РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
4 април 2019 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Явна грешка в преценката — Право на собственост — Пропорционалност — Засягане на доброто име“
По дело T‑5/17
Ammar Sharif, с местожителство в Дамаск (Сирия), за когото се явяват B. Kennelly, QC, и J. Pobjoy, barrister,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за когото се явяват S. Kyriakopoulou, P. Mahnič и V. Piessevaux, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват L. Havas и J. Norris, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет, първо, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ОВППС) 2016/1897 на Съвета от 27 октомври 2016 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 293, 2016 г., стр. 36), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1893 на Съвета от 27 октомври 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 293, 2016 г., стр. 25), на Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 139, 2017 г., стр. 62), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 на Съвета от 29 май 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2017 г., стр. 15), на Решение (ОВППС) 2018/778 на Съвета от 28 май 2018 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 131, 2018 г., стр. 16) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/774 на Съвета от 28 май 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 131, 2018 г., стр. 1) в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя, и при условията на евентуалност, искане на основание член 277 ДФЕС да се обяви неприложимостта на член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14), изменено с Решение (ОВППС) 2015/1836 на Съвета от 12 октомври 2015 г. (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75), и на член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, 2012 г., стр. 1), изменен с Регламент (EС) 2015/1828 на Съвета от 12 октомври 2015 г. (ОВ L 266, 2015 г., стр. 1), доколкото тези разпоредби се прилагат по отношение на жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, I. Labucka и I. Ulloa Rubio (докладчик), съдии,
секретар: F. Oller, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2018 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелствата по спора
1 Жалбоподателят г‑н Ammar Sharif е бизнесмен със сирийско гражданство.
2 Като осъжда категорично тежките репресии срещу мирния протест на различни места в цяла Сирия и като призовава сирийските власти да проявяват сдържаност, вместо да прилагат сила, на 9 май 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 11). Предвид сериозността на обстановката Съветът налага оръжейно ембарго, забрана на износа на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, както и ограничения за допускането в Европейския съюз и замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия.
3 Имената на лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население в Сирия, както и на свързаните с тях физически или юридически лица и образувания са посочени в приложението към Решение 2011/273. Съгласно член 5, параграф 1 от това решение по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът може да изменя това приложение.
4 Тъй като някои от ограничителните мерки срещу Сирийската арабска република попадат в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 1). В основната си част този регламент е идентичен с Решение 2011/273, но предвижда възможности за освобождаване на замразените финансови средства. Списъкът в приложение II към този регламент на лицата, образуванията и органите, признати за отговорни за съответната репресия или свързани с отговорните лица, е идентичен със списъка в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 14, параграфи 1 и 4 от Регламент № 442/2011, когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на визираните ограничителни мерки, той изменя съответно приложение II, а от друга страна преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца списъка в приложение II.
5 Предвид сериозността на обстановката в Сирия с Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, 2011 г., стр. 56) Съветът приема за необходимо да наложи допълнителни ограничителни мерки. По съображения за яснота мерките, наложени с Решение 2011/273, и допълнителните мерки са групирани в един-единствен правен акт. В член 18 от Решение 2011/782 са предвидени ограничения във връзка с допускането на територията на Съюза, а в член 19 от него — замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на лицата и образуванията, чиито имена са включени в приложение I към него.
6 Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, 2012 г., стр. 1).
7 С Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, 2012 г., стр. 21) разглежданите ограничителни мерки са групирани в един-единствен правен акт.
8 Решение 2012/739 е заменено с Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14). С Решение 2014/309/ОВППС на Съвета от 28 май 2014 година за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 160, 2014 г., стр. 37) действието на Решение 2013/255 е продължено до 1 юни 2015 г.
9 На 12 октомври 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/1836 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75). Същия ден той приема Регламент (ЕС) 2015/1828 за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 1).
10 Съгласно съображение 6 от Решение 2015/1836 „Съветът прецени, че поради строгия контрол, който упражнява сирийският режим върху икономиката, единствено тесен кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия са в състояние да поддържат своя статут, като се ползват от тесни връзки с режима и от неговата подкрепа и като упражняват влияние сред него“ и „Съветът счита, че следва да предвиди ограничителни мерки за налагане на ограничения върху достъпа и за замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от посочените видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, както са посочени от Съвета и включени в списъка в приложение I, с цел да им се попречи да предоставят материална или финансова подкрепа на режима, както и, посредством упражняваното от тях влияние, да се увеличи натискът върху самия режим да промени политиката си на репресии“.
11 С Решение 2015/1836 текстът на членове 27 и 28 от Решение 2013/255 е изменен. Тези членове вече предвиждат ограничения за влизането на територията на държавите членки или транзитното преминаване през нея и замразяване на финансовите средства на „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, освен „ако има достатъчно информация, че [тези лица] не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки“.
12 С Решение за изпълнение (ОВППС) 2016/1897 от 27 октомври 2016 година за прилагане на Решение 2013/255 (ОВ L 293, 2016 г., стр. 36) Съветът изменя Решение 2013/255 с цел по-конкретно да приложи разглежданите ограничителни мерки и по отношение на други лица и образувания, чиито имена са добавени в списъка, съдържащ се в приложението към последното решение. Името на жалбоподателя е включено в този списък под номер 212 в таблица A от това приложение, както и датата на включването му в разглеждания списък, в случая 28 октомври 2016 г., а също и следните основания:
„Водещ сирийски бизнесмен, извършващ дейност в Сирия в секторите на банковото дело, застраховането и туризма. Съдружник основател на Byblos Bank Syria, основен съдружник в Unlimited Hospitality Ltd и член на управителния съвет на Solidarity Alliance Insurance Company и Al-Aqueelah Takaful Insurance Company“.
13 На 27 октомври 2016 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1893 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 293, 2016 г., стр. 25). Името на жалбоподателя фигурира в таблица А от приложението към този регламент за изпълнение със същите данни и основания като посочените в Решение за изпълнение 2016/1897.
14 На 28 октомври 2016 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2013/255 и в Регламент № 36/2012 (ОВ C 398, 2016 г., стр. 4).
15 На 29 май 2017 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2017/917 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 139, 2017 г., стр. 62). С член 1 от Решение 2017/917 е изменен член 34 от Решение 2013/255, за да се предвиди подновяването на ограничителните мерки, предвидени в приложението към последното решение, до 1 юни 2018 г. Освен това съгласно член 2 от Решение 2017/917 петдесет и пет от вписванията, които фигурират в приложение I към последното решение, относно лица, различни от жалбоподателя, са изменени. Накрая, съгласно член 3 Решение 2017/917 влиза в сила в деня на публикуването му.
16 Същия ден Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 139, 2017 г., стр. 15). Съгласно член 1 от този регламент за изпълнение приложение II към Регламент № 36/2012 е изменено, за да се вземат предвид измененията, приети с Решение 2017/917, в приложение I към Решение 2013/255. Съгласно член 2 Регламентът за изпълнение влиза в сила в деня на публикуването му.
17 На 28 май 2018 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2018/778 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 131, 2018 г., стр. 16). С член 1 от Решение 2018/778 член 34 от Решение 2013/255 е изменен, за да се предвиди подновяването на ограничителните мерки, предвидени в приложението към последното решение, до 1 юни 2019 г. Освен това съгласно член 2 от Решение 2018/778 тридесет и четири от вписванията, които фигурират в приложение I към последното решение, относно лица, различни от жалбоподателя, са изменени. Накрая, съгласно член 3 Решение 2018/778 влиза в сила в деня след публикуването му.
18 Същия ден Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/774 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 131, 2018 г., стр. 1). Съгласно член 1 от този регламент за изпълнение приложение II към Регламент № 36/2012 е изменено, за да се вземат предвид измененията, приети с Решение 2018/778, в приложение I към Решение 2013/255. Съгласно член 2 Регламентът за изпълнение влиза в сила в деня след публикуването му.
Производството и исканията на страните
19 На 4 януари 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба за отмяна на Решение за изпълнение 2016/1897 и на Регламент за изпълнение 2016/1893.
20 На 3 април 2017 г. Съветът депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд.
21 С молба, депозирана в секретариата на Общия съд на 31 март 2017 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С решение от 28 април 2017 г. председателят на пети състав на Общия съд допуска това встъпване. Комисията представя изявлението си на 22 юни 2017 г. Жалбоподателят представя своето становище по него в определения му срок.
22 На 19 май 2017 г. жалбоподателят подава реплика, а на 27 юни 2017 г. Съветът представя дуплика.
23 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 август 2017 г., жалбоподателят изменя жалбата, така че тя да включва и искане за отмяна на Решение 2017/917 и на Регламент за изпълнение 2017/907.
24 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, на 27 февруари 2018 г. Общият съд иска от Съвета да предостави четима версия на някои документи. Последният уважава това искане на 9 март 2018 г.
25 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 юни 2018 г., жалбоподателят изменя жалбата, така че тя да включва и искане за отмяна на Решение 2018/778 и на Регламент за изпълнение 2018/774.
26 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, на 15 юни и 28 септември 2018 г. Общият съд иска от Съвета да предостави документи. Последният уважава това искане на Общия съд съответно на 20 юни и 3 октомври 2018 г.
27 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени в частта, в която тези актове се отнасят до него, Решение за изпълнение 2016/1897, Регламент за изпълнение 2016/1893, Решение 2017/917, Регламент за изпълнение 2017/907, Решение 2018/778 и Регламента за изпълнение 2018/774 (наричани по-нататък „обжалваните актове“),
– при условията на евентуалност, на основание на членове 277 и 263 ДФЕС, да обяви за неприложими член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, доколкото се прилагат по отношение на жалбоподателя,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
28 В жалбата си жалбоподателят предявява искания за обезщетение на основание член 340, втора алинея ДФЕС, за да бъдат поправени вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на включването на името му в обжалваните актове. В репликата жалбоподателят се отказва от тези си искания, тъй като не е в състояние да представи подробните доказателства относно обхвата на претърпените вреди.
29 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– при условията на евентуалност, ако обжалваните актове трябва да бъдат отменени в частта им, която се отнася до жалбоподателя, да разпореди действието на обжалваните решения да бъде запазено в частта им, която се отнася до него, до изтичането на срока за обжалване,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
30 Комисията, подпомагана от Съвета, моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
31 В хода на съдебното заседание Комисията се отказва от второто си искане.
От правна страна
По допустимостта на изявленията за изменение на исканията, доколкото се отнасят до Регламент за изпълнение 2017/907 и Регламент за изпълнение 2018/774
[…]
По същество
35 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, изведени, първото от грешка при прилагане на правото и от грешка в преценката, а второто от нарушение на правото на собственост, на принципа на пропорционалност, на свободата на стопанска инициативи и на правото на добро име. В изявленията за изменение на исканията той изтъква също трето основание, изведено формално от нарушение на правото на защита, на правото на добра администрация и на правото на ефективна съдебна защита.
36 Общият съд приема, че доколкото доводите в подкрепа на третото основание, изтъкнато в изявленията за изменение на исканията, на практика сочат към грешка в преценката, а не към нарушение на процесуалните права, това основание трябва да се разгледа като изведено от подобна грешка и ще бъде разгледано с първото основание.
37 Освен това при условията на субсидиарност, жалбоподателят изтъква четвърто основание, изведено от възражение за незаконосъобразност, според което критерият за посочване, предвиден в член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, както и в член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, е непропорционален спрямо преследваните с обжалваните актове цели и трябва да се обяви за неприложим спрямо него.
38 В резултат на това Общият съд смята за уместно да разгледа най-напред първото и третото основание заедно, след това второто и най-накрая четвъртото, изведено от възражение за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателя при условията на евентуалност.
[…]
По възражението за незаконосъобразност
86 При условията за евентуалност, жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност съгласно член 277 ДФЕС относно критерия за посочване, предвиден в член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и в член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, във връзка с категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“. В това отношение жалбоподателят поддържа, че този критерий е непропорционален спрямо легитимните цели, преследвани с обжалваните актове, поради което трябва да бъде обявен за неприложим спрямо него, ако се тълкува в смисъл, че може да се отнася до всяко лице — „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, независимо дали има връзка между лицето и сирийския режим.
87 В този смисъл, на първо място, жалбоподателят оспорва съвместимостта на оспорения критерий за включване с принципа на пропорционалност. Той твърди, че обхватът и произволното приложно поле на критерия, следващо от тълкуването, което той оспорва, надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целите на обжалваните актове. Освен това жалбоподателят поддържа, от една страна, че критерият, който той оспорва, трябва да се тълкува в зависимост от предмета и целта на ограничителните мерки, а от друга страна, че с оглед на потисническия характер на ограничителните мерки и на опустошителното им действие върху доброто име и икономическата дейност на лицето, засегнато от мерките, посочването на лица на толкова произволна основа не може да бъде обосновано, а още по-малко пропорционално.
88 На второ място, жалбоподателят подчертава, че с оглед на член 28, параграф 3 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и на член 15, параграф 1а от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, разглежданият критерий за включване предполага да е налице достатъчна връзка между категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, и сирийския режим. Според него Съветът не може да обоснове произволния характер на този критерий, като приеме, че визираното с ограничителните мерки лице е в състояние да докаже, че не е свързано със сирийския режим, предвид факта че от него не може да бъде искано да представи отрицателно доказателство за това, че критерият не е изпълнен.
89 Съветът оспорва повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност и поддържа, от една страна, че включването на името му се основава на самостоятелна преценка на представените доказателства, а от друга страна, че според решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247) той разполага с широка свобода на преценка, за да определи общите критерии за включване. Освен това Съветът твърди, че презумпцията, установена с Решение 2013/255, почива на законова основа, която е пропорционална и оборима.
90 Най-напред следва да се припомни, че според съдебната практика принципът на пропорционалност като основен принцип в правото на Съюза изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целите, преследвани с разглежданата правна уредба. В този смисъл, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 205 и цитираната съдебна практика).
91 Освен това следва да се подчертае, че според съдебната практика институциите могат да използват презумпции, които са израз на възможността за администрацията, върху която пада тежестта за доказване, да направи изводи въз основа на общи емпирични правила, следващи от обичайния ход на събитията (вж. по аналогия в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 60—63, и заключението на генерален адвокат Kokott по дело T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:110, т. 87—89).
92 Освен това от съдебната практика следва, че макар дадена презумпция да е трудно оборима, тя остава допустима, ако е пропорционална на преследваната законосъобразна цел, ако е налице възможност да се приведат доказателства за противното и ако правото на защита е гарантирано (вж. решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 62 и цитираната съдебна практика). Освен това Европейският съд по правата на човека приема, че член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., не отхвърля прилагането на фактически и правни презумпции, но задължава държавите да ги поставят в разумни граници, които вземат предвид сериозността на правно защитеното благо и съхранят правото на защита (ЕСПЧ, 7 октомври 1988 г., Salabiaku c/у Франция, CE:ECHR:1988:1007JUD 001051983)
93 Следва да се констатира, че от съображения 1—6 от Решение 2015/1836 става ясно, че тъй като ограничителните мерки, приети в Решение 2011/273, не са позволили да се прекрати репресията, упражнявана от сирийския режим срещу сирийското цивилно население, Съветът решава в рамките на член 29 ДЕС с оглед на сложната обстановка в Сирия да остави в сила тези ограничителни мерки и да гарантира ефективността им, чрез доразработването им, като същевременно запази своя целеви и диференциран подход и вземе предвид хуманитарното положение на сирийското население.
94 За да постигне тези цели и поради строгия контрол, упражняван върху икономиката от сирийския режим, Съветът приема, от една страна, че действащият режим не е в състояние да се задържи без подкрепата на управителите на предприятия, а от друга страна, че ограничен кръг от „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, могат да запазят статуквото си благодарение на тесни връзки със сирийския режим и на неговата подкрепа, както и на влиянието, упражнявано сред него. Като постъпва по този начин, както беше посочено в точка 56 по-горе, Съветът презюмира връзка със сирийския режим по отношение на „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“.
95 Всъщност, както предвиждат член 27, параграф 2, буква а) и член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, ограничителните мерки по това решение вече се прилагат за категорията лица „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“. Освен това съгласно член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от същото решение мерките не се прилагат или престават да се прилагат спрямо тези лица само ако има достатъчно информация, че не са или вече не са свързани с режима или че не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.
96 В случая следва да се разгледа дали оспореният критерий за включване е съвместим с принципа на пропорционалност.
97 На първо място, следва да се посочи, че оспореният критерий за включване е необходим и подходящ, за да се постигнат целите, преследвани с Решение 2013/255 и с Регламент № 36/2012, състоящи се в категорично осъждане и прекратяване на провежданите от г‑н Al‑Assad и неговия режим жестоки репресии срещу цивилното население в Сирия. В това отношение, от една страна, е важно да се припомни, че Съветът разполага с широко право на преценка, що се отнася до общото и абстрактно определяне на правните критерии и подробните правила за приемането на ограничителните мерки (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 120). От друга страна, следва да се констатира, че оспореният критерий за включване е установен от Съвета през 2015 г., тъй като въпреки приемането на ограничителни мерки за упражняване на натиск върху сирийския режим в продължение на четири години, а именно от май 2011 г., репресиите срещу сирийското население продължават. Освен това поради строгия контрол, упражняван от сирийския режим върху икономиката, замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси, принадлежащи на категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, би възпрепятствало възможността тази категория от лица да продължи да предоставя материална или финансова подкрепа за сирийския режим и с оглед на влиянието, което упражнява, натискът върху режима би се увеличил, за да промени той политиката си на репресии. При тези обстоятелства следва да се приеме, че замразяването на финансовите средства на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, е наложително, за да се упражни натиск върху сирийския режим с цел да се прекратят репресиите срещу цивилното население или да бъдат те облекчени, и следователно е необходимо и подходящо, за да се гарантира ефективността на мерките, приети срещу тази категория от лица.
98 На второ място, по отношение на достатъчния характер на разглеждания критерий за включване за постигането на така преследваните цели, следва да се приеме, че ако обжалваните актове не са насочени към лицата, принадлежащи към категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, изпълнението на тези цели би било обречено на неуспех, тъй като тази категория от лица предоставя съществена материална и финансова подкрепа за сирийския режим. Всъщност определянето на разглеждания критерий за включване е последица от продължаването на репресиите срещу сирийското цивилно население въпреки установяването на ограничителни мерки от 2011 г. Освен това въвеждането на този критерий в Решение 2015/1836 и в Регламент 2015/1828 е резултат на еволюция в съдебната практика, в резултат на която Съветът доуточнява критериите, които позволяват ефикасното постигане на целите, преследвани с разглежданата правна уредба. Предвид тези съображения оспореният критерий за включване изглежда достатъчен за постигането на тези цели.
99 На трето място, по отношение на неудобствата, причинени на жалбоподателя, от съдебната практика следва, че основните права не са абсолютни прерогативи и че упражняването им може да бъде предмет на ограничения, обосновани от цели от общ интерес, преследвани от Съюза. Така всяка икономическа или финансова ограничителна мярка, какъвто и да е критерият за включване, въз основа на който тази мярка е наложена, по дефиниция има действие, което засяга определени основни права на лицето, чието име е включено в съответните списъци. Важността на преследваните от спорната правна уредба цели може да обоснове дори значителни отрицателни последици за някои оператори.
100 В заключение следва да се разгледа дали презумпцията за връзка със сирийския режим, приложена по отношение на лицата, принадлежащи към категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“ и установена от Съвета, не е явно непропорционална.
101 В това отношение най-напред се налага да се подчертае, че Съветът е упълномощен да определи общите критерии за включване въз основа на общи емпирични правила, припомнени в точка 2 и сл. по-горе, и в резултат на това да изведе съответните правни последици.
102 По настоящото дело при установяването на спорния критерий за включване, Съветът е приел, както бе посочено в точки 56 и 94 по-горе, че това да си „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, предполага наличие на връзка със сирийския режим.
103 По-нататък следва да се припомни, че сред законовите презумпции следва да се направи разграничение между тези, които са оборими и тези, които са необорими. Всъщност дадена законова презумпция е обикновена или оборима, когато може да бъде оборена с представянето на доказателства в противния смисъл, докато презумпцията е абсолютна или необорима, когато не може да бъде оборена с представяне на никакво доказателство в противния смисъл.
104 В това отношение следва да се провери дали според съдебната практика, цитирана в точка 92 по-горе, презумпцията за връзка със сирийския режим спрямо лицата, принадлежащи към категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, остава в разумните граници, ако може или не може да бъде оборена с представянето на доказателства в противния смисъл и дали правото на защита е гарантирано.
105 На първо място, се налага констатацията, че предвид най-напред авторитарния характер на сирийския режим, след това предвид отношението на взаимозависимост, което се е развило между бизнес средите и сирийския режим поради процеса на либерализиране на икономиката, започнат от г‑н Al‑Assad, и накрая, поради строгия контрол, упражняван от държавата върху сирийската икономика, Съветът правилно може да приеме за общо емпирично правило факта, че лицата, принадлежащи към категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, могат да запазят статуквото си само благодарение на тесни връзки със сирийския режим. В това отношение е разумно да се презюмира, че лице, което попада в тази категория, има връзка с режима на г‑н Al‑Assad, който му позволява да развие дейността си и да се възползва от политиките на този режим.
106 На второ място, следва да се отбележи, както вече беше посочено в точки 56 и 94 по-горе, че Съветът е установил оборима презумпция за връзка със сирийския режим по отношение на лицата, принадлежащи към категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“. Всъщност имената на попадащите в тази категория лица не се включват, ако бъде установено, че последните не са или вече не са свързани с действащия режим или че не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки. Налага се обаче констатацията, както беше посочено в точка 67 по-горе, че жалбоподателят не е представил никакъв документ, който да удостоверява, че се намира в едно от тези положения.
107 Така, за да обори спорната презумпция, жалбоподателят трябва да представи доказателства, които са от естество, от една страна, да оспорят факта, че той е „виден бизнесмен, извършващи дейност в Сирия“, а от друга страна, да представи доказателство в обратния смисъл, а именно че не е или че не е бил свързан с режима на г‑н Al‑Assad или че не упражнява влияние върху този режим, или че не представлява реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.
108 За да докаже, че няма връзка със сирийския режим и така да установи, че презумпцията не може да се приложи спрямо него, и за да бъде заличено името му от спорните списъци, жалбоподателят е имал възможността да представи улики или доказателства, които могат да поставят под съмнение възприетия по отношение на него мотив, като се позове по-специално на факти и информация, които само той може да притежава, и като установи, че вече не е член на управителния съвет на дружествата, посочени в представеното от Съвета изложение на мотивите, че не притежава или че не притежава повече акции в тези дружества или че последните нямат влияние върху сирийската икономика и че следователно участието му в тези дружества не представлява реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.
109 На трето място, следва да се припомни, че тъй като мерките, каквито са обжалваните актове, имат съществено значение върху правата и свободите на визираните с тях лица, Съветът е длъжен да спазва правото на защита на тези лица, като им съобщи мотивите за включването на техните имена в разглеждания списък едновременно със или веднага след приемането на решението и като им позволи да представят обясненията си най-късно преди приемането на второто решение, което се отнася до тях, и така евентуално да обори въпросната презумпция, като представи доказателствата относно професионалното им положение в полза на приемането или неприемането на решението или на това то да има такова или друго съдържание (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 61—67). В това отношение следва да се отбележи, че от преписката става ясно, че с писмо от 19 декември 2016 г. Съветът е предал на жалбоподателя доказателствата, както и предложението за включване, представено от държава членка, въз основа на които името му е включено в списъците, приложени към обжалваните актове. Следователно Съветът е предоставил на жалбоподателя възможността да представи доказателствата за това, че независимо от наличието на сериозни улики, въз основа на които той попада в категорията на лицата, спрямо които е насочен разглежданият критерий за включване, въпреки това той не е свързан със сирийския режим. Ето защо следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.
110 От всичко изложено по-горе следва, че оспореният критерий за включване е съвместим с принципа на пропорционалност и че няма произволен характер, доколкото в светлината на изложения по-горе контекст Съветът е въвел този критерий в Решение 2015/1836 и в Регламент 2015/1828 обосновано и пропорционално на целите, преследвани с правната уредба за ограничителните мерки срещу Сирия, като същевременно запазва възможността въпросните лица да оборят презумпцията за връзка със сирийския режим.
111 Ето защо повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност трябва да се отхвърли като неоснователно, без да е необходимо да се разглежда оспорената от Комисията допустимост.
[…]
По съдебните разноски
113 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
114 В случая, тъй като жалбоподателят е загубилата делото страна и Съветът е направил искане в този смисъл, жалбоподателят трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски. От друга страна, в качеството си на встъпила институция, Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Г‑н Ammar Sharif понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Gratsias | Labucka | Ulloa Rubio |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 април 2019 година.
Подписи