Жалба, подадена на 30 юли 2015 г. — Port Autonome du Centre et de l’Ouest и др./Комисия

(Дело T-438/15)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Port Autonome du Centre et de l’Ouest SCRL (Ла Лувиер, Белгия), Port Autonome de Namur (Намюр, Белгия), Port Autonome de Charleroi (Шарльороа, Белгия) и Валонски регион (Жамб, Белгия) (представител: J. Vanden Eynde, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да обяви жалбата за допустима по отношение на всеки от жалбоподателите и с оглед на това да отмени решението на Комисията под номер SA.38393(2014/CP) — данъчно облагане на пристанищата в Белгия;

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

да отмени съответно решението на Европейската комисия, обявяващо като държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, обстоятелството, че икономическите дейности на белгийските пристанища и в частност валонските пристанища не се облагат с корпоративен данък;

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите излага шест основания в подкрепа на своята жалба.

Първото основание е изведено най-общо от обстоятелството, че твърденията на Комисията не са подкрепени нито от фактическа, нито от правна страна.

Второто основание е изведено от обстоятелството, че твърдението за системата на данъчно облагане, която представлявала корпоративен данък, не е правно обосновано.

Третото основание е изведено от обстоятелството, че Комисията не взела под внимание правомощията на държавите членки по отношение на:определянето на неикономическите дейности;определянето на прякото данъчно облагане;задължението за осигуряване на добро функциониране на услугите от общ интерес, необходимо за социалното и икономическо сближаване;свободата на преценка при организиране на услугите от общ интерес.Четвъртото основание е изведено от обстоятелството, че основните дейности на валонските пристанища са услуги от общ интерес, които съгласно европейското законодателство (член 93 и член 106, параграф 2 ДФЕС) не се уреждат от правилата на конкуренцията в член 107 ДФЕС.Петото основание, посочено при условията на евентуалност, е изведено от обстоятелството, че след като основните дейности на вътрешните валонски пристанища се отнасят към услугите от общ икономически интерес, те би трябвало да се уреждат от правилата на член 93 и член 106, параграф 2 ДФЕС и по отношение на тях правилата на конкуренцията не следва да бъдат приложими.Шестото основание, посочено също при условията на евентуалност, е изведено от обстоятелството, че европейските критерии за определянето н

а дадена помощ като държавна не са налице.

____________