Дело C‑399/11
Stefano Melloni
срещу
Ministerio Fiscal
(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunal Constitucional (Испания)
„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Процедури за предаване между държавите членки — Решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично — Изпълнение на задочно постановена присъда — Възможност за преразглеждане на присъдата“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 г.
1. Актове на институциите — Прилагане във времето — Процесуални правила — Прилагане към висящите към момента на влизането им в сила спорове — Член 4а от Рамково решение 2002/584 — Прилагане по отношение на признаването и изпълнението на решения, постановени в рамките на процедура по предаване, която е в ход към момента на влизането му в сила
(член 4а и член 8, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Заповед, издадена за изпълнение на задочно постановена присъда — Изпълнение в зависимост от условието да има възможност за преразглеждане на задочно постановения акт в издаващата държава членка — Несъвместимост
(член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
3. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Заповед, издадена за изпълнение на задочно постановена присъда — Задължение за предаване при условията, предвидени в член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 — Нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес — Нарушение на правото на защита — Липса
(член 47 и член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
4. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ниво на защита — Основни права, гарантирани от конституцията на държава членка — Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на задочно постановена присъда — Възможност в името на правото на справедлив съдебен процес и на правото на защита, гарантирани в нейната конституция, държавата да постави като условие за предаване да е налице възможност за преразглеждане на присъдата в издаващата държава членка — Липса
(член 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 31 и 32)
2. Член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва в посочените в тази разпоредба хипотези изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, с условието задочната присъда да може да се преразгледа в издаващата държава.
Възприетото от законодателя на Съюза решение, което се състои в изчерпателно предвиждане на хипотезите, при които изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за изпълнението на задочно постановен съдебен акт, следва да се приема за ненакърняващо правото на защита, е несъвместимо със запазването на възможност за изпълняващия съдебен орган да обвърже това изпълнение с условието въпросната присъда да може да бъде преразгледана с цел гарантиране на правата на защита на заинтересуваното лице.
(вж. точки 44 и 46; точка 1 от диспозитива)
3. Член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, не нарушава нито правото на ефективно правно средство за защита и на справедлив съдебен процес, нито правото на защита, гарантирани съответно в член 47 и в член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и следователно е съвместим с изискванията, произтичащи от тези членове.
Действително, макар правото на подсъдимия да се яви лично в процеса да представлява основен елемент от правото на справедлив съдебен процес, последното не е абсолютно. Подсъдимият може да направи отказ от него по собствена воля, изрично или мълчаливо, при условие отказът да бъде установен по недвусмислен начин, да е съпътстван от минимални гаранции, съответстващи на значимостта му, и да не е в разрез с нито един значим обществен интерес. По-специално не се установява нарушение на правото на справедлив съдебен процес, въпреки че подсъдимият не се е явил лично, ако е бил информиран за датата и мястото на процеса или се е ползвал от упълномощен за целта защитник.
Освен това хармонизацията на условията за изпълнение на европейските заповеди за арест, издадени за изпълнението на решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, осъществена с Рамково решение 2009/299, цели съгласно член 1 от него да укрепи процесуалните права на лицата, които са субекти на наказателно производство, като едновременно с това спомогне за взаимното признаване на съдебни решения между държавите членки.
(вж. точки 49, 51, 53 и 54; точка 2 от диспозитива)
4. Член 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да обвързва предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в издаващата държава членка с цел да се избегне нарушение на правото на справедлив съдебен процес и на правото на защита, гарантирани от нейната конституция.
Друго тълкуване на член 53 от Хартата би накърнило принципа на предимство на правото на Съюза, доколкото би позволило на държава членка да препятства прилагането на актове от правото на Съюза, които са изцяло в съответствие с Хартата, при положение че не зачитат основните права, гарантирани от конституцията на тази държава.
Действително член 53 от Хартата потвърждава, че когато акт от правото на Съюза изисква национални мерки за прилагане, националните органи и юрисдикции могат да прилагат националните стандарти за защита на основните права, стига в този процес да не се намалява нивото на защита, предвидено от Хартата съгласно тълкуването на Съда, нито предимството, единството и ефективността на правото на Съюза. Въпреки това член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, не дава на държавите членки възможност да откажат изпълнението на европейска заповед за арест, когато заинтересуваното лице е в някоя от четирите хипотези, изброени в споменатата разпоредба.
Да се позволи на държава членка да се ползва от член 53 от Хартата, за да обвърже предаването на задочно осъдено лице с условието, което не е предвидено в Рамково решение 2009/2999, да има възможност за преразглеждане на присъдата в издаващата държава членка, за да се избегне нарушение на правото на справедлив съдебен процес и на правото на защита, гарантирани от конституцията на изпълняващата държава членка, би довело — поставяйки под съмнение единството на стандарта за защита на основните права, дефиниран в това рамково решение — до нарушаване на принципите на взаимно доверие и взаимно признаване, което то цели да утвърди, а следователно и до компрометиране на ефективността на посоченото рамково решение.
(вж. точки 58, 60, 61, 63 и 64; точка 3 от диспозитива)