Дело C‑201/16
Majid Shiri
(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Член 27 — Способ за защита — Обхват на съдебния контрол — Член 29 — Срок за осъществяване на прехвърлянето — Неосъществяване на прехвърлянето в определения срок — Задължения на компетентната държава членка — Преминаване на компетентност — Изискване за решение на компетентната държава членка“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 25 октомври 2017 г.
1. Съдебно производство — Устна фаза на производството — Възобновяване — Задължение за възобновяване на устната фаза на производството, за да се даде възможност на страните да представят становища по правни въпроси, повдигнати в заключението на генералния адвокат — Липса
(член 252, втора алинея ДФЕС, член 83 от Процедурния правилник на Съда)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Процедури за поемане на отговорност и за обратно приемане — Срок, предвиден за осъществяване на прехвърлянето на кандидата за международна закрила —Последица от неспазването на този срок — Преминаване на компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила към молещата държава членка
(член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Жалба срещу решение за прехвърляне на кандидат за международна закрила —Възможност за позоваване на изтичането на предвидения за осъществяване на прехвърлянето срок, настъпило след приемането на решението за прехвърляне —Задължение за държавите членки да предвидят ефективен и бърз способ за защита
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображение 19, член 27, параграф 1 и член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 22—25)
2. Член 29, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че ако не се извърши прехвърляне в шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от този регламент, компетентността автоматично преминава към молещата държава членка, без да е необходимо компетентната държава членка да отхвърли задължението си за поемане на отговорност или за обратно приемане на засегнатото лице. От текста на тази разпоредба следва, че компетентността автоматично преминава върху молещата държава членка, без преминаването на отговорността да зависи от някаква реакция от страна на компетентната държава членка (вж. по аналогия решение от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C‑670/16, EU:C:2017:587, т. 61).
(вж. т. 30 и 34; т. 1 от диспозитива)
3. Член 27, параграф 1 с оглед на съображение 19 от Регламент № 604/2013 и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че кандидатът за международна закрила следва да разполага с ефективен и бърз способ за защита, който да му позволява да се позове на изтичането на шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, настъпило след приемането на решението за прехвърляне. С признаването от национална правна уредба като разглежданата в главното производство на правото на такъв кандидат да се позове при обжалване на решението за прехвърлянето му на обстоятелства, настъпили след приемането на това решение, е изпълнено задължението да се предвиди ефективен и бърз способ за защита.
Обхватът на контрола при обжалване от страна на кандидата за международна закрила на издаденото спрямо него решение за прехвърляне е уточнен в съображение 19 от същия регламент, съгласно което, за да се гарантира спазването на международното право, установената с посочения регламент ефективна правна защита срещу решения за прехвърляне следва да включва както, от една страна, преценка как е приложен този регламент, така и, от друга страна, преценка каква е законовата и фактическата ситуация в държавата членка, в която е прехвърлян кандидатът (решение от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C‑670/16, EU:C:2017:587, т. 43). Освен това от практиката на Съда следва, че с оглед по-специално на развитието, което с приемането на Регламента „Дъблин III“ е претърпяла системата за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа подадена в една от държавите членки молба за убежище, и на преследваните с този регламент цели, член 27, параграф 1 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената от него жалба трябва да се отнася именно до спазването на предвидените в него процесуални гаранции (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C‑670/16, EU:C:2017:587, т. 44—48 и цитираната съдебна практика).
Установените с Регламента „Дъблин III“ процедури за поемане на отговорност и обратно приемане обаче трябва да се водят по-конкретно при спазване на редица императивни срокове, сред които шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от този регламент. Макар тези разпоредби да са предназначени да уредят процедурите, те — както и критериите по глава III от Регламента — служат и за определяне на компетентната държава членка.
При тези условия, за да се увери, че спорното решение за прехвърляне е прието след правилно провеждане на посочените процедури, съдът, който е сезиран с жалба срещу решението за прехвърляне, трябва да може да прецени твърденията на кандидата за международна закрила, че това решение е прието в нарушение на разпоредбите в член 29, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“, тъй като към датата на приемането му молещата държава членка вече е станала компетентна поради изтичането на шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от този регламент (вж. по аналогия решение от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C‑670/16, EU:C:2017:587, т. 55).
С оглед на това е важно да се отбележи, че за разлика от сроковете, разглеждани по делото, по което е постановено решение от 26 юли 2017 г., Mengesteab (C‑670/16, EU:C:2017:587), които уреждат отправянето на искане за поемане на отговорност, посочените в член 29 от Регламента „Дъблин III“ срокове целят да уредят не само приемането, но и изпълнението на решението за прехвърляне. Поради това тези срокове могат да изтекат след приемането на решението за прехвърляне.
С оглед на това компетентните органи на молещата държава членка не могат в тази хипотеза да извършат прехвърляне на засегнатото лице към друга държава членка, а напротив, са длъжни служебно да вземат необходимите мерки за поемане на компетентността на първата държава членка и да започнат незабавно разглеждането на молбата за международна закрила, подадена от това лице.
(вж. т. 37—43 и 46; т. 2 от диспозитива)