Дело T‑384/11

Safa Nicu Sepahan Co.

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Грешка в преценката — Право на ефективна съдебна защита — Искане за обезщетение за вреди“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 25 ноември 2014 г.

1.      Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие

2.      Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Иран — Мерки, взети в рамките на борбата срещу ядреното разпространение — Обхват на контрола

(член 275, втора алинея ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2010/413/ОВППС на Съвета)

3.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост

(член 340, втора алинея ДФЕС)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Липсваща или ограничена свобода на преценка на институцията на Съюза при приемането на акта — Необходимост от отчитане на съпътстващи обстоятелства

(член 340, втора алинея ДФЕС)

5.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Условия във връзка с приемането на ограничителни мерки срещу Иран — Включване

(член 340, втора алинея ДФЕС; Регламенти № 961/2010 и № 267/2012 на Съвета)

6.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда — Тежест на доказване

(член 340, втора алинея ДФЕС)

7.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Понятие — Тежест на доказване

(член 340, втора алинея ДФЕС)

8.      Извъндоговорна отговорност — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Неимуществена вреда, причинена от публикуването в Официален вестник на ограничителни мерки, които уронват репутацията на визираното от тези мерки образувание — Включване

(член 340, втора алинея ДФЕС; Регламенти № 961/2010 и № 267/2012 на Съвета)

9.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда, причинена от незаконосъобразен акт — Неимуществена вреда, причинена от приемането и запазването в сила на ограничителните мерки — Отмяна на обжалвания акт, която не осигурява адекватното поправяне на неимуществената вреда

(член 340, втора алинея ДФЕС; Регламенти № 961/2010 и № 267/2012 на Съвета)

10.    Извъндоговорна отговорност — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Понятие — Прекратяване на отношенията с доставчици — Изключване

(член 340, втора алинея ДФЕС)

11.    Извъндоговорна отговорност — Вреда — Поправяне — Мораторни лихви — Начини на изчисляване

(член 340, втора алинея ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 30)

2.      Юрисдикциите на Европейския съюз, в съответствие с предоставените им от Договора за функционирането на ЕС правомощия, са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза. Сред тези основни права е по-специално правото на ефективна съдебна защита.

Ефикасността на съдебния контрол, гарантиран с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално изисква съдът на Съюза да се увери, че въпросният акт, който придобива индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на този акт, в резултат от което съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да разгледа въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същия този акт, са обосновани.

За целта съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са от значение за целите на нейното извършване. Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви.

(вж. точки 32—36)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 47 и 48)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 50—55)

5.      Въпреки че Регламенти № 961/2010 и № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран основно имат за цел да позволят на Съвета да налага някои ограничения на правата на частноправните субекти, за да предотврати ядреното разпространение и неговото финансиране, разпоредбите, които изчерпателно определят условията, при които подобни ограничения са позволени, a contrario, по същество имат за цел да защитят индивидуалните интереси на засегнатите частноправни субекти, като ограничават прилагането, обхвата или интензитета на ограничителните мерки, които могат да им бъдат легитимно наложени.

Така тези разпоредби осигуряват защитата на индивидуалните интереси на лицата и образуванията, които могат да се окажат засегнати, и поради това следва да се считат за правни норми, имащи за цел да се предоставят права на частноправните субекти. Ако въпросните материалноправни условия не са изпълнени, засегнатото лице или образувание всъщност има право да не му бъдат налагани въпросните мерки. По необходимост това право е свързано с възможността за лицето или образуванието, на което са наложени ограничителни мерки при условия, непредвидени от въпросните разпоредби, да поиска обезщетение за вредоносните последици от тези мерки, ако се установи, че тяхното налагане се основава на достатъчно съществено нарушение на материалноправните норми, прилагани от Съвета.

(вж. точки 56—58)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 70)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 71)

8.      Когато дадено образувание е обект на ограничителни мерки поради подкрепата, която се твърди, че е оказало за ядреното разпространение, то публично се свързва с поведение, което е смятано за сериозна заплаха за международния мир и сигурност, а това опозорява посоченото образувание и поражда недоверие към него, като така накърнява репутацията му и следователно му причинява неимуществени вреди.

От една страна, всъщност опозоряването и недоверието, до които са довели ограничителните мерки, се свързват не с икономическия и търговския потенциал на съответното образувание, а с желанието му да участва в дейности, които международната общност смята за осъдителни. Следователно засегната е не само сферата на текущите търговски интереси на съответното образувание. От друга страна, накърняването на репутацията на въпросното образувание е още по-тежко, доколкото произтича не от изразяването на лично мнение, а от заемането от институция на Съюза на официално становище, което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и е придружено от задължителни правни последици.

В това отношение публикуването на ограничителните мерки е неразделна част от процеса на тяхното приемане, като се има предвид, че именно то обуславя влизането в сила спрямо третите лица. При това положение публикуването на споменатите мерки в Официален вестник не е обстоятелство, което може да прекъсне причинно-следствената връзка между приемането и запазването в сила на ограничителните мерки, от една страна, и накърняването на репутацията на съответното образувание, от друга.

(вж. точки 80 и 82—84)

9.      Отмяната на включването на образувание в списъка на образуванията, участващи в свързани с ядреното разпространение дейности, би могла да представлява форма на поправяне на понесената от това образувание неимуществена вреда, доколкото с отменителното решение се констатира, че свързването му с ядреното разпространение е неоправдано и следователно незаконосъобразно.

Когато обаче твърдението за участието на споменатото образувание в ядреното разпространение е повлияло върху поведението спрямо него на трети образувания, по-голямата част от които са установени извън Съюза, отмяната на включването на това образувание може да намали размера на подлежащото на присъждане обезщетение, но не и напълно да поправи претърпяното увреждане. Тези последици не могат да бъдат изцяло неутрализирани с констатирането апостериори на незаконосъобразността на посоченото включване, като се има предвид, че приемането на ограничителни мерки спрямо дадено образувание цели да привлече по-силно вниманието и да предизвика повече реакции, по-специално извън територията на Съюза, отколкото последващата им отмяна.

Също така твърдението на Съвета, изложено спрямо съответното образувание, е с особена тежест, доколкото свързва последното с ядреното разпространение от Иран, т.е. с дейност, която за Съвета представлява опасност за международния мир и сигурност.

(вж. точки 86—89)

10.    Що се отнася до извъндоговорната отговорност на Съюза, отказът да се доставят стоки сам по себе си не представлява увреждане. Всъщност увреждане възниква само ако отказът се отразява на икономическите резултати на съответното дружество. Такова е по-специално положението, когато дружеството е задължено да купува същите стоки при по-неблагоприятни условия от други доставчици или когато отказът за доставка причинява забавяне при изпълнението на сключени с клиентите договори, като така излага дружеството на риск от парични санкции. Аналогично, когато не може да бъде намерен алтернативен доставчик, съществуващите договори могат да бъдат развалени и въпросното дружество е възможно да бъде възпрепятствано да участва в текущите процедури по покани за представяне на предложения.

(вж. точка 110)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. точка 151)