Дело T‑358/11

Италианска република

срещу

Европейска комисия

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Публично съхранение на захар — Увеличаване на разходите, свързано с наемане на складовете — Годишна инвентаризация на запасите — Физически проверки на местата за съхранение — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Задължение за мотивиране — Наличие на опасност от причиняване на финансова вреда на фондовете — Полезно действие“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 19 юни 2015 г.

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Подготвителни актове — Писма на Комисията, с които съобщава намерението си да изключи от финансирането от Съюза на някои разходи, направени от държава членка в тежест на ФЕОГА и на ЕФГЗ — Междинни мерки, които са етап от подготовката на окончателното решение — Изключване

(член 263 ДФЕС; член 11, параграф 2, трета алинея от Регламент № 885/2006 на Комисията)

2.      Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Приключване на сметки — Отказ за поемане на разходи, произтичащи от нередности при прилагането на правната уредба на Съюза — Оспорване от засегната държава членка — Тежест на доказване — Разпределяне между Комисията и държавата членка

(член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 на Съвета и член 31 от Регламент № 1290/2005 на Съвета)

3.      Съдебно производство — Жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания

(член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Схема за компенсиране на разходите за съхранение на захарта — Увеличаване на разходите във връзка с наемане на складове — Задължение за държавите членки да организират ефективна система за административни проверки и за проверки на място — Ненадежден контрол — Отказ за поемане от Фондовете

(член 8, параграф 1 от Регламент № 1258/1999 на Съвета и член 9, параграф 1 от Регламент № 1290/2005 на Съвета; член 9, параграф 5 от Регламент № 1262/2001 на Комисията)

5.      Жалба за отмяна — Обжалван акт — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличните данни към момента на приемането на акта

(член 263 ДФЕС)

6.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Основание, изведено от липсата или непълнотата на мотивите — Основание, изведено от неточността на мотивите — Разграничаване

(член 296 ДФЕС)

7.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за уравняването на сметките във връзка с разходите, финансирани от ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР

(член 296 ДФЕС; член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 на Съвета и член 31 от Регламент № 1290/2005 на Съвета; Решение 2011/244 на Комисията)

8.      Актове на институциите — Прилагане във времето — Процесуални правила — Материалноправни норми — Разграничаване — Ретроактивно действие на материалноправна норма — Условия — Липса на ретроактивно действие на член 8 от Регламент № 884/2006

(член 8 от Регламент № 884/2006 на Комисията)

9.      Актове на институциите — Избор на правното основание — Правна уредба на Съюза — Изискване за яснота и предвидимост — Изрично посочване на нормативната основа — Предел

10.    Актове на институциите — Регламенти — Регламент, който предвижда специфични мерки за контрол — Липса на право на преценка на държавите членки — Неизпълнение — Обосноваване — По-голяма ефективност на друга система за контрол — Практически трудности — Недопустимост

11.    Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Акт от общ характер, на който се основава обжалваното решение — Необходимост от правна връзка между обжалвания акт и оспорвания общ акт

(член 277 ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 24—29)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 31—33 и 198)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 40)

4.      В член 9, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1262/2001 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент № 1260/2001 по отношение на изкупуването и продажбата на захар от страна на интервенционните агенции, който предвижда, че ако захарта се съхранява в складове, взети под наем, разходите за съхранение на захарта могат да се увеличат от интервенционната агенция „най-много с 35 %“, не са уточнени нито правилата, нито обхватът на проверките, които държавите членки са длъжни да извършват, преди да приложат предвиденото в тази разпоредба увеличение. Член 8, параграф 1 от Регламент № 1258/1999 на Съвета относно финансирането на общата селскостопанска политика, който е формулиран с термини, аналогични на използваните в член 9, параграф 1 от Регламент № 1290/2005 относно финансирането на общата селскостопанска политика, задължава държавите членки да вземат необходимите мерки за осигуряване на действителното и редовно осъществяване на финансираните от европейските земеделски фондове операции, за предотвратяване и преследване на нередностите и за възстановяване на изгубените вследствие на нередности или небрежност суми, включително когато конкретният акт от правото на Съюза не предвижда изрично приемането на една или друга мярка за контрол. От това следва, че държавите членки са длъжни да организират съвкупност от административни проверки и проверки на място, с които да се гарантира пълното спазване на материалноправните и формалните условия за отпускане на съответните премии. Ако не е организирана такава система за проверки или ако в създадената от държава членка система са допуснати такива пропуски, че остават съмнения относно съобразяването с тези условия, Комисията има основание да не признае някои разходи, направени от съответната държава членка.

От текста на член 9, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1262/2001 обаче имплицитно, но задължително следва, че ако действително понесените от бенефициера разходи са по ниски от този таван от 35 %, интервенционната агенция трябва да приложи по-малко увеличение. Такъв контрол на законосъобразността и редовността на разходите, които ще бъдат в тежест на фондовете, може да се осъществи само при индивидуални проверки на базата на представени от оператора на хранилище доказателства относно, от една страна, обстоятелствата, които са го принудили да използва външен склад, и от друга страна, допълнителните разходи, възникнали поради използването на този склад. Наистина, ефективността на контрола, с който се цели да се провери дали действителните разходи, понесени от бенефициерите във връзка с наемането на складовете, действително отговарят на увеличението с 35 %, ще бъде сериозно накърнена, дори невъзможна, ако това увеличение се прилага само въз основа на общи сведения относно положението на съответния пазар като ценови листи за сходни продукти или индикациите за недостига на подходящи складове.

От това следва, че член 9, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1262/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да организират система за контрол, позволяваща във всеки отделен случай да се проверява реалността на разходите във връзка със съхранението на захарта в складове под наем, така че само надлежно доказаните и реално понесени от бенефициерите разходи да бъдат за сметка на фондовете.

(вж. т. 52—54, 57 и 58)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 77)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 87—90)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 93)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 111—119)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 123 и 124)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 151 и 155)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 180 и 181)