Дело T‑304/09

Tilda Riceland Private Ltd

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на фигуративна марка на Общността „BASmALI“ — По-ранна нерегистрирана марка и по-ранен знак „BASMATI“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

Резюме на решението

Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Условия — Доказване на придобиването на права по отношение на знака от възразяващия — Съобразяване с националното право, на което е направено позоваване в подкрепа на възражението

(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)

По силата на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността притежателят на нерегистрирана марка или на друг знак, използван(а) в процеса на търговия с по-голямо значение от местното, може да направи възражение срещу регистрацията на марка на Общността, когато и доколкото, съгласно законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак, от една страна, правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на Общността или, според случая, преди приоритетната дата, претендирана със заявката за регистриране на марка на Общността, и от друга страна, този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-късно регистрирана марка. От това следва, че едно от условията за прилагане на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 е възразяващият да докаже, че е притежател на знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението му. Това условие предполага възразяващият да докаже придобиването на права по отношение на посочения знак. Съгласно посочената разпоредба тези права трябва да позволяват да се забрани използването на една по-късно регистрирана марка. Отговорът на въпроса дали възразяващият е придобил права по отношение на нерегистрирана марка или знак, използван в процеса на търговия — и следователно дали е притежател на знака, на който е направено позоваване, по смисъла на посочената разпоредба, — не може да не бъде съобразен с националното право, на което е направено позоваване в подкрепа на възражението. Всъщност във връзка с това приложимото национално право е от значение по-специално за определяне на реда и условията за придобиването на правата по отношение на знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението, което се основава на посочената разпоредба.

(вж. точки 16, 17 и 22)