ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
от 16 септември 2015 година(*)
„REACH — Такса за регистрацията на вещество — Намаление, предвидено за микро-, малки и средни предприятия — Грешка в декларацията относно размера на предприятието — Решение за налагане на административна такса — Препоръка 2003/361/ЕО — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание“
По дело T‑89/13
Calestep, SL, установено в Естепа (Испания), за което се явява E. Cabezas Mateos, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция по химикали (ECHA), за която се явяват M. Heikkilä, A. Iber и C. Schultheiss, в качеството на представители, подпомагани от C. Garcia Molyneux, avocat,
ответник,
с предмет жалба за отмяна на Решение SME (2012) 4028 на ECHA, с което е установено, че жалбоподателят не отговаря на условията, за да ползва намалената такса, предвидена за малките предприятия, и му е наложена административна такса,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse (докладчик) и A. M. Collins, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 29 ноември 2010 г. жалбоподателят, Calestep, SL, подава заявления за регистрацията на две вещества на основание Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).
2 В хода на процедурата по регистрация жалбоподателят посочва, че е „малко“ предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, стр. 36). Тази декларация му позволява да ползва намаление на дължимата за всяко подадено заявление за регистрация такса по член 6, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. В съответствие с член 74, параграф 1 от същия регламент посочената такса е определена с Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 107, стр. 6). В приложение I към Регламент № 340/2008 са посочени размерът на таксите за заявления за регистрация, подадени съгласно член 6 от Регламент № 1907/2006, както и намаленията, предвидени за микро-, малки и средни предприятия. Освен това съгласно член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008, когато физическо или юридическо лице, което претендира, че има право на намаление или отмяна на такса, не може да докаже това право на намаление или отмяна, Европейската агенция по химикали (ECHA) събира пълния размер на таксата или плащането, а също и административна такса. В тази насока на 12 ноември 2010 г. управителният съвет на ECHA е приел решение MB/D/29/2010 относно класификацията на услугите, за които се събират такси (наричано по-нататък „Решение MB/D/29/2010“). В член 2 и в таблица 1 от това решение, приложимо към момента на фактите, се посочва, че административната такса по член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008 е 20 700 EUR за голямо предприятие, 14 500 EUR за средно предприятие, 8 300 за малко предприятие и 2 070 за микропредприятие.
3 На 29 ноември 2010 г. ECHA издава две фактури (№ 10024188 и № 10024196), всяка за сума 9 300 EUR. Съгласно приложение I към Регламент № 340/2008, приложим към момента на фактите, тази сума съответства на таксата, дължима от малко предприятие при съвместно подаване на заявления за регистрация за вещества в количество над 1 000 тона.
4 На 28 февруари 2011 г. жалбоподателят е поканен от ECHA да представи някои документи, за да се провери декларацията, с която той е посочил, че е малко предприятие.
5 На 21 декември 2012 г., след обмен на документи и на имейли, ECHA изпраща до жалбоподателя Решение SME (2012) 4028 на ECHA, с което е установено, че жалбоподателят не отговаря на условията, за да ползва намалената такса, предвидена за малките предприятия, и му е наложена административна такса (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В него ECHA уведомява жалбоподателя, че същият трябва да се счита за средно предприятие и че ще му изпрати фактура за разликата между първоначално платената и окончателно дължимата такса, както и фактура за сума 14 500 EUR за плащането на административната такса.
6 В изпълнение на обжалваното решение на 23 януари и на 8 февруари 2013 г. ECHA изпраща на жалбоподателя три фактури за суми съответно 6 975 EUR, 6 975 EUR и 14 500 EUR.
Производство и искания на страните
7 На 18 февруари 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
8 На 19 февруари 2013 г. жалбоподателят подава молба за постановяване на временни мерки, с която иска да се спре изпълнението на плащането на фактурите от 23 януари и от 8 февруари 2013 г.
9 С определение от 11 март 2013 г., Calestep/ECHA (T‑89/13 R, EU:T:2013:123) съдията по обезпечителното производство оставя тази молба без уважение и отлага произнасянето по съдебните разноски.
10 Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, поради което на 27 септември 2013 г. настоящото дело е разпределено на този състав.
11 На 9 януари 2015 г., в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., страните са поканени да представят становището си за евентуалната релевантност на решение от 2 октомври 2014 г., Spraylat/ECHA(T‑177/12, Сб., EU:T:2014:849) за настоящия спор и да отговорят на един въпрос. Страните са изпълнили това искане в определения срок.
12 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.
13 ECHA моли Общия съд:
– да обяви жалбата за недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата и да потвърди правната валидност на обжалваното решение,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
14 Съгласно член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, когато жалбата е явно лишена от всякакво правно основание, Общият съд може по предложение на съдията докладчик във всеки един момент, без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
15 В настоящия случай Общият съд счита, че материалите по преписката са изяснили достатъчно делото, и реши да се произнесе, без да провежда останалите етапи на производството.
По компетентността на Общия съд
16 Като начало, и макар компетентността на Общия съд да не е оспорена от страните, Общият съд смята за уместно да се произнесе по компетентността си да разгледа настоящата жалба за отмяна. В това отношение следва да се припомни, че доколкото компетентността на Общия съд е абсолютна процесуална предпоставка, той може да разгледа служебно въпроса дали е компетентен (вж. решение от 15 март 2005 г., GEF/Комисия, T‑29/02, Rec, EU:T:2005:99, т. 72 и цитираната съдебна практика).
17 Член 94, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че „[м]оже да бъде заведен[а] [жалба] пред [Общия] съд или пред Съда […] в съответствие с член [263 ДФЕС] за оспорване на решение, взето от Апелативния съвет, или от [ECHA] в случаи, когато не е предвидено право на обжалване пред съвета“.
18 В това отношение съгласно член 91, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 пред апелативния съвет „[ж]алба може да бъде подадена срещу решения на [ECHA], взети съгласно член 9, член 20, член 27, параграф 6, член 30, параграфи 2 и 3 и член 51 [от Регламент № 1907/2006]“.
19 Обжалваното решение обаче е взето на основание не на разпоредбите, визирани от член 91, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, а на член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008 и на член 2 от Решение MB/D/29/2010. Също така следва да се подчертае, че нито Регламент № 340/2008, нито Решение MB/D/29/2010 са приети в приложение на разпоредби, визирани от член 91, параграф 1 от Регламент № 1907/2006.
20 В допълнение, необходимо е да се отбележи, че разпоредбите на членове 9, 27, 30 и 51 от Регламент № 1907/2006, визирани от член 91, параграф 1 от същия регламент, се отнасят до решения, нямащи връзка с таксата, която трябва да заплатят предприятията, подали заявление за регистрация.
21 Колкото до член 20 от Регламент № 1907/2006, той визира „задълженията на [ECHA]“. Параграф 5 от него предвижда, че „[р]ешенията на [ECHA] в съответствие с параграф 2 от настоящия член могат да бъдат обжалвани в съответствие с разпоредбите на членове 91, 92 и 93“ от Регламент № 1907/2006. Член 20, параграф 2 засяга извършваната от ECHA проверка за „пълнота“ на всяка регистрация, включително плащането на таксата. Трябва обаче да се отбележи, че тази проверка „не включва оценка на качеството или адекватността на подадените данни или обосновки“. Член 20, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 също така предвижда, че ако регистрацията е „непълна“, а регистрантът „не успее да завърши своята регистрация в определения краен срок“, ECHA „отхвърля регистрацията“. В настоящия случай обаче, освен че не се основава на член 20, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, обжалваното решение не отхвърля и регистрацията на разглежданите вещества.
22 Ето защо с оглед на всички тези обстоятелства следва да се приеме, че Общият съд е компетентен да разгледа настоящата жалба.
По допустимостта на жалбата
23 ECHA отбелязва, че жалбата и молбата за временни мерки посочват като координати на представителя на жалбоподателя адреса на управление на този жалбоподател, както и имейл на предприятие, принадлежащо към група предприятия, от които е част жалбоподателят. Това положение повдигало съмнения за независимостта на представителя на жалбоподателя пред Общия съд. Представените от жалбоподателя документи в писмената реплика не разсейвали съмненията в тази насока. По-специално възможно било представителят на жалбоподателя да е вписан като независим адвокат и същевременно да има трудово правоотношение с работодател.
24 В писмената си реплика жалбоподателят изтъква, че представителят му е вписан в адвокатската колегия на Севиля (Испания) от 1975 г. и че работи само за сметка на клиенти, които сам избира, и им издава фактура, в която начислява съответния данък върху добавената стойност (ДДС). С други думи, между адвоката на жалбоподателя и последния изобщо нямало субординация. В жалбата адресът и имейлът на жалбоподателя били посочени само с цел да се улесни комуникацията, но това не означавало, че е налице субординация. Жалбоподателят също така прилага към писмената реплика няколко документа относно дейността на неговия представител.
25 Съгласно член 19, първа, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53 от същия статут:
„Държавите членки и институциите на Съюза се представляват пред Съда от представител, назначен за всеки конкретен случай; този представител може да бъде подпомаган от съветник или от адвокат.
[…]
Останалите страни се представляват от адвокат.
Само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да представлява или да подпомага страна пред Съда“.
26 Освен това член 21, първа алинея от Статута на Съда предвижда:
„Дело се завежда пред Съда с писмена искова молба, адресирана до секретаря. В исковата молба се посочват името на ищеца и неговият постоянен адрес, както и качеството на подписалия молбата […]“.
27 Съгласно член 43, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.:
„Оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната“.
28 Съгласно постоянната съдебна практика от цитираните по-горе разпоредби, и по-специално от използването на израза „се представляват“ в член 19, трета алинея от Статута на Съда, следва, че за да сезира Общия съд с жалба, „страната“ по смисъла на посочения член не може да извършва действия сама, а е длъжна да използва услугите на трето лице, което трябва да има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (определения от 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, Rec, EU:C:1996:473, т. 11; от 8 декември 1999 г., Euro-Lex/СХВП (EU-LEX), T‑79/99, Rec, EU:T:1999:312, т. 27 и от 19 ноември 2009 г., EREF/Комисия, T‑40/08, EU:T:2009:455, т. 25).
29 Това изискване, да се използва трето лице, съответства на схващането на ролята на адвоката като сътрудник на правосъдието и призван да предоставя напълно независимо и с оглед висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда. Това схващане отговаря на правните традиции, общи за държавите членки, и се открива и в правния ред на Съюза, както следва именно от разпоредбите на член 19 от Статута на Съда (определения EU-LEX, т. 28 по-горе, EU:T:1999:312, т. 28 и EREF/Комисия, т. 28 по-горе, EU:T:2009:455, т. 26).
30 Макар в настоящия случай да е вярно, че посочването на адреса на управление на жалбоподателя и на имейла на предприятие, което е част от една и съща група с жалбоподателя, като координати на адвоката на жалбоподателя, може априори да породи съмнения за независимостта на адвоката, представените при обсъжданията материали и обясненията, направени на етапа на писмената реплика, разсеяха тези съмнения.
31 Всъщност от приложените към писмената реплика материали в частност следва, първо — че адвокатът на жалбоподателя е вписан в адвокатската колегия на Севиля от 1975 г. като адвокат „por cuenta propia“ (за своя сметка), което го отличава от адвокатите „por cuenta ajena“ (за сметка на трето лице); второ — че адвокатът на жалбоподателя притежава собствени адрес и телефонен номер и номер на факс; трето — че адвокатът на жалбоподателя декларира от свое име един работник от категорията „административен помощник“; четвърто — че данъчните декларации за данъка върху доходите и за ДДС показват, че адвокатът на жалбоподателя е декларирал дейности като адвокат, които не са свързани с жалбоподателя. Също така в писмената реплика жалбоподателят изрично е посочил, че не съществува отношение на трудова субординация с неговия адвокат.
32 С оглед на това настоящата жалба следва да се обяви за допустима.
По съществото на спора
33 В подкрепа на настоящата жалба е изложено едно-единствено основание, с което по същество се твърди грешка в квалификацията на жалбоподателя като „средно“ предприятие.
34 По-конкретно, като препраща към член 2, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361, жалбоподателят твърди, че макар групата, от която той е част, действително да е наела на работа над 50 души, останалите условия относно годишния оборот или относно общия годишен балансов отчет не са изпълнени. Ето защо жалбоподателят трябвало да бъде квалифициран като „малко“, а не като „средно“ предприятие.
35 ECHA оспорва това тълкуване. Член 2, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361 не оставял никакво съмнение, че едно предприятие може да бъде счетено за малко предприятие само ако отговаря на двете кумулативни условия — да наема под 50 души персонал и неговият годишен оборот или общ годишен балансов отчет да не надвишава 10 милиона евро. Това следвало от самия текст на цитирания член, както и от съдебната практика на Съюза.
36 Като начало следва да се отбележи, че жалбоподателят оспорва единствено тълкуването на член 2, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361, че условието относно числеността на персонала на предприятието е кумулативно условие, за да може то да бъде квалифицирано като „малко“.
37 В тази насока и Регламент № 1907/2006, в член 3, и Регламент № 340/2008, в съображение 9 и и член 2, препращат към Препоръка 2003/361 с оглед дефинирането на микро-, малките и средните предприятия. По-специално член 2 от Регламент № 340/2008 предвижда, че малко предприятие означава „малко предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361“.
38 Препоръка 2003/361 съдържа приложение, дял 1 от което засяга „[о]пределение[то] за микро-, малки и средни предприятия, прието от Комисията“. Член 2 от този дял е озаглавен „Численост на персонала и финансови прагове при определяне на категориите предприятия“.
39 Член 2, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361 предвижда, че „малко предприятие“ е предприятие, което наема под 50 души персонал и чийто годишен оборот или общ годишен балансов отчет не надвишава 10 милиона евро“ [неофициален превод].
40 От граматическото тълкуване на тази разпоредба следва, че критериите, свързани с числеността на персонала на предприятието (по-нататък „критерият за числеността на персонала“), от една страна, и с финансовите прагове (по-нататък „финансовият критерий“), от друга, са кумулативни критерии в рамките на член 2, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361. Това ясно личи от употребата на съединителния съюз „и“, който показва кумулативността на критериите, за разлика от използването на съюза „или“, който е белег за алтернативност (вж. в този смисъл решения от 17 юли 1997 г., Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Rec, EU:C:1997:375, т. 13—15 и от 24 май 2012 г., MasterCard и др./Комисия, T‑111/08, Сб., EU:T:2012:260, т. 139).
41 Също така следва да се подчертае, че критерият за числеността на персонала е определящ критерий при преценката дали предприятието е микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361. Така, както правилно отбелязва ECHA в писмените си изявления, съгласно съображение 4 от Препоръка 2003/361 „[б]ез съмнение критерият [за числеността на персонала] остава един от най-важните и трябва да се разглежда като основен критерий; въвеждането на финансов критерий обаче е необходимо допълнение, за да се обхване реалният мащаб и представянето на дадено предприятие, както и неговата позиция спрямо конкурентите му“ [неофициален превод]. Освен това следва да се отбележи, че макар член 2 от Препоръка 2003/361 да позволява на държавите членки, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) да определят по-ниски прагове и дори да не държат сметка за финансовия критерий при прилагането на някои от своите политики, съобразяването с критерия за числеността на персонала във всички случаи е задължително.
42 На последно място, необходимо е да се отбележи, че при тълкуването на Препоръка 96/280/ЕО на Комисията от 3 април 1996 година относно определението за малки и средни предприятия (ОВ L 107, стр. 4), която е заменена от Препоръка 2003/361 и която по същество съдържа сходно представяне на критерия за числеността на персонала и на финансовия критерий, съдебната практика е приела, че споменатите критерии са кумулативни (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2004 г., Dalmine/Комисия, T‑50/00, Rec, EU:T:2004:220, т. 285 и 286).
43 Ето защо тълкуването на жалбоподателя по същество в смисъл, че предприятие, което наема повече от 50 души персонал, както в настоящия случай, би могло да бъде квалифицирано като малко предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361, е явно неправилно.
44 С оглед на тези съображения единственото основание, изложено от жалбоподателя, трябва да бъде отхвърлено, а следователно и жалбата изцяло като явно лишена от всякакво правно основание.
По съдебните разноски
45 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на ECHA.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Calestep, SL понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по химикали (ECHA), включително тези по обезпечителното производство.
Съставено в Люксембург на 16 септември 2015 година.
E. Coulon | | S. Frimodt Nielsen |