Дело T‑220/14

(Публикувани откъси)

Saremar — Sardegna Regionale Marittima SpA

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Морски транспорт — Компенсация за обществена услуга — Увеличаване на капитал — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда събирането на сумите по тях — Обявяване в ликвидация на жалбоподателя — Процесуална правоспособност — Запазване на правния интерес — Случай, в който не е налице липса на основание за произнасяне по същество — Понятие „помощ“ — Услуга от общ икономически интерес — Критерий за частния инвеститор — Явна грешка в преценката — Грешка при прилагане на правото — Възражение за незаконосъобразност — Задължение за мотивиране — Право на защита — Решение 2011/21/ЕС — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение — Рамка на Съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги — Съдебно решение Altmark“

Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 6 април 2017 г.

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Юридическо лице — Самостоятелно понятие на правото на Съюза — Изискване за правосубектност и за процесуална правоспособност — Проверка с оглед на приложимото национално право

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Жалби на държави членки, на Парламента, на Съвета и на Комисията — Допустимост, която не е обусловена от доказването на правен интерес

(член 263, втора алинея ДФЕС)

3.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба от предприятие, получател на държавна помощ, срещу решение на Комисията, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда събирането на сумите по нея — Обявяване в ликвидация на жалбоподателя — Допустимост — Условия

(член 108 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)

4.      Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Правен интерес — Служебно разглеждане от съда

(член 263 ДФЕС; член 113 от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      Макар съдържащото се в член 263, четвърта алинея ДФЕС понятие „юридическо лице“ да не съвпада непременно с понятията от различните правни системи на държавите членки, това понятие по принцип предполага наличие на правосубектност, придобита по силата на правото на държава членка или трета страна, и на призната от това право процесуална правоспособност. Поради това жалба на образувание, което не разполага с процесуална правоспособност по конкретно национално право, може да бъде призната за допустима само при изключителни обстоятелства, по-специално когато това се налага от изискванията за осигуряване на ефективна съдебна защита. Наличието на правосубектност и процесуалната правоспособност трябва да се изследват от гледна точка на релевантното национално право.

(вж. т. 45)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 50)

3.      Предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС право на физическите и юридическите лица на обжалване зависи от наличието на правен интерес към момента на подаване на жалбата и това е условие за допустимост, което е различно от процесуалната легитимация. Също като предмета на жалбата, този правен интерес трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като в противен случай би липсвало основание за произнасяне по същество.      Правният интерес предполага сама по себе си отмяната на обжалвания акт да може да породи правни последици и съответно жалбата с резултата си да може да осигури полза за подалото я лице.

В случай на жалба, подадена от получател на държавни помощи срещу решение на Комисията, с което тези помощи се обявяват за несъвместими и неправомерни и се разпорежда възстановяването им, посоченото решение — само поради това обстоятелство — променя правното положение на жалбоподателя, който след приемането на решението вече няма право да се ползва от помощите и трябва да очаква, че по принцип ще се наложи да ги връща. Обявяването в ликвидация на жалбоподателя в хода на производството не поставя под въпрос този извод, тъй като обжалваното решение не е било отменено или оттеглено, поради което разглежданата жалба продължава да има предмет. Освен това правните последици на обжалваното решение не са били обезсилени само поради обявяването на жалбоподателя в ликвидация. Всъщност само по себе си обстоятелството, че предприятието е в производство по несъстоятелност, по-специално ако това производство води до ликвидация на предприятието, не поставя под въпрос принципа, че помощта трябва да бъде възстановена. В такава хипотеза възстановяването на предишното положение и премахването на произтичащото от неправомерно предоставените помощи нарушаване на конкуренцията могат по принцип да се осъществят чрез вписването в пасива на предприятието в ликвидация на задължение за връщане на съответните помощи.

Следователно поради наличието на обжалваното решение спорните помощи най-малкото трябва да останат в пасива на жалбоподателя, поради което, дори да се допусне, че не е възможно да бъдат върнати, те повече не са част от имуществото на жалбоподателя. Отмяната на обжалваното решение би довела до значително подобряване на правното положение на жалбоподателя, тъй като спорните помощи отново могат да бъдат включени в имуществото му.

(вж. т. 51, 53, 55—58, 60 и 61)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 52)