ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД
11 март 2013 година(*)
„Обезпечително производство — Обществени поръчки за услуги — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Услуги във връзка с езиково обучение — Отхвърляне на оферта на оферент — Молба за спиране на изпълнението и за временни мерки — Загуба на възможност — Липса на значителна и непоправима вреда — Липса на неотложност“
По дело T‑4/13 R
Communicaid Group Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство), за което се явяват г‑н C. Brennan, solicitor, г‑н F. Randolph, QC, и г‑жа M. Gray, barrister,
молител,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа S. Delaude и г‑жа S. Lejeune, в качеството на представители, подпомагани от P. Wytinck, avocat,
ответник,
с предмет, от една страна, искане за спиране на изпълнението на решения на Комисията, с които се отхвърлят офертите за няколко лота, представени от молителя в отговор на покана за отправяне на оферти във връзка с рамкови договори за доставка на услуги за езиково обучение на персонала на институциите, органите и агенциите на Европейския съюз, които се намират в Брюксел (Белгия), и от друга страна, искане да се забрани на Комисията сключването на договорите за спорните лотове с одобрения оферент
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора, производство и искания на страните
1 Молителят, Communicaid Group Ltd е регистрирано по английското право дружество, което от много години предоставя на няколко институции, органи и агенции на Европейския съюз услуги, които се състоят в организирането на езикови курсове (поставяне на разположение на преподаватели и материали за езиково обучение), като към момента това се осъществява въз основа на рамково споразумение със срок на действие до юли 2013 г.
2 С публикувана на 6 март 2012 г. обява за обществена поръчка Европейската комисия отправя покана за представяне на оферти за рамкови договори (многостранни) за езиково обучение на персонала на институциите, органите и агенциите на Съюза със седалище в Брюксел (Белгия) (номер на преписката HR/R3/PR/2012/002). Поръчката е разделена на няколко лота, като всеки оферент може да представи оферти за няколко лота. Лотове 1—9 включват предвижданите количества като брой часове и лицензии за всички посочени престации, докато лот 10 е за езиково обучение чрез интернет („e-learning“). Обявлението за обществена поръчка предвижда за всеки лот сключването на многостранен рамков договор най-много с три дружества или обединения, с възлагане на каскаден принцип, с максимална продължителност от четири години.
3 Спорната поръчка се провежда по ограничена процедура и трябва да бъде възложена въз основа на икономически най-изгодната оферта, преценена според критериите, обявени в спецификациите, като целта е да се изберат кандидатите, които приемат спецификациите и ще бъдат поканени да представят оферти. Преди да бъдат поканени да представят оферти, в съответствие с обявата за обществена поръчка и с член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (OВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), за да не бъдат изключени от участие в процедурата, потенциалните оференти трябва да изпълнят необходимите изисквания във връзка с доказване на икономически и финансови възможности.
4 С писмо от 30 май 2012 г. молителят е поканен да представи оферта за лотове 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9 и 10. В отговор на тази покана той представя отделни оферти за всеки от тези лотове с изключение на лот 10. След това, на 30 октомври 2012 г., Комисията изпраща на молителя с отделни писма седем решения за всеки от лотовете, за които той е представил оферта, от които се установява, че с изключение на лот 5, който той печели, молителят е класиран винаги втори след избрания оферент CLL-Allingua, който следователно печели шестте спорни лота (наричани по-нататък „обжалваните решения“).
5 Веднага щом получава обжалваните решения, молителят иска от Комисията, от една страна, сведения относно характерните особености и предимствата на офертите на CLL-Allingua, както и относно оценяването на собствената му оферта и от друга страна, подробно изложение на дадените от CLL-Allingua отговори във връзка с цените. Той отбелязва освен това известен брой проблеми. По-конкретно той твърди, че бивш служител на Комисията, който работел в отдел човешки ресурси през месеците предхождащи публикуването на обявата за спорната поръчка и участвал в комисии за оценяване на оферти в сходни процедури за възлагане на обществени поръчки за договори за езикови услуги за установените в Люксембург (Люксембург) институции на Съюза, в момента бил служител на CLL-Allingua, след като взел участие при изготвянето на офертите на същото. При тези обстоятелства молителят иска обяснения от Комисията във връзка с участието на това лице в процедурата за обществена поръчка преди и след напускане на Комисията. В отговора си Комисията обяснява, че въпросното лице е напуснало отдел човешки ресурси преди обществената поръчка и че то не е правило опити да влезе отново във връзка с нея, така че нямало никакъв конфликт на интереси.
6 Молителят освен това изразява съмнение относно икономическите и финансови възможности на CLL-Allingua за изпълнение на спорната обществена поръчка. Тъй като редовно търпял значителни финансови загуби, одобреният оферент не отговарял на първоначалните изисквания в обявлението за обществена поръчка. Накрая, с оглед на методиката за оценяване и на изготвените от комисията за оценяването таблици с оценките, било ясно, че обжалваните решения били опорочени поради няколко явни грешки в преценката във връзка с всеки един от критериите, въз основа на които било оценено качеството на представените оферти.
7 Тъй като не бил удовлетворен от отговорите на Комисията, с жалба, подадена на 9 януари 2013 г. в секретариата на Общия съд, молителят иска отмяна на обжалваните решения. В подкрепа на жалбата си молителят излага три основания, изведени, първото, от нарушаването на принципите на прозрачност, на недопускане на дискриминация и на равно третиране, с оглед на ролята на посочения по-горе бивш служител на Комисията (вж. точка 5 по-горе), второто, от нарушаване на правилата във връзка с подходящите икономически и финансови възможности на оферента, в случая CLL-Allingua (вж. точка 6 по-горе), и третото, от наличието на няколко грешки в преценката, допуснати от комисията за оценяването (вж. точка 6 по-горе).
8 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 10 януари 2013 г., молителят иска да се образува обезпечително производство, като по същество иска председателят на Общия съд:
– да спре изпълнението на обжалваните решения до произнасянето на Общия съд по жалбата, предмет на главното производство,
– да забрани на Комисията сключването на договори с CLL-Allingua за лотове 1, 2, 4, 7, 8 и 9 или ако те вече са сключени —да забрани да се изпълняват.
9 В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 1 февруари 2013 г., Комисията по същество иска от председателя на Общия съд:
– да отхвърли молбата за допускане на обезпечение,
– да осъди молителя да заплати съдебните разноски.
10 В това становище тя сочи по-конкретно, че след приключване на спорната процедура за обществена поръчка, през декември 2012 г. са сключени всички предвидени договори с избраните оференти, включително договорът за лот 5 с молителя.
11 С молба от 8 февруари 2013 г. молителят отговаря на становището на Комисията, която от своя страна отговаря със становище от 15 февруари 2013 г.
От правна страна
12 От тълкуването на член 278 ДФЕС във връзка с член 279 ДФЕС, от една страна, и с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга, е видно, че ако счита, че обстоятелствата го изискват, съдът в обезпечителното производство може да разпореди спиране на изпълнението на акт, обжалван пред Общия съд, или да предпише необходимите временни мерки. Член 278 ДФЕС обаче закрепва принципа, че обжалването няма суспензивно действие, тъй като актовете на институциите на Съюза се ползват с презумпция за законосъобразност. Следователно в обезпечителното производство съдът може само по изключение да разпореди спиране на изпълнението на такъв акт или да постанови временни мерки (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 17 декември 2009 г. по дело Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия, T‑396/09 R, непубликувано в Сборника, точка 31 и цитираната съдебна практика).
13 Освен това член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че в молбите за допускане на обезпечение трябва да се изложи предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност на постановяването на поисканата временна мярка. В този смисъл молбата за спиране на изпълнението и за временни мерки може да бъде уважена от съдията в обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези мерки са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат разпоредени и да произведат ефект преди решението в главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на страната, направила искане за тях. Тези условия са кумулативни, поради което молбите за временни мерки трябва да се отхвърлят, ако само едно от тях не е налице (Определение на председателя на Съда от 14 октомври 1996 г. по дело SCK и FNK/Комисия, C‑268/96 P(R), Recueil, стр. I‑4971, точка 30).
14 При това изследване на обстоятелствата в тяхната съвкупност съдията в обезпечителното производство разполага с широки правомощия за преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая начина, по който трябва да се установи наличието на тези условия, както и поредността на тази проверка, след като нито една правна норма не му налага предварително установен модел за анализ, който да използва за оценяване на необходимостта от постановяване на временна мярка (Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., C‑149/95 P(R), Recueil, стр. I‑2165, точка 23 и Определение на председателя на Съда от 3 април 2007 г. по дело Vischim/Комисия, C‑459/06 P(R), непубликувано в Сборника, точка 25). При необходимост съдията в обезпечителното производство съпоставя засегнатите интереси (Определение на председателя на Съда от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C‑445/00 R, Recueil, стр. I‑1461, точка 73).
15 Предвид материалите от преписката по делото съдията в обезпечителното производство приема, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящата молба за допускане на обезпечение, без да е необходимо преди това да изслуша устните обяснения на страните.
16 При обстоятелствата в конкретния случай следва на първо място да се провери дали е изпълнено условието за неотложност.
17 Молителят твърди, че съществува реална и непосредствена опасност той да претърпи сериозни и непоправими вреди, ако не бъдат разпоредени исканите временни мерки. Според него наистина било много вероятно сключените с CLL-Allingua договори за спорните лотове да бъдат изпълнени преди постановяването на решението по същество. Освен това вероятността Комисията да организира нова процедура за обществена поръчка, в случай че обжалваните решения бъдат отменени, била много малка, така че претърпяната от молителя вреда нямало да може да се поправи по този начин. Молителят се позовава на Определение на председателя на Общия съд от 20 юли 2006 г. по дело Globe/Комисия (T‑114/06 R, Recueil, стр. II‑2627, точка 117) и допълва, че е много трудно, дори невъзможно да се измери в количествено отношение вероятността да получи спорната обществена поръчка и да се оцени с необходимата точност вредата от загубата на същата.
18 Що се отнася до ползите, които той би пропуснал поради обжалваните решения, молителят твърди, че благодарение на сключените между него и институциите, органите и агенциите на Съюза договори той отдавна реализира около [поверително](1) % от оборота си и те представляват основен елемент, който му дава възможност да покрие общите разходи на неговата група. Ако му била възложена спорната поръчка, сключените въз основа на нея договори щели да осигурят [поверително] % от оборота на неговата група. Пряката последица от обжалваните решения била, че заложената печалба на неговата група за следващите три години щяла да спадне от [поверително] EUR на [поверително] EUR, т.е. щял да се получи спад с [поверително] % на рентабилността и приблизителна годишна средна печалба от [поверително] EUR годишно ([поверително] делено на 3), което не изглеждало достатъчно, за [поверително].
19 Молителят уточнява, че [поверително].
20 Молителят се опасява също, че доброто му име може да бъде сериозно и непоправимо засегнато. Наистина, рамковите договори за доставка на услуги във връзка с езиковото обучение на персонала на институциите, органите и агенциите на Съюза, установени в Брюксел, били считани за най-важните и най-престижни договори от този вид на европейско равнище. При подготовката на офертите си за други поръчки молителят в голяма степен се позовавал на опита и експертизата, придобити при осъществяването на езиково обучение в институциите на Съюза, тъй като неговата група в продължение на много години предоставяла качествени услуги във връзка с езиковото обучение въз основа на подобни договори. На последно място, молителят щял да се окаже в неблагоприятно конкурентно положение спрямо CLL-Allingua, тъй като то спечелило разглежданата поръчка и могло да използва това за конкурентни цели, въпреки че имало сериозни причини да се смята, че тази поръчка не трябвало да му бъде възлагана.
21 Във връзка с това следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика неотложният характер на молба за допускане на обезпечение трябва да се преценява с оглед на необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която ги е поискала (Определение на председателя на Съда от 18 октомври 1991 г. по дело Abertal и др./Комисия, C‑213/91 R, Recueil, стр. I‑5109, точка 18, Определение на председателя на Общия съд от 19 декември 2001 г. по дело Government of Gibraltar/Комисия, T‑195/01 R и T‑207/01 R, Recueil, стр. II‑3915, точка 95 и Определение на председателя на Общия съд от 3 декември 2002 г. по дело Neue Erba Lautex/Комисия, T‑181/02 R, Recueil, стр. II‑5081, точка 82). Не е достатъчно обаче да се твърди, че изпълнението на актовете, което се иска да бъде спряно, е непосредствено предстоящо, а тази страна трябва да представи сериозни доказателства, че не може да изчака края на главното производство по обжалване, без да понесе вреда от такова естество (Определение на председателя на Общия съд от 25 юни 2002 г. по дело B/Комисия, T‑34/02 R, Recueil, стр. II‑2803, точка 85). Дори да не е необходимо да се установи с абсолютна сигурност непосредствено предстоящото настъпване на вредата, тя трябва все пак да може да се предвиди с достатъчна степен на вероятност (Определение на председателя на Съда от 14 декември 1999 г. по дело HFB и др./Комисия, C‑335/99 P(R), Recueil, стр. I‑8705, точка 67 и Определение по дело Neue Erba Lautex/Комисия, посочено по-горе, точка 83).
22 Също от добре установената съдебна практика следва, че вреда от имуществен характер не може, освен при изключителни обстоятелства, да се разглежда като непоправима или дори трудно поправима, доколкото обикновено тя може да бъде парично компенсирана впоследствие. В такъв случай исканата временна мярка е обоснована, ако се установи, че без тази мярка молителят ще се окаже в положение, което може да постави в опасност финансовите му възможности за оцеляване, преди да бъде постановено решението, с което се слага край на главното производство, или неговият пазарен дял ще се промени непоправимо и съществено с оглед именно на размера на неговото предприятие (вж. Определение на председателя на Общия съд от 28 април 2009 г. по дело United Phosporus/Комисия, T‑95/09 R, непубликувано в Сборника, точки 33—35 и цитираната съдебна практика).
23 Що се отнася до имуществена вреда, която се твърди, че е налице в настоящия случай, въпреки че молителят се оплаква от неблагоприятното конкурентно положение, в което би се оказал спрямо CLL-Allingua, поради това че то е спечелило спорната поръчка, той все пак не твърди, че губи пазарни дялове в сектора на услугите за езиково обучение. Във всеки случай той не представя никакви цифрови данни по този въпрос, нито доказва, че препятствия от структурно или правно естество биха му попречили да спечели отново значителна част от пазарните дялове, които би загубил (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 24 март 2009 г. по дело Cheminova и др./Комисия, C‑60/08 P(R), непубликувано в Сборника, точка 64) Следователно претърпяната поради това вреда не би могла да се разглежда като непоправима.
24 Тъй като молителят твърди, че ако бъде отхвърлена молбата му за обезпечение, ще се окаже в положение, [поверително], следва да се припомни, че за да може да се прецени дали вреда, която се твърди, че е налице, е сериозна и непоправима и оправдава следователно по изключение да бъдат разпоредени исканите временни мерки, съдията в обезпечителното производство трябва да разполага с конкретни и точни обяснения, подкрепени с подробни документи, които показват финансовото положение на молителя и позволяват да се преценят точните последици, които е вероятно да настъпят при липсата на исканите мерки. Поради това молителят трябва да представи подкрепени с доказателства данни, въз основа на които да може да се получи точна и пълна картина неговото финансово положение (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 7 май април 2010 г. по дело Almamet/Комисия, T‑410/09 R, непубликувано в Сборника, точки 32, 57 и 61, потвърдено в производство по жалба с Определение на председателя на Съда от 16 декември 2010 г. по дело Almamet/Комисия, C‑373/10 P(R), непубликувано в Сборника, точка 24).
25 Впрочем тази точна и пълна картина трябва да се изложи в текста на молбата за обезпечение. Наистина тази молба трябва да бъде достатъчно ясна и точна, за да може ответникът само въз основа на нея да изготви становището си, а съдията в обезпечителното производство —да се произнесе по молбата, ако е необходимо, без да разполага с друга информация, като съществените фактически и правни обстоятелства, на които тя се основава, трябва да следват по логичен и разбираем начин от текста на самата молба за допускане на обезпечение (Определение на председателя на Общия съд от 31 август 2010 г. по дело Babcock Noell/Entreprise commune Fusion for Energy, T‑299/10 R непубликувано в Сборника, точка 17; вж. също Определение на председателя на Съда от 30 април 2010 г. по дело Ziegler/Комисия, C‑113/09 P(R), непубликувано в Сборника, точка 13). Обясненията, които формират такава точна и пълна картина, трябва освен това да бъдат подкрепени със заверени от независим, външен за предприятието на молителя експерт подробни документи, които да позволяват да се прецени истинността на посочените обяснения (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 15 януари 2001 г. по дело Le Canne/Комисия, T‑241/00 R, Recueil, стр. II‑37, точка 35, Определение на председателя на Общия съд от 13 октомври 2006 г. по дело Vischim/Комисия, T‑420/05 R II, Recueil, стр. II‑4085, точка 83 и Определение на председателя на Общия съд от 15 март 2010 г. по дело GL2006 Europe/Комисия, T‑435/09 R, непубликувано в Сборника, точка 34).
26 Наистина в настоящия случай молителят представя поредица от числа, с които иска да докаже измеренията на намалението на оборота му и ползите, които ще пропусне в случай на загуба на спорната поръчка. В молбата си за допускане на обезпечение той обаче не представя изчерпателна информация относно структурата на предприятието си. Така той не уточнява последиците за финансовото му положение от посоченото от Комисията и неоспорено от молителя обстоятелство, че той използва преподаватели по езици на свободна практика, а не назначени с безсрочни договори служители. Тази структура на пръв поглед обаче, изглежда, позволява на молителя да се приспособи към намаляването на поръчките си, без да понесе огромни фиксирани разходи, като просто се откаже от услугите на персонала на свободна практика за периодите на по-малка активност. Следователно за него загубата на спорната поръчка изобщо не би трябвало да доведе до разходи за персонал, които биха могли да застрашат финансовите му възможности за оцеляване. При всяко положение молителят би трябвало да обясни, обосновавайки се със заверени от независим и външен за предприятието му експерт счетоводни документи, причините, поради които независимо от структурата на предприятието му [поверително].
27 Впрочем молителят изрично признава, че [поверително].
28 Следва във всеки случай да се припомни, че вредата, на която се позовава молителят, би била претърпяна във връзка с покана за представяне на оферти в процедура за възлагане на обществена поръчка. Такава процедура обаче има за цел да позволи на съответния орган да избере измежду няколко конкурентни оферти тази, която в най-голяма степен отговаря на предварително определените условия за подбор, като споменатият орган има за целта голяма свобода на преценка. При това положение предприятие, което участва в такава процедура, никога няма абсолютна гаранция, че поръчката ще му бъде възложена, а трябва винаги да има предвид възможността тя да бъде възложена на друг оферент. При тези обстоятелства отрицателните финансови последици за съответното предприятие, които произтичат от отхвърлянето на офертата му, по принцип са част от обичайния търговски риск, пред който е изправено всяко действащо на пазара предприятие (вж. Определение на председателя на Общия съд от 25 януари 2012 г. по дело Euris Consult/Парламент, T‑637/11 R, точка 19 и цитираната съдебна практика).
29 От това следва, че загубата на възможност за възлагане и за изпълнение на обществена поръчка е вътрешноприсъща на изключването от спорната процедура за обществена поръчка и не може да се счита, че сама по себе си представлява сериозна вреда, още повече че дори оферент, чиято оферта е одобрена, трябва да очаква, че по силата на член 101, първа алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (OВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), преди подписването на договора възложителят може да се откаже от поръчката или да отмени процедурата по възлагането, по принцип без оферентът да има право на обезщетение (Определение по дело Euris Consult/Парламент, посочено по-горе, точка 20). Наистина преди подписването на договора с избрания оферент възлагащият орган не е ангажиран и по този начин в рамките на мисията си, която е свързана с обществения интерес, може свободно да се откаже от поръчката или да отмени процедурата по възлагането, без да има задължение да обезщети съответния оферент (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 14 май 2008 г. по дело Icuna.Com/Парламент, T‑383/06 и T‑71/07, Сборник, стр. II‑727, точка 59), освен ако е създал у последния убеждение, че ще получи поръчката и го е подтикнал да направи предварително инвестиции, които имат необратим характер (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 17 декември 1998 г. по дело Embassy Limousines & Services/Парламент, T‑203/96, Recueil, стр. II‑4239, точки 76 и 80).
30 Следователно член 101, първа алинея от Регламент № 1605/2002 изключва възможността дори избраният оферент да може да задължи възлагащия орган да сключи съответния договор, като заяви, че финансовото му благополучие, дори икономическото му оцеляване зависи от изпълнението на възложената му поръчка. Тази вътрешноприсъща несигурност на правното и икономическо положение на избраното предприятие, което независимо от възлагането на съответната поръчка трябва от самото начало да допуска, че може да я загуби, без да получи обезщетение, е сред факторите, които съдията в обезпечителното производство трябва да вземе предвид, когато разглежда молба за временни мерки, подадена от оферент, чиято оферта е отхвърлена, също както, когато става въпрос за избран оферент, единствено фактът, че отхвърлянето на оферта може да има отрицателни, дори сериозни финансови последици за отхвърления оферент, не би могъл сам по себе си да бъде основание за исканите от него временни мерки.
31 Освен това по силата на член 136 от Регламент № 2342/2002 възлагащият орган може да приеме офертата на предприятие само ако преди възлагането на съответната поръчка то докаже, че има икономически и финансови възможности да пристъпи към доброто изпълнение на същата. Ако се приеме, че в настоящия случай молителят е отговарял на този критерий, при положение че той използва изключително преподаватели по езици на свободна практика, изобщо не изглежда вероятно загубата само на спорната поръчка да може внезапно да засегне икономическото и финансовото му състояние [поверително], още повече че му е възложен лот 5 от тази поръчка, че той продължава да е страна по няколко договора за езиково обучение, сключени със структури на Съюза, като [поверително] и [поверително], и поддържа договорни отношения с клиенти извън институциите, установени по-специално в Лондон (Обединеното кралство), в [поверително] (Обединеното кралство) и в Париж (Франция).
32 От това следва, че молителят не доказва в достатъчна от правна страна степен, че без поисканите временни мерки би се оказал в положение, което би могло да изложи на опасност самото му съществуване.
33 Колкото до това дали за имуществената вреда, която молителят твърди, че е налице, може да се получи последващо финансово обезщетение, според твърдо установената съдебна практика, когато съдът на Съюза присъжда обезщетение за вреди и пропуснати ползи въз основа на приета икономическа стойност на претърпяната поради пропусната полза вреда, това обезщетение по принцип може да отговори на установеното в съдебната практика изискване да гарантира пълното поправяне на личната вреда, действително претърпяна от засегнатата страна в резултат на конкретните незаконни действия, на които тя е жертва (Решение на Съда от 21 февруари 2008 т. по дело Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Сборник, стр. I‑833, точка 76 и Определение на председателя на Общия съд от 25 април 2008 г. по дело Vakakis/Комисия, T‑41/08 R, непубликувано в Сборника, точка 66).
34 От това следва, че ако молителят спечели делото в главното производство, ще може да се определи икономическата стойност на вредата, претърпяна поради загубата на възможността да спечели спорната обществена поръчка, което ще му позволи да получи пълно обезщетяване на финансовата вреда, която действително би претърпял. Поради това доводът на молителя, че вредата му би била непоправима, поради това че не би било възможно количественото измерване на загубата на възможността да получи спорната обществена поръчка, не може да се приеме (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд по дело Vakakis/Комисия, посочено по-горе, точки 67 и 68 и Определение на председателя на Общия съд от 15 юли 2008 г. по дело, CLL Centres de langues/Комисия, T‑202/08 R, непубликувано в Сборника, точки79 и 80).
35 Не следва да се взима предвид посоченото по-горе Определение по дело Globe/Комисия (точки 117 и 127), на което се позовава молителят, а следва да се вземе предвид по-новата съдебна практика, тъй като в това определение се приема, че е много трудно, дори невъзможно да се измери количествено загубата на възможност за възлагане на обществена поръчка, поради което могло тази загуба да се определи като непоправима вреда.
36 От това следва, че молителят не доказва, че ще бъде трудно да се определи количественото измерение на твърдяната финансова вреда.
37 Молителят не доказва и че би бил възпрепятстван да получи последваща финансова компенсация евентуално чрез иск за обезщетение (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 10 ноември 2004 г. по дело, European Dynamics/Комисия, T‑303/04 R, Recueil, стр. II‑3889, точка 72 и цитираната съдебна практика). Наистина, доколкото тази вреда не би била поправена само с изпълнението на решението по делото в главното производство, би могло тя да бъде поправена чрез предвидените в членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС способи за съдебна защита (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 16 януари 2004 г. по дело Arizona Chemical и др./Комисия, T‑369/03 R, Recueil, стр. II‑205, точка 75 и цитираната съдебна практика), като се държи сметка за това, че самата възможност да се предяви иск за обезщетение, е достатъчно свидетелство за възможността такава вреда да бъде поправена, и то независимо от несигурността, свързана с изхода на въпросното дело (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 14 декември 2001 г. по дело Комисия/Euroalliages и др., C‑404/01 P(R), Recueil, стр. I‑10367, точки 70—75 и Определение на председателя на Общия съд от 27 февруари 2002 г. по дело Euroalliages и др./Комисия, T‑132/01 R, Recueil, стр. II‑777, точка 52).
38 Поради това не може въз основа на изложените от молителя доводи да се приеме, че твърдяната финансова вреда е непоправима.
39 От това следва, че молителят не успява да докаже неотложността с оглед на твърдяната финансова вреда.
40 Доколкото молителят се оплаква и от засягане на доброто му име, достатъчно е да се отбележи, че участието в обществена поръчка, която поради самото си естество е силно конкурентна, предполага опасност за всички участници и че отпадането на оферент по силата на правилата на възлагането само по себе си не причинява никаква вреда. Когато предприятието е било незаконно отстранено от процедура за обществена поръчка, съществуват още по-малко причини да се смята, че има опасност доброто му име да бъде засегнато сериозно и непоправимо, доколкото, от една страна, изключването му не е свързано с неговите способности и от друга страна, съдебното решение за отмяна, което ще го последва, по принцип ще позволи да се отстранят последиците от евентуално засягане на доброто му име (вж. Определение на председателя на Общия съд от 23 януари 2009 г. по дело, Unity OSG FZE/Съвет, T‑511/08 R, непубликувано в Сборника, точка 39 и цитираната съдебна практика).
41 В настоящия случай показателен за незначителните последици от загубата на обществена поръчка за доброто име на оферент, чиято оферта е отхвърлена, е фактът, че от 2004 г. насетне дружеството CLL Centres de langues и молителят са участвали в различните обществени поръчки във връзка с езиковото обучение на персонала на Съюза и алтернативно са им били възлагани спорните обществени поръчки или дори са си разделяли различни лотове от посочените поръчки, без алтернативният неуспех на едното или другото да се е отразил на доброто му име дотолкова, че да не е могло да спечели следващата обществена поръчка. Следователно доводът, изведен от засягане на доброто име на молителя, не отговаря на условията за неотложност.
42 Същото се отнася и за довода, изведен от факта, че обжалваните решения му пречат да използва за конкурентни цели опита и експертизата, придобити при изпълняването на разглежданите обществени поръчки, докато CLL-Allingua, тъй като спечелило поръчката, могло да се позовава на този факт. Наистина, достатъчно е да се припомни, че на молителя е възложен лот 5 от спорната поръчка и че той освен това е страна по няколко договора за езиково обучение, сключени със структури на Съюза, като [поверително] и [поверително]. Следователно той може да се хвали с опита и експертизата, придобити при изпълнението на тези договори, тъй като съвсем не е напълно изключен от съответния икономически отрасъл. Във всеки случай, като се вземе предвид фактът, че нито една от другите вреди, които молителят твърди, че са налице, не отговаря на условията за неотложност, загубата на такова конкурентно предимство, което се свежда до няколко лота от обществена поръчка, сама по себе си не би могла да се определи като сериозна и непоправима вреда, която да обоснове постановяването на исканите временни мерки.
43 Следователно молителят не успява да докаже и неотложността във връзка с твърдяната неимуществена вреда.
44 От изложеното по-горе следва, че условието за неотложност в настоящия случай не е налице.
45 От съображения за изчерпателност следва да се добави, че дори да се предположи, че неотложността може, конкретно в споровете в обезпечителни производства по въпросите на обществените поръчки, да се състои в належащата нужда възможно най-бързо да се реагира на това, което на пръв поглед изглежда като явна и изключително сериозна незаконосъобразност и следователно като особено сериозен fumus boni juris (вж. в този смисъл Определение по дело Autriche/Съвет, посочено по-горе, точка 110), от преписката prima facie не личи обжалваните решения да са опорочени от незаконосъобразност от такова естество.
46 Що се отнася до основанието, изведено от нарушение на принципите на прозрачност, на недопускане на дискриминация и на равно третиране (вж. точки 5 и 7 по-горе), което на пръв поглед единствено може да се вземе предвид във връзка с това, би могло евентуално да се приеме, че е налице толкова сериозна и явна незаконосъобразност, ако, основавайки се на доказателства, молителят твърдеше, че спорната поръчка е възложена на CLL-Allingua с помощта на служител на Комисията, който като действащ член на определената за спорната обществена поръчка комисия за оценяване е упражнил решаващо влияние върху избора на този оферент или който, преди да напусне Комисията и да бъде нает от CLL-Allingua, е изготвил лично спорната обществена поръчка, осигурявайки по този начин на новия си работодател като лице, разполагащо с вътрешна информация, решителна преднина пред молителя.
47 Твърденията на молителя във връзка с това обаче са много по-общи, тъй като той се задоволява с твърдение, че бившият служител бил на работа в отдел човешки ресурси на Комисията преди публикуването на обявата за спорната обществена поръчка и участвал в комисии за оценяване в сходни процедури за възлагане на обществени поръчки във връзка с договори за езикови услуги за институциите на Съюза. Въпреки че се позовава и на показанията на някои от служителите си, според които посоченият бивш служител на Комисията бил подчертал по време на водени с тях разговори важната роля, която имал при подготовката на спорната обществена поръчка, и отношенията, които поддържал с CLL-Allingua, за нуждите на настоящото обезпечително производство е достатъчно да се отбележи, че естеството на тези показания не позволява само въз основа на тях да се установи сериозна и явна незаконосъобразност. Наистина, от една страна, тяхната стойност намалява, поради факта че служителите на молителя имат очевиден интерес спорната поръчка да му бъде възложена и следователно от това той да постигне целта си в обезпечителното производство. От друга страна, от преписката се установява, че въпросният бивш служител е влязъл във връзка с молителя, за да бъде нает от него, което е могло да го подтикне да преувеличи значението си, за да получи желаната длъжност, така че значението на изявленията, направени от него в този контекст, трябва да се преценява внимателно.
48 Накрая, доколкото молителят претендира постановяването на исканите временни мерки, като се позовава на общия принцип за правото на пълна и ефективна съдебна защита, се налага изводът, че той не е приложил към жалбата си в главното производство искане за бързо производство на основание член 76а от Процедурния правилник. След като се е отказал от възможността спорът в главното производство да бъде разгледан по реда на бързото производство и следователно от спешна съдебна защита, молителят не може с основание да твърди, че отхвърлянето на молбата му за допускане на обезпечение ще бъде само по себе си нарушение на правото му на такава защита.
49 По всички изложени дотук съображения молбата за допускане на обезпечение трябва да се отхвърли.
По изложените съображения
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
определи:
1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.
2) Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 11 март 2013 година.