ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

19 декември 2007 година

Дело F‑84/06

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Поемане на медицинските разходи — Изрично отхвърляне на искането“

Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio, бивше длъжностно лице в Комисията, иска в частност отмяна на мълчаливия отказ на органа по назначаването по исканията му от 20 юни и 18 юли 2005 г. за възстановяване на 100 % от различни медицински разноски съгласно член 72, параграф 1 от Правилника. Освен това жалбоподателят иска Комисията да бъде осъдена да му заплати разликата между общата сума на въпросните медицински разноски и сумата, която вече му е била възстановена на това основание, а именно 89,56 eur. Накрая жалбоподателят иска тази сума да се изплати заедно с лихви за забава, определени на 10 % с годишна капитализация, считано от 21 юни 2005 г.

Решение: Съдът на публичната служба се десезира по дело F‑84/07, Marcuccio/Комисия, за да може Първоинстанционният съд да постанови решение по делото. Съдът на публичната служба не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

Производство — Разпределение на правомощията между различните общностни юрисдикции

(член 8, параграф 3 от приложение І към Статута на Съда; член 72 от Правилника за длъжностните лица)

Когато е сезиран с жалба срещу отказ за възстановяване на 100 % от медицинските разноски на длъжностно лице, което поддържа, че има право на това възстановяване поради психическото заболяване, от което твърди, че страда, Съдът на публичната служба е длъжен на основание член 8, параграф 3, втора алинея от приложение І към Статута на Съда да се десезира в полза на Първоинстанционния съд, при положение че пред последния има висящи дела по други жалби между същите страни на същото правно основание и с предмет — същото право на възстановяване на 100 % от медицинските разноски. Тези различни жалби са част от един и същ правен спор и с оглед на доброто правораздаване, гаранция за което предоставя член 8, параграф 3 от приложение І към Статута на Съда, се явява необходимо решаването на целия спор да бъде поверено на един съд.

(вж. точки 8—16)