Дело T‑5/17
(публикувани откъси)
Ammar Sharif
срещу
Съвет на Европейския съюз
Решение на Общия съд (пети състав) от 4 април 2019 г.
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Явна грешка в преценката — Право на собственост — Пропорционалност — Засягане на доброто име“
Обща външна политика и политика на сигурност — Специфични ограничителни мерки по отношение на някои лица и образувания с оглед на положението в Сирия — Решение 2013/255/ОВППС и Регламент № 36/2012 — Презумпция за подкрепа за сирийския режим спрямо видните бизнесмени, извършващи дейност в Сирия — Допустимост — Условия — Пропорционалност — Оборима презумпция — Зачитане на правото на защита
(член 29 ДЕС; член 27, параграф 2, буква а) и параграф 3 и член 28, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с Решение (ОВППС) 2015/1836; член 15, параграфи 1а и 1б от Регламент № 36/2012 на Съвета, изменен с Регламент 2015/1828)
(вж. т. 91—95, 97, 105, 106, 109 и 110)
Резюме
В решението Sharif/Съвет (T‑5/17), обявено на 4 април 2019 г., Общият съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена от сирийски бизнесмен, срещу актовете, по силата на които името му е включено в списъка на лицата и образуванията, спрямо които са насочени ограничителните мерки, предприети срещу Сирийската арабска република (а именно Решение за изпълнение (ОВППС) 2016/1897(1), Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1893(2), Решение (ОВППС) 2017/917(3), Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907(4), Решение (ОВППС) 2018/778(5) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/774(6)). В жалбата си жалбоподателят иска също при условията на евентуалност да се обявят за неприложими спрямо него разпоредбите, които установяват критерия за посочване, включващ „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“ (а именно член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836(7), и член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828(8)). Жалбоподателят поддържа, че посоченият критерий е непропорционален спрямо преследваните с обжалваните актове цели, доколкото може да се отнася до всяко лице — „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, независимо дали има връзка между това лице и сирийския режим.
Общият съд приема, че институциите могат да използват презумпции, които са израз на възможността за администрацията, върху която пада тежестта за доказване, да направи изводи въз основа на общи емпирични правила, следващи от обичайния ход на събитията. Освен това той приема, че макар дадена презумпция да е трудно оборима, тя остава допустима, ако е пропорционална на преследваната законосъобразна цел, ако е налице възможност да се приведат доказателства за противното и ако правото на защита е гарантирано. Подобна презумпция трябва да бъде поставена в разумни граници, като се вземе предвид сериозността на правно защитеното благо и се съхрани правото на защита.
В това отношение Общият съд посочва най-напред, че поради строгия контрол, упражняван от сирийския режим върху икономиката, замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси, принадлежащи на категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, би възпрепятствало възможността тази категория от лица да продължи да предоставя материална или финансова подкрепа за сирийския режим и с оглед на влиянието, което упражнява, натискът върху режима би се увеличил, за да промени той политиката си на репресии. Освен това предвид най-напред авторитарния характер на сирийския режим, след това предвид отношението на взаимозависимост, което се е развило между бизнес средите и сирийския режим поради процеса на либерализиране на икономиката, започнат от г‑н Al‑Assad, и накрая, поради строгия контрол, упражняван от държавата върху сирийската икономика, Съветът правилно може да приеме за общо емпирично правило факта, че лицата, принадлежащи към категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, могат да запазят статуквото си само благодарение на тесни връзки със сирийския режим. Следователно Общият съд разумно е презюмирал, че лице, което попада в тази категория, има връзка с режима на г‑н Al‑Assad, който му позволява да развие дейността си и да се възползва от политиките на този режим.
По-нататък Общият съд приема, че Съветът е установил оборима презумпция за връзка със сирийския режим по отношение на лицата, принадлежащи към категорията на „видни[те] бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“. Всъщност имената на попадащите в тази категория лица не се включват в списъка на лицата, спрямо които са насочени ограничителните мерки, ако бъде установено, че последните не са или вече не са свързани с действащия режим или че не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.
В резултат на това Общият съд приема, че оспореният критерий за включване е съвместим с принципа на пропорционалност и че няма произволен характер, доколкото Съветът е въвел този критерий в Решение 2015/1836 и в Регламент 2015/1828 обосновано и пропорционално на целите, преследвани с правната уредба за ограничителните мерки срещу Сирия, като същевременно запазва възможността въпросните лица да оборят презумпцията за връзка със сирийския режим. Поради тази причина Общият съд отхвърля възражението за незаконосъобразност.