблица CL — би било явно прекомерно за целите на определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски за въпросните възнаграждения, сумата, до размера на която възнагражденията на Compass Lexecon/FTI могат да бъдат възстановени от Комисията, ще бъде преценена по справедливост ex aequo et bono, като тя се определя на 30 000 евро.
70 С оглед на гореизложеното размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски за възнагражденията на Compass Lexecon/FTI следва да се определи на 30 000 евро.
Заключения относно възнагражденията
71 Ето защо подлежащите на възстановяване съдебни разноски за възнаграждения за правни и икономически консултантски услуги в главното производство следва да се определят общо на 780 000 евро.
По разходите
72 Като разходи жалбоподателят иска да му бъде възстановена сумата от 23 907,21 евро, свързана с пътните разноски и разходите за настаняване на адвокатите от адвокатска кантора Quinn Emanuel, на икономическия консултант на Compass Lexecon/FTI и на един от неговите служители, за да участват в съдебното заседание.
73 В тежест на молителя е да представи доказателства за действителното извършване и за размера на пътните и дневните разноски, чието възстановяване претендира (определение от 26 януари 2017 г., Nordschleife, T‑181/14 DEP, EU:T:2017:41, т. 34).
74 Следва да се припомни, че пътните и дневните разноски, направени от лица, различни от адвокатите, подлежат на възстановяване само ако присъствието на тези лица е било необходимо за целите на производството (вж. по аналогия определения от 17 септември 1998 г., Branco /Комисия, T‑271/94 (92), EU:T:1998:222, т. 20 и цитираната съдебна практика, и от 27 октомври 2017 г., Heli-Flight/AESA, T‑102/13 DEP, непубликувано, EU:T:2017:769, т. 49 и цитираната съдебна практика).
75 Освен ако не са налице особени обстоятелства, разходите само за един юридически съветник могат да бъдат обявени за подлежащи на възстановяване (вж. в този смисъл определение от 8 октомври 2014 г., Coop Nord/Комисия, T‑244/08 DEP, непубликувано, EU:T:2014:899, т. 33).
По пътните и дневните разноски на адвокатите от адвокатска кантора Quinn Emanuel
76 Жалбоподателят иска да му бъде възстановена сумата от 12 632,95 евро за пътни и дневни разноски на адвокатите от адвокатска кантора Quinn Emanuel за участие в съдебното заседание.
77 Налага се обаче изводът, че в самата молба не се съдържат никакви данни относно естеството на претендираните разходи, нито каквото и да било разпределение по категории разходи. За да обоснове тази сума обаче, в молбата си жалбоподателят се позовава на фактура, която му е изпратена от адвокатска кантора Quinn Emanuel (представена в приложение T.8), както и на фактурите относно плащането на тези разходи от неговите адвокати (представени в приложение T.11).
78 От тридесет и третата фактура на адвокатска кантора Quinn Emanuel, представена от жалбоподателя в приложение T.8, е видно, че въпросната сума по същество се отнася до разходите за престой в хотел, за пътуване и за наемане на зала. Всъщност след това тези разходи, изглежда, са описани подробно в другите две фактури (в евро), представени от жалбоподателя в приложение T.11, а именно фактура от хотел в Люксембург и фактура от доставчик на транспортни услуги в Брюксел, като се има предвид, че същото приложение, изглежда, съдържа счетоводни таблици, възпроизвеждащи под различна форма посочените разходи, и четири страници с напълно заличено съдържание. Следователно Общият съд може да прецени тези пътни и дневни разноски само с оглед на посочените две фактури за престой в хотел и за транспорт. За сметка на това, някои други разноски, споменати в тридесет и третата фактура на адвокатска кантора Quinn Emanuel относно разходите за размножаване на документи и съдебни такси, не могат да бъдат взети предвид, при липсата на каквото и да е уточнение или доказателство, предоставено от жалбоподателя.
79 На първо място, от списъка на услугите, посочени във фактурата за престой в хотел за сумата от 8 513 евро, е видно, че тя покрива разходите за нощувки, за храна, за наем на заседателна зала и оборудване, както и за „трансфери“.
80 Първо, що се отнася до нощувките, във фактурата за престой в хотел е посочена обща сума от 5 630 евро за четири нощувки (от 3 до 7 май 2021 г.) за петима адвокати. От една страна обаче, следва да се припомни, че съдебното заседание по делото в главното производство е проведено от 4 до 6 май 2021 г. Както е видно от протокола от съдебното заседание, на 6 май 2021 г. съдебното заседание е приключило около 16 часа. Следователно нощувката на 6 срещу 7 май 2021 г. не може да се счита за необходима за целите на производството пред Общия съд. Освен това от фактурата на доставчика на транспортни услуги е видно, че на 6 май 2021 г. са извършени две пътувания с автомобил от Люксембург до Брюксел за шест лица. От друга страна, макар при конкретните обстоятелства по настоящото дело, тъй като съдебното заседание е проведено в рамките на три дни, съответните разходи за нощувки на тримата адвокати, които са представлявали жалбоподателя пред Общия съд и са пледирали пред него в посоченото съдебно заседание, да могат да се считат за подлежащи на възстановяване в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 75 по-горе, това не се отнася за другите двама адвокати, които не са представлявали жалбоподателя пред Общия съд. От това следва, че подлежащата на възстановяване сума за трите нощувки в хотел за трима адвокати (289 евро на нощ) е 2 601 евро.
81 Второ, що се отнася до храната, във фактурата за престой в хотела се посочва обща сума от 79 евро, която трябва да се счита за подлежаща на възстановяване, тъй като тази сума е надлежно обоснована и разумна.
82 Трето, що се отнася до наемането на заседателна зала и на оборудване, във фактурата за престой в хотел се посочва обща сума от 2 250 евро. Несъмнено от молбата и представените документи не става ясно нито какво е точното естество на тези разходи за наемане на зала, нито в каква степен това наемане е било необходимо за целите на производството пред Общия съд. Въпреки това, макар разходите за наемане на оборудване (750 евро за „принтер“) да трябва да се отхвърлят при липсата на каквото и да било уточнение от страна на жалбоподателя, що се отнася до разходите за наемане на заседателна зала (1 500 евро за три дни), следва да се приеме, че при конкретните обстоятелства по настоящото дело, тъй като съдебното заседание за изслушване на устните състезания се е провело в рамките на три дни и жалбоподателят е представляван в него от трима адвокати (вж. т. 80 по-горе), използването на заседателна зала в хотела от тези адвокати може да се счита действително за необходимо. При това положение, тъй като жалбоподателят не уточнява обхвата на използването на такава заседателна зала, наемането ѝ за три пълни дни изглежда прекомерно при липсата на предоставени от жалбоподателя уточнения. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Общият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски в тази връзка, при все това тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя (вж. в този смисъл определение от 21 март 2018 г., K n’K Group/EUIPO — PRET A Manger (Europe) (Pret A Diner), T‑2/16 DEP, непубликувано, EU:T:2018:175, т. 37). Ето защо размерът на подлежащата на възстановяване на това основание сума се определя ex aequo et bono на 750 евро.
83 Четвърто, що се отнася до „трансферите“, във фактурата се посочва обща сума от 554 евро във връзка с друг хотел. Доколкото представената от жалбоподателя информация не позволява да се определи нито самият предмет на тези разходи, нито a fortiori дали те са необходими за целите на производството пред Общия съд, те трябва да бъдат отхвърлени.
84 На второ място, от фактурата на доставчика на транспортни услуги в Брюксел в размер на 2 106,22 евро е видно, че тя обхваща три пътувания с автомобил от Брюксел до Люксембург на 3 май 2021 г. (едно пътуване за четири лица, едно пътуване за две лица и едно пътуване за предмет) и две пътувания с автомобил от Люксембург до Брюксел на 6 май 2021 г. (едно пътуване за четири лица и едно пътуване за две лица).
85 В това отношение обаче е достатъчно да се отбележи, че както следва от точка 80 по-горе, само присъствието на тримата адвокати, които са представлявали жалбоподателя пред Общия съд и са пледирали пред него в съдебното заседание, може да се счита за необходимо за целите на производството, що се отнася до разходите, направени за участие в посоченото съдебно заседание. Следователно само сумата, съответстваща на пътуването на тези трима адвокати, може да се счита за подлежаща на възстановяване. В настоящия случай, като се има предвид представената от жалбоподателя фактура, следва да се приеме, че тази сума съответства по същество на цената на пътуването в посока отиване (380 евро) и на пътуването в посока връщане (380 евро) за четири лица, без фактурираните допълнителни разходи за изчакване, на обща стойност 760 евро.
86 С оглед на гореизложеното размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски за разходи на адвокатска кантора Quinn Emanuel следва да се определи на 4 190 евро.
По пътните и дневните разноски на икономическия консултант на Compass Lexecon/FTI
87 Жалбоподателят иска да му бъде възстановена сумата от 2 749,08 евро за пътни и дневни разноски на икономическия консултант на Compass Lexecon/FTI за участие в съдебното заседание.
88 Налага се обаче изводът, че самата молба не съдържа никакви данни относно естеството на претендираните разходи, нито каквото и да било разпределение по категории разходи. При все това, за да обоснове тази сума, жалбоподателят се позовава в молбата си на приложение T.12, в което се съдържат фактури и разписки.
89 В приложение T.12, представено от жалбоподателя, са посочени в таблица различни категории разходи, а именно разходи:
– за три пътувания с такси на стойност 30 евро, 42,09 евро и 30 евро, или общо 102,09 евро,
– за два теста за COVID‑19 на стойност 180 евро и 169 евро, съответстващи на общата стойност от 349 евро,
– за пътувания със самолет на стойност 948,45 евро,
– за настаняване в хотел на стойност 1 220 евро.
90 Освен това представеното от жалбоподателя приложение T.12 съдържа и три страници с напълно заличено съдържание, фактура на агенция за пътувания и страница, съдържаща копие на няколко разписки и касови бележки. Следователно Общият съд може да прецени тези разходи само с оглед на посочената фактура и посочените разписки и касови бележки.
91 Първо, що се отнася до пътуванията с такси, жалбоподателят представя копие от три разписки за пътуване с такси в Мадрид на 3 май 2021 г. (30 евро), за пътуване с такси в Люксембург на 3 май 2021 г. (42,09 евро) и за пътуване с такси в Мадрид на 7 май 2021 г. (30 евро). Подобни разходи, които изглеждат свързани с пътуването от Мадрид до Люксембург на икономическия консултант на жалбоподателя за съдебното заседание от 4 до 6 май 2021 г., могат да се считат за необходими за целите на производството пред Общия съд. Следователно подлежащата на възстановяване сума за пътувания с такси възлиза на 102,09 евро.
92 Второ, що се отнася до разходите за два теста за COVID‑19, следва да се отбележи, че жалбоподателят е представил само копие на разписка от банкова карта, която, изглежда, е била издадена в Мадрид на 2 май 2021 г. (180 евро). В тази разписка обаче не се посочва нито съответната престация, нито съответното лице, като самият факт, че тази разписка съдържа испанската дума „clinica“, явно не е достатъчен в това отношение. За сметка на това не е представено никакво доказателство по отношение на другата сума (от 169 евро), претендирана на същото основание. Следователно възстановяването на тези разходи трябва да се отхвърли.
93 Трето, що се отнася до пътуванията със самолет, жалбоподателят представя фактура от агенция за пътувания, в която се посочва сумата от 948,45 евро за пътуване отиване и връщане от Мадрид до Люксембург за икономическия консултант на жалбоподателя. По-конкретно от посочената фактура, изглежда, следва, че претендираната сума включва сумата от 672 евро за двупосочен самолетен билет от 3 до 5 май 2021 г., сумата от 26,45 евро за такси и сумата от 250 евро за допълнителни разходи за промяната на датата на билета за връщане от 5 на 7 май 2021 г.
94 След като няма обяснение, което да обосновава допълнителните разходи за промяната на датата на билета за връщане, тъй като датите на съдебното заседание са съобщени на страните на 29 януари 2021 г. и не са били променяни, възстановяването на тези разходи за промяна на датата трябва да бъде отхвърлено. Следователно подлежащата на възстановяване сума за пътувания със самолет възлиза на сумата от 698,45 евро.
95 Четвърто, що се отнася до престоя в хотел, жалбоподателят представя копие на разписка от банкова карта на хотел в Люксембург с означението „резервация“ за сумата от 1 220 евро от 3 май 2021 г. В тази разписка обаче не се посочва нито предоставената услуга, нито лицето, което я е получило. Впрочем предоставените данни не позволяват да се определи дали става въпрос за разплащателен бон или за разписка, с която се цели да се блокира дадена парична сума, по-специално като гаранция. При това положение, след като става въпрос за същия хотел като посочения във фактурата, спомената в точка80 по-горе, размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на това основание следва по аналогия да се определи за едно лице за три нощувки — тъй като не е направено никакво уточнение относно определянето и промяната на датата на полета за връщане на икономическия консултант (т. 94 по-горе) — на 867 евро въз основа на сумата от 289 евро на нощувка.
96 С оглед на гореизложеното размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски за разходи на икономическия консултант на Compass Lexecon/FTI следва да се определи на сумата от 1 667,54 евро.
По пътните и дневните разноски на служител на жалбоподателя
97 Жалбоподателят иска да му бъде възстановена сумата от 8 525,18 евро за пътни и дневни разноски на един от неговите служители за участие в съдебното заседание.
98 Жалбоподателят обаче не представя никакво доказателство, за да обоснове защо присъствието на неговия служител е било необходимо за целите на производството, в съответствие с припомнената в точка 74 по-горе съдебна практика, тъй като самият факт, че този служител е следил делото в рамките на предприятието, е явно недостатъчен в това отношение. Впрочем нито от преписката по делото е видно, че присъствието му е изисквано от Общия съд, нито пък от протокола от съдебното заседание е видно, че този служител е бил поканен от Общия съд да вземе думата в хода на съдебното заседание. Следователно възстановяването на тези разходи трябва да се отхвърли.
Заключение по пътните и дневните разноски
99 Следователно подлежащите на възстановяване съдебни разноски за пътни и дневни разноски за главното производство следва да се определят на 5 857,54 евро.
Заключение по подлежащите на възстановяване съдебни разноски
100 С оглед на всички изложени по-горе съображения Общият съд счита за справедливо размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на жалбоподателя за главното производството да бъде определен на общата сума от 785 857,54 евро, като този размер отчита всички обстоятелства по делото до момента на приемане на настоящото определение.
101 Тъй като жалбоподателят не е поискал съдебни разноски във връзка с настоящото производство за определяне на съдебните разноски, Общият съд не следва да определя сума в това отношение.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)
определи:
Определя общия размер на съдебните разноски, които трябва да бъдат възстановени от Комисията на Qualcomm Inc., на 785 857,54 евро.
Съставено в Люксембург на 29 февруари 2024 година.