Дело T‑381/11
Europäischer Wirtschaftsverband der Eisen- und Stahlindustrie (Eurofer) ASBL
срещу
Европейска комисия
„Жалба за отмяна — Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове от 2013 г. нататък —Решение на Комисията за определяне на продуктовите показатели за изчисляване на разпределянето на квоти за емисии — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Липса на лично засягане — Подзаконов акт, включващ мерки за изпълнение — Недопустимост“
Резюме на определението
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове — Жалба на сдружение, представляващо интересите на европейската металургична промишленост — Допустимост — Условия
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 10а от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Решение на Комисията за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове — Жалба на сдружение, представляващо интересите на европейската металургична промишленост — Липса на лично засягане за представляваните предприятия — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 10а от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове — Решение на Комисията за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове — Включване — Акт, включващ мерки за изпълнение по смисъла на посочената разпоредба от Договора
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 267 ДФЕС и член 289, параграфи 1—3 ДФЕС; член 10а и член 11, параграф 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
1. По принцип не е допустимо сдружение, представляващо интересите на европейската металургична промишленост, да подава жалба за отмяна на решение на Комисията за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове съгласно член 10а от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, освен ако предприятията, които то представлява, или някои от тях имат процесуална легитимация на собствено основание или ако то може да докаже личен интерес.
(вж. точка 18)
2. Физическо или юридическо лице, което не е адресат на акт, може да твърди, че е лично засегнато по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако е засегнато от оспорвания акт поради някои присъщи на него качества или поради фактическо обстоятелство, което го разграничава от всички останали лица и вследствие на това го индивидуализира по начин, аналогичен на начина, по който би бил индивидуализиран адресатът на акта.
Вследствие на това е недопустима жалба за отмяна подадена от сдружение, представляващо интересите на европейската металургична промишленост срещу Решение на Комисията за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността.
Всъщност, макар и тези предприятия да са оператори на стационарни инсталации, посочени в глава III от посочената директива, това обстоятелство не е от естество да ги индивидуализира, след като с оглед на разпоредбите на оспорваното решение, посоченото решение ги засяга единствено в обективното им качество на оператори на съответните инсталации на същото основание както останалите икономически оператори, които действително или потенциално се намират в същото положение.
Същото се отнася и за процесуалните гаранции, с които разполагат тези предприятия на основание член 10 а, параграф 1, пета алинея и параграф 2, първа алинея от Директива 2003/87. Действително, обстоятелството, че едно лице участва в процеса на приемането на акт на Съюза, може да го индивидуализира по отношение на съответния акт само когато в полза на това лице в правната уредба на Съюза са предвидени някои процесуални гаранции. Като се има предвид, че след като една разпоредба на правото на Съюза във връзка с приемането на решение изисква да се следва определена процедура, в рамките на която дадено лице може да претендира за евентуални права, сред които и правото да бъде изслушано, особеното правно положение, с което то се ползва, има за последица неговото индивидуализиране по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, се налага изводът, че на лице или образувание, разполагащо с подобно процесуално право, не може по принцип да се признае, при наличието на каквато и да било процесуална гаранция, активна процесуална легитимация за оспорване на законосъобразността по същество на даден акт на Съюза. Всъщност точният обхват на правото на даден субект да подаде жалба срещу акт на Съюза зависи от правното положение, определено в негова полза от правото на Съюза, имащо за цел защита на така признатите законни интереси.
Макар обаче от член 10 а, параграф 1, пета алинея и от член 10 а, параграф 2, първа алинея от Директива 2003/87 да следва, че в качеството си на заинтересовани страни предприятията, представлявани от жалбоподателя, са имали правото да бъдат изслушани от Комисията и следователно тя е трябвало да се консултира с тях относно посочените в споменатите разпоредби принципи преди приемането на оспорваното решение, правните основания, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на неговото искане за отмяна на посоченото решение, не се отнасят до евентуално нарушение на задължението за консултиране. Доколкото в случая жалбоподателят прави опит не да защити процесуалните права на своите членове, а да оспори законосъобразността по същество на това решение, посочените предприятия не са засегнати лично по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
(вж. точки 30—36, 38 и 39)
3. Понятието „подзаконов акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до всеки акт с общо приложение, с изключение на законовите актове.
Решение на Комисията за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, има общо приложение, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, предвидени общо и абстрактно. Освен това оспорваното решение не съставлява законодателен акт, щом като не е било прието по реда нито на обикновената законодателна процедура, нито на специалната законодателна процедура по член 289, параграфи 1—3 ДФЕС. Всъщност оспорваното решение е акт на Комисията, приет на основание член 10 а, параграф 1 от Директива 2003/87. Следователно това решение съставлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
Доколкото съгласно посоченото решение държавите членки и Комисията приемат множество мерки за изпълнение, които в крайна сметка водят до определяне от държавите членки на окончателното общо количество квоти на емисии, разпределяни безплатно за всяка от съответните инсталации, чието включване в списъка по член 11, параграф 1 от Директива 2003/87 не е било отхвърлено от Комисията, се налага обаче изводът, че то включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
Този извод не се поставя под съмнение от целта, преследвана от тази разпоредба. Действително е вярно, че целта на тази разпоредба е да се позволи на физическите или юридическите лица да подават жалби срещу актове с общо приложение, които не са законодателни актове, засягат ги пряко и не включват мерки за изпълнение, като по този начин се избягват случаите, в които тези лица би трябвало да нарушат правото, за да получат достъп до съд. Положението обаче на предприятията, които членуват в сдружение, представляващо интересите на европейската металургична промишленост, в рамките на жалба за отмяна, подадена от последното срещу посоченото решение, не е визираното от посочената цел, тъй като посочените предприятия могат по принцип да оспорват националните мерки за изпълнение на оспорваното решение и в този контекст могат, без да се налага предварително да нарушат оспорваното решение, да изтъкнат неговата незаконосъобразност пред националните юрисдикции, които, преди да се произнесат по този въпрос, могат да прибегнат до разпоредбите на член 267 ДФЕС.
(вж. точки 42—45, 56—58 и 60)