Дело T-18/05

IMI plc и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Сектор на медните водопроводни тръби — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължено нарушение с множество проявни форми — Прекъсване на участието — Глоби — Ограничено участие в картела“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Тежест на доказване на нарушението и на неговата продължителност за Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание

3.      Конкуренция — Глоби — Насоки за определяне на размера на глобите — Метод на изчисляване, при който се вземат предвид различни елементи на гъвкавост

(член 229 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

4.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие

(Известие 96/C 207/04 на Комисията)

5.      Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 253 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

6.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

7.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Големина на съответния продуктов пазар — Отчитане

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

1.      Член 81, параграф 1 ЕО не се прилага, освен ако няма съгласуване на волята поне на две страни, като формата на проявление не е важна, стига тя да изразява точно тази воля.

При липсата на доказателства, въз основа на които да се установи пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията е длъжна да представи доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на това нарушение е било непрекъснато.

Макар периодът между две противоправни прояви да е релевантен критерий, за да се установи непрекъснатият характер на дадено нарушение, въпросът дали посоченият период е достатъчно дълъг, за да е налице прекъсване на нарушението, не може да бъде разглеждан абстрактно. Напротив, той следва да бъде преценен с оглед на дейността на въпросния картел.

Комисията допуска грешка при прилагането на правото, тъй като приема, че съответното предприятие е участвало без прекъсване в картела, макар то да не е поддържало тайни контакти или да е участвало в други прояви на тайни отношения в период, надхвърлящ с повече от една година промеждутъците от време, през които членовете на картела обикновено изявяват волята си да ограничат конкуренцията.

(вж. точки 88—90 и 96)

2.      Изложението на възраженията трябва да дава възможност на заинтересованите лица да узнаят в какво ги обвинява Комисията. Това изискване е спазено, когато в окончателното решение не се ангажира отговорността на заинтересованите лица за нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и се вземат предвид само фактите, по които заинтересованите лица са могли да дадат обяснения. Все пак окончателното решение на Комисията не трябва непременно да бъде точно копие на изложението на възраженията. Правото на защита е нарушено поради несъответствие между изложението на възраженията и окончателното решение само когато възприетото в това решение твърдение за нарушение не е изложено така, че адресатите да могат да се защитят. Всъщност правото на изслушване обхваща всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава решението, но не и окончателното становище, което администрацията възнамерява да приеме.

(вж. точки 106, 108 и 109)

3.      Независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, съдържат правило за поведение, указващо каква практика да се следва, от което в конкретните случаи Комисията не може да се отклони, без да изложи съответстващи на принципа за равно третиране съображения. Следователно в рамките на контрола за законосъобразност на наложените с решение на Комисията глоби Общият съд следва да провери дали същата е упражнила правото си на преценка съгласно изложения в Насоките метод и ако установи, че се е отклонила от него, да провери дали това отклонение е оправдано и надлежно мотивирано.

С приемането на Насоките Комисията сама ограничава правото си на преценка, без това да е несъвместимо със запазването на широката ѝ свобода на преценка. Насоките съдържат различни възможности за гъвкавост, които позволяват на Комисията да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламенти № 17 и № 1/2003, както ги тълкува Съдът. Следователно в области, в които Комисията разполага със свобода на преценка, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката. Свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на общностния съд, даваща му право да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба.

(вж. точки 117—121)

4.      Макар Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели от 1996 г. да поражда оправдани правни очаквания, на които могат да се позоват предприятията, желаещи да уведомят Комисията за съществуването на картел, тези очаквания могат да се отнасят единствено до начина, по който съдействието, което те са оказали, след като са изразили желание да сътрудничат, ще бъде взето предвид от Комисията. Нито от текста на посоченото известие, нито от вътрешната логика на създадения с него механизъм следва, че в административната процедура Комисията е длъжна да уведомява предприятията, които не са изразили желание да сътрудничат, за мерките, които е предприела в рамките на разследването си, или за неговия ход. Всички участници в даден картел имат възможност във всеки един момент на административната процедура да поискат спрямо тях да се приложи посоченото известие, независимо от предприетите от Комисията мерки по разследването. Всеки участник в картел следва да реши дали и в кой момент да се позове на посоченото известие.

(вж. точки 129 и 130)

5.      При определяне на глобите поради нарушаването на правото на конкуренцията задължението за мотивиране е изпълнено, когато Комисията посочи в решението си обстоятелствата, които са ѝ дали възможност да определи тежестта и продължителността на нарушението. Член 253 ЕО не може да бъде тълкуван в смисъл, че я задължава да обяснява в решенията си причините, поради които при изчисляването на размера на глобата не възприема подходи, алтернативни на действително възприетия в окончателното решение.

(вж. точки 152 и 153)

6.      Предприятие, чиято отговорност е установена по отношение на редица части от даден картел, допринася повече за ефикасността и тежестта на този картел от предприятие нарушител, което участва само в една част от същия този картел. Следователно първото предприятие извършва по-тежко нарушение от второто.

При преценката на относителната тежест на участие на всеки от нарушителите в картела Комисията е длъжна съгласно принципа за индивидуализиране на наказанията и принципа на личната отговорност да вземе предвид обстоятелството, че евентуално някои нарушители не носят отговорност за всички аспекти на този картел.

При прилагането на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, тази преценка задължително трябва да се направи на етапа на определяне на специфичния начален размер, тъй като вземането предвид на смекчаващите обстоятелства позволява единствено да се измени основният размер на глобата в зависимост от особеностите на участието на нарушителя в картела. При все това нарушител, който не носи отговорност за някои части от този картел, не би могъл да има роля във връзка с посочените аспекти. Поради ограничения обхват на установеното по отношение на него нарушение неспазването на нормите на правото на конкуренцията е по-малко тежко, отколкото нарушението на лицата, участвали във всички аспекти на нарушението.

Комисията нарушава принципа за равно третиране, като при изчисляването на размера на глобите не взема предвид факта, че едно от предприятията, за разлика от други предприятия — членове на картела, е участвало само в един аспект на картела, и следователно като третира по един и същи начин различни положения, без такова третиране да бъде обективно оправдано.

(вж. точки 162—164 и 166)

7.      Когато преценява тежестта на дадено нарушение на общностните правила за конкуренция, за да определи началния размер на глобата на предприятието, Комисията може, без обаче да е длъжна, да вземе предвид големината на засегнатия пазар. За тази цел тя може да вземе предвид оборота на съответния пазар. Няма основателна причина този оборот да се изчислява, като се изключват определени производствени разходи. Всъщност във всички промишлени сектори съществуват присъщи на крайния продукт разходи, върху които производителят не може да оказва влияние, но които въпреки това представляват съществен елемент от цялата му дейност и следователно не могат да бъдат изключени от оборота му при определянето на началния размер на глобата. Фактът, че цената на дадена суровина представлява съществена част от крайната цена на готовия продукт или че рискът от колебания на цените на тази суровина е по-голям, отколкото при други суровини, не опровергава този извод.

(вж. точки 180, 182 и 183)