РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
25 май 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни на него права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване — Директива 93/83/ЕИО — Член 1, параграф 2 — Публично съобщаване чрез спътник — Понятие — Доставчик на пакети сателитни програми — Разпространение на програми в друга държава членка — Място на извършване на действието по използване, с което доставчикът съдейства за такова съобщаване“
По дело C‑290/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 20 април 2021 г., постъпил в Съда на 5 май 2021 г., в рамките на производство по дело
Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger Reg. Gen. mbH (AKM)
срещу
Canal+ Luxembourg Sàrl,
при участието на:
Tele 5 TM-TV GmbH,
Österreichische Rundfunksender GmbH & Co. KG,
Seven.One Entertainment Group GmbH,
ProSiebenSat.1 PULS 4 GmbH,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от първи състав, L. Bay Larsen, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от първи състав, P. G. Xuereb и I. Ziemele (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: S. Beer, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 юни 2022 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger Reg. Gen. mbH (AKM), от N. Kraft, Rechtsanwalt,
– за Canal+ Luxembourg Sàrl, от A. Anderl, Rechtsanwalt,
– за Seven.One Entertainment Group GmbH и ProSiebenSat.1 PULS 4 GmbH, от M. Boesch, Rechtsanwalt,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda и G. von Rintelen, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 септември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, букви а)—в) от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, 1993 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134), и на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OB L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger Reg. Gen. mbH (AKM), австрийска организация за колективно управление на авторски права, и Canal+ Luxembourg Sàrl (наричано по-нататък „Canal+“), сателитен телевизионен оператор, относно излъчването от последното дружество на телевизионни програми в Австрия.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 93/83
3 Съображения 5, 14, 15 и 17 от Директива 93/83 гласят:
„(5) като има предвид, че въпреки това, постигането на тези цели с оглед на трансграничното спътниково излъчване и кабелното препредаване на програми от други държави членки е понастоящем все още възпрепятствано от редица различия между националните норми на авторско право и от известна правна несигурност; като има предвид, че това означава носителите на права да са изложени на заплахата техните произведения да бъдат използвани без заплащане или еднолични носители на изключителни права в различни държави членки да блокират използването на техните права; като има предвид, че правната несигурност, в частност представлява непосредствено препятствие за свободното разпространение на програми в Общността;
[…]
(14) като има предвид, че правната [не]сигурност относно правата, които трябва да се придобият, която пречи на трансграничното спътниково излъчване, трябва да бъде преодоляна чрез определяне на понятието публично съобщаване чрез спътник за цялата Общност; като има предвид, че това определение трябва едновременно да уточнява къде се извършва действието по съобщаването; като има предвид, че такова определение е необходимо, за да се избегне кумулативното прилагане на няколко национални закона към едно и също излъчване; като има предвид, че публичното съобщаване чрез спътник може да се разглежда като състояло се само когато и в държавата членка, където носещите сигнали на програмата са били въведени под контрола и отговорността на излъчващата организация в непрекъснат съобщителен контур, водещ до и от спътника към земята; като има предвид, че текущите технически процедури, свързани с програмно носещите сигнали[,] не трябва да се разглеждат като прекъсвания на съобщителния контур;
(15) като има предвид, че придобиването на договорна основа на изключителни права за излъчване следва да е съобразено с всяко законодателство относно авторското право и сродните му права в държавата членка, в която се осъществява публично съобщаване чрез спътник;
[…]
(17) като има предвид, че при определяне размера на плащането за придобити права, страните следва да имат предвид всички аспекти на предаването, като действителната аудитория, потенциална аудитория и езиковата версия“.
4 Член 1 от тази директива е озаглавен „Определения“ и параграф 2, букви а)—в) от него предвижда:
„а) По смисъла на настоящата директива „публично съобщаване чрез спътник“ означава действието по въвеждане под контрола и отговорността на излъчващата организация на сигнали[ —] носители на програма, предназначени за приемане от публиката[,] в непрекъснат съобщителен контур, водещ до и от спътника към земята;
б) Публичното съобщаване чрез спътник се смята за състояло се единствено в държавата членка, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите — носители на програма[,] са въведени в непрекъснат съобщителен контур, водещ до спътника и от него към земята;
в) Ако сигналите — носители на програма[,] са кодирани, публичното съобщаване чрез спътник се смята за осъществено, ако средствата за декодиране на предаването са предоставени на публиката от излъчващата организация или с нейно съгласие“.
5 Член 2 от посочената директива гласи:
„Държавите членки предоставят на автора изключително право да разрешава публичното съобщаване чрез спътник на защитените от авторско право произведения съобразно разпоредбите в тази глава“.
Директива 2001/29
6 Член 3 от Директива 2001/29 е озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“ и параграф 1 от него предвижда:
„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.
Австрийското право
7 Член 17b, параграф 1 от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право) от 9 април 1936 г. (BGBl. 111/1936), в редакцията му от 27 декември 2018 г. (BGBl. I 105/2018), гласи:
„При спътниково излъчване действието по използване, запазено за автора, се състои във въвеждане под контрола и отговорността на излъчващата организация на сигнали — носители на програма, в непрекъснат съобщителен контур, водещ до и от спътника към земята. Без да се засяга параграф 2, спътниково излъчване се извършва само в държавата, в която се осъществява въвеждането“.
8 Член 59a от този закон предвижда:
„1. Правото на излъчване на произведения, включително чрез спътник, с цел препредаване чрез кабелни мрежи едновременно, изцяло и в непроменен вид, може да бъде предявявано само от организации за колективно управление на авторски права; това не се отнася до правото на съдебно преследване на нарушения на авторското право.
2. Излъчвания могат да бъдат използвани за препредаване по смисъла на параграф 1, ако излъчващата организация, която осъществява препредаването, е получила разрешение за това от компетентната организация за колективно управление на авторски права.
3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато излъчващата организация, чието предаване е препредадено, има право на препредаване по смисъла на параграф 1“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 AKM притежава лиценз за използване на музикални произведения, който му дава право да упражнява доверително права за излъчване на територията на Австрия.
10 Canal+, установено в Люксембург, предлага срещу заплащане в Австрия пакети кодирани програми (наричани по-нататък „процесните пакети сателитни програми“) на няколко излъчващи организации, намиращи се в други държави членки, чрез спътников сигнал с висока резолюция или стандартна резолюция.
11 Въвеждането на всеки от сателитните сигнали — носители на програма, в съобщителния контур (Uplink) в повечето случаи се извършва от самите излъчващи организации, а понякога от Canal+, в споменатите други държави членки. Изпраща се поток на излъчване, който включва цялата програма с висока резолюция заедно с всякаква допълнителна информация като аудиоданни, субтитри и др. След като „се препраща“ от спътника, потокът се приема посредством сателитен приемник в зоната на покритие. Тогава посоченият поток се дели и потребителят може да получи достъп до всяка от програмите на приемник посредством декодер.
12 Процесните пакети сателитни програми съдържат платени и безплатни телевизионни програми. Последните не са кодирани и могат да се приемат със стандартна резолюция от всеки на територията на Австрия.
13 AKM предявява иск, с който по същество иска да бъде преустановено излъчването от Canal+ на спътникови сигнали в Австрия, както и да бъде присъдено обезщетение, като твърди, че в държавите членки, в които се извършва действието по предаване или публично съобщаване чрез спътник, не е дадено разрешение за такова използване и че то не е разрешило това излъчване в Австрия. Всъщност AKM счита, че посоченото излъчване обслужва допълнителна група клиенти на Canal+, която не попада в обхвата на разрешенията, които съответните излъчващи организации евентуално са получили в държавите членки на излъчване за целите на публичното разгласяване на разглежданите произведения чрез спътник, и че Canal+ трябва да получи разрешение от AKM за излъчването на спътниковите сигнали в Австрия. Поради това AKM смята, че Canal+ нарушава правата, чието управление то осигурява.
14 Canal+ възразява, че просто предоставя на разположение, със съгласието на излъчващите организации, инфраструктурата, която дава възможност да се кодира сигнал, въведен от тези организации извън Австрия във водещ до спътник съобщителен контур. В съответствие с принципа на държавата членка на излъчване, установен в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83, не AKM, а само организациите за колективно управление на авторски права в държавите членки на излъчване били оправомощени да действат по отношение на спорното в главното производство действие по използване. Освен това действието по използване, извършвано от Canal+, попадало в обхвата на разрешенията, които съответните излъчващи организации получили в държавите членки на излъчване.
15 Четири дружества, сред които Seven.One Entertainment Group GmbH, установена в Германия излъчваща организация, и ProSiebenSat.1 PULS 4 GmbH, установена в Австрия излъчваща организация, са допуснати да встъпят в главното производство в подкрепа на исканията на Canal+.
16 С решение от 31 октомври 2019 г. Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия) отхвърля иска за преустановяване на излъчването на спътниковите сигнали в Австрия, но до голяма степен уважава както иска (предявен отчасти при условията на евентуалност) за преустановяване на предаването чрез спътник към територията на Австрия на разглежданите програмни сигнали, така и искането за представяне на свързани с това документи. Сезиран с въззивна жалба срещу това съдебно решение, Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия) се произнася до голяма степен в същия смисъл с решение от 30 юни 2020 г. Този съд приема по-специално, че процесните пакети сателитни програми достигат до нова аудитория, а именно до аудитория, различна от тази, за която са предназначени излъчванията от радио- и телевизионни оператори чрез свободен достъп. Както AKM, така и Canal+, Seven.One Entertainment Group и ProSiebenSat.1 PULS 4 подават ревизионни жалби срещу последното съдебно решение пред запитващата юрисдикция.
17 Като се основава на точки 61 и 69 от решение от 13 октомври 2011 г., Airfield и Canal Digitaal (C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648), което също се отнася до доставчик на пакети сателитни програми, запитващата юрисдикция смята, че би могло да се приеме, че както действието по използване от излъчващата организация, така и действията на доставчика на пакети сателитни програми се извършват единствено в държавата членка, в която сигналите — носители на програма, са въведени в съответния съобщителен контур, тъй като, осъществявайки дейността си заедно с излъчващата организация, подобен доставчик само съдейства за осъществяването на първоначалното, единно и неделимо действие по спътниково излъчване.
18 Ако това не е така, възниква въпросът доколко конкретните действия на този доставчик по използване нарушават авторските права с мотива, че в държавата членка на приемане на тези сигнали потенциално би била привлечена нова аудитория. В този контекст следва да се определи дали е от значение фактът, че в процесните пакети сателитни програми доставчикът предлага и безплатни телевизионни програми, доколкото тези програми вече са свободно достъпни за всеки потребител в зоната на покритие.
19 При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива [93/83] да се тълкува в смисъл, че не само излъчващата организация, но и доставчикът на пакет сателитни програми, който съдейства за осъществяването на неделимото и единно действие по излъчване, извършва действие по използване, за което при всички положения следва да се получи съгласие, единствено в онази държава, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите — носители на програма, са въведени в непрекъснат съобщителен контур, водещ до спътника и от него към земята, в резултат от което със съдействието на доставчика на пакет сателитни програми за излъчването не могат да се нарушат авторските права в държавата на приемане?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
трябва ли понятието „публично съобщаване“, използвано в член 1, параграф 2, букви а) и в) от Директива [93/83] и в член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че на доставчика на пакет сателитни програми, който оказва съдействие като отделен оператор при публично съобщаване чрез спътник и който групира по собствена преценка няколко кодирани сигнала с висока резолюция на безплатни и платени телевизионни програми на различни излъчващи организации и предлага на клиентите си срещу заплащане създадения по този начин самостоятелен аудио-визуален продукт, следва да бъде дадено специално разрешение от носителя на съответните права и по отношение на защитеното съдържание на включените в пакета безплатни телевизионни програми, макар че в това отношение той така или иначе предоставя на клиентите си единствено достъп до такива произведения, които, макар и в по-лошо качество — със стандартна резолюция, са свободно достъпни за всеки в зоната на покритие?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
20 С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83 трябва да се тълкува в смисъл, че ако доставчикът на пакети сателитни програми трябва да получи за действието по публично съобщаване чрез спътник, в чието извършване участва, разрешение от носителите на съответните авторски и сродни права, това разрешение, както даденото на съответната излъчваща организация, трябва да бъде получено единствено в държавата членка, в която сигналите — носители на програма, са въведени в съобщителния контур, водещ до спътника.
21 Съгласно член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83 публичното съобщаване чрез спътник се смята за състояло се единствено в държавата членка, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация сигналите — носители на програма, са въведени в непрекъснат съобщителен контур, водещ до спътника и от него към земята.
22 За да се приложи правилото по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83, трябва да става въпрос за „публично съобщаване чрез спътник“ по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и в), като в тези разпоредби са предвидени кумулативни условия в това отношение. Съответно предаването представлява едно-единствено „публично съобщаване чрез спътник“, ако, първо, започва с „действие по въвеждане“ на сигнали — носители на програма, извършено „под контрола и отговорността на излъчващата организация“, второ, тези сигнали се въвеждат „в непрекъснат съобщителен контур, водещ до и от спътника към земята“, трето, посочените сигнали са „предназначени за приемане от публиката“, и четвърто, когато същите сигнали са кодирани, средствата за декодирането им са „предоставени на публиката от излъчващата организация или с нейно съгласие“ (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 52).
23 Що се отнася до излъчване като спорното в главното производство, Съдът вече е постановил, че всяко едно както непряко, така и пряко излъчване на телевизионни програми, отговарящо на всички тези кумулативни условия, трябва да се разглежда като едно-единствено публично съобщаване чрез спътник и следователно като неделимо. При все това неделимостта на такова съобщаване по смисъла на посочения член 1, параграф 2, букви а) и в) все пак не означава, че намесата на доставчика на пакета сателитни програми в това съобщаване може да се осъществи без разрешението на носителите на съответните права (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 69 и 70).
24 Всъщност следва да се припомни, че видно от член 2 от Директива 93/83 във връзка със съображение 17 от нея, носителите на авторски права трябва да дадат разрешение за всяко публично съобщаване чрез спътник на защитените произведения и, за да се определи подходящото възнаграждение на носителите за такова съобщаване на произведенията им, трябва да бъдат отчетени всички аспекти на предаването като реалната и потенциалната му аудитория (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 71 и 73).
25 Такова разрешение трябва да бъде получено по-специално от лицето, което започва съобщаването или участва в осъществяването му, така че в резултат на това съобщаване защитените произведения стават достъпни за нова аудитория, т.е. за аудитория, която не е била взета предвид от авторите на защитените произведения при даване на разрешение на друго лице (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 72).
26 В това отношение Съдът вече е отбелязал, че съгласно член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/83 публично съобщаване чрез спътник като спорното в главното производство започва от излъчващата организация, под чийто контрол и отговорност сигналите — носители на програма, се въвеждат във водещия до спътника съобщителен контур. Безспорно е освен това, че така тази организация по правило прави защитените произведения достъпни за една нова аудитория. Ето защо тази организация трябва да получи предвиденото в член 2 от Директива 93/83 разрешение (решение от 13 октомври 2011 г., Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 75).
27 След като съгласно правилото по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83 такова публично съобщаване чрез спътник се смята за състояло се единствено в държавата членка, в която сигналите — носители на програма, са въведени във водещ до спътника съобщителен контур, излъчващата организация трябва да получи това разрешение само в тази държава членка.
28 Както обаче бе припомнено в точка 24 от настоящото решение, за да се определи подходящото възнаграждение на носителите на авторски права за такова съобщаване на техните произведения, трябва да бъдат отчетени всички аспекти на съответното предаване като реалната и потенциалната му аудитория. Следователно, когато част от реалната или потенциалната аудитория се намира в държави членки, различни от тази, в която сигналите — носители на програма, са въведени във водещ до спътника съобщителен контур, съответните различни организации за колективно управление на авторски права трябва евентуално да намерят подходящи разрешения, за да гарантират справедливо възнаграждение на тези носители на права.
29 Все пак не може да бъде изключена възможността други оператори да участват в публичното съобщаване чрез спътник, така че да направят защитените произведения или обекти достъпни за аудитория, по-широка от визираната от съответната излъчваща организация, т.е. аудитория, която не е била взета предвид от авторите на тези произведения или обекти, когато са разрешили използването им от споменатата излъчваща организация. В такъв случай участието на тези оператори не е обхванато от разрешението, дадено на излъчващата организация. Това може да бъде така например когато оператор разширява кръга на лицата, имащи достъп до това съобщаване, и по този начин прави защитените произведения или обекти достъпни за нова аудитория (решение от 13 октомври 2011 г., Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 76 и 77).
30 При все това от текста на член 1, параграф 2, буква б) и от общата система на член 1, параграф 2, букви а) и в) от Директива 93/83 следва, че ако доставчикът на пакети сателитни програми трябва да получи за публичното съобщаване чрез спътник, в което участва, разрешение от носителите на съответните авторски и сродни права, това разрешение, както даденото на съответната излъчваща организация, трябва да бъде получено единствено в държавата членка, в която сигналите — носители на програма, са въведени в съобщителния контур, водещ до спътника.
31 Освен това в потвърждение на този извод е целта, преследвана с член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83. В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че видно от съображения 5 и 14 от тази директива, правната несигурност, породена от съществуващите различия в националните норми относно авторското право, представлява непосредствено препятствие за свободното разпространение на програми в Европейския съюз и че правната несигурност относно правата, които трябва да се придобият, която пречи на трансграничното спътниково излъчване, може да бъде преодоляна чрез определяне на понятието за публично съобщаване чрез спътник за целия Съюз, по-специално за да се избегне кумулативното прилагане на няколко национални закона към едно и също излъчване. От друга страна, в съображение 15 от същата директива се посочва също, че придобиването на договорна основа на изключителни права за излъчване следва да е съобразено с всяко законодателство относно авторското право и сродните му права в държавата членка, в която се осъществява публично съобщаване чрез спътник.
32 Ето защо от съображения 5, 14 и 15 от Директива 93/83 следва, че член 1, параграф 2, буква б) от нея има за цел да гарантира, че за всяко „публично съобщаване чрез спътник“ по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и в) се прилага единствено законодателството в областта на авторското право и сродните му права, действащо в държавата членка, в която сигналите — носители на програма, са въведени във водещия до спътника съобщителен контур. Следователно би било в противоречие с тази цел доставчикът на пакети сателитни програми да трябва да получи разрешение от носителите на съответните авторски и сродни права и в други държави членки.
33 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83 трябва да се тълкува в смисъл, че ако доставчикът на пакети сателитни програми трябва да получи за действието по публично съобщаване чрез спътник, в чието извършване участва, разрешение от носителите на съответните авторски и сродни права, това разрешение, както даденото на съответната излъчваща организация, трябва да бъде получено единствено в държавата членка, в която сигналите — носители на програма, са въведени в съобщителния контур, водещ до спътника.
По втория въпрос
34 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
35 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване,
трябва да се тълкува в смисъл, че
ако доставчикът на пакети сателитни програми трябва да получи за действието по публично съобщаване чрез спътник, в чието извършване участва, разрешение от носителите на съответните авторски и сродни права, това разрешение, както даденото на съответната излъчваща организация, трябва да бъде получено единствено в държавата членка, в която сигналите — носители на програма, са въведени в съобщителния контур, водещ до спътника.
Подписи