ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

10 февруари 2012 година

Дело T‑98/11 P

AG

срещу

Европейски парламент

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Уволнение в края на срока за изпитване — Срок за обжалване — Просрочие — Явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 16 декември 2010 г. по дело AG/Парламент (F‑25/10)

Решение:      Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Осъжда AG да понесе направените както от него, така и от Европейския парламент съдебни разноски.

Резюме

1.      Обжалване — Основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост

(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 11 от приложение I към Статута на Съда)

1.      От член 257 ДФЕС, член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда и член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане. На това изискване не отговаря жалбата, която не съдържа никакви доводи, сочещи конкретна грешка при прилагане на правото, която опорочава съответното съдебно решение или определение.

Твърдения, които са прекалено общи и неточни, за да могат да бъдат подложени на правна преценка, трябва да се считат за явно недопустими.

(вж. точки 24 и 25)

Позоваване на:

Общ съд — 16 декември 2010 г., Meister/СХВП, T‑48/10 P, точки 42 и 43, и цитираната съдебна практика

2.      От член 11 от приложение І към Статута на Съда, който възпроизвежда текста на член 58 от същия Статут, следва че обжалването се ограничава само до правни въпроси и трябва да се базира на основания, извлечени от липсата на компетентност на Съда на публичната служба, от нарушения на процесуалните правила на Съда на публичната служба, които накърняват интересите на жалбоподателя, или от нарушение на правото на Съюза от страна на Съда на публичната служба.

Поради това единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите освен в случаите, когато неточността по същество на констатациите му следва от представените пред него материали по делото, както компетентен е и да преценява тези факти. Освен в случай на изопачаване на представените пред Съда на публичната служба доказателства обаче преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от въззивния съд.

Това изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата или даже до събиране на нови доказателства.

(вж. точки 44—46)

Позоваване на:

Общ съд — 24 октомври 2011 г., P/Парламент, T‑213/10 P, точки 46—48 и цитираната съдебна практика