Дело C-427/07

Комисия на Европейските общности

срещу

Ирландия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Оценка на въздействието на проекти върху околната среда — Директива 85/337/ЕИО — Достъп до правосъдие — Директива 2003/35/ЕО“

Резюме на решението

1.        Околна среда — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Директива 85/337

(член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11, и точка 10, буква д) от приложение II към нея)

2.        Актовe на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки

(член 10а от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 2003/35, и член 15а от Директива 96/61 на Съвета, изменена с Директива 2003/35)

3.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията — Презумпции — Недопустимост — Неизпълнение на предвиденото в директива задължение на държавите членки за предоставяне на информация — Последици

(членове 10 ЕО и 226 ЕО)

1.        В приложение на член 4, параграф 2 от Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11, като разглеждат всеки отделен случай или въз основа на прагове или критерии, държавите членки определят за кои проекти, изброени в приложение II към изменената директива, трябва да се извърши оценка на въздействието им върху околната среда. Съгласно същата разпоредба държавите членки могат да решат да приложат и двете процедури.

Макар по този начин на държавите членки да се предоставя свобода на преценка при определяне на някои видове проекти, за които следва да се извърши оценка, или при определяне на критериите и/или праговете, които следва да се вземат предвид, тази свобода е ограничена от задължението, предвидено в член 2, параграф 1 от изменената Директива 85/337, да се проучи въздействието на проектите, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда, по-конкретно поради техния характер, мащаби или местоположение. Държава членка, която определя критериите или праговете на такова ниво, че на практика от самото начало за всички проекти от определен вид не се прилага задължението за проучване на въздействието им, превишава свободата на преценка, с която разполага, освен ако въз основа на обща преценка не се приеме, че изключените проекти не могат да окажат значително въздействие върху околната среда.

В това отношение, като предвижда извършването на оценка на въздействието върху околната среда на проектите за строителство на частни пътища само в случай че те са част от други проекти, които попадат в приложното поле на посочената директива и за които се прилага задължението за извършване на оценка, националната правна уредба води до положение, при което по отношение на проектите за строителство на частен път, които се осъществяват отделно, не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, макар посочените проекти да могат да окажат значително въздействие върху околната среда.

(вж. точки 40—42 и 44)

2.        Разпоредбите на директива трябва да се прилагат с неоспорима задължителна сила, с необходимата специфичност, точност и яснота, за да се спази изискването за правна сигурност, което налага, в случай че директивата цели учредяването на права по отношение на частноправни субекти, да се предостави възможност на ползващите се лица да се запознаят с правата си в тяхната пълнота.

В това отношение от член 10а от Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35, и от член 15а от Директива 96/61 за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, изменена със същата директива, следва, че установените с тези разпоредби производства не трябва да бъдат възпиращо скъпи. Посоченото в това отношение се отнася само до разходите във връзка с участието в такива производства. Подобна разпоредба не забранява на юрисдикциите да осъдят дадена страна да заплати съдебните разноски, при условие че размерът на последните отговаря на това изискване. Национално правило, съгласно което юрисдикциите могат да не осъдят загубилата делото страна да заплати съдебните разноски и освен това могат да постановят, че направените от последната разходи се понасят от другата страна по делото, е само част от съдебната практика. Не може да се приеме, че подобна съдебна практика, която по естеството си не е безспорна, представлява надлежно изпълнение на задълженията, произтичащи от посочените разпоредби.

Освен това посочените член 10а, шеста алинея от Директива 85/337 и член 15а, шеста алинея от Директива 96/61 предвиждат конкретно задължение за постигане на резултат, за чието изпълнение държавите членки трябва да следят и което се изразява в предоставяне на разположение на обществеността на практическа информация относно достъпа до способите за обжалване по административен и съдебен ред. При липса на специфична законова или подзаконова уредба във връзка с информацията относно предоставените по този начин права на обществеността не може да се приеме, че сами по себе си предоставянето на разположение посредством публикуване или по електронен път на правилата относно способите за обжалване по административен и съдебен ред, както и възможният достъп до съдебни решения гарантират по достатъчно ясен и точен начин, че заинтересованата общественост е в състояние да се запознае с правата си на достъп до правосъдие в областта на околната среда.

(вж. точки 55, 92—94, 97 и 98)

3.        Макар в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 226 ЕО да е задължение на Комисията да докаже наличието на твърдяното неизпълнение, да представи пред Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнение на задължения, без тя да може да се основава на някаква презумпция, по силата на член 10 ЕО държавите членки трябва да улесняват изпълнението на задачата ѝ, която съгласно член 211 ЕО е по-конкретно да гарантира, че разпоредбите на Договора и мерките, приети от институциите в съответствие с него, се прилагат. Впрочем именно с тази цел някои директиви предвиждат задължение за държавите членки да предоставят информация.

Информацията, която държавите членки са длъжни да предоставят на Комисията, трябва да бъде ясна и точна. Тя трябва недвусмислено да указва законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с приемането на които държавата членка смята, че е изпълнила различните си задължения по директивата. При липса на такава информация Комисията не може да провери дали държавата членка действително и напълно прилага директивата. Неизпълнението на това задължение от държава членка, независимо дали напълно липсва информация или тя не е достатъчно ясна и точна, само по себе си може да обоснове започването на процедурата по член 226 ЕО, с която се цели да се установи това неизпълнение. От друга страна, макар транспонирането на дадена директива да може да се гарантира чрез вътрешноправни норми, които вече са в сила, в този случай държавите членки не са освободени от формалното задължение да информират Комисията за наличието на тези норми, за да може тя да прецени съответствието им с директивата.

(вж. точки 105—108)