Дело T‑116/04
Wieland-Werke AG
срещу
Комисия на Европейските общности
„Конкуренция — Картели — Пазар на медни тръби за промишлени цели — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цени и подялба на пазари — Глоби — Принцип на законоустановеност на наказанието — Размер на съответния пазар — Възпиращ ефект — Продължителност на нарушението — Сътрудничество“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Правна уредба — Насоки, приети от Комисията
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Размер на пазара на разглежданите продукти
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 A от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
3. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 253 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Необходимост да се вземе предвид оборотът на съответните предприятия и да се осигури пропорционалност на глобите с този оборот — Липса
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Вземане предвид на размера и на общите ресурси на санкционираното предприятие
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 A от Известие на Комисията 98/C 9/03)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Продължително нарушение — Годишно увеличение с 10 % на началния размер
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 Б от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Преценка на степента на сътрудничество на всяко от предприятията по време на административната процедура
(член 15 от Регламент № 17 на Съвета; pаздел Г от Известие 96/C 207/04 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известия 96/C 207/04 и 2002/C 45/03 на Комисията)
1. В рамките на контрола за законосъобразност на наложените глоби за нарушение на общностните правила за конкуренция Първоинстанционният съд следва да провери дали Комисията е упражнила правото си на преценка съгласно изложения в Насоките метод за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС и ако установи, че се е отклонила от него, да провери дали това отклонение е оправдано и надлежно мотивирано.
Произтичащото от приемането на Насоките самоограничаване на правото на преценка на Комисията всъщност не е несъвместимо със запазването на широка свобода на преценка на Комисията. Насоките съдържат различни възможности за гъвкавост, които ѝ позволяват да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламент № 17, както ги тълкува Съдът.
Освен това в области като определянето на размера на глоба, в които Комисията разполага със свобода на преценка, например по отношение на процента на увеличение с цел възпиращо действие, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката.
Освен това свободата на преценката на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на общностния съд, даваща му право да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба.
(вж. точки 29—33)
2. В рамките на преценката на тежестта на нарушение на общностните правила на конкуренцията, за да определи началния размер на наложената на дадено предприятие глоба, Комисията може, като все пак не е длъжна, да вземе предвид размера на засегнатия пазар. За тази цел тя може да вземе предвид оборота на съответния пазар. Няма основателна причина, поради която оборотът на съответния пазар да следва да се изчислява, като се изключват определени производствени разходи. Всъщност във всички промишлени сектори съществуват присъщи на крайния продукт разходи, върху които производителят не може да оказва влияние, но които въпреки това представляват съществен елемент от цялата му дейност и поради това не могат да бъдат изключени от оборота му при определяне на началния размер на глобата. Този извод не се оборва от факта, че цената на дадена суровина представлява съществена част от крайната цена на продукта, или от това, че рискът от колебания на цените на дадена суровина е по-голям, отколкото при останалите суровини.
(вж. точки 63, 66 и 69)
3. Що се отнася до решенията на Комисията за налагане на глоба поради нарушение на правилата на конкуренция, задължението за мотивиране е изпълнено, когато Комисията посочва елементите на преценката, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на извършеното нарушение. Член 253 ЕО не може да се тълкува в смисъл, че ѝ налага задължение да обяснява причините, поради които не възприема, що се отнася до определянето на размера на глобата, подходи, които са хипотетични спрямо действително възприетия в окончателното ѝ решение подход.
(вж. точки 78 и 82)
4. Фактът, че посоченият в Насоките метод за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, не се основава на общия оборот на съответните предприятия и поради това дава възможност да възникнат различия между предприятията с оглед на зависимостта между техните обороти и размера на наложените им глоби, е ирелевантен за преценката дали Комисията е нарушила принципите на пропорционалност и на равно третиране, както и принципа на индивидуализиране на наказанията. Всъщност при определяне на размера на глобите в зависимост от тежестта и продължителността на разглежданото нарушение в случаите, когато са наложени глоби на няколко предприятия, участващи в едно и също нарушение, Комисията не е длъжна да гарантира, че достигнатите при изчислението ѝ окончателни размери на глоби за съответните предприятия отразяват всяко различие между тях, що се отнася до общия им или до релевантния им оборот. Поради това на нито един от етапите на прилагане на Насоките Комисията не може да бъде задължена да гарантира, че получените междинни размери на глобите отразяват всяко съществуващо различие между общите обороти на съответните предприятия.
(вж. точки 86 и 87)
5. Увеличението с оглед на възпиращ ефект на началния размер на глобата, наложена на взело участие в нарушение на общностните правила на конкуренцията предприятие, за да се отчете неговият размер и всичките му ресурси, не означава, че Комисията трябва да намали началния размер на наложената глоба на друго предприятие с по-малък размер и с по-малки ресурси, взело участие в същото нарушение. Всъщност Комисията може в рамките на свободата си на преценка да регулира размера на глобите по предварително определен метод, ако с оглед на обстоятелствата по дадения случай те са неразумни.
Освен това при избора на процент за увеличение на глобата за предприятията, които са с по-голям размер, Комисията е ограничена поради факта, че началният размер във всички случаи не може да превишава размера, който е пропорционален на тежестта на нарушението. Следователно дори в случаите, когато оборотът на най-голямото предприятие определено е по-голям от този на другите предприятия, е възможно Комисията да увеличи началния размер на наложената на най-голямото предприятие глоба само съвсем незначително с оглед на тежестта на разглежданото нарушение.
(вж. точки 92, 93 и 95)
6. От Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, е видно, че Комисията не е установила никакво припокриване или взаимна зависимост между преценката на тежестта и преценката на продължителността на нарушението. Следователно тя не е длъжна да вземе предвид тежестта на нарушението, когато избере да приложи процентно увеличение с оглед на продължителността на нарушението. Фактът, че тя си запазва възможност за всяка година от нарушението да приложи увеличение, достигащо за нарушенията за дълъг период до 10 % от размера, наложен за тежестта на нарушението, въобще не я задължава да определя процента на посоченото увеличение в зависимост от интензитета на дейността на картела или от неговите последици, т.е. от тежестта на нарушението. Всъщност в рамките на своята свобода на преценка тя следва да избере процента на увеличение, който възнамерява да приложи с оглед на продължителността на нарушението.
Освен това Комисията може, въз основа на едно и също обстоятелство, а именно че въпросното нарушение е продължило повече от пет години, както да мотивира прилагането на увеличение, така и да определи максималния размер за него от 10 %, като не е незаконосъобразен фактът, че продължителността на нарушението е определяща не само за увеличението на основната сума като такава, но евентуално и за окончателния процент на увеличение.
(вж. точки 107, 109 и 110)
7. Що се отнася до преценката на степента на сътрудничество, оказвано от предприятия в хода на започната административна процедура за забранен картел, хронологичният елемент не може да бъде взет предвид в случаите, когато въпросните страни са представили информацията в доста кратък интервал от време и на приблизително един и същи етап от административното производство. Ето защо обстоятелството, че едно от предприятията е изпреварило друго в сътрудничеството си с Комисията, не означава само по себе си, че Комисията е длъжна съгласно принципа на равно третиране да му предостави по-голям или поне равен на дадения на другото предприятие процент на намаление на размера на наложената глоба.
(вж. точки 124, 127 и 128)
8. Прилагане по аналогия на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби по дела за картели от 2002 г. е възможно само за да се запълни празнина в правото, но не и когато сътрудничеството на разглежданите предприятия е уредено с Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на глоби по дела за картели от 1996 г.
Освен това единствено при липсата на преходни разпоредби нова норма се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, създадено при действието на предходна норма. Точка 28 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. обаче ясно предвижда, че то се прилага, считано от 14 февруари 2002 г., за всички производства, по които нито едно предприятие не се е позовало на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.
(вж. точки 129 и 130)