РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

6 април 2017 година(*)

„Държавни помощи — Морски транспорт — Компенсация за обществена услуга — Увеличаване на капитал — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда събирането на сумите по тях — Обявяване в ликвидация на предприятието получател — Запазване на правния интерес — Случай, в който не е налице липса на основание за произнасяне по същество — Понятие „помощ“ — Услуга от общ икономически интерес — Критерий за частния инвеститор — Явна грешка в преценката — Грешка при прилагане на правото — Възражение за незаконосъобразност — Задължение за мотивиране — Право на защита — Решение 2011/21/ЕС — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение — Рамка на Съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги — Съдебно решение Altmark“

По дело T‑219/14

Regione autonoma della Sardegna (Италия), за който се явяват T. Ledda, S. Sau, G. Roberti, G. Bellitti и I. Perego, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват G. Conte, D. Grespan и A. Bouchagiar, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Compagnia Italiana di Navigazione SpA, установено в Неапол (Италия), за което се явяват първоначално F. Sciaudone, R. Sciaudone, D. Fioretti и A. Neri, а впоследствие M. Merola, B. Carnevale и M. Toniolo, адвокати,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2013) 9101 окончателен на Комисията от 22 януари 2014 г. относно мерки за помощ SA.32014 (2011/C), SA.32015 (2011/C) и SA.32016 (2011/C), приведени в изпълнение от автономен регион Сардиния в полза на Saremar, в частта, в която компенсационна мярка за обществена услуга и увеличаване на капитал се квалифицират като държавни помощи, посочените мерки се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда събирането на сумите по тях,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: D. Gratsias (докладчик), председател, М. Кънчева и N. Półtorak, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 юли 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1.     Фактическа обстановка

1        Saremar — Sardegna Regionale Marittima SpA (наричано по-нататък „Saremar“) е дружество, което понастоящем е в процедура по ликвидация и което от учредяването си извършва обществена услуга по морски каботаж, от една страна, между Сардиния (Италия) и малките сардински острови, и от друга страна, между Сардиния и Корсика (Франция). Задачата на Saremar за извършване на обществена услуга първоначално се е уреждала с двадесетгодишно споразумение, сключено на 17 октомври 1991 г. с италианската държава и влязло в сила с обратна дата на 1 януари 1989 г., със срок на действие до 31 декември 2008 г. Приватизацията на Saremar е била предвидена в член 19 ter от Decreto-legge, 25 settembre 2009, № 135, Disposizioni urgenti per l’attuazione di obblighi comunitari e per l’esecuzione di sentenze della Corte di giustizia delle Comunita’ europee, convertito in legge, con modifiche, dalla legge 20 novembre 2009 (Декрет-закон № 135 от 25 септември 2009 г., съдържащ спешни разпоредби за привеждане в изпълнение на общностните задължения и за изпълнение на решенията на Съда на Европейските общности, преобразуван в закон, изменен със Закон № 166/2009 от 20 ноември 2009 г., наричан по-нататък „Законът от 2009 г.“) (GURI № 223 от 25 септември 2009 г. г и GURI № 274 от 24 ноември 2009 г., обикновена притурка № 215).

2        Saremar първоначално е част от групата Tirrenia. В самото начало в състава на тази група са влизали пет други дружества, а именно дружеството за национален морски каботаж Tirrenia di Navigazione SpA (наричано по-нататък „Tirrenia“), осигуряващо по-специално транспортните връзки между Сардиния и континента, дружествата за регионален морски каботаж Adriatica, Caremar и Siremar, както и дружеството Fintecna — Finanziaria per i Settori Industriale e dei Servizi SpA. Последното дружество е притежавало изцяло капитала на Tirrenia, което от своя страна е притежавало целия капитал на посочените по-горе регионални дружества и на Saremar. Капиталът на Fintecna пък е притежаван изцяло от италианската държава.

3        По силата на разпоредбите на член 19 ter от Закона от 2009 г. капиталът на Saremar е прехвърлен безвъзмездно на Regione autonoma della Sardegna (наричан по-нататък „жалбоподателят“ или „RAS“) с цел дружеството да бъде приватизирано. В същите разпоредби освен това се предвижда сключването на нов договор за извършване на обществена услуга между Saremar и RAS, който е трябвало да влезе в сила при приватизацията. Същевременно към момента на настъпване на фактите в спора процедурата по приватизация на Saremar продължава да е в ход и RAS все така притежава капитала му изцяло. Впрочем до 31 юли 2012 г. задълженията за извършване на обществена услуга на Saremar за осигуряване на посочените в точка 1 по-горе транспортни връзки са се уреждали чрез последователни продължавания на първоначалното двадесетгодишно споразумение, сключено с италианската държава. Считано от 1 август 2012 г., тези задължения са запазени чрез сключено между Saremar и RAS споразумение, което трябвало да се прилага до окончателното приключване на процедурата по приватизация, в съответствие с Legge regionale № 15 del 7 agosto 2012, Disposizioni urgenti in materia di transporti (Регионален закон № 15 от 7 август 2012 г. за спешни разпоредби в областта на транспорта, наричан по-нататък „Регионален закон № 15 от 2012 г.“) (Bollettino ufficiale della Regione autonoma della Sardegna № 35 от 9 август 2012 г., стр. 5).

4        Успоредно с това през 2010 г. Tirrenia е обявено за продажба. Докато трае процедурата по приватизация на това дружество, за което с президентски декрет от 5 август 2010 г. се прилага процедура по извънредно управление, то продължава да осигурява транспортните връзки между Сардиния и континента. Процедурата по приватизация приключва през юли 2012 г. с придобиването на Tirrenia от встъпилата страна, а именно дружеството Compagnia Italiana di Navigazione SpA (наричано по-нататък „CIN“), което е консорциум от частни притежатели на кораби, осъществяващи същите транспортни връзки по море. Тогава се сключва ново споразумение между този консорциум и италианската държава. Освен това трябва да се направи уточнението, че през 2011 г. въпросните транспортни връзки са осигурявани от четири частни оператора: Moby, Forship, SNAV и Grandi Navi Veloci.

5        Националният орган по конкуренция Autorità Garante della Concurrenza e del Mercato (Италия, наричан по-нататък „AGCM“) открива производство по разследване след подаването на множество жалби във връзка с повишаването на тарифите на посочените частни оператори за летния период на 2011 г. В решението си от 11 юни 2013 г. AGCM приема, че увеличаването на тарифите представлява съгласувана практика в нарушение на член 101 ДФЕС. Това решение е отменено с решение от 29 януари 2014 г. на Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия).

6        Именно в този контекст на 26 април 2011 г. RAS приема Delibera № 20/57 (регионално решение № 20/57), в което иска от Saremar да проучи възможността за експериментално осъществяване на поне две транспортни връзки между Сардиния и континента за периода от 15 юни до 15 септември 2011 г. В това отношение RAS подчертава негативното отражение на въпросното повишаване на тарифите на частните оператори върху социално-икономическата система на Сардиния и необходимостта в това отношение да се вземат спешни мерки. В посоченото регионално решение RAS уточнява, че транспортните връзки трябва да бъдат смесени (товарен и пътнически транспорт) и че реализируемостта на дейността от икономическа и финансова гледна точка трябва да се вземе предвид. След това с Delibera № 25/69 (регионално решение № 25/69) от 19 май 2011 г. г и Delibera № 27/4 (регионално решение № 27/4) от 1 юни 2011 г. RAS по същество одобрява предложените от Saremar тарифи, от една страна, за транспортната връзка Golfo Aranci-Civitavecchia за периода от 15 юни до 15 септември 2011 г., и от друга страна, за транспортната връзка Vado Ligure-Porto Torres за периода от 22 юни до 15 септември 2011 г. С последните две регионални решения на Saremar се разрешава да въвежда променливи стойности в приетата тарифна система, за да постигне едновременно бюджетен баланс и максимално задоволяване на потребителите.

7        На 1 септември 2011 г. RAS приема Delibera № 36/6 (регионално решение № 36/6). В него RAS посочва, че прекъсване на извършването на услугата по морски каботаж, осигурявано от Saremar за транспортните връзки с континента, би довело до възстановяване на положението на монопол върху тези транспортни връзки, и иска от посоченото дружество въз основа на бизнес план експериментално да проучи възможността за трайно извършване на услуга по морски каботаж за периода от 30 септември 2011 г. до 30 септември 2012 г. по най-малко една от следните транспортни връзки: Олбия—Ливорно, Порто Торес—Ливорно и Каляри—Пиомбино. В същото регионално решение се уточнява, че в рамките на това проучване Saremar трябва да вземе предвид търсенето на транспортни услуги и реализируемостта от икономическа и финансова гледна точка на услугата по каботаж.

8        Освен това в посоченото регионално решение RAS определя мерките, които трябва да се вземат, за да се компенсират понесените от Saremar загуби в процедурата по несъстоятелност на Tirrenia. Всъщност Saremar трябвало да обезцени с 50 % вземанията си срещу Tirrenia, възлизащи на 11 546 403,59 EUR, и поради това през 2010 г. отчита дефицит от 5 253 530,05 EUR. RAS съответно решава, от една страна, да покрие тази загуба, като намали капитала на Saremar на 4 890 950,36 EUR, след като бъдат използвани законоустановеният запас и печалбите от предходните години. От друга страна, RAS отбелязва, че съгласно член 2446 от италиански граждански кодекс акционерите на дружество, чийто капитал е бил намален с повече от една трета, са длъжни да рекапитализират дружеството, и решава да увеличи капитала на Saremar след посоченото по-горе намаляване в същия размер. На 28 март 2012 г. събранието на акционерите на Saremar одобрява посоченото намаляване на капитала, а на 15 юни 2012 г. — последващото му увеличаване (наричано по-нататък „спорното увеличаване на капитала“). На 11 юли 2012 г. събранието на акционерите изплаща част от увеличаването на капитала в размер на 824 309,69 EUR.

9        На 1 декември 2011 г. RAS приема Delibera № 48/65 (регионално решение № 48/65), с което дава указания на Saremar веднага да задейства смесената транспортна връзка Олбия—Чивитавекия чрез фериботите, използвани за летния сезон на 2011 г., като осигурява ежедневен маршрут и прилага действащата през 2011 г. тарифа за неактивен сезон, с право да изменя тази тарифа според търсенето и предвид целта за постигане на бюджетен баланс. Въз основа на предоставеното от Saremar проучване RAS всъщност приема, че само тази транспортна връзка позволява да се постигне финансов баланс. В същото регионално решение RAS също така предвижда наемането на три туристически ферибота с голям капацитет за осъществяване на транспортните връзки Олбия—Чивитавекия и Порто Торес—Вадо Лигуре (или Порто Торес—Генуа) за периода от май до септември 2012 г. Освен това RAS предвижда Saremar да определи стандартна тарифа за всички транспортни връзки независимо от сезона, която да му позволи да постигне едновременно финансов баланс и максимално задоволяване на потребителите. Впоследствие RAS приема Delibera № 12/28 (регионално решение № 12/28) от 20 март 2012 г. г и Delibera № 22/14 (регионално решение № 22/14) от 22 май 2012 г., с които предоставя на Saremar свобода да определи кои от тарифите, представени му от това дружество за летния сезон на 2012 г., най-добре позволяват да се постигне едновременно бюджетен баланс и изпълнение на целите от публичен интерес за транспортните връзки Олбия—Чивитавекия и Порто Торес—Вадо Лигуре.

10      В член 1, параграф 3 от Регионален закон № 15 от 2012 г. се дава разрешение за изразходване на 10 милиона евро за покриване на „евентуалния дефицит“ на Saremar, формиран поради осигуряваните от това дружество транспортни връзки между Сардиния и континента (наричано по-нататък „спорната компенсационна мярка“). Последната разпоредба е приведена в изпълнение от RAS чрез извършването на два превода, съответно на 6 ноември и 3 декември 2012 г.

2.     Административното производство

11      На 5 октомври 2011 г. Европейската комисия уведомява Италианската република за решението си да започне официалната процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС по отношение на няколко мерки, приети от италианските власти в полза на дружествата от бившата група Tirrenia, и чрез публикация в Официален вестник на Европейския съюз приканва заинтересованите страни да представят становищата си (ОВ C 28, 2012 г., стр. 18). Това решение засяга само компенсациите за обществена услуга, изплатени от италианската държава между 2009 г. и 2011 г., и потенциални помощи в рамките на приватизацията на Tirrenia и Saremar.

12      След приемането на посоченото решение Комисията отчита постъпването на нови жалби, които по-специално засягат някои мерки, взети от RAS в полза на Saremar. На 12 октомври 2012 г. от съображения за правна сигурност италианските органи изпращат уведомление за спорната компенсационна мярка.

13      На 19 декември 2012 г. Комисията уведомява италианските органи за решението си да разшири обхвата на официалната процедура по разследване, което решение е публикувано в Официален вестник на 22 март 2013 г. (ОВ C 84, 2013 г., стр. 58). Всъщност според Комисията съмненията, изразени от нея в решението ѝ за започване на процедурата, се отнасят и за компенсацията, изплащана на компаниите от бившата група Tirrenia от януари 2012 г. нататък, и по-специално, що се отнася до Saremar, за спорната компенсационна мярка и за другите мерки за публично финансиране, които са били одобрени за това дружество от този момент нататък.

14      RAS представя становище по мерките, приети от него в полза на Saremar, с писма от 13 декември 2012 г., 26 февруари, 3 септември, 24 октомври, 13 ноември и 21 ноември 2013 г. Saremar и конкурентите му също представят становища. Италианските органи също така отговарят на искания на Комисията за предоставяне на допълнителна информация с писма от 26 септември и 25 октомври 2013 г. Накрая, във връзка с въпросните мерки са проведени няколко срещи между Комисията, RAS и Saremar (24 април 2012 г., 2 май, 10 юли и 10 октомври 2013 г.) и между Комисията и подалите жалби лица (27 юли и 20 ноември 2012 г., и 8 август 2013 г.).

15      С писмо от 14 март 2013 г. RAS иска от Комисията да разгледа поредицата от приети от него в полза на Saremar мерки отделно от другите мерки, попадащи в обхвата на официалната процедура по разследване, и същата поредица от мерки да бъде разгледана с предимство предвид по-специално предстоящата приватизация на Saremar. В резултат на това искане на 22 януари 2014 г. Комисията приема Решение C(2013) 9101 окончателен относно мерки за помощ SA.32014 (2011/C), SA.32015 (2011/C) и SA.32016 (2011/C), приведени в изпълнение от RAS в полза на Saremar (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

3.     Обжалваното решение

16      Както следва от точка 15 по-горе, обжалваното решение засяга само приетите от RAS мерки в полза на Saremar.

17      В обжалваното решение Комисията анализира пет мерки: на първо място, спорната компенсационна мярка, на второ място, финансирането на промоционалните дейности на Saremar, а именно отпускането от RAS на 3 милиона евро в полза на Saremar с цел насърчаване на туризма в Сардиния, на трето място, даденото на Saremar разрешение да сключи договор за заем за сумата от 3 милиона евро и издаденото от RAS писмо за намерения, адресирано до съответната банкова институция, на четвърто място, издаденото второ писмо за намерения в полза на Saremar, за да му бъде разрешен банков овърдрафт в размер на 5 милиона евро, и на пето, последно място, спорното увеличаване на капитала.

18      Що се отнася до спорната компенсационна мярка, анализът на Комисията в обжалваното решение съдържа четири етапа.

19      На първо място, Комисията проверява дали спорната компенсационна мярка представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение, след като констатира, от една страна, че въпросната мярка включва прехвърляне на държавни ресурси (т. 161—165), и от друга страна, че е избирателна (т. 166), Комисията проверява дали мярката съдържа икономическо предимство за Saremar, като анализира съответствието ѝ на условията, посочени в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415) (наричани по-нататък „условията Altmark“) (т. 167—225). Комисията най-напред анализира спорната компенсационна мярка с оглед на второто условие Altmark и заключава, че това условие не е изпълнено и че съответно посочената мярка предоставя икономическо предимство на Saremar (т. 173—179). Тя същевременно анализира въпросната мярка и с оглед на първото и третото условие Altmark, като заключава, че тези условия също не са изпълнени (т. 180—219 и 220—224). Накрая Комисията посочва, че въпросната мярка засяга търговията между държавите членки и може да наруши конкуренцията, и че поради това представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (т. 246 и 247).

20      На второ място, Комисията проверява дали спорната компенсационна мярка може да се разглежда като помощ, считана за съвместима и освободена от предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение за уведомяване предвид условията, посочени в Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 2012 г., стр. 3, наричано по-нататък „решението УОИИ от 2011 г.“), с което се прилага дерогацията, предвидена в член 106, параграф 2 ДФЕС. Комисията заключава, че в случая това не е така (т. 255—260 от обжалваното решение).

21      На трето място, Комисията приема, че Saremar отговаря на условията, за да бъде квалифицирано като предприятие в затруднено положение по смисъла на съобщението ѝ от 1 октомври 2004 г., озаглавено „Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“ (OВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187, наричани по-нататък „Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране“). Комисията съответно приема, че съгласно точка 9 от съобщението ѝ от 11 януари 2012 г., озаглавено „Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги“ (ОВ C 8, 2012 г., стр. 15, наричана по-нататък „рамката УОИИ от 2011 г.“), съвместимостта на спорната компенсационна мярка трябва да се прецени с оглед на същите насоки и на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Същевременно Комисията посочва, че определените в тези насоки условия не са изпълнени в разглеждания случай. От това тя заключава, че въпросната мярка представлява несъвместима помощ (т. 261—280 от обжалваното решение).

22      На четвърто място, при условията на евентуалност, Комисията все пак проверява дали, ако Saremar не бе предприятие в затруднено положение, спорната компенсационна мярка може да се разглежда като съвместима помощ с оглед на условията в рамката УОИИ. Предвид по-специално вече направените от нея констатации при прилагането на условията Altmark и на решението УОИИ от 2011 г., Комисията заключава, че в случая това не е така (т. 282—296 от обжалваното решение).

23      Що се отнася до спорното увеличаване на капитала, Комисията приема, че условията за квалифициране на тази мярка като държавна помощ са изпълнени (т. 161—166 и 235—247). Тя по-специално констатира, че що се отнася до условието за наличие на икономическо предимство, това увеличаване на капитала не отговаря на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика (т. 235—245). По-нататък, Комисията приема, че въпросното увеличаване на капитал не отговаря на критериите, предвидени в Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране, и съответно не може да бъде съвместима помощ по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС (т. 297—299).

24      Съгласно член 1, параграф 1 от обжалваното решение предоставените на Saremar държавни помощи, от една страна, под формата на спорната компенсационна мярка, и от друга страна, под формата на спорното увеличаване на капитала, са несъвместими с вътрешния пазар и са приведени в изпълнение неправомерно от италианските органи в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Съгласно член 1, параграф 2 от това решение финансирането на промоционалните дейности и издаването на писмата за намерения, посочени точка 17 по-горе, не съставляват предоставени на Saremar държавни помощи. В член 2, параграф 1 от същото решение се разпорежда събирането на сумите по посочените в член 1, параграф 1 несъвместими помощи.

25      Предмет на настоящото производство по обжалване е единствено частта от обжалваното решение, която се отнася до спорната компенсационна мярка и до спорното увеличаване на капитала. Освен това същата част от посоченото решение се обжалва от Saremar и с жалба, която е подадена в деня на подаване на жалбата по настоящото дело и по която е постановено днешното решение Saremar/Комисия (T‑220/14).

 Производството и исканията на страните

26      На 2 април 2014 г. RAS подава разглежданата жалба в секретариата на Общия съд.

27      На 8 юли 2014 г. Комисията представя писмена защита.

28      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 21 юли 2014 г., CIN иска да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията. С писма от 10 септември 2014 г. RAS и Комисията подават, всеки в засягащата го част, искане за поверително третиране спрямо CIN и с тази цел представят неповерителен вариант на съответните доказателства. С определение на председателя на осми състав от 10 октомври 2014 г. встъпването на CIN е допуснато. След като не постъпват възражения, исканията за поверително третиране на RAS и Комисията са уважени.

29      Писмената реплика и писмената дуплика са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 26 септември и 10 ноември 2014 г.

30      На 16 декември 2014 г. CIN подава писменото си изявление при встъпване в секретариата на Общия съд. Комисията и RAS представят становищата си по това писмено изявление съответно на 12 февруари и 2 март 2015 г.

31      С писмо на секретариата на Общия съд от 15 април 2016 г. страните са уведомени за решението на председателя на Общия съд, поради възпрепятстването на съдия от съдебния състав да изпълнява функциите си, на основание член 17, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да определи съдия, който да замести възпрепятствания съдия.

32      С писмо на секретариата на Общия съд от 21 април 2016 г. главните страни са приканени да представят становищата си по евентуалното съединяване на настоящото дело и дело T‑220/14, Saremar/Комисия (вж. т. 25 по-горе) за целите на заседанието и евентуално за целите на решението, с което се слага край на производството. С писма, съответно от 28 април и 10 май 2016 г., Комисията, от една страна, и RAS, от друга страна, съобщават, че нямат становище по това съединяване. При евентуално съединяване Комисията иска на встъпилите страни по дело T‑220/14 да бъде предоставен единствено неповерителният вариант на доказателствата по настоящото дело. От своя страна RAS иска в такъв случай на встъпилите страни по дело T‑220/14 да бъде предоставен неповерителен вариант на приложенията към жалбата, който да е идентичен на подадения на 11 юни 2015 г. от Saremar по дело T‑220/14 след постановяването на определение от 7 май 2015 г., Saremar/Комисия (T‑220/14, непубликувано, EU:T:2015:320).

33      С определение на председателя на осми състав от 22 юни 2016 г. настоящото дело и дело T‑220/14 са съединени за целите на устната фаза на производството. По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационно действие приканва по-специално RAS и Saremar да представят писмено на Общия съд актуализирана информация за икономическото и финансовото състояние на Saremar, като по-специално посочат дали по отношение на Saremar е било допуснато провеждане на производство за сключване на предпазен конкордат и евентуално как се развива това производство. RAS и Saremar представят отговорите си на 11 юли 2016 г.

34      С писмо от 30 юни 2016 г. встъпилата страна по дело T‑220/14 Grandi Navi Veloci уведомява Общия съд, че се отказва от встъпването си. С определение от 19 юли 2016 г. тази встъпила страна е заличена по съединени дела T‑219/14 и T‑220/14.

35      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 20 юли 2016 г. В хода на съдебното заседание разискванията между страните по-специално засягат въпроса за запазването на правния интерес, от една страна, на RAS, и от друга страна, на Saremar, предвид обявяването в ликвидация на последното. Общият съд приканва страните писмено да изложат позицията си по този въпрос и да представят някои документи по този въпрос. На 29 юли 2016 г. страните представят становищата си и исканите от Общия съд документи. Устната фаза на производството приключва с решение от 7 септември 2016 г.

36      RAS иска от Общия съд:

–        да отмени „изцяло или частично“ обжалваното решение в частта, в която спорната компенсационна мярка и спорното увеличаване на капитала се квалифицират като държавни помощи, и в частта, в която се констатира, че тези мерки са несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда събирането на сумите по тях,

–        на основание член 277 ДФЕС да обяви за незаконосъобразни и неприложими член 4, буква е) от решението УОИИ от 2011 г. и точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

37      RAS освен това иска от Общия съд да разпореди извършване на процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства по смисъла на членове 64—66 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. с цел на Комисията да бъдат поставени въпроси и от нея да бъде поискано да представи някои документи във връзка с въпроси, повдигнати в рамките на първата и втората част от първото основание.

38      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбите и

–        да осъди RAS да заплати съдебните разноски.

39      CIN иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбите и

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително свързаните с встъпването на CIN.

 От правна страна

1.     По процесуалната легитимация и правния интерес

40      В съдебното заседание и в писмото си от 29 юли 2016 г. Комисията твърди, че поради извършващата се в момента ликвидация на Saremar правният интерес на RAS е отпаднал в хода на производството. В това отношение тя твърди, че RAS няма никакво намерение да запазва стопанската дейност на Saremar. Във връзка с това Комисията се позовава на представеното по дело T‑506/14, Grandi Navi Veloci/Комисия, становище на RAS, в което RAS имплицитно признал, че при отмяна на обжалваното решение ликвидацията на Saremar не може да бъде спряна и стопанската дейност на това предприятие не може да бъде възобновена. Комисията се позовава и на изявления на президента на RAS — възпроизведени в мотивите към Delibera № 24/23 (регионално решение № 24/23) от 22 април 2016 г., приложено към становището ѝ от 29 юли 2016 г. — съгласно които „регионалната администрация е загубила интерес от запазването на Saremar“. Освен това според Комисията в качеството си на кредитор на Saremar предвид изплащането на помощите RAS нямал интерес размерът на тези помощи да бъде изключен от пасива на предприятието. Накрая, интересът на RAS с решение на Общия съд да се констатира, че в разглеждания случай RAS не е предоставил несъвместима държавна помощ, бил абстрактен и хипотетичен поради липсата на конкретни последици от подобна констатация. По-специално, Комисията твърди, че предвид решение от 16 юли 2013 г. на Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия)RAS не може да извлече никаква „политическа“ полза от отмяната на обжалваното решение, тъй като няма правомощия за приемане на спорните мерки. В заключение Комисията отбелязва, че поради тази липса на правен интерес Общият съд трябва да констатира, че в разглеждания случай липсва на основание за произнасяне по същество.

41      От своя страна, в отговор на тези доводи RAS твърди, че продължава да има правен интерес поради, от една страна, качеството си на орган на публична власт, и от друга страна, качеството си на единствен акционер на Saremar. Според RAS взетите от него решения в качеството му на орган на публична власт, за да осигури териториалното единство между Сардиния и континента, са били поставени под въпрос в обжалваното решение, в което Комисията оспорва наличието на нужда от обществена услуга и необходимостта от задължения за извършване на обществена услуга. Поради това RAS счита, че има конкретен и настоящ интерес законосъобразността на решенията му да бъде потвърдена чрез отмяна на обжалваното решение. Освен това RAS твърди, че ако това решение бъде отменено, пасивът в производството по предпазен конкордат ще бъде чувствително намален, което щяло да позволи пълно удовлетворяване на кредиторите и изплащане в негова полза на съответния остатък от ликвидацията.

42      На първо място, трябва да се отбележи, че Комисията изрично оспорва необходимостта Общия съд да се произнесе по разглежданата жалба, поради отпадането на правния интерес на жалбоподателя в хода на производството, но не оспорва допустимостта на жалбата. Същевременно твърдението, че съгласно националното право RAS не разполага с правомощия за приемане на спорните мерки, повдига едновременно въпроса за наличието на процесуална легитимация на жалбоподателя и въпроса за правния му интерес към момента на подаване на жалбата. Всъщност става въпрос за две кумулативни условия за допустимост на жалбата (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 62 и цитираната съдебна практика), които Общият съд при всички положения трябва да разгледа служебно (вж. определения от 24 март 2011 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑36/10, EU:T:2011:124, т. 45 и цитираната съдебна практика, и от 4 май 2012 г., UPS Europe и United Parcel Service Deutschland/Комисия, T‑344/10, непубликувано, EU:T:2012:216, т. 31 и цитираната съдебна практика).

43      В това отношение от член 263 ДФЕС е видно, че съществува ясно разграничение между правото на жалба за отмяна на институциите на Съюза и на държавите членки във втора алинея и това на физическите и юридическите лица в четвърта алинея. Впрочем според съдебната практика, що се отнася до институциите на Съюза и държавите членки, упражняването на правото на обжалване зависи единствено от това дали актът, чиято отмяна се иска, е обжалваем, а не от доказването на процесуалната им легитимация или на техния правен интерес (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, EU:C:2011:551, т. 35—42 и от 20 септември 2012 г., Франция/Комисия, T‑154/10, EU:T:2012:452, т. 37 и 38).

44      Същевременно, от една страна, предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС право на физическите и юридическите лица на обжалване е подчинено на условието процесуалната легитимация на тези лица да бъде призната, тоест, съгласно текста на тази разпоредба, на условието жалбата им да е насочена срещу акт, на който те са адресати, или акт, който ги засяга пряко и лично, или пък подзаконов акт, който ги засяга пряко и не включва мерки за изпълнение (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 59 и цитираната съдебна практика).

45      От друга страна, правото на физическите и юридическите лица на обжалване зависи от наличието на правен интерес към момента на подаване на жалбата и това е условие за допустимост, което е различно от процесуалната легитимация. Също като предмета на жалбата, този правен интерес трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като в противен случай би липсвало основание за произнасяне по същество (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 57 и 62 и цитираната съдебна практика). Правният интерес предполага сама по себе си отмяната на обжалвания акт да може да породи правни последици и съответно жалбата с резултата си да може да осигури полза за подалото я лице (решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55). Освен това правният интерес на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ и не може да е свързан с бъдещо несигурно събитие (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56 и цитираната съдебна практика).

46      Припомнените в точки 44 и 45 условия по-специално се прилагат към жалбата за отмяна на субдържавно образувание от държава членка, която може да бъде подадена на основание член 263 четвърта алинея ДФЕС, щом като вътрешното право на съответната държава членка признава на това образувание правосубектност (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Комисия/Ente per le Ville Vesuviane и Ente per le Ville Vesuviane/Комисия, C‑445/07 P и C‑455/07 P, EU:C:2009:529, т. 42 и цитираната съдебна практика).

47      Най-напред, що се отнася до процесуалната легитимация, съгласно съдебната практика в областта на държавните помощи субдържавно образувание от държава членка, което е адресат на решение на Комисията относно съвместимостта и законосъобразността на въведена от тази държава помощ, може да се счита за пряко и лично засегнато при определени обстоятелства. От една страна, това образувание трябва да се счита за пряко засегнато, ако обжалваното решение може да има преки последици за приетите от него актове, с които се предоставят спорните помощи, и за задълженията му във връзка с възстановяването на тези помощи, без националните органи, на които обжалваното решение е било връчено, да имат право на преценка в това отношение. От друга страна, това образувание трябва да се счита за лично засегнато, ако е автор на акта или актовете, засегнати от обжалваното решение, и последното го възпрепятства да упражнява собствените си правомощия както то възнамерява, поради което интересът му да оспори това решение се оказва отделен от този на съответната държавата членка (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 15 юни 1999 г., Regione Autonoma Friuli-Venezia Giulia/Комисия, T‑288/97, EU:T:1999:125, т. 30—34 и от 9 септември 2014 г., Hansestadt Lübeck/Комисия, T‑461/12, непубликувано, EU:T:2014:758, т. 34).

48      В разглеждания случай, от една страна, що се отнася до прякото засягане на интересите на RAS, от никое доказателство по делото не е видно италианската държава, на която обжалваното решение е било връчено, да е упражнила правото си на преценка при съобщаването на решението на жалбоподателя. Следователно това решение може да засегне пряко правата и задълженията на RAS във връзка със спорните помощи. От друга страна, що се отнася до личното засягане на тези интереси, трябва да се отбележи, че видно от посочените в точки 6—10 по-горе регионални решения и Регионален закон № 15 от 2012 г., спорните помощи са предоставени от RAS по негова собствена инициатива и в рамките на собствените му правомощия, както в качеството на регионален орган, който трябва да следи за защитата на социално-икономическите интереси на територията на Сардиния, така и в качество на публичен орган, отговарящ за икономическото и финансовото управление на Saremar с оглед по-специално на неговата приватизация. Освен това от доказателствата по делото не е видно италианската държава да е участвала при предоставянето на тези помощи или да е имала правомощия да определи какви са интересите на RAS в това отношение. Следователно, оказва се, че RAS е пряко и лично засегнат от обжалваното решение и съответно има процесуалната легитимация да го обжалва.

49      Същевременно, видно от точка 45 по-горе, макар тези обстоятелства да са достатъчни, за да се установи процесуалната легитимация на RAS, те не доказват непременно, че той има правен интерес (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 62). Всъщност за тази цел освен това е необходимо сама по себе си отмяната на обжалваното решение да може да породи правни последици за RAS и съответно чрез резултата си разглежданата жалба да може да му донесе полза.

50      В това отношение е достатъчно да се отбележи, че към момента на подаване на жалбата обжалваното решение е засягало неблагоприятно RAS, тъй като Комисията обявява за несъвместими и неправомерни спорните помощи и разпорежда възстановяването им. Следователно към този момент RAS е можело да извлече полза от отмяната на обжалваното решение. Всъщност само въз основа на тази отмяна правните последици от решението на Комисията за валидността на актовете на RAS, с които се предоставят спорните помощи, и съответните произтичащи за него задължения — а именно забраната тези актове да се прилагат и задължението за възстановяване на въпросните помощи — автоматично биха престанали да имат задължителна сила за RAS и поради това правното му положение неизбежно би се променило (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 4 март 2009 г., Tirrenia di Navigazione и др./Комисия, T‑265/04, T‑292/04 и T‑504/04, непубликувано, EU:T:2009:48, т. 69 и 70).

51      Както бе посочено в точка 40 по-горе, Комисията действително счита, че RAS не може да извлече никаква „политическа“ полза от отмяната на обжалваното решение, тъй като той не разполага с правомощия за приемане на мерките, които са предмет на това решение. Всъщност според Комисията с решението от 16 юли 2013 г. на Corte costituzionale в полза на италианската държава се решава въпросът кой е компетентният орган да определи задълженията за извършване на обществена услуга за транспортните връзки между Сардиния и континента. Следователно Комисията по същество приема, че предвид това решение на Corte costituzionale единствено италианската държава има правомощия да възложи изпълнението на обществената услуга по каботаж, въведена от RAS през 2011 г. и 2012 г., и да приеме съответната спорна компенсационна мярка.

52      Същевременно, от една страна, трябва да се подчертае, че съгласно постоянната съдебна практика институциите на Съюза, и по-специално съдилищата му, не са длъжни да се произнасят по разпределянето на правомощията, извършено чрез институционалните правила на вътрешното право, между различните национални образувания и по произтичащи от това задължения за тях (определение от 21 март 1997 г., Région wallonne/Комисия, C‑95/97, EU:C:1997:184, т. 7 и решение от 15 юни 1999 г., Regione Autonoma Friuli-Venezia Giulia/Комисия, T‑288/97, EU:T:1999:125, т. 48).

53      От друга страна, при всички положения трябва да се констатира, че с твърдението си Комисията по никакъв начин не може да обори направените в точки 47—50 по-горе изводи относно процесуалната легитимация и правния интерес на жалбоподателя. Що се отнася до процесуалната легитимация, както бе посочено в точка 48 по-горе, Общият съд може единствено да констатира, че спорните помощи са били изплатени от RAS по негова собствена инициатива и с цел упражняване на собствените му правомощия, и че в това отношение италианската държава не се е намесила, поради което интересът на RAS да оспори обжалваното решение е отделен от интереса на държавата. Поради това не е необходимо Общият съд да тълкува решението от 16 юли 2013 г. на Corte costituzionale, за да проверява дали по отношение на спорната компенсационна мярка RAS действително разполага, както той твърди, с правомощия за въвеждане на негова собствена услуга по морски каботаж между Сардиния и италианския полуостров в интерес на териториалното единство. Що се отнася до правния интерес, видно от точка 50 по-горе, обжалваното решение засяга неблагоприятно жалбоподателя и той съответно може да извлече правна полза от отмяната му. Евентуалната невъзможност да се извлече „политическа“ полза поради изложените от Комисията причини съответно е ирелевантна. Освен това Комисията не твърди, че посоченото по-горе решение на Corte costituzionale поставя под въпрос правомощията на RAS да осигури спорното увеличаване на капитала.

54      На второ място, трябва да се провери дали, както твърди Комисията, правният интерес на RAS е отпаднал в хода на производството поради обявяването на Saremar в ликвидация.

55      В това отношение, от разясненията и документите, предоставени на Общия съд от страните на 11 и 29 юли 2016 г., следва, че след като не може да възстанови вече изплатената част от спорните помощи, Saremar иска по отношение на него да се допусне производство за сключване на предпазен конкордат с оглед на ликвидацията му, който предпазен конкордат е одобрен от Tribunale di Cagliari (Съд на Каляри, Италия) на 22 юли 2015 г. В предпазния конкордат се предвижда удовлетворяване на кредиторите на Saremar чрез продажба и ликвидация на цялото му имущество. Плавателните съдове на Saremar са отчуждени на 30 декември 2015 г. и дружеството преустановя всички дейности на 31 март 2016 г., като същевременно на 18 март 2016 г. RAS предоставя концесията за транспортната връзка между Сардиния и малките сардински острови на друго дружество. Освен това в отговора си от 11 юли 2016 г. RAS посочва, че Saremar се намира в напреднал етап от фазата на ликвидация в производството по предпазен конкордат, тъй като всички привилегировани кредитори са удовлетворени, а в следващите месеци е предвидено да се извърши първото значимо разпределяне между хирографарните кредитори.

56      Трябва обаче да се констатира, че въпреки обявяването на Saremar в ликвидация, правният интерес на RAS не е отпаднал.

57      Всъщност, от една страна, трябва да се отбележи, че обжалваното решение не е било отменено или оттеглено, поради което разглежданата жалба продължава да има предмет (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 48).

58      От друга страна, обжалваното решение продължава да поражда правни последици спрямо RAS, които не са били обезсилени само поради обявяването на Saremar в ликвидация. В това отношение Комисията не оспорва — както бе отбелязано в съдебното заседание от RAS и Saremar — че обявяването в ликвидация на Saremar не води до прекратяване на съществуването му, до което ще се стигне едва след приключване на производството по ликвидация. Дори да се допусне, че вследствие на прекратяването на съществуването на Saremar произтичащите от обжалваното решение задължения престават да имат конкретно съдържание за RAS, при всички положения това не е така на етапа на обявяването му в ликвидация. Следва да се добави, че до момента Общият съд не е бил уведомяван производството по ликвидация на Saremar да е приключено.

59      Следователно поради наличието на това решение RAS продължава да няма право да изплати на Saremar частта от спорното увеличаване на капитала, която — видно от приложения към жалбата протокол от събранието на акционерите на Saremar от 11 юли 2012 г. —този публичен орган не е превел поради уведомяването на Комисията за въпросната операция.

60      Освен това, що се отнася до вече изплатената от RAS на Saremar част от спорните помощи, съгласно постоянната съдебна практика само по себе си обстоятелството, че предприятието е в производство по несъстоятелност, по-специално ако това производство води до ликвидация на предприятието, не поставя под въпрос принципа, че помощта трябва да бъде възстановена. Всъщност в такава хипотеза възстановяването на предишното положение и премахването на произтичащото от неправомерно предоставените помощи нарушаване на конкуренцията могат по принцип да се осъществят чрез вписването в пасива на предприятието в ликвидация на задължение за връщане на съответните помощи (вж. решение от 1 юли 2009 г., KG Holding и др./Комисия, T‑81/07—T‑83/07, EU:T:2009:237, т. 192 и 193 и цитираната съдебна практика). Следователно RAS най-малкото продължава да има задължението да следи вземанията, които има срещу Saremar въз основа на вече изплатената част от спорните помощи, да бъдат вписани в пасива на това дружество.

61      При това положение, без да е необходимо да се разглеждат доводите на RAS, трябва да се отбележи невъзможността обявяването на Saremar в ликвидация да постави под въпрос направения в точка 50 по-горе извод, че отмяната на обжалваното решение може да осигури полза на жалбоподателя, тъй като произтичащите от това решение задължения съответно автоматично биха престанали да имат задължителна сила за RAS и поради това правното му положение неизбежно би се променило.

62      С доводите си Комисията не може да постави под въпрос тези съображения.

63      От една страна, от посочените съображенията ясно следва, че въпросът дали Saremar може да продължи стопанската си дейност и съответно въпросът дали RAS има интерес от продължаването на тази дейност са ирелевантни за запазването на правния интерес на жалбоподателя. Всъщност, видно от точки 57—60 по-горе, важното в това отношение е обжалваното решение, от една страна, да продължи да има предмет, и от друга страна, да продължи да поражда правни последици спрямо RAS и приетите от него решения в качеството му на публичен орган. Ето защо изтъкнатите от Комисията изявления на RAS в контекста на дело T‑506/14, Grandi Navi Veloci/Комисия, и изявления на президента на RAS, възпроизведени в мотивите към регионално решение № 24/23 (вж. т. 40 по-горе), са ирелевантни в разглеждания случай. Освен това, противно на твърденията на Комисията, поддържайки разглежданата жалба въпреки тези изявления, RAS не нарушава принципа, че никой не може да оспорва вече признатото от него (nemo potest venire contra factum proprium).

64      От друга страна, както следва от точки 47—61 по-горе, RAS има право да подаде разглежданата жалба не в качеството на кредитор на Saremar, а в качеството на публичен орган, отпуснал спорните помощи. Поради това обстоятелството, че RAS нямал интерес от отмяната на обжалваното решение в качеството си на кредитор на Saremar поради обявяването на последното в ликвидация, е ирелевантно.

65      Накрая, поради изложените в точки 52 и 53 по-горе причини, твърдението на Комисията, че RAS не разполага с правомощия за предоставяне на спорната компенсационна мярка, не може да бъде прието.

66      От гореизложеното следва, че RAS продължава да има правен интерес в настоящото производство по обжалване и поради това Общият съд трябва да се произнесе по жалбата.

2.     По същество

67      Жалбата съдържа две части — с първата се иска отмяна на обжалваното решение в частта, в която Комисията обявява спорната компенсационна мярка за несъвместима с вътрешния пазар и неправомерно приложена, а с втората се иска отмяна на същото решение в частта, в която Комисията обявява спорното увеличаване на капитала за несъвместимо и неправомерно.

 По първата част от жалбата: частта от обжалваното решение относно спорната компенсационна мярка

68      Срещу частта от обжалваното решение, засягаща спорната компенсационна мярка, жалбоподателят формално изтъква пет основания, които са изведени основно от допуснати грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката Първото основание се отнася до определянето на наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга, второто, до прилагането на условията Altmark, третото, до прилагането на Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 година относно прилагането на член [106, параграф 2 ДФЕС] за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 312, 2005 г., стр. 67, наричано по-нататък „решението УОИИ от 2005 г.“; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 186) и на решението УОИИ от 2011 г., четвъртото, до квалифицирането на Saremar като предприятие в затруднено положение, и петото, до прилагането на принципите от рамката УОИИ от 2011 г.

69      В това отношение трябва да се отбележи, че основанията засягат главно законосъобразността по същество на обжалваното решение. В рамките на тези основания RAS обаче също така твърди, че обжалваното решение не е мотивирано. Освен това в рамките на четвъртото основание RAS твърди, че правото му на защита е било нарушено, тъй като въпросът дали Saremar е предприятие в затруднено положение не бил обсъждан в хода на административното производство. Поради това трябва да се приеме, че в това отношение RAS на практика изтъква шесто основание, което е различно от посочените по-горе основания по същество, изведено е от нарушение на съществени процесуални правила и съдържа две части относно, от една страна, неизпълнение на задължението за мотивиране, и от друга страна, нарушение на правото на защита. Това основание следва да се разгледа отделно (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2013 г., Комисия/Edison, C‑446/11 P, непубликувано, EU:C:2013:798, т. 20 и цитираната съдебна практика).

70      Според Общия съд най-напред трябва да се разгледа шестото основание, след това второто, третото, четвъртото и петото основание, и накрая първото основание.

 По шестото основание: нарушение на съществени процесуални правила

–       По първата част: неизпълнение на задължението за мотивиране на обжалваното решение

71      В подкрепа на първата част от шестото основание RAS по същество прави пет оплаквания. Най-напред заедно следва да се разгледат първите две оплаквания.

72      Първото оплакване е за недостатъчно мотивиране на определянето в обжалваното решение на наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга. Второто оплакване е за липса на изложени от Комисията мотиви за решението ѝ да не вземе предвид доказателствата, представени от RAS с цел да докаже необходимостта от наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга и достатъчно ясното им определяне.

73      В това отношение трябва да се отбележи, че тези две оплаквания се отнасят до мотивите на частта от обжалваното решение, засягаща анализа на спорната компенсационна мярка с оглед на първото условие Altmark. Както ще бъде отбелязано в точки 123—132 по-долу, тази част от обжалваното решение не е абсолютно необходима, за да може Комисията да констатира, че посочената компенсационна мярка не отговаря на условията Altmark, тъй като Комисията основателно е могла да констатира, че второто от тези условията не е изпълнено. Ето защо грешките, които се твърди, че Комисията е допуснала при прилагането на първото условие Altmark, нямат значение за законосъобразността на обжалваното решение. Поради това, без да е необходимо да се проверява дали първото оплакване отговаря на условията за допустимост — посочени в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., приложим към момента на подаване на жалбата — следва да се приеме, че въпросните две оплаквания са безпредметни и трябва да бъдат отхвърлени.

74      Третото оплакване е за липса на мотиви в точки 255—260 от обжалваното решение, в които Комисията проверява съвместимостта на спорната компенсационна мярка с оглед на условията, предвидени в решението УОИИ от 2011 г. и решението УОИИ от 2005 г.

75      На първо място, съгласно постоянната съдебна практика изискването по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. — съгласно което исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания — трябва да се тълкува в смисъл, че в исковата молба или жалбата изрично трябва да се посочва в какво се състоят основанията, като в противен случай те ще се окажат недопустими, така че само абстрактното им излагане не отговаря на изискванията на този правилник. Аналогични са изискванията за оплакване, което е направено в подкрепа на основание (вж. в този смисъл решения от 14 февруари 2012 г., Италия/Комисия, T‑267/06, непубликувано, EU:T:2012:69, т. 35 и от 12 септември 2013 г., Besselink/Съвет, T‑331/11, непубликувано, EU:T:2013:419, т. 37—41 и цитираната съдебна практика).

76      В разглеждания случай, трябва да се отбележи, че жалбоподателят не уточнява в какво се състои третото оплакване. Всъщност, като се позовава на третото си основание — относно допуснати от Комисията грешки в точки 255—260 от обжалваното решение — той единствено отбелязва „нарушение на член 296 ДФЕС“, без по какъвто и да било начин да уточнява в какво се изразява това нарушение. Ето защо съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. това оплакване е недопустимо.

77      Четвъртото оплакване по същество е за липса на уточнение от Комисията в точка 269 от обжалваното решение дали счита, че предоставянето на компенсация за обществена услуга на предприятие в затруднено положение по принцип е изключено.

78      В това отношение трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 28 януари 2016 г., Словения/Комисия, T‑507/12, непубликувано, EU:T:2016:35, т. 23 и цитираната съдебна практика).

79      Освен това в областта на държавните помощи необходимата връзка между аргументите, изтъкнати от заинтересованите лица в хода на официална процедурата по разследване, и мотивите на решението на Комисията не може да я задължава да отхвърля всеки един от доводите, изложени в подкрепа на тези аргументи. Достатъчно е тя да изложи фактите и правните съображения, които имат основно значение в структурата на решението (вж. решение от 28 януари 2016 г., Словения/Комисия, T‑507/12, непубликувано, EU:T:2016:35, т. 25 и цитираната съдебна практика).

80      В разглеждания случай не е било абсолютно необходимо в точка 269 от обжалваното решение Комисията да уточнява дали счита, че предоставянето на компенсация за обществена услуга на предприятие в затруднено положение по принцип е изключено. Всъщност достатъчно е — както впрочем е направено в посочената точка от обжалваното решение — тя да посочи, че съгласно точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. и предвид неизпълнението на условията от решението УОИИ от 2011 г. в разглеждания случай съвместимостта на посочената компенсация трябва да се прецени с оглед на Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране. Тази информация ясно разкрива решаващите правни обстоятелства, накарали Комисията да приеме, че в разглеждания случай е необходимо да се приложат посочените насоки. Поради това не е било нужно Комисията допълнително да доуточнява теоретичните постулати, стоящи в основата на нейните съображения, тъй като точка 269 от обжалваното решение позволява, от една страна, на RAS да разбере тези съображения и да анализира въпросните постулати в подадената от него жалба, по-специално в рамките на четвъртото основание, и от друга страна, на Общия съд да упражни своя контрол. Четвъртото оплакване съответно трябва да се отхвърли.

81      Петото оплакване по същество е за неизлагане на мотиви от Комисията за прилагането в разглеждания случай на принципите, предвидени в точки 14, 19, 20, 39 и 60 от рамката УОИИ от 2011 г., при положение че съгласно точка 61 от същата рамка тези принципи не били приложими към спорната компенсационна мярка.

82      В това отношение е достатъчно да се отбележи, както прави Комисията в писмената защита, че в основата на това оплакване стои виждането, че спорната компенсация за обществена услуга отговаря на условията по член 2, параграф 1 от решението УОИИ от 2011 г. и че поради това съгласно точка 61 от рамката УОИИ от 2011 г. точки 14, 19, 20, 39 и 60 от тази рамка не са приложими към посочената компенсация. В предходна част от обжалваното решение, а именно в точки 255—260, Комисията излага причините, поради които счита, че условията за прилагане на решението УОИИ от 2011 г. не са изпълнени в разглеждания случай. Поради това тя не е била длъжна впоследствие да обяснява защо анализира спорната компенсация с оглед на условията, определени в точки 14, 19, 20, 39 и 60 от рамката УОИИ от 2011 г.

83      При това положение петото оплакване, както съответно и цялата първа част от шестото основание трябва да бъдат отхвърлени.

–       По втората част: нарушение на правото на защита

84      RAS твърди, че Комисията квалифицира Saremar като предприятие в затруднено положение за първи път в обжалваното решение. Според RAS този въпрос никога не е бил обсъждан при условията на състезателност в хода на административното производство.

85      В отговор Комисията твърди, че в разглеждания случай правото на защита на жалбоподателя в хода на административното производство не може да се изтъква.

86      В това отношение трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, в процедурата по контрол над държавните помощи заинтересовани страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС имат възможност единствено да изпращат на Комисията цялата информация, предназначена да даде яснота на Комисията при бъдещите ѝ действия, и не могат да претендират за обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на засегнатата държава членка. Сред заинтересованите страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС са не само получателите на помощта или евентуално техните конкуренти, но и предоставилите помощта субдържавни териториални образувания, какъвто е RAS в разглеждания случай (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, C‑106/09 P и C‑107/09 P, EU:C:2011:732, т. 181 и цитираната съдебна практика, и от 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’Agglomération du Douaisis/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, EU:T:2011:209, т. 87 и цитираната съдебна практика). Поради това в разглеждания случай непровеждането на каквото и да било обсъждане между RAS и Комисията при условията на състезателност в хода на официалната процедура по разследване по въпроса дали Saremar трябва да се квалифицира като предприятие в затруднено положение, не може да съставлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя. При всички положения, както Комисията основателно подчертава, в съображения 260 и 261 от решението за започване на официална процедура по разследване изрично се отбелязва възможността Saremar да е предприятие в затруднено положение, като същевременно се посочва, че за момента Комисията не разполага с данни в това отношение. Следователно в хода на това производство именно RAS е трябвало да се възползва от предоставената му възможност да представи становище и информация по въпроса, ако е считало това за необходимо.

87      Следователно втората част от шестото основание и съответно цялото шесто основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По второто основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106, параграф 2 ДФЕС и допуснати от Комисията явни грешки в преценката при прилагането на условията Altmark

88      Второто основание се отнася до прилагането на първите три условия Altmark, извършено от Комисията в точки 167—224 от обжалваното решение. Това основание се състои от пет части. Първите три части се отнасят до първото условие Altmark, а четвъртата и петата — съответно до второто и третото от тези условия. RAS по същество счита, че допуснатите от Комисията явни грешки в преценката при прилагането на тези условия съставляват нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106, параграф 2 ДФЕС.

89      Най-напред трябва да се отбележи, че Общият съд трябва да анализира по същество доводите, изтъкнатите от RAS в подкрепа на различните части от второто основание, само предвид твърдяното нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, а не предвид твърдяното нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС. Всъщност единствената цел на условията Altmark е квалифицирането на съответната мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, за да се определи дали е налице задължение за уведомяване на Комисията за тази мярка в хипотезата на нова помощ или за сътрудничество с посочената институция, ако помощта е съществуваща (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 1 юли 2010 г., M6 и TF1/Комисия, T‑568/08 и T‑573/08, EU:T:2010:272, т. 128 и 129 и цитираната съдебна практика). Тези условия обаче не засягат определянето на съвместимостта на тази помощ с оглед на член 106, параграф 2 ДФЕС, което определяне по правило предполага, че мярката преди това е квалифицирана като държавна помощ. Следователно настоящото основание е негодно в частта относно твърдяното нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС.

90      Освен това трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при квалифицирането като държавна помощ трябва да са изпълнени всички условия, посочени в член 107, параграф 1 ДФЕС. Тези условия са: първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател, четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решение от 22 октомври 2015 г., EasyPay и Finance Engineering, C‑185/14, EU:C:2015:716, т. 35 и цитираната съдебна практика).

91      Така за целите на квалифицирането като държавна помощ член 107, параграф 1 ДФЕС по-специално предполага наличието на предоставено на предприятие предимство. В точка 87 от решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), Съдът приема, че в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС не попада държавна намеса, считана за насрещна компенсация за реализираните престации от предприятията получатели, за да изпълнят задължения за извършване на обществени услуги, като тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и въпросната намеса съответно не ги поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия (решения от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 87 и от 22 октомври 2015 г., EasyPay и Finance Engineering, C‑185/14, EU:C:2015:716, т. 45).

92      Въпреки това, за да може в конкретен случай подобна компенсация да не се квалифицира като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Първо, предприятието получател трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за извършване на обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени. Второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, за да се избегне възможността тя да включва икономическо предимство, което може да постави в по-благоприятно положение предприятието получател спрямо конкурентните предприятия. Трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за извършване на обществена услуга, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения. Четвърто, когато изборът на предприятие, което да бъде натоварено да изпълнява задължения за извършване на обществена услуга, не е направен чрез процедура по възлагане на обществена поръчка, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които средно предприятие — добре управлявано и подходящо оборудвано, за да може да удовлетвори необходимите изисквания за извършване на съответната обществена услуга — би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения (решения от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 88—93 и от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 128).

93      Поради това държавна намеса, която не отговаря на едно или няколко от условията Altmark, може да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото посочените в този член други условия, изисквани за квалифицирането като помощ, са изпълнени (вж. в този смисъл решения от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 94 и от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 129).

94      От гореизложеното следва, че условията Altmark, които трябва да са изпълнени, за да може държавна намеса под формата на компенсация за обществена услуга да не бъде квалифицирана като държавна помощ, са кумулативни. Освен това посочените условия са отделни едно от друго и всяко от тях преследва собствена крайна цел (решение от 18 февруари 2016 г., Германия/Комисия, C‑446/14 P, непубликувано, EU:C:2016:97, т. 31). В рамките на контрола върху държавните помощи Комисията съответно не е длъжна да проверява всички тези условия, ако установи, че едно или няколко от тях не са изпълнени (вж. в този смисъл решение от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 142, 143 и 146). Също така неправилната констатация на Комисията, че едно от тези условия не е изпълнено, не може да доведе до отмяна на обжалваното решение, ако освен това Комисията е направила аналогична констатация за някое друго от тези условия, в която не е допусната грешка. Всъщност последната констатация сама по себе си е достатъчна, за да се заключи, че спорната мярка предоставя икономическо предимство, което може да доведе до квалифицирането ѝ като държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия, T‑541/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2015:898, т. 64 и 112).

95      При това положение в разглеждания случай е уместно различните части от настоящото основание да бъдат разгледани заедно. Всъщност всяка от тези части се отнася за някое от условията Altmark и поради това никоя от тях сама по себе си не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.

96      Освен това, видно от точка 173 от обжалваното решение, Комисията приема, че с цел постигане на яснота е по-подходящо да започне проверката си относно съответствието на спорната компенсационна мярка на условията Altmark, анализирайки последната с оглед на второто от тези условия. Освен това в точка 179 от посоченото решение Комисията приключва този анализ, заключавайки, че това условие не е изпълнено и че поради това компенсацията за обществена услуга предоставя предимство на Saremar по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Едва след този анализ Комисията проверява последователно първото (т. 180—219 от обжалваното решение) и третото условие Altmark (т. 220—223 от обжалваното решение). Поради това на първо място трябва да се разгледат изложените в подкрепа на четвъртата част от настоящото основание твърдения на RAS за наличие на грешки при прилагане на правото и при преценката, допуснати от Комисията при прилагането на второто условие Altmark.

97      RAS по същество твърди, че второто условие Altmark не налага в решенията, с които се възлага задача за извършване на обществена услуга, изрично да се посочва съответната компенсационна мярка. Поради това, както в разглеждания случай, било достатъчно по прозрачен и обективен начин предварително да бъдат определени всички организационни и експлоатационни критерии относно обществената услуга, позволяващи да се установят свързаните с нея разходи и приходи. Освен това чрез въвеждането на отделно счетоводство за експлоатацията на транспортните връзки с континента от Saremar, в разглеждания случай била избегната всякаква свръхкомпенсация и всякакво кръстосано финансиране. Освен това RAS твърди, че не е изключил възможността за формиране на оперативен дефицит, тъй като задължил Saremar да изпълнява задачата си за извършване на обществена услуга при всички случаи. Накрая, според RAS в Решение 2009/611/ЕО на Комисията от 8 юли 2008 година относно мерките C‑58/02 (предишен N 118/02) които Франция е предприела в полза на Националното морско дружество Корсика-Средиземно море (SNCM) (ОВ L 225, 2009 г., стр. 180, наричано по-нататък „решението SNCM“) се потвърждава възможността Комисията да одобри a posteriori изплатена компенсация за обществена услуга.

98      В отговор Комисията по същество повтаря съображенията, изложени от нея в точки 174—177 от обжалваното решение, които са я накарали да заключи, че второто условие Altmark не е изпълнено в разглеждания случай. Освен това тя твърди, че решението SNCM е неотносимо. Встъпилата страна CIN по същество подкрепя тези доводи.

99      Най-напред, трябва да се припомни, че за да заключи в точка 179 от обжалваното решение, че второто условие Altmark не е изпълнено в разглеждания случай, в точки 174—177 от същото решение Комисията приема, че не е възможно параметрите за изчисляване на спорната компенсационна мярка да се считат за предварително установени по обективен и прозрачен начин. Всъщност Комисията посочва, че в решенията, с които се определя задачата на Saremar за извършване на обществена услуга, не е била предвидена никаква компенсация, като такава дори е била изключена. В обжалваното решение съответно се приема, че в основата на посочените по-горе решения на RAS е стояло виждането, че въпросната задача за извършване на обществена услуга трябва да се изпълнява от Saremar, ако не по рентабилен начин, то поне като се поддържа бюджетния баланс, и едва впоследствие, след като формираният от изпълнението на посочената задача дефицит излиза наяве, се въвежда механизъм за компенсация (т. 174—177 от обжалваното решение). Комисията добавя, че — видно от анализа ѝ по-нататък относно прилагането на първото условие Altmark — след като задълженията относно тарифните равнища не са били ясно определени, не е било възможно самите параметри за изчисляване на компенсацията, които неизбежно са свързани с тарифните равнища, да са били предварително установени по обективен и прозрачен начин (т. 178 от обжалваното решение).

100    В това отношение, както бе припомнено в точка 92 по-горе, второто условие Altmark се отнася до необходимостта параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, за да се избегне възможността тя да включва икономическо предимство, което може да постави в по-благоприятно положение предприятието получател спрямо конкурентните предприятия.

101    Всъщност, както Общият съд е посочвал многократно, държавите членки разполагат с широко право на преценка не само за определянето на съответната задача за извършване на обществена услуга, за което се отнася първото условие Altmark, но и за определянето на компенсацията за разходите за тази обществена услуга. Ето защо при липса на правна уредба на Съюза в областта на услугите от общ икономически интерес (УОИИ) Комисията не е оправомощена да се произнася относно обхвата на задачите за извършване на обществена услуга, които общественият оператор е натоварен да изпълни, по-специално относно размера на разходите, свързани с тази услуга, нито относно това доколко е подходящ направеният в това отношение от националните органи политически избор, нито относно икономическата ефективност на обществения оператор (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., Zweckverband Tierkörperbeseitigung/Комисия, T‑309/12, непубликувано, EU:T:2014:676, т. 104 и 148 и цитираната съдебна практика).

102    Впрочем именно защото това определяне на компенсацията за разходите за обществената услуга подлежи само на ограничен контрол от институциите, второто условие Altmark изисква институциите да могат да проверят дали са налице обективни и прозрачни предварително установени параметри, които трябва да бъдат прецизирани по начин, изключващ всякаква възможност държавата членка да злоупотреби с понятието УОИИ и в резултат на това на обществения оператор да се предостави икономическо предимство под формата на компенсация (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., Zweckverband Tierkörperbeseitigung/Комисия, T‑309/12, непубликувано, EU:T:2014:676, т. 148 и цитираната съдебна практика).

103    Следователно това условие оставя на държавите членки свобода да изберат практическите правила за осигуряване на неговото спазване, стига правилата за установяване на параметрите за изчисляване на компенсацията да бъдат обективни и прозрачни. Преценката на Комисията в това отношение трябва да се основава на анализ на конкретните правни и икономически условия, с оглед на които са установени тези параметри (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия, T‑137/10, EU:T:2012:584, т. 192 и цитираната съдебна практика).

104    В разглеждания случай се налага изводът, че в анализа на Комисията в точки 174—177 от обжалваното решение, в който тя по-специално отбелязва отсъствието на каквото и да било предварително определяне на компенсация, не е допусната грешка.

105    Всъщност съгласно доказателствата по делото в никое от посочените в точки 6—9 по-горе регионални решения, чрез които RAS възлага на Saremar да осъществява транспортни връзки с континента и уточнява съответните задължения за извършване на обществена услуга, не се предвижда изрично, а дори и имплицитно, за обществената услуга да се изплаща компенсация, съответстваща на разходите, извършени за изпълнението на посочените по-горе задължения. Напротив, както Комисията подчертава в точки 174—177 от обжалваното решение, с всички тези решения на Saremar се дават указания да определи транспортните връзки и тарифите, които трябва да се въведат, а също и да променя тези тарифи с цел да съчетае търсенето на транспортни услуги с целта за икономически и финансов баланс. Следователно в основата на тези решения стои виждането, че изпълнението на посочените по-горе задължения за извършване на обществена услуга трябва да става при пазарни условия и съответно като се съхрани трайният характер на дейността, без да се прибягва до изплащана от RAS компенсация за обществена услуга. Освен това, както отбелязва Комисията в точка 177 от обжалваното решение, в регионално решение № 48/65 задължението за поддържане на икономически баланс при осъществяване на транспортните връзки с континента се обосновава изрично чрез позоваване на целта да не се допусне изплащане несъвместима държавна помощ.

106    При това положение Комисията основателно приема, че изискването за предварително установяване на обективни и прозрачни параметри за изчисляването на компенсацията за обществена услуга в разглеждания случай не може да се счита за изпълнено. Всъщност това не би могло да е така при отсъствие на приети от RAS разпоредби, в които да се предвижда предоставяне на такава компенсация, и в рамките на организационни правила за извършване на въпросната обществена услуга като описаните в точка 105 по-горе, в които тази компенсация — поне по принцип — се изключва. Безспорно, както бе припомнено в точка 103 по-горе, във връзка с второто условие Altmark съдебната практика признава на националните органи широко право на преценка за определяне на правилата за изчисляване на съответната компенсация за обществена услуга. Същевременно в това отношение посоченото право на преценка не може да освобождава националните органи от задължението за предварително предвиждане на компенсация за обществена услуга. Следователно предварителното определяне на правилата за изчисляване на тази компенсация е необходимо за изпълнението на второто условие Altmark и по правило предполага, че също така предварително е било взето решение за предоставяне на такава компенсация.

107    Освен това, както по същество отбелязва Комисията в писмената дуплика, националните органи са свободни, ако смятат за уместно, да предвидят задача за извършване на обществена услуга, чийто финансов баланс се осигурява изцяло чрез приходите от експлоатация без прибягване до компенсация за обществена услуга. Безспорно налагането на задължения за извършване на обществена услуга по принцип предполага предоставяне на компенсация на съответния оператор като насрещна престация. Същевременно при отсъствие на правна уредба на Съюза в областта на УОИИ правото на Съюза допуска такава компенсация за обществена услуга да не е предвидена. В разглеждания случай, както основателно отбелязва Комисията в точка 174 от обжалваното решение, със свободата на преценка, която в рамките посочените в точки 6—9 по-горе на регионални решения RAS предоставя на Saremar, за да приспособи тарифите си, именно се е целяло на това дружество да се позволи да поддържа финансовия и икономическия баланс в своята дейност в условията на пазарна икономика, без да е необходимо да прибягва до публично финансиране.

108    Следователно в това положение, в което финансирането на задачата на Saremar чрез публични ресурси е било изключено, спорната компенсационна мярка, предоставена впоследствие предвид формираните оперативни дефицити поради извършването на тази дейност, не може да се счита за компенсация за обществена услуга по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415). Всъщност, тъй като такава компенсация не е била предварително предвидена, тя съответно не би могла да се изчисля — както изисква второто условие Altmark — въз основа на обективни и прозрачни параметри, които от своя страна да са установени предварително. Както отбелязва Комисията в точка 176 от обжалваното решение, едва чрез Регионален закон № 15 от 2012 г. RAS взема решение да изплати на Saremar субсидия в размер на 10 милиона евро за „покриване на евентуалния дефицит“, формиран поради осъществяваните от Saremar транспортни връзки с континента. В този регионален закон освен това изобщо не се посочва въз основа на какви параметри е бил определен размерът на тази субсидия.

109    От гореизложеното следва, че само въз основа на точки 174—177 от обжалваното решение Комисията основателно е могла да приеме, че в разглеждания случай второто условие Altmark не е изпълнено.

110    Този извод не може да се обори с твърденията на RAS, представени в рамките на четвъртата част от второто основание.

111    На първо място, твърдението на RAS, че липсата на изрично посочване на компенсация за обществена услуга в регионалните решения, с които на Saremar се възлага задача за извършване на обществена услуга, не противоречи на второто условие Altmark, е неоснователно.

112    В това отношение, от една страна, нито рамката УОИИ от 2011 г., нито Съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г. за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (ОВ C 8, 2012 г., стр. 4), на които RAS се позовава, подкрепят това твърдение. Всъщност, както самият жалбоподател посочва, от тези съобщения следва единствено че според Комисията компетентните национални органи не са длъжни да посочват предварително точния размер на компенсацията или определена формула, позволяваща изчисляването му. От тези съобщения обаче по никакъв начин не следва, че според Комисията същите органи, аналогично на RAS, могат да не предвидят изплащането на компенсация. В това отношение, както бе посочено в точка 106 по-горе, широкото право на преценка, с което националните органи разполагат за установяване на параметрите за изчисляване на компенсация за обществена услуга, по правило не може да освободи тези органи от задължението предварително да предвидят такава компенсация.

113    От друга страна, решението SNCM не може да се изтъква в подкрепа на това твърдение. Всъщност, от една страна, както Комисията правилно припомня, съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на решение, с което компенсация за обществена услуга се квалифицира като държавна помощ, трябва да се преценява единствено с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС — съгласно тълкуването на тази разпоредба в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415) — а не предвид предходната практика на Комисията по вземане на решения, дори тя да е установена (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 юни 2005 г., Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑171/02, EU:T:2005:219, т. 177 и цитираната съдебна практика). От друга страна, при всички положения, както отбелязва Комисията в писмената дуплика, решението SNCM не позволява твърдението на жалбоподателя да бъде потвърдено. Противно на твърденията на жалбоподателя в писмена реплика, съгласно точка 253 от това решение предоставената на SNCM компенсация за обществена услуга — за разлика от спорната компенсационна мярка — е била предвидена предварително в сключеното между френските органи и въпросното предприятие споразумение, с което се възлага задача за извършване на обществена услуга. Освен това в решението SNCM Комисията приема, че посочената компенсация представлява държавна помощ с оглед на условията Altmark.

114    На второ място, обстоятелството, че всички необходими критерии за определяне и точно изчисляване на свързаните с разглежданата обществена услуга разходи и приходи били посочени в решенията на RAS, с които на Saremar се възлага задача, и обстоятелството, че с регионално решение № 20/57 била въведена система за отделно счетоводство за въпросната обществена услуга, не доказват, че при прилагането на второто условие Altmark Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката.

115    От една страна, отправната точка, на която се основава първият от посочените в точка 114 по-горе доводи, е погрешна. Всъщност, както самият RAS признава в жалбата, всички критерии, необходими за определяне и точно изчисляване на свързаните с разглежданата обществена услуга разходи и приходи, не са били посочени предварително, тъй като в регионалните решения, с които на Saremar се възлага задача, не се отчита обемът на предвидимия трафик по транспортните връзки с континента, които това предприятие е трябвало да осъществява. Очевидно става въпрос за променлива стойност, която може да играе съществена роля при постигането или непостигането на икономически баланс във въпросната дейност и съответно при изчисляването на евентуално необходимата компенсация за този баланс. Следователно RAS признава имплицитно, но недвусмислено, че определящ елемент за установяването на обективни параметри за изчисляване на размера на компенсацията не е взет предвид в посочените по-горе регионални решения.

116    От друга страна, обстоятелството, че посочените регионални решения улесняват определянето на счетоводните елементи, които са необходими за изчисляване на размера на евентуалната компенсация, не е определящо в разглеждания случай. Всъщност, дори да се предположи, че това обстоятелство е доказано, то не може да поправи отсъствието в тези решения на разпоредби, в които се предвижда предоставянето на компенсация за обществена услуга, нито съответно отсъствието на обективни и прозрачни параметри за изчисляването на тази компенсация. По-специално трябва да се подчертае, че в посочените регионални решения нищо не подсказва, че изтъкнатите от RAS счетоводни елементи трябва да се използват за определянето на изчисляването на размера на компенсация за обществена услуга, като такава компенсация — както бе посочено в точка 106 по-горе — по принцип е била изключена.

117    Освен това, както твърди Комисията, видно от самия текст на регионално решение № 20/57, с въведената в него система на отделно счетоводство се е целяло гарантиране на икономическия и финансовия баланс при разглежданата обществена услуга в условията на пазарна икономика. По-специално, както самият RAS посочва в жалбата си, с тази система на отделно счетоводство се е целяло да не се допусне компенсиране на свързаните с обществената услуга разходи с приходите, постъпващи от транспортните връзки с малките сардински острови и Корсика, осъществявани от Saremar по споразумение за извършване на обществена услуга, и включващи изплащаната по това споразумение компенсация за обществена услуга.

118    На последно място, RAS няма основание да твърди, че предварителното определяне на релевантните счетоводни елементи в регионалните решения, с които се възлага задача за извършване на обществена услуга, и въвеждането на система на отделно счетоводство са позволили да не се допусне свръхкомпенсация.

119    Всъщност, както бе припомнено в точка 92 по-горе, изискването за недопускане на свръхкомпенсация е релевантно за анализа на третото условие Altmark, а не за анализа на второто условие, който трябва да се ограничи до проверка дали е налице предварително установяване на обективни и прозрачни изчислителни параметри за фиксиране на размера на тази компенсация. Макар посочените условия до известна степен да са взаимозависими, това не променя факта, че както бе посочено в точка 94 по-горе, всички тези условия трябва да бъдат изпълнени поотделно, за да може спорната компенсационна мярка да не бъде квалифицирана като помощ.

120    В това отношение жалбоподателят напразно се позовава на точка 210 от решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (T‑289/03, EU:T:2008:29). Всъщност в тази точка Общият съд констатира, че в обжалваното по това дело решение Комисията е проверила наличието в случая на свръхкомпенсация, което е било релевантно за анализа на третото условие Altmark. От това Общият съд по същество заключава, че Комисията имплицитно, но непременно преди това е проверила наличието на обективни и прозрачни параметри за изчисляване на размера на разглежданата компенсация за обществена услуга, която проверка попада в обхвата на второто условие Altmark. В точка 211 от същото решение Общият съд заключава, че трябва да провери дали Комисията е могла основателно да приеме, че това второ условие е изпълнено. Следователно, освен че изобщо не подкрепя твърдението на жалбоподателя, точка 210 от посоченото решение, поставена обратно в контекста си, потвърждава необходимостта да се провери наличието на предварително установени обективни и прозрачни параметри за определяне на размера на спорната компенсационна мярка, независимо от липсата на свръхкомпенсация (решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 210 и 211).

121    На трето и последно място е важно да се отбележи, че противно на твърденията на RAS, задължението на Saremar при всички положения да изпълнява възложената му в разглеждания случай задача за извършване на обществена услуга, за да осигури териториалното единство, включително при оперативен дефицит, не доказва, че второто условие Altmark е било изпълнено. Напротив, наличието на такова задължение навежда на мисълта именно че противно на произтичащото от посочените в точки 6—9 по-горе регионални решения RAS не е можел да изключи евентуалното прибягване до компенсация за обществена услуга и че поради това в регионалните решения е трябвало да предвиди предоставянето на компенсация, както и обективни и прозрачни параметри за определянето на размера ѝ.

122    Видно от гореизложеното, въз основа на изложените в точки 174—177 от обжалваното решение съображения Комисията основателно е могла да приеме, че спорната компенсационна мярка не отговаря на второто условие Altmark. Изтъкнатото от RAS обстоятелство, че в точка 178 от това решение Комисията се позовала на изложени в анализа на първото условие Altmark погрешни съображения относно правото на преценка на Saremar да определи и приспособи тарифите си, е без значение. Всъщност, тъй като, както бе посочено по-горе, развитите в точки 174—177 от посоченото решение съображения са достатъчни, за да се констатира, че второто условие Altmark не е изпълнено, съображенията в точка 178 при всички положения са изложени от съображения за изчерпателност. Следователно оплакването на RAS по последния въпрос е безпредметно. Всъщност неправилна част от мотивите не може да бъде причина за отмяна на засегнатия от нея акт, когато е изложена от съображения за изчерпателност и ако са налице други мотиви, достатъчни за обосноваването на акта (вж. решение от 20 септември 2012 г., Франция/Комисия, T‑154/10, EU:T:2012:452, т. 99 и цитираната съдебна практика). Поради това четвъртата част от второ основание трябва да бъде отхвърлена.

123    Що се отнася до другите части от второто основание, следва да се приеме, че тъй като четвъртата част от това основание е отхвърлена поради изложените в точки 100—122 по-горе причини, тези части са безпредметни.

124    Всъщност, от една страна, както бе посочено в точка 94 по-горе, тъй като условията Altmark са кумулативни и самостоятелни, Комисията не е длъжна да ги анализира всичките, ако констатира, че едно от тях не е изпълнено и че поради това спорната мярка трябва да бъде квалифицирана като държавна помощ. От друга страна, ако Комисията е направила такава констатация основателно, евентуално погрешните ѝ преценки по едно или няколко други от тези условията по принцип не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.

125    В разглеждания случай, макар в обжалваното решение Комисията да разглежда спорната компенсационна мярка с оглед на трите първи условия Altmark, тя същевременно приема, както бе припомнено в точка 96 по-горе, че трябва да провери дали спорната компенсационна мярка следва да бъде квалифицирана като държавна помощ, започвайки най-напред с проверка на изпълнението на второто от посочените условия, и разглежда първото и третото от тях едва на по-късен етап от анализа си. Освен това, след като заключава, че второто условие не може да се счита за изпълнено, в точка 179 от обжалваното решение Комисията заключава, че посочената компенсация предоставя предимство на Saremar по смисъла на член 107 ДФЕС. Следователно в обжалваното решение тя несъмнено приема, че анализът на второто условие е достатъчен, за да се приеме, че спорната компенсационна мярка предоставя икономическо предимство на Saremar.

126    Безспорно предвид наличието на известна взаимозависимост между условията Altmark не може да се изключи възможността в някои случаи основателността на заключението на Комисията за някое от тези условия да зависи от основателността на извършените преценки за някое друго от тях.

127    Същевременно, от една страна, както бе констатирано в точка 122 по-горе, в разглеждания случай заключението на Комисията, че второто условие Altmark не е изпълнено, може да се обоснове само с мотивите, изложени в точки 174—177 от обжалваното решение.

128    От друга страна, тези мотиви по никакъв начин не зависят от направените от Комисията преценки при анализа на първото или третото условие Altmark.

129    Всъщност, най-напред, при прилагането на първото условие Altmark в точки 181—210 от обжалваното решение Комисията по същество приема, че наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга не са необходими, тъй като по-специално с тях не може да се гарантира икономическата достъпност на тарифите за транспортните връзки между Сардиния и континента. Видно е, че тези съображения нямат никаква връзка с изложените в точки 174—177 от същото решение, в основата на които, както бе посочено в точка 99 по-горе, стои констатацията, че в решенията на RAS, с които се определят задълженията за извършване на обществена услуга на Saremar, не се предвижда предоставяне на компенсация за обществена услуга.

130    По-нататък, отново при прилагането на първото условие Altmark, в точки 211—219 от обжалваното решение Комисията приема, че задълженията за извършване на обществена услуга на Saremar не са определени достатъчно ясно по отношение на тарифното равнище, което трябва да се прилага. В това отношение в точка 178 от същото решение Комисията наистина се позовава на тази преценка, за да стигне до извода, че не е възможно параметрите за изчисляване на размера на компенсацията да са били установени предварително по прозрачен и обективен начин, като се има предвид връзката в разглеждания случай между установяването на тези параметри и определянето на равнището на въпросните тарифи. Същевременно, както бе посочено в точка 122 по-горе, при прилагането на второто условие Altmark, точка 178 от това решение е добавена от съображение за изчерпателност към съображенията, изложени в точки 174—177 от същото решение.

131    Накрая, в точки 220—222 от обжалваното решение Комисията се основава единствено на направените от нея при прилагането на първото условие Altmark констатации относно липсата на необходимост от обществена услуга и недостатъчно ясното определяне на задълженията за извършване на обществена услуга, за да заключи, че поради това третото условие Altmark относно отсъствието на свръхкомпенсация не може да се счита за изпълнено.

132    Ето защо, дори да се допусне, че както RAS по същество твърди в рамките на първата, втората, третата и петата част от настоящото основание, Комисията погрешно приема, че първото и третото условие Altmark не са изпълнени, с тези грешки не може да се обори заключението на Комисията при приключването на анализа на второто от тези условия, че спорната компенсационна мярка предоставя икономическо предимство на Saremar. Ето защо тези части от настоящото основание трябва да се разглеждат като безпредметни, поради което посоченото основание трябва да се отхвърли изцяло, без да е нужно да разпореждат поисканите от RAS в първата и втората от тези части действия по събиране на доказателства.

 По третото основание: допуснати грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката във връзка с прилагането на решението УОИИ от 2005 г. и решението УОИИ от 2011 г.

133    В рамките на третото основание RAS по същество твърди, че в извършената от Комисията в точки 249—260 от обжалваното решение проверка на съвместимостта с вътрешния пазар на спорната компенсационна мярка с оглед на решението УОИИ от 2011 г. са допуснати грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката. Това основание се състои от три части.

134    Най-напред трябва да се припомни, че компенсациите за обществена услуга, които не отговарят на условията Altmark и които освен това отговарят на всички предвидени в член 107, параграф 1 ДФЕС условия, за да бъдат квалифицирани като държавна помощ, същевременно могат да се обявят за съвместими с вътрешния пазар по-специално по силата на член 106, параграф 2 ДФЕС (вж. решение от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия, T‑137/10, EU:T:2012:584, т. 81 и цитираната съдебна практика).

135    Трябва също така да се припомни, че съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС за предприятията, натоварени с извършването на УОИИ, се прилагат правилата за конкуренция, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на възложените им специфични задачи, при положение че развитието на търговията не се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза (вж. решение от 1 юли 2010 г., M6 и TF1/Комисия, T‑568/08 и T‑573/08, EU:T:2010:272, т. 136 и цитираната съдебна практика).

136    Както бе припомнено в точка 101 по-горе, съгласно съдебната практика — относима както към прилагането на условията Altmark, така и към прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС — при липса на хармонизирана в тази област правна уредба на Съюза, Комисията не е оправомощена да се произнася относно обхвата на задачите за извършване на обществена услуга, които общественият оператор е натоварен да изпълни, по-специално относно размера на разходите, свързани с тази услуга, нито относно това доколко е подходящ политическият избор, направен в това отношение от националните органи, нито относно икономическата ефективност на обществения оператор.

137    Същевременно, както вече бе посочено в точки 102 и 103 по-горе, така признатото широко право на преценка на тези националните органи не може да бъде безгранично. По-специално, при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС това широко право на преценка не трябва да възпрепятства Комисията да провери дали предвидената в тази разпоредба дерогация от забраната на държавните помощи може да бъде приложена.

138    Освен това е важно да се отбележи, че упражняването на правото на преценка — с което разполага Комисията при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, за да определи съвместимостта с вътрешния пазар на държавна мярка, квалифицирана от нея като държавна помощ — предполага извършване на комплексни оценки от икономическо и социално естество. Ето защо при контрола за законосъобразното упражняване на това право Съдът не може да замести преценката на Комисията със своята собствена преценка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 67 и цитираната съдебна практика).

139    Накрая, при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС правото на преценка на държавите членки и това на Комисията могат да бъдат ограничавани от директивите и решенията, които тази институция е оправомощена да приема на основание член 106, параграф 3 ДФЕС. Комисията съответно е приела последователно решението УОИИ от 2005 г. и решението УОИИ от 2011 г., за да определи условията, при които компенсация за обществена услуга може да се счита за съответстваща на член 106, параграф 2 ДФЕС и поради това може да бъде освободена от предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение за уведомяване за нови помощи. Както освен това следва от членове 11 и 12 от решението УОИИ от 2011 г., с него решението УОИИ от 2005 г. се отменя и то влиза в сила на 31 януари 2012 г.

–       По първата част от трето основание: грешка при прилагане на правото във връзка с приложното поле ratione temporis на решението УОИИ от 2005 г. и решението УОИИ от 2011 г.

140    С първата част от третото основание RAS твърди, че Комисията прилага неправилно решението УОИИ от 2011 г., тъй като приложимо ratione temporis към фактите по случая било решението УОИИ от 2005 г. В това отношение RAS твърди, че всички съществени елементи на задачата за извършване на обществена услуга на Saremar са били определени преди влизането в сила на решението УОИИ от 2011 г. и че регионалните решения, с които се определя задачата за извършване на обществена услуга на Saremar, са предполагали компенсация на евентуален дефицит.

141    В отговор Комисията и CIN по същество твърдят, че спорната помощ е предоставена едва през август 2012 г.

142    В това отношение съгласно постоянната съдебна практика държавната помощ трябва да се счита за предоставена, когато компетентните национални органи са приели правнообвързващ акт, с който са се задължили да изплатят въпросната помощ, или когато правото да се получи тази помощ е предоставено на получателя чрез приложимите законови или подзаконови разпоредби (решение от 21 март 2013 г., Magdeburger Mühlenwerke, C‑129/12, EU:C:2013:200, т. 40; вж. също решение от 30 ноември 2009 г., Франция и France Télécom/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, EU:T:2009:474, т. 320 и цитираната съдебна практика).

143    В разглеждания случай в точки 105 и 116 по-горе вече бе отбелязано, че в никое от посочените в точки 6—9 по-горе регионални решения не се предвижда предоставяне на Saremar на компенсация за обществена услуга, съответстваща на задълженията, които произтичат за нето по силата на тези решения. Освен това, както бе припомнено в точка 108 по-горе, едва с Регионален закон № 15 от 2012 г. RAS решава да изплати на Saremar спорната компенсационна мярка. Следователно въз основа на припомнената по-горе съдебна практика посочената компенсация може да се счита за предоставена едва от момента на приемане на този регионален закон, предоставящ на Saremar правото тя да му бъде изплатена.

144    Както бе припомнено в точка 139 по-горе, съгласно членове 11 и 12 от решението УОИИ от 2011 г. с него се отменя решението УОИИ от 2005 г. и то влиза в сила на 31 януари 2012 г. Ето защо само решението УОИИ от 2011 г. може да се приложи ratione temporis към спорната компенсационна мярка, тъй като при всички положения решението УОИИ от 2005 г. вече не е било в сила към момента, в който тази компенсация трябва да се счита за предоставена на Saremar.

145    С доводите на RAS не може да се обори направеното в точка 144 по-горе заключение. Всъщност, както бе посочено в точка 116 по-горе, дори да се допусне, че всички съществени елементи на задачата за извършване на обществена услуга на Saremar са били посочени в регионалните решения, с които се определят задълженията за извършване на обществена услуга на това дружество, посоченото обстоятелство при всички положения не може да поправи отсъствието в посочените регионални решения на разпоредби, предвиждащи предоставянето на спорната компенсационна мярка. Освен това, ако се допусне, че тези регионални решения не са изключвали компенсирането от RAS на евентуално формираните от Saremar оперативни дефицити, това не променя факта, че никоя от тези разпоредби не съдържа задължение за RAS, дори и имплицитно, да изплати тази компенсация, нито пък предоставя на Saremar право да я получи.

146    При всички положения трябва да се отбележи, че след като в точки 256 и 257 от обжалваното решение анализира спорната компенсационна мярка с оглед на условията по член 4 от решението УОИИ от 2011 г., в точка 260 от същото решение при условията на евентуалност Комисията анализира тази мярка с оглед на член 4, буква д) от решението УОИИ от 2005 г. Тя заключава, че условията от последното решение, също като тези от решението УОИИ от 2011 г., в разглеждания случай не са изпълнени. Следователно RAS неправилно твърди, че Комисията е разгледала спорната компенсационна мярка само с оглед на решението УОИИ от 2011 г.

147    Първата част от третото основание съответно трябва да се отхвърли.

–       По втората част от третото основание: допуснати грешки при прилагане на правото и грешки в преценката във връзка с прилагането на принципите и условията от решението УОИИ от 2011 г.

148    В рамките на втората част жалбоподателят твърди, че принципите и условията от решенията УОИИ от 2005 г. и от 2011 са били спазени. В това отношение той се позовава на доводите, изтъкнати от него в рамките на второто основание във връзка с първите две условия Altmark. Той също така твърди, че в обжалваното решение не се оспорва фактът, че праговете, предвидени в член 2, параграф 1, буква а) и в) от решението УОИИ от 2005 г. и в член 2, параграф 1, буква г) от решението УОИИ от 2011 г., са били спазени в разглеждания случай.

149    Според Комисията и CIN тези доводи трябва да се отхвърлят.

150    Най-напред, като безпредметна веднага трябва да се отхвърли частта от доводите на RAS, свързана с принципите и условията от решението УОИИ от 2005 г., тъй като, както бе констатирано в точка 144 по-горе, това решение не е приложимо ratione temporisкъм спорната компенсационна мярка.

151    Що се отнася до останалата част от тези доводи, трябва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 1, буква г) от решението УОИИ от 2011 г. то по-специално се прилага за компенсациите за обществена услуга, предоставени за въздушни или морски връзки към острови, за които средният годишен трафик през двете финансови години, предшестващи годината на възлагане на УОИИ, не надвишава 300 000 пътници.

152    Трябва също така да се припомни, че в член 4, буква а) и букви г)—е) от решението УОИИ от 2011 г. се предвижда, че актовете за възлагане на изпълнението на обществена услуга трябва да включва:

–        съдържанието и продължителността на задълженията за обществена услуга [член 4, буква а)],

–        описание на компенсационния механизъм и параметрите за изчисляване, контролиране и преглед на компенсацията [член 4, буква г)],

–        мерките за избягване и възстановяване на свръхкомпенсации [член 4, буква д)],

–        позоваване на решението УОИИ от 2011 г. [член 4, буква е)].

153    От текста на членове 1, 3 и 4 от решението УОИИ от 2011 г., тълкуван във връзка със съображение 9, е видно, че посочените по-горе условия са кумулативни. Следователно, за да може компенсация за обществена услуга да се счита за съвместима с вътрешния пазар и за нея да не се прилага задължението за уведомяване, е необходимо съответните актове за възлагане на изпълнението на обществена услуга да отговарят поне на всички тези условия.

154    Накрая трябва да се подчертае, че макар в решението УОИИ от 2011 г. да не се изисква изрично съответната обществена услуга да бъде от общ икономически интерес, който има специфични особености спрямо този при други икономически дейности, при всички положения това е предварително условие за прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, произтичащо по-специално от неограничеността на свободата на преценка, с която разполагат националните органи за определянето на обществената услуга, както бе припомнено в точка 137 по-горе.

155    За да заключи, че условията от решението УОИИ от 2011 г. не са изпълнени, Комисията изтъква следните мотиви. Най-напред, в точка 255 от обжалваното решение тя се позовава главно на съображения 180—218 от същото решение, в които стига до заключението, че RAS не е доказал нито наличието на истинска нужда от обществена услуга, нито наличието на достатъчно прецизирани задължения за извършване на обществена услуга. В точки 256 и 257 от обжалваното решение Комисията посочва, че при всички положения в случая е очевидно, че разглежданите актове за възлагане на изпълнението на обществена услуга не отговарят на условията по член 4, букви г)—е) от посоченото решение.

156    В това отношение, от една страна, трябва да се подчертае, че е безпредметно RAS да се позовава на обстоятелството, че спорната компенсационна мярка съответства на праговете, предвидени в член 2, параграф 1, буква г) от решението УОИИ от 2011 г. Всъщност, както следва ясно от текста на посочения член и от структурата на това решение, с въпросната разпоредба се цели единствено да се определи приложното поле на посоченото решение, без това да засяга спазването на въведените с него други условия, по-специално тези по член 4. Поради това единствената последица, която в разглеждания случай може да породи обстоятелството, че спорната компенсационна мярка попада в приложното поле на това решение, е задължението Комисията да провери дали мярката отговаря на установените в него условия, което е било направено.

157    От друга страна, както Комисията приема в точки 256 и 257 от обжалваното решение и противно на твърденията на RAS, в разглеждания случай условията по член 4, букви г) и д) от решението УОИИ от 2011 г. очевидно не са били изпълнени.

158    Всъщност, най-напред, както бе посочено в точки 104—122 по-горе, в рамките на четвъртата част от своето второ основание RAS не успява да докаже, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката, приемайки в точки 174—177 от обжалваното решение, че в посочените в точки 6—9 по-горе регионални решения не се предвижда предоставяне на компенсация за обществена услуга и съответно не се установяват обективни и прозрачни параметри за изчисляването на тази компенсация. Ето защо въз основа на това вече може да се направи констатацията, че условието по член 4, буква г) от решението УОИИ от 2011 г. не е изпълнено, и това е достатъчно, за да се заключи, че предвид кумулативния характер на посочените в това решение условия спорната компенсационна мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар и освободена от задължението за уведомяване по силата на това решение.

159    По-нататък, при всички положения, при отсъствие на каквато и да било разпоредба във въпросните регионални решения, предвиждаща предоставяне на компенсация, Комисията, без да допуска грешка, е могла по логически път да стигне до извода, че условието по член 4, буква д) от същото решение УОИИ също не е изпълнено. Всъщност тази разпоредба изисква предварително да бъдат предвидени мерки за възстановяване на евентуалните свръхкомпенсации и механизмите за избягването им. Тъй като обаче в регионалните решения не се предвижда изплащане на компенсация за обществена услуга, в случай че бюджетният баланс за тази услуга не бъде постигнат, RAS несъмнено е отказал да включи в тези решения въпросните мерки и механизми. Освен това, поради същите причини като посочените в точки 116 и 117 по-горе, отсъствието на такива условия не може да се поправи с наличието в същите регионални решения на елементи, улесняващи установяването на релевантните счетоводни позиции за определянето на евентуална компенсация, и на система на отделно счетоводство.

160    Поради това, независимо от анализа на доводите на RAS във връзка с условието по член 4, буква е) в рамките на третата част, от гореизложеното следва, че втората част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.

–       По третата част от третото основание: неправилно прилагане на член 4, буква е) от решението УОИИ от 2011 г. и, при условията на евентуалност, възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност на тази разпоредба

161    Третата част по същество е изведена от грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията неправилно приела, че условието по член 4, буква е) от решението УОИИ от 2011 г. не е чисто формално. При условията на евентуалност, ако въпросното условие не е чисто формално, жалбоподателят повдига срещу посочената разпоредба възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС, тъй като тя водела до неправомерно ограничаване на обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС.

162    Комисията, подкрепяна от CIN, по същество твърди, че тази част от третото основание е безпредметна и при всички положения явно неоснователна.

163    В това отношение трябва да се констатира, че изтъкнатите от RAS доводи в рамките на настоящата част, както във връзка с главното му искане, така и във връзка с искането при условията на евентуалност, са безпредметни. Всъщност, както бе констатирано в точки 158 и 159 по-горе, Комисията основателно приема, че решенията на RAS не отговарят на условията по член 4, букви г) и д) от решението УОИИ от 2011 г. Поради това твърдяната липса на задължителен характер на условието по член 4, буква е) от това решение или евентуалната му незаконосъобразност са без значение.

164    При всички положения трябва да се отбележи, от една страна, че нито от текста на член 4, буква е) от решението УОИИ от 2011 г., нито от контекста или целите на тази разпоредба следва, че предвиденото в нея условие не се прилага задължително.

165    Напротив, предвид съображение 14 от решението УОИИ от 2011 г. задължението за изрично отбелязване на това решение в актовете за възлагане на изпълнението на обществена услуга, предвидено в член 4, буква е) от посоченото решение, съответства на целта за прозрачност, която има особено значение при отсъствието на задължение за държавите членки да извършват уведомяване за компенсациите за обществена услуга, отговарящи на условията от въпросното решение (вж. в този смисъл и по аналогия заключението на генералния адвокат Wahl по дело Dilly’s Wellnesshotel, C‑493/14, EU:C:2016:174, т. 58). Освен това е ирелевантен изтъкнатият в писмената реплика факт, че неспазването на това условие не е пречка за разрешаване на спорната компенсационна мярка по силата на член 106, параграф 2 ДФЕС. Всъщност, видно от съображение 260 от обжалваното решение, от анализа си на спорната компенсационна мярка с оглед на решението УОИИ от 2011 г. Комисията заключава единствено че тази компенсация не може да се счита за съответстваща на член 106, параграф 2 ДФЕС, тъй като не отговаря на условията от посоченото решение, и че поради това не може да се разглежда като освободена от задължението за уведомяване. Това заключение съответно не освобождава Комисията от извършването на анализ на съвместимостта на посочената мярка с оглед на тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС, по-специално в светлината на рамката УОИИ от 2011 г., който анализ впрочем е извършен в точки 282—296 от обжалваното решение.

166    От друга страна, поради изложените в точка 165 по-горе причини повдигнатото при условията на евентуалност от RAS възражение за незаконосъобразност на член 4, буква е) от решението УОИИ от 2011 г. при всички положения е неоснователно. Всъщност, както бе констатирано, в разглеждания случай от неспазването на тази разпоредба от посоченото решение Комисията не заключава, че спорната компенсационна мярка не съответства на член 106, параграф 2 ДФЕС. Поради това от прилагането с обжалваното решение на член 4, буква е) от решението УОИИ от 2011 г. не може да се направи изводът, че тази разпоредба води до неправомерно ограничаване на обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС.

167    Следователно третата част от третото основание и съответно цялото основание следва да бъдат отхвърлени.

 По четвъртото основание: грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, допуснати от Комисията във връзка с квалификацията „предприятие в затруднено положение“, нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС и възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност на точка 9 от рамката УОИИ

168    Четвъртото основание съдържа две части. С първата част от това основание RAS твърди, че Комисията неправилно приема, че в разглеждания случай условията за квалифициране на Saremar като предприятие в затруднено положение са били изпълнени, по-специално с оглед на елементите, изброени в точки 9—11 от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране. С втората част от същото основание RAS повдига възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС срещу точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. В това отношение според RAS, ако тази точка трябва да се тълкува в смисъл, че предприятие в затруднено положение никога не може да получи компенсация за обществена услуга, то с въпросната точка е извършено надхвърляне на правомощия и с нея се нарушава член 106, параграф 2 ДФЕС.

169    В отговор Комисията, подкрепяна от CIN, оспорва, от една страна, релевантността на изтъкнатите от RAS обстоятелства в рамките на първата част, с цел да докаже, че към момента на настъпване на разглежданите факти Saremar не е било предприятие в затруднено положение. От друга страна, що се отнася до втората част от това основание, Комисията твърди, че точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. не ограничава обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС, а напротив, позволява да се осигури спазването на целите на този член.

170    Най-напред, трябва да се отбележи, че настоящото основание засяга точки 261—280 от обжалваното решение, в които Комисията проверява дали спорната компенсационна мярка съответства на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, където се предвижда, че за съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Проверката на Комисията включва два етапа. На първо място, в точки 262—270 от обжалваното решение Комисията проверява дали Saremar може да се счита за предприятие в затруднено положение въз основа на точки 10 и 11 от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране и в това отношение заключава, че това е така. На второ място, в точки 271—280 от същото решение тя проверява дали спорната компенсационна мярка отговаря на предвидените в същите насоки условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може помощ за предприятие в затруднено положение да се счита за съвместима помощ по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Тази проверка приключва с отрицателно заключение (т. 280 от обжалваното решение).

171    В рамките на двете части от четвъртото основание RAS не оспорва, дори при условията на евентуалност, заключението относно несъвместимостта на спорната помощ, до което Комисията стига в точка 280 от обжалваното решение. Всъщност с това основание RAS оспорва единствено възможността Saremar да се квалифицирана като предприятие в затруднено положение, тоест, имплицитно но недвусмислено, попадането на спорната компенсационна мярка в приложното поле на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Поради това трябва да се приеме, че с настоящото основание RAS всъщност оспорва необходимостта от преценка на съвместимостта на спорната компенсационна мярка с оглед на тази разпоредба, а не с оглед на член 106, параграф 2 ДФЕС.

172    При това положение трябва да се отбележи, че каквато и да е позицията на Комисията по този въпрос, в точки 282—296 от обжалваното решение тя при всички положения проверява — в случай че не е Saremar предприятие в затруднено положение — дали спорната компенсационна мярка може да се счита за съответстваща на член 106, параграф 2 ДФЕС с оглед на критериите от рамката УОИИ от 2011 г. Проверката на Комисията завършва с отрицателно заключение. Поради това, дори ако Комисията не бе проверила съвместимостта на посочената мярка с оглед на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС в светлината на Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране, при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС тя при всички положения би стигнала до заключението, че мярката не е съвместима. При това положение, RAS не доказва какви в разглеждания случай биха могли да бъдат последиците за законосъобразността на обжалваното решение от посочените в настоящото основание грешки на Комисията. Поради това основанието следва да се отхвърли като безпредметно.

173    При всички положения, поради изложените в точки 174—203 по-долу мотиви, изтъкнатите от RAS доводи в подкрепа на всяка от частите от това основание е невъзможно да бъдат приети.

174    Всъщност, що се отнася до, от една страна, първата част от това основание, трябва да се отбележи, че противно на твърденията на RAS, Комисията не е приложила погрешно точки 9—11 от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране, приемайки, че условията, за да може Saremar да се квалифицира като предприятие в затруднено положение, са били изпълнени.

175    На първо място, RAS напразно твърди, че намаляването на капитала на Saremar се е дължало на непредвидим и външен за управлението на предприятието фактор, а именно обезценяването на притежаваното от Saremar вземане срещу Tirrenia.

176    Всъщност в хипотезата на дружество с ограничена отговорност, съгласно точка 10, буква a) от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране „по-принцип и независимо от неговата големина“ се приема, че то се намира в затруднение, „когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца“. RAS не оспорва, че както Комисията констатира в точка 264 от обжалваното решение, през 12-те месеца, предхождащи датата на приемане на спорната компенсационна мярка, капиталът на Saremar е намалял с повече от 80 %. Поради това свободата на преценка на Комисията, за да реши дали да квалифицира Saremar като предприятие в затруднено положение, в разглеждания случай е била много ограничена.

177    Безспорно, съгласно постоянната съдебна практика чрез приемането на правила за поведение като Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране Комисията не може да се откаже от упражняването на предоставеното ѝ право на преценка, за да преценява съвместимостта на държавните помощи (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 41). Освен това употребеният в точка 10, буква а) от тези насоки израз „по принцип“ показва, че е възможно да има особени случаи, при които по изключение съответното предприятие няма да се счита в затруднено положение от Комисията, ако капиталът му е намалял в посочените в тази точка пропорции.

178    Същевременно в разглеждания случай Комисията не е била длъжна да взема предвид посочените от RAS причини за намаляване на капитала на Saremar. Всъщност, както следва от точка 9 от същите насоки, понятието „предприятие в затруднено положение“ е обективно понятие, което трябва да се преценява единствено с оглед на конкретните показатели за финансовото и икономическото състояние на съответното предприятие, показващи че то е „неспособно […] да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време“. Освен това, ако Комисията трябваше да взема предвид обстоятелства като посочените от RAS, за да отхвърли квалифицирането като предприятие в затруднено положение, полезното действие на предвидената в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС дерогация би могло да се окаже провалено. В това отношение трябва да се подчертае, както Комисията по същество отбелязва, че обезценяването на вземанията в производство по несъстоятелност, по-специално притежаваните вземания срещу бившето дружество майка на предприятието, в света на бизнеса е риск, който изобщо не е изключителен и може да създаде непреодолими затруднения за съответното предприятие.

179    На второ място, твърдението на RAS, че без обезценяването на вземанията му срещу Tirrenia Saremar е щяло да отчете печалба от 134 000 EUR, също не е релевантно. Всъщност поради изложените в точка 178 по-горе причини твърденият извънреден и външен за управлението на Saremar характер на обезценяването на вземания, довело до формирания от тази предприятие дефицит през 2010 г., е без значение за констатацията относно наличието на този дефицит и размера му.

180    На трето място, Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито явна грешка в преценката, невземайки предвид изтъкнатия от RAS факт, че през 2012 г. на Saremar е било възможно да се предостави кредитна линия от банкова институция. Всъщност този факт не е особено обстоятелство, което е трябвало да накара Комисията — като направи изключение от точка 10, буква а) от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране — да отхвърли квалифицирането като предприятие в затруднено положение. Всъщност, както Комисията подчертава, предоставянето на този кредит става, когато RAS изразява намерението си да се намеси в полза на Saremar, по-специално предвиждайки в регионално решение № 36/6 да извърши спорното увеличаване на капитала. При всички положения трябва да се отбележи, че предоставянето на този кредит е обстоятелство, което може да показва както затрудненията на Saremar да финансира дейността си със собствени ресурси, така и доверието, което предприятието е можело по това време да вдъхва на кредиторите си. Поради това за Комисията е било трудно да стигне до еднозначно заключение въз основа на това обстоятелство.

181    На четвърто място, противно на твърденията на RAS, в точка 267 от обжалваното решение Комисията констатира не че Saremar е понасяло увеличаващи се загуби, а че е търпяло постоянни загуби. Макар действително през 2011 г. Saremar да отчита нетна печалба в размер на 2 523 439 EUR, Комисията посочва, че тази печалба не е позволявала да се покрие отчетеният през 2010 г. дефицит в двойно по-голям размер, и че през 2012 г. — годината, в която е предоставена помощта — Saremar също така е отчело дефицит в размер на 1,7 милиона евро, който без изплащането на спорната компенсационна мярка щял да достигне 13 милиона евро. Поради това констатацията, че в разглеждания период загубите са постоянни, не е неточна. Действително в точка 11 от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране сред показателите, позволяващи да се приеме, че дадено предприятие е в затруднено положение, не е посочено наличието на постоянни загуби, а единствено нарастващите загуби. Същевременно от текста на посочената точка 11 следва, че списъкът с изброените в нея показатели има само насочващ характер. Следователно Комисията не е допуснала нито грешка при прилагане на правото, нито явна грешка в преценката, използвайки наличието на постоянни загуби като релевантен показател, за да квалифицира Saremar като предприятие в затруднено положение. Поради същите причини, противно на твърденията на RAS, отсъствието в разглеждания случай на другите изброени във въпросната точка 11 показатели също не може да се разглежда като позволяващо да се установи наличието на явна грешка в преценката. При всички положения, видно от точки 175—180 по-горе, Комисията, без да допуска грешка, е приела, че Saremar отговаря на условието, определено в точка 10, буква а) от същите насоки, за да бъде квалифицирано като предприятие в затруднено положение, и че сама по себе си тази констатация е достатъчна, за да се направи такава квалификация. Поради това посочените по-горе доводи са безпредметни, доколкото се отнасят до прилагането от Комисията на точка 11 от въпросните насоки.

182    На пето и последно място, противно на твърденията на RAS, констатацията на Комисията в точки 266—268 от обжалваното решение, че без финансовата намеса на този орган финансовите затруднения на Saremar са щели да бъдат по-големи и са щели да поставят под въпрос продължаването на дейността на дружеството, не означава, че всяко предприятие, формиращо дефицити във връзка със задълженията си за извършване на обществена услуга, се квалифицира като предприятие в затруднено положение.

183    Всъщност, най-напред, от точки 264 и 266 от обжалваното решение следва, че размерът на формирания от Saremar дефицит, който е щял да бъде достигнат без изплащане на спорната компенсация, е само едно потвърждение за затрудненията на това дружество, констатирани от Комисията въз основа на други показатели. Всъщност по-специално от точка 264 от това решение е видно, че според Комисията именно намаляването на капитала на Saremar в последните 12 месеца, предхождащи приемането на спорната компенсационна мярка, е било решаващо обстоятелство, което само по себе си е било достатъчно дружеството да бъде квалифицирано като предприятие в затруднено положение. Впрочем, както самият RAS твърди, това намаляване на капитала не се дължи на експлоатационна загуба на Saremar в рамките на задачите за извършване на обществена услуга, които по това време са били възложени на това дружество, а на обезценяването на вземанията му срещу Tirrenia. Освен това Комисията също така взема предвид постоянния характер на понесените от Saremar загуби от 2010 г. нататък като показател за затрудненото му положение.

184    Освен това, както бе посочено в точка 178 по-горе, понятието „предприятие в затруднено положение“, на което е дадено определение в точка 9 от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране, е обективно понятие, което трябва да се преценява единствено с оглед на конкретните показатели за финансовото и икономическото състояние на съответното предприятие. Поради това произходът на дефицитите на това предприятие, по-специално поради изпълнението на обществена услуга, не може да бъде релевантен фактор за определянето на това дали предприятието е в затруднено положение.

185    Освен това в основата на довода на RAS стои погрешното виждане, че положението на Saremar към момента на приемане на спорната компенсационна мярка може да се сравни с положението на предприятие, чиито дефицити се дължат на неизплащане на компенсация за обществена услуга, която е била предоставена предварително при определянето на условията на съответната задача за извършване на обществена услуга. Впрочем в разглеждания случай, както бе посочено в точки 105—108 по-горе, условията на задачите за извършване на обществена услуга на Saremar са изключвали възможността за изплащане на компенсация за обществена услуга и са определяли като цел на Saremar поддържането на бюджетния баланс единствено въз основа на приходите от експлоатация. Ето защо едва на 7 август 2012 г., след като констатира загубите на Saremar, формирани от операциите му по каботаж с континента, чрез регионален закон RAS приема спорната компенсационна мярка. Освен това трябва да се отбележи, както следва от точка 103 от обжалваното решение, че в хода на официалната процедура по разследване RAS обосновава решението да компенсира част от понесените от Saremar загуби от експлоатация и да прекрати въпросните операции с факта, че тези мерки били от първостепенно значение, за да се ограничат икономическите рискове, свързани с въпросните операции. При това положение Комисията не е допуснала никаква грешка при прилагане на правото, нито пък каквато и да било явна грешка в преценката, приемайки, че абсолютната необходимост на спорната компенсационна мярка за частичното покриване на оперативните дефицити на Saremar може да се използва като показател, позволяващ дружеството да се квалифицира като предприятие в затруднено положение.

186    Поради това от точки 266—268 от обжалваното решение не може да се направи изводът, че във всички случаи, в които Комисията констатира, че предприятие формира дефицити поради задълженията си за извършване на обществена услуга, непременно би го квалифицирала като предприятие в затруднено положение.

187    От гореизложеното следва, че първата част от четвъртото основание при всички положения трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

188    От друга страна, що се отнася до втората част от четвъртото основание, при всички положения трябва да се отбележи, че точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. не може да се счита за ограничаваща неправомерно обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС.

189    В това отношение, трябва да се припомни, че в точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. Комисията посочва, че преценката на помощите за извършителите на УОИИ в затруднено положение се урежда с Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране.

190    В точка 269 от обжалваното решение, Комисията прилага точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г., като отбелязва следното:

„Съгласно точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. компенсациите за обществена услуга, предоставени на предприятия в затруднено положение, трябва да се оценяват с оглед на Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране. Тъй като посочените в решението УОИИ от 2011 г. условия не са изпълнени, получената от Saremar компенсация [с цел да се справи със затрудненията] с двете въпросни транспортни връзки трябва да бъде оценена предвид [посочените насоки], за да се установи дали може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС“.

191    Най-напред, трябва да се констатира, както Комисията освен това отбелязва в писмената дуплика, че самият RAS е ограничил обхвата на възражението си за незаконосъобразност. Всъщност, както той посочва в писмена реплика, точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. според него трябва да се счита за незаконосъобразна, ако не позволява извършването на преценка с оглед на член 106, параграф 2 ДФЕС на компенсация, покриваща дефицитите на предприятие в затруднено положение, формирани от разликата между поеманите разходи за извършването на обществена услуга и получаваните за това субсидии. RAS обаче не счита въпросната точка за незаконосъобразна, ако трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС не попада компенсация, която е предоставена за покриване на дефицити на предприятие в затруднено положение, формирани от дейности, различни от свързаните със задачите за извършване на обществена услуга.

192    При това положение каквото и да е тълкуването на точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г., което трябва да се възприеме, повдигнатото от RAS възражение за незаконосъобразност не е основателно.

193    Всъщност, както вече бе припомнено в точка 137 по-горе, правото на преценка, с което разполагат държавите членки при определянето на задача за извършване на обществена услуга и на условията, при които тя се извършва, не може да разрешава на националните органи да злоупотребяват с понятието за УОИИ, целейки определени предприятия да се възползват от предвидената в член 106, параграф 2 ДФЕС дерогация.

194    В това отношение съгласно постоянната съдебна практика, за да бъдат условията по член 106, параграф 2 ДФЕС изпълнени, е необходимо без спорните права или субсидии да не е възможно изпълнението на възложените на предприятието конкретни задачи или запазването на тези права или субсидии да е необходимо, за да се позволи на техния носител да изпълни задачите от общ икономически интерес, които са му били възложени, при икономически приемливи условия (вж. решение от 1 юли 2010 г., M6 и TF1/Комисия, T‑568/08 и T‑573/08, EU:T:2010:272, т. 138 и цитираната съдебна практика). Поради това, за да може предвидената в тази разпоредба дерогация да е приложима, е необходимо икономическото и финансовото състояние на ползващото се от посочените права или субсидии предприятие към момента, в който са му били предоставени, действително да му позволява да изпълнява възложените му задачи за извършване на обществена услуга. В противен случай предвидената в член 106, параграф 2 ДФЕС дерогация би била лишена от полезно действие и съответно от обосновка, поради което опасността държавите членки да злоупотребят с понятието за УОИИ не би могла да се избегне.

195    Впрочем, както Комисията основателно отбелязва като се позовава в точки 68—71 на Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране, самото съществуване на предприятие в затруднено положение по смисъла на тези насоки е застрашено в по-дълъг или по-малко кратък срок, поради което не може да се счита, че то е в състояние да изпълнява по подходящ начин възложените му задачи за извършване на обществена услуга, докато жизнеспособността му не бъде осигурена. При това положение предоставената на такова предприятие в затруднено положение субсидия, за да се компенсират дефицитите, произтичащи от изпълнението на задачите за извършване на обществена услуга, не може да се полза от предвидената в член 106, параграф 2 ДФЕС дерогация, а евентуално само от тази по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

196    Всъщност в контекста на условията за прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС — които по-специално изискват строга пропорционалност на компенсацията спрямо задълженията за извършване на обществена услуга — тази компенсация няма да гарантира изпълнението на съответните задачи поради затрудненията, с които предприятието се е сблъскало. Тази компенсация обаче може да допринесе за възстановяване на жизнеспособността на съответното предприятие, при условие че се спазят условията за прилагане на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, така както са развити в Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране. По този начин предвидената в тази разпоредба от Договора дерогация от забраната на държавните помощи запазва полезното си действие и съответно обосновката си.

197    Следователно, като посочва в точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г., че преценката на помощите за изпълнителите на УОИИ в затруднено положение се урежда от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране, Комисията не ограничава неправомерно обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС. Поради това Комисията също така не е излязла извън границите на своите правомощия.

198    С изложените от RAS доводи в подкрепа на възражението му за незаконосъобразност това заключение не може да се обори.

199    Най-напред, невключването на забележката в точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. в разпоредбите от решението УОИИ от 2011 г. не разкрива липсата на последователност в правната уредба, установена от Комисията за прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, нито дискриминационно отношение от нейна страна. Всъщност, от една страна, както отбелязва Комисията, целта на това решение е да се определят условията, при които компенсации за обществена услуга, попадащи в обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС, могат да се ползват от освобождаване от задължението за уведомяване и съответно могат да се считат за съвместими, без тази институция да трябва да ги проверява. Поради това отбелязването на правната рамка, в която Комисията проверява помощите за изпълнителите на УОИИ в затруднено положение, е безпредметно в такова решение. От друга страна, при всички положения, както бе посочено в точка 195 по-горе, помощ, която е предоставена на предприятие получател в затруднено положение, изпълняващо задача за извършване на обществена услуга, не може да отговори на целите на предвидената в член 106, параграф 2 ДФЕС дерогация. Следователно тя на още по-силно основание не може да бъде разрешена в рамките на решението УОИИ от 2011 г., което по правило може да се отнася само за компенсациите за обществена услуга, за които се счита, че отговарят на тези цели. Поради същите причини компенсациите за обществена услуга, за които е приложимо решението УОИИ от 2011 г., не се намират в сходно положение с това на помощите, предоставени на изпълнителите за обществена услуга в затруднено положение.

200    По-нататък, от припомнената в точка 113 по-горе съдебна практика е видно, че законосъобразността на точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. трябва да бъде преценена единствено в рамките на член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, а не предвид предходна практика по вземане на решения, която освен това, както подчертава Комисията, може да се развива във времето. Поради това позоваването на решението SNCM в разглеждания случай е ирелевантно. RAS също така не може да се позовава на точки 55—71 от решение от 11 септември 2012 г., Corsica Ferries France/Комисия (T‑565/08, EU:T:2012:415). Всъщност в тези точки Общият съд не обсъжда въпроса дали разгледаното в решението SNCM увеличаване на капитала трябва да бъде преценено с оглед на член 87, параграф 3, буква в) ЕО или на член 86, параграф 2 ЕО, които са в сила към момента на настъпване на фактите, и този въпрос не е повдиган по посоченото дело.

201    При всички положения, както вече бе констатирано в точка 113 по-горе, по-специално от точка 253 от решението SNCM следва, че мярката, квалифицирана от Комисията като компенсация за обществена услуга, е била разрешена в рамките на сключеното между SNCM и френските органи споразумение и изплатена впоследствие в рамките на план за преструктуриране. Освен това от решението SNCM не следва, че към момента на сключване на споразумението и съответно на разрешаване по принцип на посочената мярка SNCM може да бъде квалифицирано като предприятие в затруднено положение. Разглежданата в това решение мярка следователно не е сравнима със спорната компенсационна мярка, която е била предоставена едва след като RAS констатира затрудненията на Saremar, произтичащи от изпълнението на операциите по осигуряване на транспортна връзка с континента.

202    Накрая, видно от точки 194—196 по-горе, противно на твърденията на RAS, ако дефицитът на въпросното предприятието произтича от възложените му задължения за извършване на обществена услуга, от това не следва непременно, че съвместимостта на компенсацията за тези дефицити винаги трябва да бъде преценявана с оглед на член 106, параграф 2 ДФЕС, като в противен случай експлоатацията на субсидирани публични услуги би станала невъзможна.

203    От гореизложеното следва, че в точка 9 от рамката УОИИ от 2011 г. при всички положения не е допусната твърдяната незаконосъобразност, тъй като с тази точка Комисията ограничавала неоправдано обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС и съответно надхвърлила правомощията си. Следователно обжалваното решение също така не е незаконосъобразно поради посочената причина.

204    Поради това втората част от четвърто основание и съответно цялото четвърто основание трябва да бъдат отхвърлени.

–       По петото основание: допуснати грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, тъй като Комисията приела, че спорната компенсационна мярка не отговаря на критериите от рамката УОИИ от 2011 г.

205    В подкрепа на своето пето основание RAS твърди, от една страна, че принципите, предвидени в точки 14, 19, 20, 24, 39 и 60 от рамката УОИИ от 2011 г., не са приложими към спорната компенсационна мярка, и от друга страна, че при всички положения посочените принципи са спазени в разглеждания случай.

206    В отговор Комисията, подкрепяна от CIN, твърди, че петото основание се отнася за мотиви, изложени от съображения за изчерпателност, и че с оглед на вече изложените от нея доводи в рамките на другите основания спорната компенсационна мярка не може да се счита за съответстваща на рамката УОИИ от 2011 г.

207    В това отношение, тъй като в основната си част доводите, изтъкнати от RAS в рамките от настоящото основание, са доводи, които вече са били отхвърлени при анализа на второто, третото и четвърто основание, настоящото основание също следва да бъде отхвърлено по същество въз основа на следните мотиви.

208    На първо място, що се отнася до изложените от RAS съображения с цел да докаже, че второто условие Altmark е изпълнено, трябва да се направи препратка към точки 110—121 по-горе, в които са изложени причините, поради които тези съображения са отхвърлени.

209    На второ място, с цел да докаже неприложимостта ratione temporis към спорната компенсационна мярка на условията, предвидени в точки 14, 19, 20, 24, 39 и 60 от рамката УОИИ от 2011 г., RAS се позовава на изложените от него доводи в рамките на първата част от третото основание в подкрепа на твърдението му, че решението УОИИ от 2011 г. също не е приложимо ratione temporis към тази мярка. В това отношение е достатъчно да се направи препратка към точки 142—145 по-горе, в които се излагат причините, поради които тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

210    На трето място, RAS очевидно не може да се позовава на точка 61 от рамката УОИИ от 2011 г., където се посочва, че предвидените в точки 14, 19, 20, 24, 39 и 60 от тази рамка принципи не се прилагат за помощите, отговарящи на условията по член 2, параграф 1 от решението УОИИ от 2011 г. Всъщност, както вече бе посочено в точка 156 по-горе, обстоятелството, че спорната компенсационна мярка съответства на праговете, предвидени в член 2, параграф 1, буква г) от това решение, позволява единствено да се приеме, че тази мярка попада в обхвата на приложното поле на посоченото решение. То обаче по никакъв начин не позволява да се приеме, че мярката отговаря на условията в него. Поради това точка 61 от посочената рамка не се прилага към такава мярка и съответно Комисията основателно прилага в разглеждания случай принципите, предвидени в точки 14, 19, 20, 24, 39 и 60 от същата рамка.

211    На четвърто и последно място, що се отнася до спазването на принципите, предвидени в точки 14, 19, 20, 24, 39 и 60 от рамката УОИИ от 2011 г., трябва да се отбележи, че при всички положения в точки 285 и 286 от обжалваното решение Комисията основателно констатира, че спорната компенсационна мярка по-специално не отговаря на изискванията, посочени в точка 16, буква г) и д) от тази рамка. Всъщност, противно на тези изисквания, решенията на RAS относно задачата за извършване на обществена услуга не съдържат описание на механизма за компенсация и на параметрите за изчисляване, наблюдение и преразглеждане на компенсацията, нито на мерките за възстановяване на евентуалните свръхкомпенсации или на механизмите за избягването им. Поради това, като се има предвид неспазването на тези изисквания, които са съществени за преценката дали спорната мярка представлява компенсация за обществена услуга, съвместима с вътрешния пазар с оглед на член 106, параграф 2 ДФЕС, евентуалното спазване на принципите, предвидени в точки 14, 19, 20, 24, 39 и 60 от тази рамка, не може да бъде от решаващо значение. Освен това RAS не доказва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, приемайки, че посочените в точка 24 от тази рамка изисквания за изчисляване на нетните разходи по задълженията за извършване на обществена услуга въз основа нетните избегнати разходи не са били изпълнени в разглеждания случай. Същото се отнася и за липсата в разглеждания случай на изискваните в точка 39 от въпросната рамка стимули за ефективното предоставяне на УОИИ при определянето на метода за компенсиране.

212    От гореизложеното следва, че петото основание трябва да бъде отхвърлено.

 По първото основание: нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС и неправилна преценка на определянето на наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга

213    В рамките на това първо основание RAS твърди, от една страна, че както при прилагането на условията Altmark, така и при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС Комисията е определила неправилно какви са наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга, тъй като приела че тези задължения се отнасят единствено за тарифите. От друга страна, RAS твърди, че Комисията е надхвърлила правомощията, които съдебната практика ѝ признава при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, тъй като извършила преценки по същество и за целесъобразност на нуждите, на които тези задължения за извършване на обществена услуга съответстват, а не проверка на решенията на RAS, ограничена до това дали е допусната явна грешка в преценката.

214    В отговор Комисията, подкрепяна от CIN, твърди, че не е допуснала грешка в преценката във връзка с наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга и че не е надхвърлила правомощията си.

215    Трябва да се отбележи, както жалбоподателят впрочем признава в съдебното заседание, че направените в рамките на настоящото основание оплаквания по същество не се различават от аналогичните оплаквания, изложени в рамките на второто основание. Всъщност в подкрепа на първата част от това основание RAS по-специално се оплаква, че при прилагането на първото условие Altmark Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката при определянето на нуждата от обществена услуга и на наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга. Ето защо поради изложените в точки 122—132 по-горе причини тези оплаквания са безпредметни.

216    Безспорно обхватът на настоящото основание не се ограничава до прилагането от Комисията на първото условие Altmark, а засяга и проверката от тази институция на съвместимостта на спорната компенсационна мярка с член 106, параграф 2 ДФЕС, по-специално с оглед на решението УОИИ от 2011 г., от една страна, и с рамката УОИИ от 2011 г., от друга страна. Същевременно от извършения в точки 133—167 и 205—212 по-горе анализ на третото и петото основание следва, че Комисията основателно е могла да приема, че спорната компенсационна мярка не съответства на изискванията от решението УОИИ от 2011 г., нито на тези от рамката УОИИ от 2011 г. въз основа на мотиви, различни от преценката ѝ при определянето на нуждата от обществена услуга в разглеждания случай и на наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга. Поради това, дори да се допусне, че тази преценка е неправилна или че за извършването ѝ са липсвали правомощия, това обстоятелство е без значение за законосъобразността на прилагането от Комисията на член 106, параграф 2 ДФЕС в разглеждания случай.

217    От гореизложеното следва, че цялото първо основание е неотносимо и съответно трябва да се отхвърли.

 По втората част от жалбата: частта от обжалваното решение относно спорното увеличаване на капитала

218    Във втората част от жалбата жалбоподателят формално изтъква едно основание, изведено от допуснати явни грешки в преценката, нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 106, параграф 2 ДФЕС, както и от неизпълнение на задължението за мотивиране при преценката на съответствието на спорното увеличаване на капитала с критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика. Поради изложените в точка 69 по-горе причини трябва да се приеме, че жалбоподателят на практика изтъква две основания, изведени съответно от неизпълнение на задължението за мотивиране и от допуснати грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката.

 По първото основание: неизпълнение на задължението за мотивиране

219    В рамките от настоящото основание RAS твърди, че Комисията не е посочила причините, поради които не е взела предвид факта, че спорната рекапитализация представлява единствено възстановяване на икономически ресурси, които вече били включени в активите на Saremar.

220    В това отношение трябва да се припомни, както бе посочено в точка 79 по-горе, че съгласно съдебната практика Комисията не е длъжна да отхвърля всеки от доводите, изтъкнати от страните в хода на административното производство. По-специално, задължението за мотивиране не означава, че Комисията е длъжна да взема отношение по обстоятелства, които явно нямат връзка със случая, нямат значение или са очевидно второстепенни (вж. решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 89 и цитираната съдебна практика).

221    В разглеждания случай, от една страна, от изложения в точки 235—245 от обжалваното решение анализ на Комисията ясно следва, че според нея спорното увеличаване на капитала представлява прехвърляне на ресурси. От друга страна, както ще бъде отбелязано в точки 225—237 по-долу, твърдението на RAS, че спорната рекапитализация представлява единствено възстановяване на икономически ресурси, които вече са били включени в активите на Saremar, е неоснователно, тъй като дори спорната капиталова вноска да представлява „възстановяване“ на имуществото на Saremar, това не променя факта, че тя очевидно представлява финансова вноска на публични ресурси. Поради това Комисията не е била длъжна да отговаря на посоченото твърдение и съответно първото основание трябва да бъде отхвърлено.

 По второто основание: грешки при прилагане на правото и при преценката

222    Второто основание по същество съдържа три части. С първата част от това основание RAS твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката относно естеството на ресурсите, съответстващи на спорното увеличаване на капитала, и поради това е нарушила член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106, параграф 2 ДФЕС. Втората част от основанието е изведена от явни грешки в преценката при прилагането в разглеждания случай на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика. Третата част от това основание е изведена от явна грешка в преценката на съвместимостта на спорното увеличаване на капитала.

223    Комисията, подкрепяна от CIN, счита тези доводи за неоснователни.

–       По първата част от второто основание: явна грешка в преценката относно естеството на ресурсите, съответстващи на спорното увеличаване на капитала, и нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106, параграф 2 ДФЕС

224    В рамките на първата част от второто основание RAS твърди, на първо място, че Комисията не е взела предвид обстоятелството, че размерът на спорното увеличаване на капитала съответства на вземанията на Saremar срещу Tirrenia и съответно няма никакво отношение към експлоатираните от Saremar транспортни връзки с континента. Ето защо според RAS това увеличаване на капитала представлява само възстановяване на икономически ресурси, които са били отнети от това дружество в резултат на поставянето на Tirrenia под извънредно управление. Следователно тази мярка не била вноска на нови публични ресурси, нито съответно държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС.

225    Това оплакване е неоснователно.

226    От една страна, трябва да се припомни, че според постоянната съдебна практика член 107, параграф 1 ДФЕС определя мерките на държавна намеса в зависимост от техните последици (вж. решение от 19 март 2013 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др., C‑399/10 P и C‑401/10 P, EU:C:2013:175, т. 102 и цитираната съдебна практика). Поради това в разглеждания случай, за да се прецени дали е налице икономическо предимство предвид критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, за Комисията е ирелевантно да анализира дали спорното увеличаване на капитала съответства на една или друга от дейностите на Saremar. При всички положения, както отбелязва Комисията, от това увеличаване на капитала по правило са можели да се ползват всички дейности на предприятието. Накрая, RAS не обяснява защо според него само връзката с операциите на Saremar по осъществяване на транспортните връзки с континента да оправдава използването в разглеждания случай на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика. Всъщност, тъй като тези транспортни връзки са били експлоатирани от Saremar с цел изпълнение на възложена от RAS задача за извършване на обществена услуга, за финансирането на тези транспортни връзки от посочения публичен орган несъмнено е имала значение ролята му на носител на публична власт, а не на акционер на Saremar.

227    От друга страна, няма съмнение, че спорното увеличаване на капитала представлява прехвърляне на публични ресурси в полза на Saremar, дори с това прехвърляне на ресурси да се е целяло компенсиране на загубата на предходни ресурси. В това отношение, както вече бе припомнено в точка 226 по-горе, член 107, параграф 1 ДФЕС определя мерките на държавна намеса в зависимост от техните последици, не в зависимост от крайното им предназначение. Впрочем RAS не оспорва, че към момента на вземане на решението за спорното увеличаване на капитала ресурсите, които според него са били част от имуществото на Saremar и чието „възстановяване“ се е целяло с това увеличаване на капитала, вече не са били налице. Самото използвано от RAS понятие „възстановяване“ показва в това отношение, че жалбоподателят е наясно, че в разглеждания случай е налице вноска на нови ресурси. При всички положения трябва да се отбележи, че тезата на RAS — съгласно която тези ресурси вече са били част от активите на Saremar, тъй като са били съставени от вземанията срещу бившето му дружество майка — е погрешна от фактическа и правна страна. Всъщност, както самият RAS посочва в рамките на настоящата част, със спорното увеличаване на капитала се е целяло на предприятието да се даде възможност да възстанови първоначалното си равнище на капитализация след решението му да покрие обезценяването на вземанията срещу Tirrenia чрез намаляване на капитала, съответстващо на размера на тези вземания, след като бъдат използвани законоустановеният запас и печалбите от предходните години. Поради това тези обезценени вземания по правило вече не са съставлявали активи от имуществото на Saremar, тъй като повече не е можело да се съберат, а са били именно загуби, които са били покрити чрез посоченото намаляване на капитала на предприятието, и това намаляване от своя страна е било компенсирано със спорното увеличаване на капитала (вж. т. 8 по-горе).

228    Накрая, както Комисията посочва в своя защита, спорното увеличаване на капитала е можело да представлява действително икономическо предимство за Saremar, тъй като без тази намеса Saremar е щяло само частично да си възстанови сумите, съответстващи на размера на вземанията срещу Tirrenia, като се има предвид обезценяване на тези вземания с 50 % в рамките на производството по несъстоятелност на Tirrenia.

229    От гореизложеното следва, че Комисията не е допуснала никаква грешка, анализирайки спорното увеличаване на капитала единствено с оглед на тези последици и приемайки, че посоченото увеличаване на капитала е представлявало прехвърляне на държавни ресурси на Saremar, което може да му осигури икономическо предимство и което налага — за да се провери последното условие — прилагането на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика.

230    С твърдението на RAS, че е била изплатена само минимална част от спорното увеличаване на капитала, а именно сумата от 824 309,69 EUR, горното заключение очевидно не може да се обори. Всъщност, както вече бе припомнено в точка 142 по-горе, съгласно постоянната съдебна практика държавната помощ трябва да се счита за предоставена, когато компетентните национални органи са приели правнообвързващ акт, с който са се задължили да изплатят въпросната помощ, или когато правото да се получи тази помощ е предоставено на получателя чрез приложимите законови или подзаконови разпоредби. Поради това фактът, че RAS е извършил само един превод на сума, съответстваща на малка част от спорното увеличаване на капитала, е без значение за квалифицирането на посоченото увеличаване на капитала като държавна помощ.

231    Позоваването на RAS на точка 3.3 от Съобщението на Комисията до държавите членки от 1984 г., озаглавено „Участие на публичните органи в капитала на предприятията“ (Bull. CE. 9‑1984, наричано по-нататък „Съобщението от 1984 г.“), също е ирелевантно. Всъщност, противно на твърденията на RAS, в текста на точки 3.2 и 3.3 от Съобщението от 1984 г. не се използва понятието „вноска на нови публични ресурси“, а понятието „вноска на нов капитал“. Освен това от текста на тези точки от Съобщението от 1984 г. следва, че за да се определи дали дадена вноска на нов капитал по смисъла на това съобщение представлява държавна помощ, е необходимо да се приложи критерият за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, което е в пряко противоречие с тезата на RAS, с която той иска да докаже, че Комисията не е трябвало да счита този критерий за приложим в разглеждания случай.

232    На второ място, RAS твърди, че тъй като ресурсите, „възстановени“ чрез спорното увеличаване на капитала, са били неразделна част от компенсация за обществена услуга, те са попадали в обхвата на член 106, параграф 2 ДФЕС. Освен това размерът на тази компенсация вече бил одобрен от Комисията в предходно решение.

233    Това второ оплакване също е ирелевантно.

234    В това отношение е достатъчно да се припомни, както бе констатирано в точки 227—229 по-горе в рамките на първото оплакване, че противно на твърденията на RAS, със спорното увеличаване на капитала той не се е ограничил до предоставяне на Saremar на средства, които вече са били част от имуществото на това дружество. Поради това RAS също така няма основание да твърди, че в разглеждания случай само е възстановил компенсации за обществена услуга, които трябва да бъдат преценени с оглед на член 106, параграф 2 ДФЕС. Само поради това посоченото оплакване съответно може да бъде отхвърлено.

235    В допълнение трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика следва да се направи разграничение между, от една страна, ролята на държавата като акционер в едно предприятие, и от друга страна, ролята на държавата, действаща в качеството си на носител на публична власт. Приложимостта на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, зависи в крайна сметка от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт (вж. решение от 4 септември 2014 г., SNCM и Франция/Corsica Ferries France, C‑533/12 P и C‑536/12 P, EU:C:2014:2142, т. 31 и цитираната съдебна практика). В разглеждания случай от обжалваното решение и от жалбата е видно, че за да обоснове спорното увеличаване на капитала, RAS постоянно се позовава на ролята си на акционер на Saremar, а не на ролята си на носител на публична власт. Всъщност в рамките на първото оплакване RAS по-специално обяснява, че вместо да включва в продажната цена на Saremar в хода на приватизацията загубите от обезценяването на вземането му срещу Tirrenia, той е решил да извърши спорното увеличаване на капитала, за да получи по-добра продажна цена за това дружество чрез подобряване на имущественото му състояние. Поради това в този контекст RAS не може да се позовава на ролята си на носител на публична власт, за да твърди, че Saremar не е получило икономическо предимство.

236    При всички положения, както RAS признава, от материалите по делото не следва, че спорното увеличаване на капитала е резултат от изпълнението на задължения, произтичащи от поети от него ангажименти към италианската държава, когато тя му прехвърля собствеността върху Saremar. По-специално, не е видно при това прехвърляне на правомощия RAS да е било длъжно да обезщетява Saremar за частта от сумите, съответстващи на изплатените между 1998 г. и 2008 г. компенсации за обществена услуга, които това дружество не е могло да си възстанови в процедурата по несъстоятелност на Tirrenia. Впрочем единственото задължение, на което RAS се позовава в това отношение в хода на официалната процедура по разследване, е предвиденото в член 2446 от италианския граждански кодекс задължение във връзка с вноската на капитал — подлежаща на внасяне от акционерите на дружество, чийто дружествен капитал е спаднал под определен праг — с което той е бил обвързан единствено в качеството на акционер в дружество, а не в качеството на носител на публична власт.

237    Поради това, дори да се допусне, че със спорното увеличаване на капитала се е целяло на Saremar да бъдат възстановени средствата, съответстващи на компенсациите за обществена услуга, които това дружество не е могло да си възстанови в производството по несъстоятелност на Tirrenia, то не може да се квалифицира като компенсация за обществена услуга, която може да се ползва от дерогацията по член 106, параграф 2 ДФЕС.

238    Следователно първата част от второто основание трябва да бъде отхвърлена.

–       По втората част от второто основание: явни грешки в преценката при прилагането в разглеждания случай на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика

239    В рамките на втората част от това основание RAS твърди, че при всички положения, аналогично на всеки частен инвеститор, в разглеждания случай той е възприел доста предпазливо поведение, извършвайки минимална капиталова вноска, за да получи по-добра цена при приватизацията. Тази мярка съответно спомогнала да се запази възможността за реализация на предходния бизнес план.

240    В това отношение е достатъчно да се констатира, че с изложените в рамките на настоящата част доводи не може да се докаже наличието на явна грешка в преценката, която Комисията да е допуснала при проверката в точки 236—244 от обжалваното решение на това дали спорното увеличаване на капитала е представлявало икономическо предимство за Saremar с оглед на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика.

241    Всъщност с обстоятелството, че RAS е внимавал да изплати само минимална част от спорното увеличаване на капитала, за да получи по-добра цена към момента на приватизацията на Saremar и за да запази предходния бизнес план, не може да се обори съдържащото се в точка 242 от обжалваното решение заключение на Комисията, че спорното увеличаване на капитала не се оказва обосновано с икономически оценки, сходни с тези, които рационален частен инвеститор би извършил, преди да направи такава инвестиция.

242    Впрочем, както Комисията констатира в точка 239 от обжалваното решение, RAS не оспорва, че одобреният през юли 2010 г. бизнес план за 2011—2022 г. не е бил актуализиран отново, за да се отчетат значителните промени в икономическата среда, настъпили след одобряването му, по-специално неплатежоспособността на Tirrenia, изкупуването му от CIN и отлагането на приватизацията на Saremar.

243    RAS също така не оспорва извършената от Комисията констатация в точка 240 от обжалваното решение, че преди да извърши спорното увеличаване на капитала, този публичен орган не е взел предвид евентуалната рентабилност на Saremar и не е анализирал възможности, различни от увеличаването на капитала, по-специално ликвидацията на предприятието. В това отношение трябва да се отбележи, че реализирането на последната възможност е щяло да се наложи на RAS, ако не бе извършил увеличаването на капитала. Всъщност от регионално решение № 36/6 следва, че предвид размера на капитала на Saremar, който е бил под определения с член 2446 от италианския граждански кодекс законоустановен праг, това предприятие е нямало да може да продължи дейността си. При всички положения изтъкнатото от RAS частично изплащане на спорното увеличаване на капитала е без значение, тъй като, за да се определи дали е налице държавна помощ, предвид трябва да се вземе именно решението за извършване на увеличаването на капитала.

244    Втората част от второто основание съответно следва да бъде отхвърлена.

–       По третата част от второто основание: грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, допуснати при проверката на съвместимостта на спорното увеличаване на капитала

245    Третата част се отнася до частта от обжалваното решение, в която Комисията проверява съвместимостта с вътрешния пазар на спорното увеличаване на капитала (т. 297—299 от това решение) с оглед на Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране. Тя по-специално се отнася до точка 299 от това решение, в която Комисията заключава, че посочените в тези насоки условия в разглеждания случай не са били изпълнени, като се позовава на изложените в точки 271—278 от същото решение мотиви, накарали я да направи сходно заключение за спорната компенсационна мярка. Впрочем в подкрепа на настоящото оплакване RAS се позовава единствено на твърденията, изложени от него в рамките на четвъртото основание, без да излага допълнително доводи. Ето защо в това отношение е достатъчно да се констатира, че видно от точки 170—204 по-горе, тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени.

246    От гореизложеното следва, че третата част от второто основание и съответно цялото второ основание трябва да бъдат отхвърлени.

247    Поради това, тъй като никое от основанията в разглежданата жалба не бе уважено, жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

248    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

249    Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията и CIN.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Regione autonoma della Sardegna (Италия) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия и Compagnia Italiana di Navigazione SpA.

Gratsias Кънчева Półtorak

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 април 2017 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

1.  Фактическа обстановка

2.  Административното производство

3.  Обжалваното решение

Производството и исканията на страните

От правна страна

1.  По процесуалната легитимация и правния интерес

2.  По същество

По първата част от жалбата: частта от обжалваното решение относно спорната компенсационна мярка

По шестото основание: нарушение на съществени процесуални правила

–  По първата част: неизпълнение на задължението за мотивиране на обжалваното решение

–  По втората част: нарушение на правото на защита

По второто основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106, параграф 2 ДФЕС и допуснати от Комисията явни грешки в преценката при прилагането на условията Altmark

По третото основание: допуснати грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката във връзка с прилагането на решението УОИИ от 2005 г. и решението УОИИ от 2011 г.

–  По първата част от трето основание: грешка при прилагане на правото във връзка с приложното поле ratione temporis на решението УОИИ от 2005 г. и решението УОИИ от 2011 г.

–  По втората част от третото основание: допуснати грешки при прилагане на правото и грешки в преценката във връзка с прилагането на принципите и условията от решението УОИИ от 2011 г.

–  По третата част от третото основание: неправилно прилагане на член 4, буква е) от решението УОИИ от 2011 г. и, при условията на евентуалност, възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност на тази разпоредба

По четвъртото основание: грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, допуснати от Комисията във връзка с квалификацията „предприятие в затруднено положение“, нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС и възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност на точка 9 от рамката УОИИ

По петото основание: допуснати грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, тъй като Комисията приела, че спорната компенсационна мярка не отговаря на критериите от рамката УОИИ от 2011 г.

По първото основание: нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС и неправилна преценка на определянето на наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга

По втората част от жалбата: частта от обжалваното решение относно спорното увеличаване на капитала

По първото основание: неизпълнение на задължението за мотивиране

По второто основание: грешки при прилагане на правото и при преценката

–  По първата част от второто основание: явна грешка в преценката относно естеството на ресурсите, съответстващи на спорното увеличаване на капитала, и нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106, параграф 2 ДФЕС

–  По втората част от второто основание: явни грешки в преценката при прилагането в разглеждания случай на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика

–  По третата част от второто основание: грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, допуснати при проверката на съвместимостта на спорното увеличаване на капитала

По съдебните разноски

* Език на производството: италиански.