Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 11 април 2024 година(1)
Дело C‑187/23 [Albausy](i)
E. V. G.‑T.
при участието на:
P. T.,
F. T.,
G. T.
(Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Lörrach (Районен съд Льорах, Германия)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Издаване на европейско удостоверение за наследство — Възражение, повдигнато в хода на производството по издаване“
1. Регламент (ЕС) № 650/2012(2) има за цел да отстрани пречките пред свободното движение на хора, които искат да упражнят правата си в областта на наследяването с трансгранични последици.
2. С тази цел с Регламент № 650/2012 се създава европейско удостоверение за наследство(3) за вътрешния пазар и се уреждат подробно режимът за неговото издаване и правните му последици. Чрез това удостоверение наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си във всяка държава членка.
3. Настоящото преюдициално запитване е отправено във връзка с подадено заявление до компетентния национален орган за издаване на европейско удостоверение за наследство от съпругата на починалия, която се счита за единствен заветник. Синът и внуците на починалия оспорват действителността на представеното завещание пред същия орган и в същото производство. Спорен е въпросът по какъв начин това оспорване засяга издаването на удостоверението.
4. Съдът вече е отговорил на други преюдициални въпроси, свързани с този вид удостоверения(4), но никой от тях не се отнася до възникналите в случая съмнения, които той следва да разгледа само ако счете преюдициалното запитване за допустимо.
I. Правна уредба. Правото на Съюза
А. Регламент № 650/2012
5. Член 62 („Създаване на европейско удостоверение за наследство“), параграф 1 гласи:
„1. С настоящия регламент се създава европейско удостоверение за наследство (наричано по-нататък „удостоверението“), което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69“.
6. Член 63 („Цел на удостоверението“) предвижда:
„1. Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество.
2. Удостоверението може да се използва по-специално за доказване на един или повече от следните елементи:
а) правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая — на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество;
б) присъждането на определен актив или определени активи, които са част от наследственото имущество, на наследника(ците) или според случая — на заветника(ците), посочени в удостоверението;
в) правомощията на посоченото в удостоверението лице да изпълнява завещанието или да управлява наследственото имущество“.
7. Съгласно член 64 („Компетентност за издаване на удостоверението“):
„Удостоверението се издава в държавата членка, чиито съдилища са компетентни съгласно член 4, член 7, член 10 или член 11. Издаващият орган е:
а) съд съгласно определението в член 3, параграф 2; или
б) друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването“.
8. Член 65 („Заявление за издаване на удостоверение“), параграф 3, буква л) предвижда:
„Заявлението съдържа следната информация, доколкото тази информация е известна на заявителя и е необходима на издаващия орган за удостоверяване на елементите, които заявителят иска да удостовери, и се придружава от съответните оригинални документи или тяхно копие, отговарящо на условията за удостоверяване на автентичността им, без да се засяга член 66, параграф 2:
[…]
л) декларация, в която заявителят заявява, че доколкото му е известно, няма висящо оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване“.
9. Член 66 („Разглеждане на заявлението“) гласи:
„1. При получаване на заявлението издаващият орган проверява информацията и декларациите, както и документите и другите доказателствени средства, представени му от заявителя. Издаващият орган извършва необходимите за тази проверка проучвания служебно, ако това е предвидено или разрешено в собствената му нормативна уредба, или приканва заявителя да представи допълнителни доказателства, които счита за необходими.
[…]
4. Издаващият орган предприема всички необходими мерки, за да информира бенефициерите относно заявлението за удостоверение. Ако е необходимо за целите на установяването на удостоверяваните елементи, той изслушва всяко заинтересовано лице и всеки изпълнител на завещание или управител на наследствено имущество и прави публични известия, целящи да дадат възможност на други потенциални бенефициери да предявят правата си.
[…]“.
10. Съгласно член 67 („Издаване на удостоверението“):
„1. Издаващият орган издава незабавно удостоверението в съответствие с определената в настоящата глава процедура, след като елементите, които трябва да се удостоверят, са били установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго право, приложимо към специфични елементи. Той използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2.
По-специално издаващият орган не издава удостоверението, ако:
а) има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване; или
б) удостоверението няма да бъде в съответствие с решение, включващо същите елементи.
[…]“.
11. Член 69 („Правни последици от удостоверението“) гласи:
„1. Удостоверението има правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура.
2. Предполага се, че удостоверението представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право или в съответствие с друго право, приложимо към специфични елементи. Предполага се, че лицето, посочено в удостоверението като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, има посоченото в удостоверението правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия освен заявените в удостоверението.
3. Счита се, че всяко лице, което въз основа на сведенията в удостоверението извършва плащания или предава имущество на лице, посочено в удостоверението като упълномощено да приема плащания или имущество, е извършило сделка с лице, което има правомощията да приема плащания или имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.
4. Ако лице, посочено в удостоверението като упълномощено да се разпорежда с наследствено имущество, се разпорежда с това имущество в полза на друго лице, се приема, че другото лице — ако действа въз основа на сведенията в удостоверението — е извършило сделка с лице, упълномощено да се разпорежда с въпросното имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.
5. Удостоверението представлява действителен документ за вписването на наследственото имущество в съответния регистър на дадена държава членка, без да се засяга член 1, параграф 2, букви к) и л)“.
Б. Регламент за изпълнение № 1329/2014(5)
12. Член 1, параграф 5 гласи:
„Формулярът по член 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 650/2012, който следва да се използва за европейското удостоверение за наследство, е формуляр V, установен в приложение 5“.
13. В края на формуляр V от приложение 5 се посочва, че органът удостоверява, че „към момента на изготвяне [на удостоверението] никой от елементите, съдържащи се в него, не е оспорен от бенефициерите“.
II. Фактите, производството и преюдициалните въпроси
14. P. T., френски гражданин с последно местоживеене в Германия, почива на 15 септември 2021 г.
15. На 23 ноември 2021 г. E.V.G.‑T., съпруга на P. T. към момента на смъртта му, подава заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство, което да удостовери, че е единствена наследница, до Amtsgericht Lörrach (Районен съд Льорах, Германия)(6).
16. За тази цел тя представя написано и подписано саморъчно от двамата съпрузи завещание със следното съдържание:
„Съвместно завещание
Ние, съпрузите E. G.‑T., родена на […], и P. T., роден на […], двамата живущи на […], заявяваме следното:
1) Не сме обвързани с предходни завещателни разпореждания и не сме съставяли актове на последна воля. За всеки случай оттегляме всички завещателни разпореждания, направени от нас едностранно или съвместно.
2) Определяме реципрочно всеки един от нас за единствен наследник на другия. Настоящото определяне на реда за наследяване е реципрочно и има обвързващо действие. Освен това преживелият съпруг не е ограничен от това волеизявление. Той е свободен сам да се разпореди по отношение на собственото си наследяване дори и преди смъртта на първия съпруг, но само в случай че го надживее.
3) Двамата живеем в Германия и искаме да изберем за приложимо германското наследствено право, доколкото това е допустимо. Този избор на приложимото право е реципрочен за всеки от нас.
R., 23 юли 2020 г. E. G.‑T. Моята воля е същата. P. T.“.
17. Има данни, че съществува по-старо завещание, написано и подписано саморъчно от завещателя, което гласи:
„Аз, P. M. J. T., роден на […] в A., живущ в […], Испания, оттеглям всички по-ранни разпореждания с моето имущество за след смъртта ми. Завещавам наличните наследствени дялове от моето имущество на двамата ми внуци, синовете на P., N. A. J. T., роден на […], и J. N. J. T., роден на […]. Те наследяват по равни дялове. За организатор на моята траурна церемония с отслужване на григорианска меса и погребението ми в […] Испания посочвам единствено сина си P. А., 31 май 2001 г. Това е моето завещание. P. T.“.
18. E.V.G.‑T. счита себе си за единствена наследница на P. T. въз основа на завещанието от 23 юли 2020 г. Синът и внуците на P. T. обаче считат, че това завещание не е действително, тъй като по време на съставянето му завещателят не е разполагал със завещателна дееспособност и подписът му не е неговият собствен.
19. Запитващата юрисдикция приема, че завещателят разполага със завещателна дееспособност(7) и в представеното завещание подписът е негов(8).
20. В този контекст Amtsgericht Lörrach (Районен съд Льорах) приема, че издаването на удостоверението зависи от тълкуването на Регламент № 650/2012, поради което спира производството(9) и отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че се имат предвид и възраженията, повдигнати в самото производство по издаване на европейско удостоверение за наследство, и че съдът няма право да разгледа тези възражения, поради което в тази разпоредба се имат предвид не само възраженията, повдигнати в друго производство?
2) При утвърдителен отговор на [първия въпрос], трябва ли член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012 следователно да се тълкува в смисъл, че не може да се издаде европейско удостоверение за наследство дори и тогава, когато са повдигнати възражения в производството по издаването на европейско удостоверение за наследство, които вече са били разгледани в производството по издаване на удостоверение за наследници по германското право?
3) При утвърдителен отговор на [първия въпрос], трябва ли член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012 следователно да се тълкува в смисъл, че се имат предвид всякакви възражения, дори когато са повдигнати, без да са доказани в достатъчна степен, като за доказването на този факт не следва да бъдат събирани формални доказателства?
4) При отрицателен отговор на [първия въпрос], в каква форма съдът трябва да изложи мотивите си, с които той отхвърля възраженията и постановява издаването на европейско удостоверение за наследство?“.
III. Производството пред Съда
21. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 23 март 2023 г.
22. Писмени становища представят германското и испанското правителство, както и Европейската комисия. Всички те, както и E.V.G.‑T., се явяват в съдебното заседание, проведено на 31 януари 2024 г.
IV. Анализ
23. Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно ролята на органа, който издава европейски удостоверения за наследство, и обхвата на неговата компетентност във връзка с член 67 от Регламент № 650/2012.
А. По допустимостта на преюдициалното запитване
24. Испанското правителство твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като издаването на европейско удостоверение за наследство не предполага упражняване на правораздавателни функции, както се изисква от член 267 ДФЕС(10).
25. Допустимостта на преюдициално запитване зависи от това дали е отправено от „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, която действа именно при упражняване на правораздавателните си функции(11).
26. За да установи дали определен орган отговаря на тези две условия, Съдът преценява, наред с други фактори, „конкретното естество на функциите, които упражнява в специфичния нормативен контекст, в който му се налага да сезира Съда, за да се провери дали пред този орган има висящ спор и дали същият орган се произнася в производство, което приключва с правораздавателен акт“(12).
27. Ако тези изисквания не са налице, запитващият орган не може да се разглежда като изпълняващ правораздавателни функции, дори и да отговаря на останалите условия, определени в практиката на Съда(13).
28. Възражението за недопустимост може да е обосновано с оглед на предоставените от Регламент № 650/2012 указания за европейското удостоверение за наследство и свързаната с издаването му дейност. От тези указания става ясно, по съображенията, които ще изложа по-нататък, че дори когато е съд, органът, който издава удостоверение на основание член 67 от Регламент № 650/2012, не се произнася в производство, което приключва с правораздавателен акт.
1. Цел и правни последици на европейското удостоверение за наследство
29. С Регламент № 650/2012 се създава европейско удостоверение за наследство с уеднаквена и самостоятелна правна уредба спрямо сходни национални удостоверения. Тази правна уредба е различна и от предвидената от самия регламент за признаването на решения и автентични актове(14).
30. Европейското удостоверение за наследство е от полза за лицата, на които в качеството им на наследници, заветници, изпълнители на завещанието или управители на наследствено имущество им се налага да докажат правното си положение и/или да упражнят произтичащите от него права или правомощия в друга държава членка(15). Използването му обаче не е задължително(16).
31. За да се удовлетвори тази потребност, удостоверението поражда следните правни последици, които са идентични навсякъде в Съюза(17):
– то служи за доказване(18) на съдържащите се в него елементи(19). С представянето на удостоверението неговият притежател може да докаже своите права и/или правомощия във всяка държава членка, без да може да му бъде поискано допълнително доказателство. Предполага се, че посоченото в удостоверението правно положение, както и правата или правомощията, заявени в удостоверението, се притежават така, както са посочени в него(20),
– защитава трети лица, които извършват сделки с посочените в удостоверението лица и които въз основа на сведенията в него извършват плащания, предават имущество, придобиват или получават наследствено имущество, „освен ако зна[ят], че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието [им] за тази неточност се дължи на груба небрежност“(21),
– представлява действителен документ за вписването на наследственото имущество, с ограниченията, предвидени в самия Регламент № 650/2012 и тълкувани от Съда(22).
32. Удостоверението само по себе си не поражда други последици: по-конкретно, то няма характерното за правораздавателните актове обвързващо правно действие(23). Освен това в съображение 71 от Регламент № 650/2012 се пояснява, че то не служи като изпълнително основание.
33. Липсата на обвързващо правно действие се проявява и в режима на разпространение на удостоверението в държавите членки, различни от държавата, в която е издадено. Глава VI от Регламент № 650/2012 не предвижда, че то може или трябва да бъде „признато“(24). Съгласно член 69, параграф 1 то „има правни последици“ без никаква процедура(25). Буквално не съществува никакво основание за възражение срещу това разпространение(26).
2. Дейност на органа, издаващ удостоверението, в контекста на член 67 от Регламент № 650/2012
34. Съгласно член 67, параграф 1, първа алинея от Регламент № 650/2012 органът издава незабавно удостоверението, „след като елементите, които трябва да се удостоверят, са били установени […]“. Издаването се извършва след разглеждане (на заявлението), предвидено в член 66 от самия регламент.
35. Съгласно тази разпоредба издаващият орган трябва да провери информацията и декларациите, както и документите и другите доказателствени средства, представени му от заявителя(27).
36. За тази цел същият член 66: i) препраща към правомощията на този орган, предоставени му от собствената му нормативна уредба(28), ii) предоставя му други правомощия(29) и iii) пряко го задължава да предприеме мерки за оповестяване (сведено до конкретни адресати) на заявлението за издаване на удостоверението(30).
37. Във връзка с това задължение органът „изслушва всяко заинтересовано лице и всеки изпълнител на завещание или управител на наследствено имущество и прави публични известия, целящи да дадат възможност на други потенциални бенефициери да предявят правата си“, ако счете за необходимо за целите на потвърждаване на елементите, чието удостоверяване е поискано(31).
38. Ако след проверката на всички тези елементи органът приеме за доказани елементите, които ще се съдържат в удостоверението, той го издава „незабавно“ съгласно член 67, параграф 1 от Регламент № 650/2012.
39. Обратно, ако издаващият орган има съмнения относно тези елементи, той не трябва да издава удостоверението. Неговото съдържание няма да бъде доказано, поради което то няма да може да породи правните последици, предвидени в член 69 от Регламента. Съгласно член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012 удостоверението не се издава и ако има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване(32).
40. Функцията на издаващия орган не е чисто пасивна: тя не се състои в приемане на изявления относно обстоятелства или волеизявления с цел механичното им възпроизвеждане във формуляр ad hoc. Той е длъжен да провери точността на твърдяното от заявителя с оглед на представените от него доказателства и евентуално на други данни, които самият орган събира или получава от други заинтересовани страни по наследството(33).
41. Обратно, органът, до който се подава заявлението за издаване на удостоверението, не присъжда, нито определя правата и правомощията на заявителите или на заинтересованите страни по наследството, решавайки по същество евентуалните спорове между тях.
42. Това е така, защото разпоредбите от глава VI („Европейско удостоверение за наследство“) от Регламент № 650/2012 не предоставят тази компетентност(34) на националните органи, издаващи удостоверението. Освен това не може да се приеме, че в контекста на член 67 от него националните законодателства могат да възложат на тези органи, допълвайки посочения регламент, функцията по решаване на спорове. Възлагането на тази функция, без да е придружено от процедурни правила, би било несъвместимо с целта да се създаде самостоятелна и уеднаквена правна уредба за издаване на удостоверението(35).
43. Ако издаващият орган имаше такава компетентност (за решаване на спорове), неговата дейност би приключвала с „решение“ по смисъла на глава IV, член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012. Целта на европейския законодател обаче е удостоверението да няма типичните за правораздавателните актове обвързващи правни последици.
3. Сравнение с удостоверения, предвидени в други актове за съдебно сътрудничество
44. Европейското удостоверение за наследство не е съпоставимо с удостоверенията, предвидени в други актове за съдебно сътрудничество по граждански или търговски дела, във връзка с които са били отправени и разгледани по същество от Съда други преюдициални запитвания след разсейване на съмненията относно тяхната допустимост.
45. Във връзка с европейското изпълнително основание(36) Съдът приема, че „производството по удостоверяване на съдебно решение като европейско изпълнително основание […] се явява не като производство, което е отделно от предхождащото го съдебно производство, а като негов краен етап, необходим, за да се осигури пълна ефикасност на решението и да се позволи на кредитора да пристъпи към събиране на вземането си“(37).
46. Следователно удостоверяването на съдебно решение, като европейско изпълнително основание, представлява правораздавателен акт и компетентният за издаването му национален орган „може да сезира Съда с преюдициално запитване“(38).
47. Това важи и за удостоверението, предвидено в член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012(39), което осигурява разпространението на съдебното решение от една държава членка в друга. Задачата на издаващия орган „се вписва в приемствеността на предходното съдебно производство, като гарантира пълната му ефикасност, доколкото при липса на удостоверяване решението не може да се движи свободно в европейското съдебно пространство“(40).
48. Производството по издаване на удостоверение по член 53 от Регламент № 1215/2012 има правораздавателен характер и националният съд, сезиран по такова производство, може да отправи до Съда преюдициален въпрос(41).
49. Обратно, издаването на европейско удостоверение за наследство, както поясних, не предполага упражняване на правораздавателни правомощия, нито се изразява в решение от такова естество (правораздавателно) с обвързващо правно действие.
50. Положението не е по-различно, когато удостоверението възпроизвежда съдържанието на (предходно) съдебно решение по същество във връзка с наследяването. Дори и в този случай удостоверяването не е следващ етап от съдебното производство, приключило с решение по същество.
51. Накрая, европейското удостоверение за наследство не е документ, в който се предава решение на съд на една държава членка като паспорт за разпространението му в други държави членки с цел неговото признаване и евентуално изпълнение. За тази цел европейският законодател вече е предвидил свидетелството по член 46, параграф 3, буква б) от Регламент № 650/2012 под формата на формуляр ad hoc (формуляр I, съдържащ се в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014)(42).
52. В обобщение, удостоверението поражда правни последици в държави членки, различни от държавата членка, в която е издадено, без необходимост от каквато и да е процедура и без възможност за оспорване и контрол. Ако в него бъде включено решението по делото, това решение би се ползвало чрез удостоверението от режим на признаване, който би бил не само различен от предвидения в глава IV, но и привилегирован, чието паралелно съществуване не е упоменато никъде, нито е обосновано(43).
4. Значение на характеристиките на европейското удостоверение за наследство за допустимостта на преюдициалното запитване
53. Органът, който на основание член 67 от Регламент № 650/2012 издава удостоверението, посочва в него определени елементи относно наследяването след проверката, която е длъжен да извърши съгласно член 66 от същия акт.
54. Убеждението на органа, издаващ удостоверението, се отнася до точността на посочените от заявителя данни и до съответствието им с приложимата за наследяването правна уредба. Този орган обаче, както посочих по-горе, не е овластен в този контекст да решава по същество спорове за наследство(44).
55. Ако органът, издаващ удостоверението, не може да присъжда права и/или правомощия в производство, което приключва с решение с обвързващо правно действие, той не упражнява правораздавателни функции в това отношение(45).
56. Това важи и когато съгласно член 64 от Регламент № 650/2012 органът, издаващ удостоверението, може да е „съд“ по смисъла на член 3, параграф 2, както и друг орган, компетентен съгласно националното му право да разглежда въпроси в областта на наследственото право(46).
57. Обстоятелството, че евентуално органът, издаващ европейското удостоверение за наследство, е съд, не придава на последния правораздавателни функции при издаването му. Съдебен орган на държава членка може да изпълнява в допълнение към чисто правораздавателните си функции други функции, които не са от такова естество. В рамките на последните той не може да сезира Съда с преюдициално запитване(47).
58. Посочването на този „друг“ орган ми се струва показателно за това, че издаването на европейско удостоверение за наследство (на основание член 67 от Регламент № 650/2012) не предполага упражняване на правораздавателни правомощия. В противен случай отделното посочване на друг орган би било излишно, тъй като в член 3, параграф 2 от Регламента като съдилища се квалифицират органи, които формално са извън съдебната власт, когато упражняват нейните функции(48).
59. Обстоятелството, че член 64 („Компетентност за издаване на удостоверението“) от Регламент № 650/2012 препраща към членове 4, 7, 10 и 11 от същия акт, не трябва да създава объркване. Посочването на компетентността не определя естеството (правораздавателно или неправораздавателно) на намесата на издаващия орган(49): само пояснява къде и до кого трябва да се подаде заявлението за издаване на удостоверението(50).
60. Накрая, това становище се потвърждава от решение от 16 ноември 2023 г.(51), в което Съдът отхвърля довода, че испанските нотариуси упражняват властнически правомощия като съдилища, тъй като издават европейски удостоверения за наследство(52).
61. С оглед на гореизложеното считам, че преюдициалното запитване трябва да се отхвърли като недопустимо. Въпреки това, ако Съдът не споделя това мнение, ще предложа отговор на отправените му въпроси.
Б. По първия преюдициален въпрос
62. Запитващата юрисдикция иска да ѝ бъде предоставено тълкуване на член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012, за да се установи накратко дали в него се имат предвид възраженията, повдигнати в производство, различно от производството по издаване на удостоверението, или обхваща и оспорването на самото заявление за издаване на удостоверението от заинтересованите страни по наследството. В последния случай тя иска да се установи дали издаващият орган е компетентен да разгледа тези възражения.
63. Преюдициалното запитване е отправено по дело, в което, както бе посочено по-горе, синът и внуците на завещателя оспорват основен елемент от наследяването (действителността на самото завещание). Според мен това оспорване определя прилагането на член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012 и невъзможността да се издаде удостоверението.
64. Тази невъзможност се потвърждава от обстоятелството, че във формуляра, който трябва да се използва за европейското удостоверение за наследство съгласно Регламент за изпълнение № 1329/2014, издаващият орган посочва задължително, че никой от елементите му не е оспорен.
65. Признавам, че не може да се даде еднозначен отговор на първия преюдициален въпрос само въз основа на текста на разпоредбата, тъй като не се уточнява органът, пред който се оспорват елементите, подлежащи на удостоверяване(53), а текстовете на отделните езици позволяват различни тълкувания:
– едни навеждат на мисълта, че възражението (оспорването) е висящо към момента на подаване на заявлението за издаване на удостоверението, от което следва, че е повдигнато в друго производство(54),
– други позволяват да се приеме, че заявлението за издаване на удостоверението се оспорва в самото производство по издаването си(55).
66. Систематичният анализ предоставя малко повече яснота. От прочита на член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) във връзка с член 65, параграф 3, буква л) от Регламент № 650/2012 може да се направи извод, че първата от тези две разпоредби обхваща споровете по посочения член 65 от самото начало, т.е. спорове, разглеждани в друго производство(56).
67. В същия смисъл е и член 67, параграф 1, втора алинея, буква б), който предвижда решения, постановени извън производството по издаване на удостоверението. Разумно е да се приеме, че тези решения могат да включват решенията, които се отнасят до елементите от последващото удостоверение за наследство.
68. С оглед на член 67, параграф 1, първа алинея от Регламент № 650/2012 съм склонен да приема, че втора алинея, буква а) от него трябва да включва и възраженията, повдигнати пред издаващия орган, тъй като в противен случай той може да издаде удостоверението с елементи, „които не са били установени“, в противоречие с изискванията на посочената разпоредба(57).
69. Според мен съпоставката на текста на член 65, параграф 3, буква л) от Регламент № 650/2012 (в който се посочва липсата на „висящо оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване“) с по-общо формулирания текст на член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) е допълнителен довод в същия смисъл(58).
70. Освен това целта на Регламент № 650/2012 като цяло и в частност целта на европейското удостоверение за наследство са в подкрепа на тълкуване на член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) в смисъл, че той включва възраженията, повдигнати в хода на производството по издаване на удостоверението.
71. Удостоверението е създадено с цел „бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици“(59). По този начин то допринася за „отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици“(60).
72. За постигането на тези цели европейският законодател определя за удостоверението описаните по-горе правни последици, които настъпват в държави членки, различни от държавата членка, в която е издадено, без да се изискват каквато и да е процедура или контрол.
73. Според мен същността на тези последици, които са свързани не само с улесняването на действията по трансграничното наследяване на пряко заинтересованите страни, но и със защитата на третите лица и със сигурността на правния оборот в целия Съюз, не допуска тълкуване на член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012, което ограничава обхвата му до висящи спорове в други производства, различни от производството по издаване на удостоверението.
74. След това уточнение проблемът вече не е дали органът, на който е възложено прилагането на член 67 от Регламент № 650/2012, може да разглежда възражения, повдигнати от други евентуални бенефициери на наследството(61), а по-скоро какво трябва да направи, когато тези възражения са от такова естество, че всъщност поставят под съмнение основни елементи от наследяването (като в настоящия случай, в който други евентуални наследници оспорват действителността на саморъчното завещание, на което се основава заявлението за издаване на удостоверението).
75. Както посочих по-горе, в този случай националният орган просто не може да издаде удостоверението(62). До същото решение се стига, повтарям, с оглед на съдържанието на формуляр V, съдържащ се в приложение 5 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, в който издаващият орган трябва да посочи, че никой от елементите на удостоверението не е оспорен.
76. Член 66 от Регламент № 650/2012 предвижда, че при проверката преди издаването на удостоверението органът, който трябва да го издаде, информира определени лица относно заявлението и ги изслушва, ако счете, че е необходимо за целите на установяването на удостоверяваните елементи.
77. Ако в резултат на изслушването на тези заинтересовани страни те оспорят (както в настоящия случай) действителността на основен елемент от удостоверението, издаващият орган не може да го издаде. Логично, както ще разясня при анализа на третия преюдициален въпрос, това оспорване следва да има известно основание, за да породи възпрепятстващото действие, предвидено в член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012(63).
В. По втория преюдициален въпрос
78. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали издаващият орган може да издаде европейско удостоверение за наследство, „когато са повдигнати възражения в производството по издаването на европейско удостоверение за наследство, които вече са били разгледани в производството по издаване на удостоверение за наследници по германското право“.
79. Според мен отговорът произтича от член 67, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент № 650/2012, който забранява издаването на удостоверение, ако то „няма да бъде в съответствие с решение, включващо същите елементи [подлежащите на удостоверяване]“.
80. По силата на тази разпоредба компетентният орган отказва да издаде удостоверение, ако трябва да включи изявления, които са несъвместими с това, което е прието или установено с предходно решение. Обратно, ако липсва такава несъвместимост, предходното решение не възпрепятства издаването на удостоверението(64).
81. С оглед на категоричния текст на правилото, както и на систематичното му място, „решението“ по член 67, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент № 650/2012 е акт, с чието съдържание посоченият орган трябва да се съобрази(65). С други думи, издаващият орган не може да пренебрегне елементи, свързани със съдържанието на удостоверението, по които вече е постановено предходно решение, което засяга същите тези елементи.
82. Следователно решението, за което се отнася тази разпоредба, има предимство пред преценката на издаващия орган относно аспектите, които ще бъдат включени в удостоверението.
83. В писмените си становища, представени на Съда, германското правителство и Комисията подчертават, че решението по член 67, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент № 650/2012 трябва да е влязло в сила съгласно националното право(66).
84. Необходимостта решението да е влязло в сила, не се съдържа изрично в посочената разпоредба. Считам обаче, че тя може да се изведе от други данни:
– от буква а) от същия член, която забранява да се издаде удостоверение за елементи, за които има висящо оспорване, и
– от изискването, предвидено в член 65, параграф 3, буква л), за представяне на декларация при подаване на заявлението за издаване на удостоверението, че няма висящо оспорване на елементите, чието удостоверяване е поискано.
85. Запитващата юрисдикция следва да установи дали в настоящия случай производството по издаване на национално удостоверение за наследници може да приключи с „решение“ по смисъла на член 67, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент № 650/2012(67).
Г. По третия преюдициален въпрос
86. В случай че отговорът на първия преюдициален въпрос е утвърдителен, запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали всякакви възражения, дори недоказаните, обосновават отказ за издаване на удостоверението на основание член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 650/2012.
87. Последната разпоредба не урежда същността на посочените възражения. Следователно издаващият орган по принцип трябва да прецени всяко оспорване на елементите от удостоверението от страна на заинтересованите страни или бенефициерите на наследството.
88. Ако обаче оспорването не е подкрепено с никакво солидно доказателство, поради което не е убедително съгласно приложимото законодателство, то трудно може да попречи на издаващия орган да счете за установени удостоверяваните елементи по смисъла на член 67, параграф 1 от Регламент № 650/2012.
89. Отказът за издаване на документ поради оспорване на съществен елемент от удостоверението, без да са приведени минимални доводи, може да осуети производството без реална причина, лишавайки неоснователно наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество от ефикасен инструмент за уреждането на наследяване с трансгранични последици.
90. От друга страна, е възможно оспорването да подскаже на този орган необходимостта от допълнителни проучвания съгласно член 66, параграф 1 от същия регламент, за да се потвърдят информацията и декларациите, представени му от заявителя. На въпроса дали това е така, може да се отговори с оглед на обстоятелствата във всеки отделен случай.
Д. По четвъртия преюдициален въпрос
91. Запитващата юрисдикция отправя четвъртия си преюдициален въпрос, в случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен. Ако с оглед на това, което предлагам, Съдът отговори утвърдително на първия въпрос, той не следва да се произнася по четвъртия въпрос. Във всеки случай, ще анализирам последния.
92. Запитващата юрисдикция иска да се установи в каква форма тя трябва да изложи мотивите си, с които е отхвърлила възраженията и е постановила издаването на европейското удостоверение за наследство.
93. Припомням, че издаващият орган трябва да използва задължително формуляр V, съдържащ се в приложение 5 към Регламент за изпълнение № 1329/2014(68). Използването на този формуляр позволява издадено в една държава членка европейско удостоверение за наследство веднага да бъде идентифицирано като такова във всяка друга държава членка.
94. Член 68 от Регламент № 650/2012 установява информацията, която трябва да се съдържа в самото удостоверение, възпроизведена в съответните точки от формуляра. Неговото съдържание може да варира според целите, за които се издава(69).
95. Формуляр V не предвижда изложение на мотивите, с които издаващият орган счита за доказани елементите, които удостоверява. Европейският законодател не е счел, че за постигането на целите му е необходимо удостоверението да съдържа тези мотиви(70).
96. Наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество, които използват удостоверението, не трябва (и в действителност не могат)(71) да приложат към формуляра никакъв друг документ(72).
97. Този режим е в съответствие с дейността преди издаването на удостоверението и с последиците, които то поражда в рамките на уреждането на наследяване с трансгранични последици. Съгласно членове 66 и 67 от Регламент № 650/2012, с мотивираното си решение, което включва в европейското удостоверение за наследство за признаването му в други държави членки, издаващият орган не се произнася по същество по въпроси, свързани с наследяването(73).
V. Заключение
98. С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли като недопустимо преюдициалното запитване, отправено от Amtsgericht Lörrach (Районен съд Льорах).
При условията на евентуалност, предлагам да се отговори на посочения съд по следния начин:
„Член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
следва да се тълкува в смисъл, че
органът, на който е възложено издаването на европейско удостоверение за наследство, следва да прецени възраженията, повдигнати от заинтересованите страни по наследството в производството по издаването му, за да установи удостоверяваните елементи.
Европейско удостоверение за наследство не може да бъде издадено с елементи, които не са в съответствие с предходно влязло в сила решение.
Европейско удостоверение за наследство не може да бъде издадено, когато в производството по издаването му се оспорва основен елемент от самото наследяване като действителността на завещание, ако това оспорване е доказано в минимална степен съгласно приложимото законодателство.
Издаващият орган не е длъжен да изложи в европейското удостоверение за наследство мотивите, поради които го издава“.